РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502449 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “ клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , ЖК Младост 4 против решение
№261885/05.07.2021 г., постановено по гр. дело №18525/2019г. на Районен съд-гр.Пловдив,
14 гр. състав, с което се отхвърля предявените искове да се признае за установено, че Н. Р.
М. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.*** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “ клон България, ЕИК
*********, следните суми: главница от 2367.23 лева по договор за потребителски заем
от 31.03.2015г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, възнаградителна
лихва в размер на 125.40 лева за периода от 20.06.2017г. до 20.04.2019г.; мораторна
лихва в размер на 132.03 лева за периода 20.07.2017г.-11.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда–
27.06.2019г. до окончателното й погасяване, за които е издадена Заповед № 6468 от
15.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
10794/2019г. на ПРС. Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по
съображения изложени в жалбата и вместо него да се постанови друго, с което исковете да
се уважат.
Въззиваемата страна Н. Р. М. чрез особения си представител адв.Р.И.- счита жалбата
1
за неоснователна и моли съда да потвърди решението на съда. Претендира разноски и
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл.
269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с пр.осн.чл.422 ГПК.
С въззивната жалбата са изложени оплаквания, че: 1.неправилно РС е приел, че
сключенията между страните договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради
противоречиче с чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК; изложени са доводи, че още на първа страница
в договора за кредит изрично е посочен лихвеният процент, а в чл.11 от договора е
посочено, че лихвения процент на ден е равен на лихвеният процент, посочен в договора,
разделен на 365 дни; че неправилно съдът е приел, че не са посочени условията /начините/ за
прилагането на ГЛП; по отношение на ГПР – в договора е посочено, че е 45,97 %, както и
общата сума, дължима от потребителя; че съгласно Директива 2008/48/ЕО не са поставени
изисквания в съдържанието на договора да са посочени компонентите на ГПР, както и че те
са нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК.
В отговора на ВЖ са направени доводи, че обосновано съдът е посочел, че договорът
за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са посочени приложимият лихвен
процент в погасителния план, условията за прилагането му, как е разпределен по отношение
на заемните вноски, поради което счита, че е нарушен чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.9
ЗПК.
По отношение на направените оплаквания и доводи във въззивната жалба ПОС
намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Н.М. е подписан договор за потребителски паричен
кредит от 31.03.2015г., с който на последният като заемополучател му е предоставена
заемна сума в размер на 3000 лева, при уговорена е договорна лихва с фиксиран
лихвен процент по кредита 37.48 % и годишният процент на разходите (ГПР) - 45.97%,
заемополучателят се е задължил да сключи застраховка в размер на застрахователната
премия от 806,40 лв. и такса ангажимент 105 лв.; кредитополучателят се е задължил да
върне сумата в срок до 19.04.2019 г., на 48 месечни погасителни вноски в размер на
138.26 лева всяка, като общия размер на всички плащания е 6636.33 лева.
На 12.12.2017 г. до длъжника е изпратена покана, в която е казано, че плащането
на вноските е преустановено на 20.06.2017 г. и вземането е обявено за предсрочно
изискуемо; дължимо за плащане са: 2367,23 лв. –главница по договора за кредит,
договорна лихва в размер на 501,24 лв. и 95,73 лв. – обезщетение за забава. Поканата е
получена от длъжника лично на 15.12.2017 г. /л.19 от д.РС/.
По делото е приета ССЕ, изпълнена от в.л.Д. С. – заключение от 15.02.2021 г. –
неоспорено от страните, от което е видно, че заемната сума от 3000 лв. е усвоена от
2
ответника; че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, задължението на
ответника по кредита е в размер на 2367,05 лв.-главница, 125,40 лв.- договорна лихва и
132,03 лв.- мораторна лихва, а длъжникът е платил общо сумата 4194,44 лв.
РС е отхвърлил исковете с мотиви, че договорът е недействителен на основание
чл.22 ГПК във вр. с чл.11, 9 и т.10 ЗПК – поради непосочване на условията за
прилагане на лихвения процент в договор за кредит, че не е посочен общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита; че в чл.5 от договора са посочени условията за начисляване на
законна лихва за забава, но не и на лихвения процент, уговорен в раздел „Параметни и
условия“; че в ОПР не е включена застрахователната премия, която възлиза на 27% от
предоставената сума, при което след вкючването й, ОПР надхвърля посочения 45,97%,
както и 5 пъти законната лихва /т.е. надхвърля 50%, което прави договорът
недействителен на осн.чл.22 ЗК, при което съгл.чл.23 ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, която е платена, видно от приетата ССЕ.
ПОС намира, че в погасителния план /на л.5 от д.РС/ е посочен общият размер
на заемните вноски и падежната им дата, но не е посочено каква част от нея съставлява
възнаградителна лихва и каква част главница, което съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11,ал.1,т.9 ЗПК –поради непосочване на условията за
прилагането на приложимия лихвен процент, от което не може да се направи проверка
дали същият отговаря на уговорения фиксиран лихвен процент, която нередовност не
може да се санира впоследствие с извлечение от кредитодателя.
ПОС намира, че е нарушена и императивната норма на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК,
която изисква ГПР да не надвишава 50%. В случая в ГПР от 45,97 % не е включен
разхода - задължение за плащане на застрахователната премия от 806,40 лв., при което
действителният размер на ГПР надвишава 50%.
При тези данни договорът за кредит се явява недействителен съгласно чл.22
ЗПК, при което дължима е само заемната сума /чл.23 ЗПК/, която в конкретният случай
е издължена.
Горното налага извода, че исковете по чл.422 ГПК са неоснователни.
До същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението му е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261885/05.07.2021 г., постановено по гр. дело
№18525/2019г. на Районен съд-гр.Пловдив, 14 гр. състав.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4