Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара
Загора, 02.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ
к.а.н. дело № 432 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр.София, против Решение № 451/06.11.2020г., постановено по
АНД №2243/2020г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №6892/17.08.2020г., издадено от Началник на отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК и
необоснованост. Касаторът счита, че предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът неправилно е възприел и квалифицирал
административното нарушение и съставянето на АУАН, като е счел, че са
незаконосъобразни. Според касатора санкционният акт е издаден при спазване на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като в жалбата са изложени
съображения предимно за материалната законосъобразност на наказателното
постановление. С касационната жалба се моли съда за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касация Н.С.Б., редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не се явява и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата, като предлага решението на
въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е Наказателно постановление №6892/17.08.2020г., издадено от Началник на
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение №0007689/22.07.2020г.,
с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на Н.С.Б. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата, че Б. на 22.07.2020г., в 08:47ч., на
път I-5, км 216,
на три километра преди табелата за с.Ягода, в посока гр.Стара Загора – гр.Казанлък,
е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка
„ОАФ“, модел „41 403ВФК“, с рег.№******. В процеса на проверката е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, както следва:
1. При измерено разстояние между осите 1,42м, сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31,140т, при максимално
допустимо натоварване 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата.
В санкционния акт е посочено, че измерените параметри
на процесното ППС показват, че същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ на Закона за пътищата
движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията,
управляваща пътя (АПИ). За така измерените параметри на ППС при проверката,
водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по
смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата. Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар
или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или
разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV oт Наредбата, но не го е сторил като по този начин виновно е извършил
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението не е маловажно, като надвишаването
на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение,
повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по републиканската
пътна мрежа с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата, се осъществява с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и
се заплащат пътни такси.
В санкционния акт е посочено също, че към момента на
проверката лицето Н.С.Б. е осъществявал движение на извънгабаритно пътно
превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата) без разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на
пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от
Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Нарушението е за
първи път. Установеното в АУАН нарушение
се потвърждава от Кантарна бележка №1808/22.07.2020г.
С обжалваното съдебно решение Районен
съд Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление, като е приел,
че фактическото формулиране на
аднистративнонаказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен
извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран жалбоподателят – за
управление на тежко ППС по смисъла на чл.3, ал.2, съответно извънгабаритно ППС
по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, без
разрешително, или за управление на такова ППС, но без квитанция за платена
пътна такса, тъй като това са две различни хипотези. Посочено е, че движението
без разрешително съответства на хипотезата на чл.14, ал.1 и ал.2, вр. чл.8,
ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ и тогава действително ще е налице
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Наредбата, респективно – ще е
осъществен състава на чл.53, ал.1, т.2 от Наредбата, а когато движението се
извършва без платена такса, ще е налице изключението на чл.14, ал.3 от
Наредбата и ще е осъществен състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Обосновано е, че в
случая волята на административнонаказващия орган не еднозначна, с което е нарушено
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. По тези съображения съдът
е отменил обжалвания санкционен акт като незаконосъобразен на формално
(процесуално) основание, без да разглежда спора по същество.
Решението на Районен съд Стара Загора е правилно и
законосъобразно.
Настоящият касационен състав
споделя извода на Районен съд Стара Загора за формална незаконосъобразност на
наказателното постановление. От формираната до момента практика на
Административен съд Стара Загора безпротиворечиво се приема, че движението на
извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва или с разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната
служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (чл.8,
ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г.) или след заплащане само на дължимата
такса (чл.14, ал.3 от Наредбата). При движение на ППС без издадено разрешение
или без заплатена такса се предвиждат административни наказания, но същите се
налагат на основание различни законови разпоредби – в първия случай по Закона
за пътищата, а във втория – по ЗДвП. В разглеждания случай
административнонаказващият орган е посочил в мотивната част на санкционния акт,
че ответникът по касация е осъществявал движение на извънгабаритно пътно
превозно средство без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба №11/03.07.2001г.
администрацията, управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата.
По този начин е допусната неяснота при описание на нарушението, която не
позволява да се направи еднозначен извод относно приетото като релевантно към
съставомерността на деянието обстоятелство, респ. за какво точно деяние е
санкциониран водача – за управление на
ППС без издадено разрешение или без заплатена такса. С това е нарушено правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
което е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт. Като го е констатирал
районният съд правилно е отменил наказателното постановление, поради процесуалната
му незаконосъобразност, без да разглежда спора по същество. С оглед формалната
незаконосъобразност на санкционния акт, безпредметно е обсъждането на доводите
от касационната жалба, които са свързани изцяло с материалната
законосъобразност на наказателното постановление.
Касационния довод за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен, тъй като конкретни
съображения за такива нарушения не са изложени.
В заключение
следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд
е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН
обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание,
следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен
състав.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва
да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира
разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от тези мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №451/06.11.2020г.,
постановено по АНД №2243/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.