Решение по дело №201/2022 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер     261         15.07.2022 г.             град Русе

 

Административен съд – Русе, касационен състав, на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Диан Василев

  Членове: 1. Росица Басарболиева

                    2. Диана Калоянова

 

при секретаря Наталия Георгиева и прокурор Пламен Петков като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 201 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 235/02.03.2022 г., постановено по АНД № 2595/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш, Серия К № 259837, издаден от ОД МВР – Русе, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на касатора Б. е наложена глоба в размер на 400 лева. Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно поради „противоречие с материалния закон и процесуалните правила в република България“ като счита обжалваното съдебно решение за порочно поради неправилни мотиви. Иска решението да бъде отменено, като бъде отменен електронния фиш. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. Представил е молба вх. № 2977/11.07.2022 г., с която уведомява съда, че не може да се яви на насроченото заседание, но поддържа подадената жалба и е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответникът по касационната жалба – директор на ОД МВР – Русе, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Гергана Димитрова, представя писмено възражение срещу касационната жалба, в което изразява подробно становище относно производството по издаване и обжалване на електронен фиш по смисъла на ЗДвП, както и по въпросите за давността на същия. Счита, че обжалваното решение е правилно и иска от съда то да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че касаторът претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на П.Т.Б. против електронен фиш, Серия К № 259837, издаден от ОД МВР – Русе, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 400 лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила и не е допуснато нарушение на материалния закон. Съставеният електронен фиш съдържа изискуемите от закона реквизити, като към настоящия момент абсолютната давност от четири години и шест месеца не е изтекла.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в касационната жалба възражения относно неправилното приложение на погасителната давност, изрично уредена в чл. 34 от ЗАНН. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и приложил Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС. Правилно районният съд е достигнал до извода, че абсолютната давност в размер на 4,5 години не е изтекла, поради което наложената глоба е дължима. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

В този смисъл, като приема мотивите на районния съд относно погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН и на изпълнителската давност по чл. 81, ал. 3 от НК, касационната инстанция не намира за необходимо да излага същите отново.

 

 

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235/02.03.2022 г., постановено по АНД № 2595/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                           

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           

                                                                                             2.