РЕШЕНИЕ
№ 2711
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110156150 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Е. Р. срещу Б. Й. А., с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл.
240, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща главница по
договор за заем от 11.12.2015 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането; сумата от общо 15 462 лева, представляваща
платени суми за периода от 2015 г. до 2019 г. за погасяване на получен от ответника банков
кредит, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 21 998 лева, представляваща главница по договор за
заем от 16.06.2016 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като на
11.12.2015 г. ответникът закупил недвижим имот с идентификатор 68134.508.1056 с площ
323 кв.м., находящ се в гр. София, кв. Орландовци – Малашевци, за сумата от 10 000 лева.
Ищцата сочи, че за закупуването на имота била предоставила в заем на ответника сумата от
5 000 лева, а другата част, необходима за закупуването на имота, ответникът получил от
предоставен банков кредит от „Централна Кооперативна банка“ АД през 2015 г. Излага се,
че част от погасителните вноски по договора за банков кредит били правени с лични
средства на ищцата, като за периода от 2015 г. до 2019 г. били платени суми в общ размер на
15 462 лева. Сочи, че на 16.06.2016 г. бил предоставен и друг заем на ответника в размер на
21 998 лева, като сумата била преведена по банкова сметка с титуляр настоящия ответник. С
1
уточняваща молба ищецът е пояснил, че сумите в размер на 21 998 лева и 5 000 лева били
предоставени на ответника по силата на сключени договори за заем между страните, а
сумата от 15 462 лева била предоставена на извъндоговорно основание и представлявала
сбор от извършени погасителни вноски по договор за банков кредит, предоставен на
ответника, за периода 2015 г. – 2019 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Излагат се
съображения за недопустимост на иска с цена 15 462 лева, като в тази връзка се навеждат
твърдения, че липсва заявяване на извъндоговорно основание, че се касае не за един, а
множество искове, за които следва да се събира отделна такса. Исковете се оспорват и като
неоснователни. Оспорва се наличието на облигационни отношения по договори за заем.
Ответникът признава, че е закупил имота, посочен в исковата молба, но сочи, че е заплатил
сумата за него с лични средства, както и че не е получавал сума в размер на 5 000 лева от
ищцата по договор за заем. Оспорва да е получавал и сума в размер 21 998 лева по договор
за заем от 16.06.2016 г. Оспорва и претенцията от 15 462 лева и твърди, че е погасявал
кредита с лични средства. В условията на евентуалност релевира и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички претенции. Сочи, че през 2017 г. е отсъствал
от страната и че ищцата е била негов пълномощник. В тази връзка твърди, че внесените от
ищцата суми по негови банкови сметки представляват негови лични средства, както и че за
извършените действия ищцата му е давала устен отчет. Поддържа, че за периода през който
са живели на семейни начала бил дарил множество суми на ищцата и заплащал всичките й
разноски. Ответникът твърди, че за периода от 2015 г. до 2019 г. е предал на ищцата сума в
общ размер на 50 000 лева, поради което и прави възражение за прихващане. Твърди, че тази
сума била получена от ищцата неоснователно и че последната се е обогатила с нея.
С молба-уточнение от 21.09.2022г. ответникът сочи, че сумата от 50 000 лева
представлявала сбор от предоставени на ищцата суми без основание за периода от 2015г. до
2019г. по 10 000 лева на година.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Релевираните от ответника доводи за недопустимост на иска за неоснователно обогатяване
са неоснователни, тъй като основанието на иска е уточнено с молба-уточнение от
16.08.2021г. във връзка с дадени от съда указания за отстраняване на нередовности, а
коригираната искова молба се счита редовна от датата на нейното подаване.
По така предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между
страните са сключени договори за заем; че е предоставил реално на ответника договорените
заеми; както и че е настъпил падежа на задълженията на ответника да върне заемите. В
тежест на ответника е да докаже, че е върнал процесните суми, за което не сочи
2
доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е бил задължен да плати процесната сума /представляваща погасителни вноски
по договор за кредит/ и се е обогатил, спестявайки разходи за заплащането й; своето
обедняване и размера му; както и връзката между обогатяването на ответника и
обедняването си. В тежест на ответника, при доказване на горното е да докаже, че е налице
основание за получаване на сумата.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже и наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.
По релевираното от ответника възражение за прихващане с насрещно вземане за сумата
от общо 50 000 лева за периода от 2015г. до 2019г. в размер на по 10 000 лева на година, с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ответника е да докаже
предаването на процесната сума на ищеца, а в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на основание за имуществено разместване.
Между страните не е спорно единствено обстоятелството, че за процесния период от
2015г. до 2019г. са живели заедно на съпружески начала без сключен граждански брак.
По предявените искове за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща главница
по договор за заем от 11.12.2015 г. и сумата от и сумата от 21 998 лева, представляваща
главница по договор за заем от 16.06.2016 г., съдът намира следното. От приетото
извлечение по сметката на ищцата С. Е. Р. в „Обединена Българска Банка“ АД се
установява, че на 10.06.2016г. ищцата е получила превод от трето за спора лице в общ
размер на 22 000 лева с основание покупко-продажба и довършителни работи на имот в гр.
Елена. Съгласно същото извлечение, на 15.06.2016г. ищцата е превела по банковата сметка
на ответника Б. Й. А. сума в размер на 21 998 лева с основание „захранване“. Относно заема
от 11.12.2015г. ищцата твърди, че е предала сумата на ответника в брой.
От показанията на свидетеля Росица Е. Владова /сестра на ищцата/ се установява, че
като свидетелката била давала многократно пари назаем на ищцата. Преди Коледа на 2015г.
ищцата била отишла заедно със съпруга си /ответника, с когото ищцата е живяла заедно
през този период/ при свидетелката и двамата поискали от свидетелката сумата от 5000 лева
за закупуване на някакъв имот. Според свидетелката, доколкото й е известно по-късно
ищцата била дала на ответника цялата сума, която получила от наследството на техния баща
за построяване на имот. Ищцата постоянно била изплащала кредити, които били на името на
ответника, поради което свидетелката давала често пари на сестра си назаем, включително за
да ходят на море. На свидетелката не е известно ищцата да е получавала заем от ответника.
За издръжката на семейството и изплащане на кредитите се грижела ищцата, тъй като
ответникът нямал постоянна работа.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че на 16.06.2016г. ищцата
е предала на ответника чрез банков превод сумата от 21 998 лева, но не се установява сумата
да е преведена на основание съществуващо между страните облигационно правоотношение
по договор за заем. При извършен превод на сумата, основанието за това не може да се
3
предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца. В случая от
представеното банково извлечение не се установява, че сумата е предадена на ответника по
договор за заем, доколкото посоченото от ищцата основание на превода е захранване на
сметка. Такова обстоятелство не се установява и от показанията на св. Владова, която сочи,
че ищцата била продала свой наследствен имот /обстоятелство, което се потвърждава от
съдържанието на извлечението/ и била вложила парите за построяване на къща. Друго не се
установява и от показанията на допуснатите на ответника свидетели. Следователно,
съдържанието на банковото извлечение и показанията на свидетелката биха могли да
обосноват претенция за връщане на даденото поради неоснователно обогатяване на
ответника, но не и на договорно основание, каквото се поддържа от ищцата.
Не се установява и твърдението на ищцата, че е предала в брой сумата от 5000 лева в
заем на ответника на 11.12.2015г. Разписка за предаването на тази сума липсва, а от
показанията на св. Владова се установява, че в действителност самата свидетелка е
предоставила на ищцата и ответника заем в размер на 5000 лева около Коледа на 2015г., по
което приблизително време се твърди да е сключен процесният неформален договор за заем.
Затова дори да се приеме, че сумата е ползвана само от ответника за закупуване на имот
/както се твърди в исковата молба/, то ищцата не се явява заемодател по правоотношението
и не е легитимирана да иска връщане на заетата сума.
Предвид гореизложеното, предявените искове за заплащане на сумата от 5 000 лева,
представляваща главница по договор за заем от 11.12.2015 г. и сумата от и сумата от 21 998
лева, представляваща главница по договор за заем от 16.06.2016 г. са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По предявения иск за връщане на сумата от 15 462 лева, представляваща платени суми
за периода от 2015 г. до 2020 г. поради неоснователно обогатяване на ответника, съдът
намира следното.
От представеното извлечение от банковата сметка на ответника Б. Й. А. с IBAN: BG42
CECB 9790 10E1 9705 00 в „Централна Кооперативна Банка“ АД се установява, че за
процесния период са налице общо 30 плащания на обща стойност от 15 462 лева, извършени
на каса и чрез банков превод от ищцата по посочената сметка за различни по размер суми с
основания „вноска“ и „вноска по кредит“, първата от които датира от 23.06.2015г., а
последната от 07.10.2019г. Релевираното от ответника оспорване на съдържанието на
банковото извлечение е неоснователно, тъй като същото кореспондира с представеното от
самия ответник извлечение от сметка и договор за потребителски кредит.
От приетия Договор за потребителски кредит от 09.04.2014г. се установява, че на
посочената дата между „Централна Кооперативна Банка“ АД като кредитор, Б. Й. А. като
кредитополучател и Светлозар Руменов Найденов като поръчител е сключен договор за
потребителски кредит за главница от 6000 лева с краен срок на плащане 25.03.2019г. В чл. 7,
ал. 1 от договора е предвидено, че креидтополучателят ще изплаща главницата, лихвите,
таксите и разноските по кредита от своята картова разплащателна сметка при банката:
IBAN: BG42 CECB 9790 10E1 9705 00. От извлечението по банковата сметка на ответника
4
се установява още, че на 27.02.2015г. ответникът е усвоил и сума в размер на 13 000 лева по
друг договор за кредит.
От така събраните писмени доказателства се установява по безспорен начин, че през
периода на действие на договорите за кредит, ищцата е извършвала вноски с основание
„вноска“ и „вноска по кредит“ по банковата сметка, по която се обслужват кредитите на
ответника, без същевременно да е задължена по договор за кредит като кредитополучател
или поръчител и без за нея да е съществувало друго правно задължение да извършва тези
вноски. Като е погасявала получен от ответника кредит чрез преводи и вноски на каса по
кредитната сметка, ищцата е обедняла с внесените от нея суми, докато ответникът се е
обогатил за нейна сметка, спестявайки разходи за заплащане на дължимите вноски по
кредитното правоотношение.
Твърдението на ответника, че е погасил кредитите си чрез продажба на собствен имот,
не кореспондира с доказателствата по делото. Видно от представеното от ответника с
отговора на исковата молба извлечение, на 16.10.2015г. ответникът наистина е получил
плащане на сума в размер на 13 118 евро /25 606,34 лева/ с основание продажба на
недвижим имот в кв. „Сухата река“, която сума е прехвърлена в кредитната сметка на
20.10.2015г. съгласно представеното от ищцата извлечение. След това, обаче, на
11.12.2015г. ответникът е изтеглил цялата наличност по кредитната сметка, а банката е
продължила да удържа вноски за главница, лихва и такси по кредит до края на 2019г.
Също така, от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства не се установява направените от ищцата вноски да са платени с предоставени от
ответника средства или да е било налице правно основание за имущественото разместване.
Показанията на св. Валентин Анчев не носят правнорелевантна информация, доколкото
свидетелят знае, че ответникът е работил първо на бензиностанция, после в строителството,
а по някое време и в Германия, и оставял пари за погасяване на сметки и заеми, но
свидетелят не знае нито кога е работил ответникът, нито какви суми е получавал и
заплащал, нито какви задължения е имал по договори за заем. Сходно е положението и по
отношение показанията на свидетеля Светлозар Найденов, който заявява, че ответникът е
давал пари на ищцата, за да плаща кредитите, сметките и за издръжка на семейството.
Показанията са декларативни и също не се основават на преки наблюдения на свидетеля,
поради което са лишени от доказателствена стойност.
Конкретната информация, която свидетелят Васил Николов дава по релевантните за
процеса въпроси е, че преди около десетина години ответникът бил продал таксита, които
бил взел на лизинг, и от продажбата получил 22 000 лева, че ответникът и свидетеля са
работили заедно в строителството и получавали дневно възнаграждение между 100 лева и
150 лева на ден, както и че ответникът е работил в Германия, по което време изпращал на
ищцата по 2000 или 3000 евро на месец. Свидетелят сочи още, че ответникът бил дал на
ищцата карта, с която да плаща дълговете. За тези обстоятелства свидетелят знае от
ответника. Така депозираните показания са производни, тъй като свидетелят няма свои
собствени възприятия по отношение на дадените от ответника на ищцата суми, а
5
преразказва казаното му от ответника. Свидетелят не си спомня кога ответникът е продал
таксиметровите автомобили и е получил сочената от него сума от 22 000 лева, нито в какво е
била вложена тази сума. По отношение на сочените от свидетеля преводи на суми от 2000
или 3000 евро на месец, докато ответникът е работел в Германия, следва да се посочи на
първо място, че свидетелят не може да каже кога ответникът е работил в Германия, за
преводите знае единствено от самия ответник, освен това подобни преводи предполагат
отразяването им в банкови извлечения, каквито не са представени от ответника по делото, а
в представените от ищцата такива липсват записи за извършени преводи към ищцата в
посочените от свидетеля размери. Липсват и доказателства за наличието на друга картова
сметка на ответника, от която ищцата да е теглила или превеждала сумите за вноските по
кредита, с оглед показанията на свидетеля, че ответникът бил оставил на ищцата банкова
карта, с която да плаща задълженията. Следва да се посочи още, че ако ответникът наистина
е разполагал със суми по картова банкова сметка за заплащане на вноските по кредита, то
липсва разумна причина вноските да бъдат извършвани почти изцяло на каса от ищцата,
вместо да бъдат превеждани от картовата сметка на ответника по кредитната сметка.
Показанията на
От представеното от ответника общо пълномощно в полза на ищцата да го представлява
пред различни институции, да управлява и да се разпорежда с негово имущество,
включително да внася и тегли суми по банковите му сметки, също не следва различен извод,
тъй като от предоставянето на пълномощното на ищцата не следва извод, че внесените от
нея суми са й били предадени от ответника. Видно от датата на нотариалната заверка,
пълномощното е заверено на 26.01.2017г., докато от представеното с исковата молба
извлечение от кредитната сметка се установява, че началната дата на извършваните от
ищцата вноски на каса е 23.06.2015г. – близо две години преди датата на заверката. Също
така ищецът твърди в отговора на исковата молба, че се е намирал в чужбина от м.01.2017г.
до края на 2017г., през който период бил упълномощил ищцата да внася вноските и да му
дава устен отчет, но от извлечението се установява, че в действителност ищцата е
продължила да извършва вноски по кредитната сметка до 07.10.2019г. – близо две години
след като ищецът се е завърнал от чужбина. Приетите по делото доказателства за облагаемия
доход на страните също не водят до различен извод, тъй като не са годни да установят
предоставянето на сумите от ответника или основанието за имущественото разместване.
Същевременно от банковото извлечение по кредитната сметка на ответника се установява
по безспорен начин, че вносител на касовите вноски и наредител на банковите преводи е
ищцата, поради което и доколкото друго не се установява от събраната по делото
доказателствена съвкупност, съдът приема, че обедняването вследствие на имущественото
разместване е настъпило именно за нея.
Предвид гореизложеното съдът намира, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност се установяват всички материалноправни предпоставки за уважаване на
кондикционния иск и същият се явява доказан по основание и размер.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
6
следното. Както е уточнено с т. 7 от ППВС № 1/1979г. вземанията, основани на различните
състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с общата петгодишна давност, която в
случая тече считано от датата на имущественото разместване. Също така, съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Други основания за спиране и прекъсване на
давността не са налице по делото.
Съдът, като взе предвид тези обстоятелства, намира, че към датата на исковата молба по
настоящото дело /09.06.2021г./ са погасени по давност вземанията за връщане на вноски,
направени през периода от 23.06.2015г. /датата на първата извършена вноска/ до
28.03.2016г. включително. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7
дни, през който не е текла давност, давността за връщане на извършената на 28.03.2016г.
вноска е изтекла на 04.06.2021г. – преди датата на исковата молба, поради което вземането
за връщане на тази и всички предходни вноски е погасено по давност. Следващата
извършена от ищцата вноска датира от 25.04.2016г. и давността за нея изтича на
02.07.2021г. – след датата на предявяване на иска, поради което вземането за връщане на
тази вноска и на всички следващи вноски до последната такава от 07.10.2019г. не е погасено
по давност. Видно от банковото извлечение, погасените по давност вноски са на обща
стойност от 6900 лева, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата 8562
лева и за периода от 25.04.2016г. до 07.10.2019г. За разликата до пълния предявен размер от
15462 лева и за периода от 23.06.2015г. до 24.04.2016г. искът следва да бъде отхвърлен
поради погасяване по давност.
При това положение, на разглеждане подлежи релевираното от ответника възражение за
прихващане с насрещно вземане за сумата от общо 50 000 лева за периода от 2015г. до
2019г., представляваща предоставени на ищцата от ответника суми без правно основание
/по 10 000 лева на година/. Възражението е неоснователно. Съобразно изложения по-горе
анализ на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, липсват
доказателства за каквито и да било конкретни суми, предавани в брой или превеждани по
банков път от ответника на ищцата през процесния период, чието връщане ищцата да дължи
поради начална липса на основание, а както е указано с доклада по делото, тежестта за
доказване на това обстоятелство се носи от ответника. Ето защо липсва основание за
отхвърляне на иска на ищцата поради компенсация с насрещно вземане на ответника.
7
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 1698,40 лева, както и за адвокатско възнаграждение
в размер на 4500 лева, платено изцяло в брой. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на възнаграждението е основателно - към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие /01.06.2021г./ действа редакцията на чл. 7, ал. 2 НМРАВ от
31.07.2020г., съгласно която минималното адвокатско възнаграждение при материалния
интерес по делото е 1803,80 лева. С оглед сравнително ниското ниво на фактическа и правна
сложност на делото, приключило в две открити съдебни заседания, възнаграждението
следва да бъде намалено до размера от 2000 лева. С оглед уважената част от предявените
искове, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 745,78 лева. Ответникът
е сторил разноски единствено за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева, платено
изцяло в брой. Видно от представената разписка, обаче, възнаграждението е платено за
двама адвокати, а съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК, ответникът има право на
разноски само за един адвокат, поради което размерът на възнаграждението за ответника
следва да бъде половината от тази сума или 1800 лева. С оглед отхвърлената част от
исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1437,03 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Й. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С Р“, бл. вх. ет. , ап. , да
заплати на С. Е. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „В Л“, ул. „“ № , ап. на основание
чл. 59 ЗЗД сумата от 8562 лева, представляваща платени от ищцата през периода от
25.04.2016 г. до 07.10.2019 г. вноски за погасяване на получен от ответника банков кредит,
ведно със законната лихва считано от 09.06.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над 8562 лева до пълния
претедниран размер от 15 462 лева и за периода от 23.06.2015 г. до 24.04.2016 г., както и
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 5 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 11.12.2015 г. и за
сумата от 21 998 лева, представляваща главница по договор за заем от 16.06.2016 г.
ОСЪЖДА Б. Й. А. да заплати на С. Е. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
745,78 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА С. Е. Р. да заплати на Б. Й. А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1437,03 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9