№ 864
гр. Пещера, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20215240101377 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
срещу С. Г. Б., за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата С. Г. Б. дължи на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в общ
размер на 3415,64 лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 16.12.2016 г., сключен между „Обединена Българска
Банка“ АД и длъжника С. Г. Б., което вземане е прехвърлено от страна на
„Обединена Българска Банка“ АД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 31.01.2018 г. в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, от която
сума: 2993,13 лв. – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и
422,51 лв. - лихва за забава за периода от 15.05.2018 г. до 13.03.2020 г. , за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 519/2021 г. по описа на Районен съд – Пещера.
Ищецът твърди, че между ответницата С. Г. Б. и „Обединена Българска
Банка“ АД е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 16.12.2016 г., по силата на който на ответницата е бил
предоставен кредит в размер на 3080,00 лв., при годишен лихвен процент
12,703 % и ГПР 16,67 %. Общата сума, която кредитополучателят се
задължил да върне по кредита, била платима на 48 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 81,57 лв., на 25-то число на месеца.
1
Крайният срок за погасяване на кредита бил 25.11.2020 г. Ищецът поддържа,
че разрешеният кредит бил преведен по сметка на длъжника С. Г. Б. в
„Обединена Българска Банка“ АД, както и че известно време след усвояване
на кредита ответницата спряла да обслужва кредита. Останала дължима
непогасена главница в размер на 2993,13 лв. и лихва за забава в размер на
422,51 лв., за периода от 15.05.2018 г. до 13.03.2020 г.
Ищецът твърди, че е придобил вземанието, произтичащо от Договора за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 16.12.2016 г. по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
31.01.2018 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. Процесното вземане било индивидуализирано в
Приложение № 1 към Договора за цесия от 31.01.2018 г., неразделна част от
него. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
били изпратени на ответницата две уведомителни писма от 19.02.2020 г. и
02.03.2020 г. за извършената продажба на вземането, които били върнати в
цялост с отбелязване „непотърсено“. За извършената цесия ответницата била
уведомен и с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено и
уведомление до длъжника. Ответницата не погасила задълженията по
процесния договор за кредит, поради което за събирането на вземането
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 519/2021 г. по описа на Районен съд –
Пещера, връчена лично на длъжника, който в срок е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, което обуславя правния интерес от подаване на
исковата молба.
Моли съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. Г. Б.
не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща законен
или процесуален представител.
Ответницата С. Г. Б., редовно призована за насроченото първо по
делото съдебно заседание, не се явява в открито съдебно заседание и не се
представлява от процесуален представител. Същата не взема становище по
спора и не упражнява правото си на защита.
Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, обективирано в исковата молба, и доказателствата по
делото, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл.
86 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
2
която е връчена лично на длъжника, последният е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение в законоустановения срок, а исковата молба е
депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.
Ответницата С. Г. Б. не е депозирала отговор на исковата молба, не се
явява в първото по делото заседание, не е направила искане делото да се
разгледа в нейно отсъствие. С Разпореждане № 732/15.11.2021 г., постановено
по настоящото дело, получено лично от ответницата, на същата са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването й
в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца и
представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на
исковата молба, нито в съдебно заседание. Същата не доказа, че е изпълнила
задължението по процесния договор. Отделно от това от представените по
делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства
може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца претендираните главница и лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.05.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ГПК, поради което предявените кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД следва да се уважат по този ред.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор право на разноски има ищецът.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът е претендирал присъждане на разноските в заповедното
производство в размер на 68,31 лв. - за държавна такса и разноски в исковото
производство в размер на 101,42 лв. - за държавна такса. За заплащането на
държавната такса ищецът е представил писмени доказателства по делото. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се
възложат сторените по делото разноски в общ размер на размер на 169,73 лв.,
от които: 68,31 лв. - за държавна такса в заповедното производство и 101,42
лв. - за държавна такса в исковото производство.
3
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от
ГПК, Районен съд – Пещера
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните,
че ответницата С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „***” № 49,
дължи на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, сумата в общ размер на 3415,64 лв. по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
16.12.2016 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и длъжника
С. Г. Б., което вземане е прехвърлено от страна на „Обединена Българска
Банка“ АД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
31.01.2018 г. в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, от която сума: 2993,13 лв. –
неизплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.05.2021
г. до окончателното изплащане на задължението и 422,51 лв. – лихва за
забава за периода от 15.05.2018 г. до 13.03.2020 г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
519/2021 г. по описа на Районен съд – Пещера.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „***” № 49,
да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков - Казанджията” № 4-6, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ
размер на 169,73 лв. (сто шестдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки)
- разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4