11
С присъда № 106/14.10.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 823/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Левент Мехмед Шерифот с. Дъждино, община Кърджали за виновен в това, че на 14.02./15.02.2008 год. в гр.Кърджали, в бар- ресторант „Тони” и на улица „Илинден”, сам и в съучастие като извършител със Самет Зекеря Сюлейман от село Дъждино, община Кърджали и Беркант Мехмед Юсеин от село Жинзифово, община Кърджали, извършил непристойни действия- нанесъл удари на Али Хасан Хасан от гр. Момчилград, обл. Кърджали, и нанесъл побой и отправил закани спрямо Неджатин Мехмед Вели от гр.Момчилград, обл. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към личността на двамата пострадали и обществото, поради което и на основание чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК го е осъдил на наказание “пробация” като на основание чл.42а, ал.2 от НК е определил следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ и 6 /шест/ месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от 2 поредни години. Признал е Левент Мехмед Шериф от с. Дъждино, община Кърджали за виновен в това, че на 14.02./15.02.2008 год., в гр.Кърджали, в бар-ресторант „Тони”, се заканил с убийство на Неджатин Мехмед Вели от гр. Момчилград, обл. Кърджали, с думите „...Ще те убия, боклук!...”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. “в” от НК го е осъдиÙ на наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. Признал е Левент Мехмед Шериф от с. Дъждино, община Кърджали за виновен в това, че на 14.02./15.02.2008 год., в гр. Кърджали, на улица „Илинден”, причинил на Неджатин Мехмед Вели от гр. Момчилград, обл. Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи горен ляв зъб до нивото на венеца, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал.2, пр.3-то, във вр. ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б”от НК го е осъдил на наказание „пробация”, като на основание чл.42а, ал.2 от НК е определил следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 /две/ години, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 /две/ години, и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 2 /две/ поредни години. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на Левент Мехмед Шериф едно общо наказание, най-тежкото от така определените, а именно наказанието „пробация”, като на основание чл.42а, ал.2 от НК е определил за изтърпяване следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 /две/ години, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 /две/ години, и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 2 /две/ поредни години, и на основание чл.23, ал.3 от НК, е присъединил наложеното наказание “глоба” в размер на 200 лв. Със същата присъда съдът е признал Беркант Мехмед Юсеин от с. Жинзифово, общ. Кърджали за виновен в това, че на 14.02./15.02.2008 год. в гр.Кърджали, на публично място- улица „Илинден”, в съучастие като извършител със Самет Зекеря Сюлейман от село Дъждино, общ. Кърджали и Левент Мехмед Шериф от село Дъждино, общ. Кърджали, извършил непристойни действия- нанесъл побой на Неджатин Мехмед Вели от гр. Момчилград, обл. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към личността на пострадалия и обществото- престъпление по чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет/ лева. С присъдата съдът е признал Самет Зекеря Сюлейман от с. Дъждино, общ. Кърджали за виновен в това, че на 14.02./15.02.2008 год. в гр.Кърджали, на публично място- улица „Илинден”, в съучастие, като извършител с Беркант Мехмед Юсеин от с. Жинзифово, общ. Кърджали и Левент Мехмед Шериф от с. Дъждино, общ. Кърджали, извършил непристойни действия- нанесъл побой на Неджатин Мехмед Вели от гр. Момчилград, обл. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към личността на пострадалия и обществото- престъплениепо чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. С присъдата съдът е осъдил тримата подсъдими да заплатят солидарнопо сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски в размер на 80 лв. и се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства. Въззивното производство е образувано по жалба на Левент Мехмед Шериф от с. Дъждино, общ. Кърджали, Беркант Мехмед Юсеин от с. Жинзифово, общ. Кърджали и Самет Зекеря Сюлейман от с. Дъждино, общ. Кърджали, които обжалват наложеното им с присъдата наказание като явно несправедливо. Същото не съответствало на обществената опасност на деянието и всеки деец, както и на целите по чл.36 от НК, поради следното: подсъдимият Левент Мехмед Шериф извършил инкриминираните престъпления, но те не разкривали особена обществена опасност: хулиганството се изрÓзявало в участие в сбиване на обществено място, заканата за убийство била реализирана с едно заканително изречение, а средната телесна повреда-в избиване на един зъб.Той самият притежавал положителна характеристика, признавал се за виновен и проявил искрена самокритичност. Представени били писмени доказателства за това, че е обезщетил пострадалите лица за причинените им телесни увреждания и те нямат претенции към него. Поради това определеният срок за изтърпяване на пробационните мерки се явява несправедливо завишен. Останалите подсъдими Беркант Мехмед Шериф и Самет Зекеря Сюлейман били извършили хулиганството като взели незначително участие в сбиването на обществено място и поради това размерът на наложените им глоби се явявал несправедливо завишен. Поради изложеното се предлага на въззивния съд да измени обжалваната присъда като намали срока на пробационните мерки по отношение на подсъдимия Левент Мехмед Шериф и размера на наложените глоби по отношение на подсъдимите Беркант Мехмед Шериф и Самет Зекеря Сюлейман. Жалбодателите, редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват. От защитника им е постъпило писмено становище, с което поддържа въззивната жалбата и моли наказанията на жалбодателите да бъдат намалени. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314, ал.1 във вр. с чл. 313 НПК, приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл. 371, т.2 НПК, при което всеки от тримата подсъдими е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът в проведеното съдебно следствие не е провел разпит на подсъдимите, свидетелите и вещото лице за тези факти, и при постановяване на осъдителната си присъда, е наложил наказание на подсъдимите при условията на чл. 55 от НК. При тези данни, приема се за установено от фактическа страна следното: На 14.02.2008 г., около 20.30 часа, компания, състояща се от свидетелите Неджатин Мехмед Вели и съпругата му Севгюл Расим Вели, Али Хасан Хасан и съпругата му Леман Шериф Хасан, Ерхан Ахмедов Мюмюнов и съпругата му Хафизе Мюмюн Садък, Айдън Алириза Ибрям и съпругата му Невин Мехмед Ибрям, и Алдин Симов Моллов, всички от гр. Момчилград, обл. Кърджали посетили ресторант „Тони” в гр. Кърджали, където били настанени на обща маса. Около 21.00 часа към тях се присъединил и свидетелят Бекир Шабан Кьосеюмер от гр. Момчилград. По същото време, на съседна маса в заведението се намирала друга компания, в която били подсъдимият Левент Мехмед Шериф и съпругата му св.Айгюл Айдън Шериф от с. Дъждино, общ. Кърджали, подсъдимият Беркант Мехмед Юсеин от с. Жинзифово, общ. Кърджали, подсъдимият Самет Зекеря Сюлейман и съпругата му св.Семра Йълмаз Сюлейман от с. Дъждино, общ. Кърджали, както и свидетелите- Бекир Шабан Салим и съпругата му Айлин Айдън Салим от с. Чифлик, общ. Кърджали, Сонел Каракуш и Ажда Джеват Апти, последните двама от гр. Кърджали. Във времето от 23.30 часа на 14.02.2008г. и след полунощ на 15.02.2008 г., свидетелят Неджатин Вели, съпругата му Севгюл Вели и св. Бекир Кьосеюмер танцували в близост до тяхната маса. Подсъдимият Беркант Юсеин също танцувал недалеч от тях. След края на една от песните, последният преминал покрай св.Неджатин Вели и го блъснал силно с тялото си. Свидетелят Неджатин Вели направил забележка на подсъдимия Беркант Юсеин, като му казал, че имало достатъчно място за разминаване без да се блъска. На думите на св. Н. Вели подсъдимият Беркант Юсеин отговорил с някоÙко реплики, между които и израза „...гледай си работата!...”. Докато свидетелят Неджатин Вели и подсъдимият Беркант Юсеин разменяли остри реплики помежду си, към тях се приближил и подсъдимият Левент Шериф /брат на подс. Беркант Юсеин/. Двамата подсъдими започнали да посягат с ръце към свидетеля Вели. В този момент свидетелите Бекир Кьосеюмер и Али Хасан се намесили, като застанали между св. Вели и подсъдимите Шериф и Юсеин, с намерение да ги разделят. Действията на св. Кьосеюмер и Али Хасан, вместо да успокоят двамата подсъдими, ги раздразнили още повече. Подсъдимите Шериф и Юсеин започнали да блъскат с ръце свидетелите Кьосеюмер и Хасан, стремейки се да достигнат до мястото, където бил свидетелят Неджатин Вели. При това блъскане св. Али Хасан, който бил с лице към св. Вели и с гръб към подсъдимите, получил няколко удара по гърба и ръцете си. Натискът от блъскането, упражнен върху свидетелите Хасан и Кьосеюмер, преминал и към св. Неджатин Вели, вследствие на което последният паднал по гръб на пода в заведението. Докато св. Вели бил на пода, подсъдимият Левент Шериф взел с дясната си ръка стъклена бутилка от една от масите и с нея ударил в тилната дясна част на главата намиращият се пред него свидетел Али Хасан. От удара стъклената бутилка се счупила, а св. Хасан получил две порезни рани, с дължина съответно от 1.5 см и 0.7 см, които причинили силно кървене. При счупването на бутилката, подсъдимият Левент Шериф също получил леки порезни рани по пръстите на дясната си ръка. Непосредствено след удара с бутилката по главата на св.Али Хасан, подсъдимият Левент Шериф се обърнал към св. Неджатин Вели с израза „Ще те убия, боклук!”. Причиненият външен кръвоизлив по главата на св. Али Хасан станал повод подсъдимите Левент Шериф и Беркант Юсеин да преустановят действия си и временно обстановката в заведението се успокоила, като останалите посетители, които не били част от двете компании, започнали да напускат ресторанта. Свидетелят Али Хасан отишъл до санитарното помещение в заведението, за да измие кръвта от главата си, придружен от св. Неджатин Вели. Кръвотечението не спирало, поради което свидетелят Вели предложил на свидетеля Хасан да го превози до ЦСМП- гр.Кърджали и последният се съгласил. Двамата се насочили към изходната врата на ресторанта и там били пресрещнати от подсъдимия Левент Шериф, който този път бил заедно с подсъдимия Самет Сюлейман. Подсъдимият Левент Шериф избутал св. Неджатин Вели, но намесата на лица от персонала на заведението, с неустановена самоличност по делото, временно предотвратила новото разрастване на конфликта. След излизане от ресторанта, свидетелите Али Хасан и Неджатин Вели се насочили към автомобила на последния. На няколко метра след изхода на заведението, свидетелите били застигнати от подсъдимите Левент Шериф, Беркант Юсеин и Самет Сюлейман. Подсъдимият Левент Шериф се обърнал за втори път към св. Неджатин Вели с думите „Ще те убия, боклук!”, след което посегнал да го удари с ръка. В същото време подсъдимият Самет Сюлейман хванал св. Неджатин Вели за ревера на палтото му. Последният се завъртял, за да се предпази и палтото му останало в ръцете на подс. Самет Сюлейман, след което св. Вели побягнал по пешеходна алея на улица „Илинден”, в посока блок „Толстой”. Подсъдимите последвали бягащия Вели. В близост до жилищния блок, където имало паркирани автомобили, подсъдимият Левент Шериф застигнал свидетеля Вели и го блъснал с ръце, при което последният паднал на земята. Междувременно на мястото на падането вече дошли и другите двама подсъдими- Беркант Юсеин и Самет Сюлейман. Подсъдимият Левент Шериф застанал от лицевата страна на падналия св.Неджатин Вели, докато другите двама подсъдими останали зад гърба му, след което започнали да го ритат с крака. Подс. Левент Шериф нанасял удари по лицето на пострадалия, а подсъдимите Беркант Юсеин и Самет Сюлейман- в областта на тилната част на главата и гърба му. Един от ударите, нанесени от подсъдимия Левент Шериф бил в областта на устата на св. Неджатин Вели, в резултат на което първият горен ляв зъб на свидетеля се счупил до нивото на венеца му /т.е. бил избит/, което довело впоследствие до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Освен това, вследствие на множеството други удари, нанесени от тримата подсъдими, пострадалият Вели получил наранявания, както следва: оток на лявото око, както и множество кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, лигавицата на горната устна, шията, гръдния кош и лявата ръка; разкъсно-контузна рана в тилната област на главата; сътресение на мозъка, без пълна загуба на съзнание. Разкъсно- контузната рана в тилната област на главата и сътресението на мозъка, без загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Останалите травматични увреждания причинили болка и страдание на пострадалия. След като св. Неджатин Вели вече почти не реагирал, подсъдимите преустановили нанасянето на удари и се отдалечили от мястото, като оставили свидетеля в безпомощно състояние. Около минута- две след това, към мястото, където лежал св. Неджатин Вели дошъл първо свидетеля Алдин Моллов, последван от свидетелите Бекир Кьосеюмер и Айдън Ибрям. Междувременно пристигнал и дежурен автопатрул на РПУ- гр.Кърджали. Впоследствие свидетелите Неджатин Вели и Али Хасан били превозени до ЦСМП- гр.Кърджали, където свидетелят Вели останал на лечение в продължение на седем дни. Видно от заключението на съдебномедицинско удостоверение № 39/2008г., при прегледа на Али Хасан Хасан се установили две порезни рани на главата. Според същото, описаните увреждания са получени при действието на предмет с режещ ръб и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният. Било причинено разстройства на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебно- медицинската експертиза на живо лице № 4/2008 г., на Неджатин Мехмед Вели е било причинено: оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето, лигавицата на горната устна, шията, гръдния кош и лявата ръка; разкъсно- контузна рана на глава; счупване на първи горен ляв зъб до нивото на венеца; сътресение на мозъка. Според заключението описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както сочи пострадалият. Счупването на първи горен ляв зъб до нивото на венеца е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Разкъсно- контузната рана в тилната област на главата и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание са довели до разстройства на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. В хода на първоинстанционното съдебно следствие е приета като доказателство разписка от 14.10.2008 г. в гр. Кърджали, удостоверяваща получена от Али Хасан Хасан сума в размер на 400 лв., заплатена солидарно от подсъдимите, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършените престъпления, предмет на делото, както и разписка от 14.10.2008 г., удостоверяваща платена солидарно от същите подсъдими сума в размер на 2 600 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди на Неджатин Мехмед Вели, причинени в резултат на престъпленията. Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимите Левент Мехмед Шериф,Беркант Мехмед Юсеин и Самет Зекеря Сюлейман изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Неджатин Мехмед Вели, Али Хасан Хасан, Бекир Шабан Кьосеюмер, Алдин Симов Моллов, както и на всички други разпитани свидетели; от писменото заключение на съдебно- медицинска експертиза на живо лице № 4/2008 г. и съдебно-медицинско удостоверение № 39/2008 г.; от писмените доказателства- бюлетини за съдимост, характеристични справки, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Въз основа на доказателствената съвкупност може да се направи несъмнен извод за извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него, за характера и размера на причинените вреди, както и за всички обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимите. По така описания начин подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпленията, както следва: - Левент Мехмед Шериф - по чл. 325, ал.1във вр. чл. 20, ал.2 от НК, като на 14.02./15.02.2008 год. в гр.Кърджали, на публично място в бар- ресторант „Тони” и на улица „Илинден”, сам и в съучастие, като извършител с другите двама подсъдими- Самет Зекеря Сюлейман и Беркант Мехмед Юсеин, извършил непристойни действия- нанесъл удари на Али Хасан Хасан от гр. Момчилград, обл. Кърджали, и нанесъл побой и отправяне на закани спрямо Неджатин Мехмед Вели от гр.Момчилград, обл. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към личността на двамата пострадали и обществото; по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като на 14.02/15.02.2008 год., в гр.Кърджали, в бар-ресторант „Тони” и на ул. „Илинден”, се заканил с убийство на Неджатин Мехмед Вели от гр. Момчилград, обл. Кърджали, с думите „...Ще те убия, боклук!...”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и по чл. 129, ал.2 във вр. ал.1 от НК, като на 14.02/15.02.2008 год., в гр. Кърджали, на улица „Илинден”, причинил на Неджатин Мехмед Вели от гр. Момчилград, обл. Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи горен ляв зъб, до нивото на венеца, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето; - Беркант Мехмед Юсеин - по чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен за това, че на 14.02/15.02.2008 год. в гр.Кърджали, на публично място- улица „Илинден”, в съучастие, като извършител, със Самет Зекеря Сюлейман и Левент Мехмед Шериф, извършил непристойни действия- нанесъл побой на Неджатин Мехмед Вели от гр. Момчилград, обл. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към личността на пострадалия и обществото и - Самет Зекеря Сюлейман - по чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен за това, че на 14.02/15.02.2008 год. в гр.Кърджали, на публично място- улица „Илинден”, в съучастие, като извършител, с Беркант Мехмед Юсеин и Левент Мехмед Шериф, извършил непристойни действия- нанесъл побой на Неджатин Мехмед Вели от гр. Момчилград, обл. Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към личността на пострадалия и обществото. Във връзка с осъществените от тримата подсъдимия деяния, първоинстанционният съд е изложил задълбочени, подробни, правилни и обосновани правни изводи, като е обсъдил отделните елементи от състава на всяко осъществено престъпление. Правилни са съображенията на този съд, че деянието, осъществено от тримата подсъдими в съучастие, съставлява престъпление по чл. 325, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а не дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство. Това е така, тъй като от фактическа страна по делото е установено, че двете компании са се намирали в ресторанта по празничен повод, не са се познавали и не са контактували помежду си; че подс. Левент Шериф, без конкретен повод от страна на св. Неджатин Вели, проявил агресивност спрямо него, съзнателно търсейки скандал, присъединявайки се към подс. Беркант Юсеин. Агресивното поведение на подсъдимите се пренесло и извън заведението, след като св. Вели и св. Хасан го напуснали с намерение да отидат в ЦСМП – Кърджали, когато били застигнати от тримата и на св. Вели бил нанесен побой. Установява се също така, че ресторантът е бил пълен с посетители, които, ставайки свидетели на скандала, възмутени и изплашени от поведението на подсъдимите, започнали да напускат. По този начин, подсъдимите, с различното си по степен и време на участие в деянието, описано във фактическата обстановка, без конкретен мотив, под въздействието на консумирания алкохол, по груб и недопустим начин са нарушили нормалната обстановка в заведението, като са проявили неоправдана и упорита агресия към пострадалите свидетели, продължила в преследването на св. Вели и св. Хасан и извън заведението, и в нанасянето на побой на св. Вели. Всички тези действия на подсъдимите надхвърлят съдържанието на дребното хулиганство, определено като непристойна проява по смисъла на чл.1 от Указа за борба с дребното хулиганство и съдържат всички признаци на състава по чл. 325, ал.1 от НК, както правилно е било квалифицирано от п·рвоинстанционния съд. Тримата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние в съучастие като извършители. От субективна страна са действали с пряк общ умисъл, с целения и постигнат общественоопасен резултат. Наред с това престъпление, подс. Левент Шериф е осъществил в идеална съвкупност и състава на престъплението по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Подсъдимият заплашил пострадалия Вели с убийство с думите: „Ще те убия, боклук”, както при възникването на скандала в заведението, така и при нанасяне на побоя на ул. „Илинден”. С оглед на установената конкретната обстановка и начина на отправянето на заканата за убийство, придружени с блъскане, дърпане, събаряне на пострадалия на пода в заведението, продължило с преследването му извън заведението и нанасяне на побой от тримата подсъдими, с причинена средна телесна повреда и множество други телесни увреждания, несъмнено отправената закана за убийство би могла да възбуди основателен страх у пострадалия Вели, че подсъдимият може да я изпълни, още повече, че св. Вели в показанията си на досъдебното производство сочи, че действително е изпитал страх за живота си, тъй като е останал сам срещу тримата нападатели и нанесените му удари били силни, многобройни и продължителни. Подсъдимият Левент Шериф е осъществил и престъплението по чл. 129 от НК, като причиненото счупване на първи горен ляв зъб до нивото на венеца, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, съставлява средна телесна повреда по смисъла на тази разпоредба. Установено по делото по несъмнен начин е, че при нанасяне на побоя, именно подс. Шериф е нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на пострадалия, при който същият изпитал силна и непоносима болка. Причинената средна телесна повреда, като съставомерен резултат, е в причинна връзка с противоправните действия на подс. Шериф, именно нанесения удар в областта на челюстта на пострадалия с ритник. Въззивната жалба на тримата подсъдимия касае впрочем единствено размера на наложените им наказания, за които се твърди, че независимо, че били определени при условията на чл. 55 от НК, били явно несправедливи. При определяне вида и размера на наложените на подс. Левент Шериф наказание, първоинстанционният съд е отчел завишена обществена опасност на престъпленията, предвид засягането в груба степен на обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, личната и телесна неприкосновеност на пострадалите лица. Отчел е също така завишена обществена опасност на личността на подсъдимия с оглед предишните му осъждания за престъпления от общ характер и лоши характеристични данни, към които следва да бъде добавено проявената изключителната агресия и упоритост в действията му, и извършените в съвкупност три отделни престъпления. Неправилно от районния съд като смекчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство е отчетено самопризнанието, което е направил, тъй като същото веднъж вече е взето предвид при определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК и е недопустимо повторно да бъде взето под внимание като такова. Така, при наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства и при спазване правилата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието, първоинстанционният съд е заменил предвиденото за всяко едно деяние наказание със съответното по вид такиво и му е наложил наказания, както следва: за престъплението по чл.325, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК- наказание “пробация”,с определени пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ и 6 /шест/ месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за срок от 2 поредни години; за престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК е заменил алтернативно предвиденото в наказателноправната норма по леко- наказание “пробация”, с оглед по-ниската степен на обществена опасност на деянието, с наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и за престъплението по чл. 129, ал.1 от НК, на основание чл. чл.55, ал.1,т.2, б.”б” от НК е заменил предвиденото наказание лишаване от свобода, без предвиден най-нисък предел с наказание “пробация” с определени пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 /две/ години, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 /две/ години, и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 2 /две/ поредни години. Така определените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи, същите съответстват на обществената опасност на деянието и дееца. Правилно, след като е определил наказание за всяко едно от престъпленията, на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс. Левент Мехмед Шериф едно общо наказание, най-тежкото наказание от така определените, а именно наказание „пробация” с пробационните мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 /две/ години, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 /две/ години, и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от 2 /две/ поредни години, като правилно на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединил наложеното наказание “глоба” в размер на 200 лв. С така определеното общо наказание на подсъдимия, целите по чл. 36 от НК спрямо него могат да бъдат постигнати. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че по отношение на подсъдимите Беркант Юсеин и Самет Сюлейман са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Правилно е отчетена от съда ниска степен на обществена опасност на личността им. И двамата са с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни. Налице са и останалите предпоставки на чл. 78а от НК: за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание; същото е извършено умишлено; не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност; с деянието не са причинени имуществени вреди. Съобразен с тези обстоятелства, както и с имущественото положение на подсъдимите е наложеното им наказание глоба от 1250 лв. за всеки един от тях, което е далеч под средния размер на предвиденото наказание глоба по чл. 78а, ал.1 от НК и съответно на тежестта на извършеното престъпление, като не са налице предпоставки за намаляване на размера й. Само с това по вид и размер наказание, целите по чл. 36 от НК по отношение на двамата подсъдими могат да бъдат постигнати. С оглед на изложените съображения, съдът счита въззивната жалба на подсъдимите Шериф, Юсеин и Сюлейман, за неоснователна. Не са налице основания за намаляване на наложените им наказания. Първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 106/ 14.10.2008 година, постановено по н.о.х.д. № 823/2008 година по описа на Кърджалийския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|