Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Йорданова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №1294 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 15.01.2020
год. на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт С.Д./надлежно упълномощена/,
срещу постановление, обективирано в съобщение с изх.№00160 от 06.01.2020 год.,
по изпълнително дело №20198380406946 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б.,
с рег.№838 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че подал
възражение срещу размера на определения адвокатски хонорар на взискателя до 200
лв. – само за образуване на изпълнителното дело. Приетият от частния съдебен
изпълнител хонорар надвишавал 200 лв. Възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължало при
наличието на следните кумулативни предпоставки – извършено процесуално
представителство, защита и съдействие от страна на упълномощения представител
на взискателя по изпълнителното дело и извършване на действия с удовлетворяване
на паричното вземане, каквито в случая не били извършени. Към момента на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение била подадена единствено молба
за образуване на изпълнителното дело. След нея не били извършени други
действия, тъй като длъжникът погасил доброволно задълженията си в срока за
доброволно изпълнение. Освен това изпълнителното дело не се отличавало с
фактическа и правна сложност. Длъжникът, чийто едноличен собственик на капитала
била Столична община, бил „сигурен платец“
Взискателят П.Б.Б.счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че размерът на таксите по
принудителното изпълнение бил нормативно установен. Заплатеният адвокатски
хонорар в размер на 260 лв. бил съобразен с Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която критерий за
определяне на размера на възнаграждението бил материалният интерес, правната и
фактическа сложност на делото и необходимият обем на правните и фактически
действия, които било необходимо да бъдат извършени. Размерът и обемът на
адвокатското представителство в рамките на изпълнителния процес зависели от
процесуалното поведение на страните и най-вече на длъжника. При недобросъвестно
поведение на длъжника, когато същият отказвал да заплати доброволно
задължението си и възпрепятствал принудителното изпълнение, се налагало
предприемането на редица действия, които да осигурят своевременно и надлежно
удовлетворяване на взискателя. Освен това дългът понастоящем не бил погасен,
поради което щяло да се наложи осъществяването на процесуално представителство.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
В случая размерът на поисканото адвокатско възнаграждение от 230 лв. бил
съобразен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения: 200 лв. –
по т. 10, т. 1 от наредбата и 30 лв. – по т. 10, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от наредбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и
прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20198380406946 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 11.12.2019 год. на П.Б.Б.,
чрез адв. И.Д./надлежно упълномощена/, въз
основа на изпълнителен лист от 14.11.2019 год., издаден срещу „Т.С.“ ЕАД по гр.дело №9318/2017
год. по описа на СРС, ГО, 59 с-в, за сумата от 440 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и за сумата от 380 лв. – разноски за
въззивното производство. С молбата на частния съдебен изпълнител са били възложени
всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, в т.ч. да определи начина на изпълнение, като
е било поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително възнаграждение за един
адвокат в размер на 260 лв.
Към молбата е приложен договор за правни
услуги от 25.11.2019 год., с характер на разписка, от който е видно, че
взискателят е заплатил в брой на адв. Д.адвокатско възнаграждение в размер на 260
лв. Предметът на договора е образуване на изпълнително дело за събиране на
сумите по горепосочения изпълнителен лист /виж чл. 1/.
С разпореждане от 11.12.2019 год. и постановление от
същата дата частният съдебен изпълнител е приел като разноски по делото
претендирания от взискателя адвокатски хонорар в размер на 260 лв.
На 13.12.2019 год. на длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 440 лв. – неолихвяема
главница, 380 лв. – неолихвяема главница, 260 лв. – адвокатско възнаграждение,
48 лв. – авансови такси по т. 1 и 5 от ТТРЗЧСИ и 127.68 лв. – такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Своевременно – на 17.12.2019 год., длъжникът
е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до размер на 200 лв. Искането е било
оставено без уважение с обжалваното постановление, обективирано в
съобщение с изх.№00160 от 06.01.2020 год.,
което е било надлежно съобщено на длъжника на 13.01.2020 год.
Анализът на така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на
посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
В разглеждания случай е несъмнено, че процесните
изпълняеми права не са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство, поради което той следва да понесе отговорността
за направените от взискателя разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. на ВКС по
тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е
била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива за реалното заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв.
Същевременно с молбата за образуване на процесното
изпълнително дело процесуалният представител на взискателя е извършил изрично
възлагане на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, в т.ч. и
по отношение на избора на изпълнителния способ, при което същинската роля на
адвоката по процесуално представителство и извършването на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане несъмнено отпада, а и подобни действия не
са предмет на договора за правни услуги от 25.11.2019 год., поради което настоящият
съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане
на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
наредбата /виж т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело №
2/2013 г., ОСГТК/.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде
отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД постановлението,
обективирано в съобщение с изх.№00160 от 06.01.2020 год., по изпълнително дело
№20198380406946 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ,
с които е отказано намаляване на разноските на взискателя
за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до размера от 260 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/