Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260148 19.04.2021г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в
открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Нели Въгларова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№154 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.240 ал.1
във връзка с чл.238 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на
Панагюрски районен съд №260057 от 07.12.2020г. постановено по гр.д.№417/2020г.
по описа на същия съд, по реда на чл.238 и следващите от ГПК, допълнено с
решение №260016 от 02.02.2021г., е постановено неприсъствено решение, с което
са отхвърлени предявените от „Л.-А“, ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление в гр.П., ул.“Г.Н.“ №12, срещу И.С.П., ЕГН-**********, с адрес ***,
искове с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.280
от ЗЗД, с които се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 325лв заплатено възнаграждение по договор за поръчка на
10куб.м. дърва от 14.08.2018г. и 325лв-сума по договор за заем от 12.09.2018г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на същите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №301/2020г. по описа на РС-П..
Със същото решение на основание чл.78 ал.1 от ГПК, е осъдено „Л.-А“ЕООД с
посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, да заплати на И.С.П.,***, сума в
размер на 547лв-разноски, направени пред първата инстанция.
Въззивното
производство е образувано по подадена от ищцовото дружество „Л.-А“ ЕООД молба
за отмяна на неприсъствено решение на
основание чл.240 ал.1 т.1 от ГПК с доводи, че ищецът е бил лишен от
възможността да участва в делото, поради ненадлежно връчване на призовка за
съдебното заседание, в което е постановено горното решение. Поддържа, че не е налице формално условие за постановяване
на неприсъствено решение, предвиден чл.239 ал.1 т.1 от ГПК тъй като на ищеца не
са указани последиците от неявяване в проведеното на 30.10.2020г. първо по
делото открито съдебно заседание/ОСЗ/. Признава, че с определение №260129 от 03.11.2020г. било
насрочено първо открито съдебно заседание по делото на 07.12.2020г. от 10.45ч.,
за което ищецът бил уведомен чрез процесуалния му представител, като на
11.11.2020г. била депозирана молба от пълномощника на ищеца за отлагане на
насроченото ОСЗ, заведена с вх.№260014 от 11.11.2020г. по описа на РС-П..
Твърди, че няма отговор на молбата за отлагане, а първото по делото ОСЗ било
проведено на 30.11.2020г. без участието на ищцовата страна. Посочва, че
според мотивите за постановяване на
неприсъствено решение, на ищецът била връчена редовно призовка за първо по
делото заседание, в която изрично са указани неблагоприятните последици от неявяването
в съдебно заседание. В тази връзка дружеството поддържа, че за проведеното на 30.11.2020г. първо съдебно
заседание не е било призовавано с призовка с указания за неблагоприятните за
ищеца последици от неявяването в съдебното заседание; че от текста на
призовката за насроченото за 07.12.2020г. непроведено ОСЗ, на ищеца е указано,
че насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение при
неговото неявяване в съдебното заседание, но само ако е налице и втора
предпоставка-не подаване в срок на писмен отговор и че такава предпоставка не е предвидена в чл.238 ал.2 от ГПК като
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Счита, че
посоченият в призовката до ищеца „писмен
отговор“ не следва да се разбира като становище по отговора на исковата молба. На
следващо място се цитират мотивите на районния съд, че ищецът бил надлежно уведомен,
че молбата му за отсрочване на делото е уважена, като му е посочен деня и часа
на съдебното заседание в съответствие с разпоредбите на ГПК, като вероятно
съдът е имал в предвид уведомяването по телефона-чл.44 ал.2 от ГПК. В тази
връзка, молителят цитира съдебна практика според която уведомяването по
телефона е допустимо в изключителни случаи и е способ за връчване само на
съобщения; че призоваването по телефона за първото ОСЗ на 30.11.2020г. изключва
изрично да е указано на ищеца, че при неговото неявяване в съдебно
заседание ще бъде постановено
неприсъствено решение срещу него. Моли
да се отмени постановеното неприсъствено решение и делото се върне за ново
разглеждане от фазата на връчване на призовката за първото по делото ОСЗ.
Нямо постъпил
отговор на молбата за отмяна от насрещната по спора страна.
В откритото
съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 17.03.2021.
дружеството-молител поддържа молбата си за отмяна.
Ответната
страна оспорва молбата.
Страните не сочат
нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.240 от
ГПК провери неприсъственото решениет,
което се иска бъде отменено както и дали е спазена процедурата по
постановяването му в съответствие с изложеното от молителя в настоящото
производство “Л.-А“ ЕООД в молбата си по чл.240 ал.1 т.1 от ГПК и за да се произнесе взе в предвид следното:
Исковото
производство /гр.д.№417/2020г./ пред Панагюрски районен съд е инициирано на
29.07.2020г. от „Л.-А“ЕООД, със седалище в гр.П., обл.Пазарджик и против
ответника И.С.П. ***, с искане да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че в полза на ищцовото
дружество съществува парично вземане в
размер на 650лв главница, формирана от 325лв получен заем от 14.08.2018г. за
снабдяване с дърва и още 325лв, също като заем от 12.09.2018г., ведно със
законната лихва върху цялата главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда -12.06.2020г. до окончателното заплащане на сумата, за което в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №160 от 18.06.2020г. по ч.гр.д.№301/2020г. по описа на Панагюрски районен
съд, и след дадено указание от заповедният съд на дружеството-заявител да
предяви иск за вземането си срещу длъжника по повод на постъпило от последния
възражение по чл.414 от ГПК.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по исковете, с доводи за
недопустимост на производството и за неоснователност на претенциите по
същество, и са представени доказателства.
С определение
№260129 от 03.11.2020г. по чл.140 от ГПК, касаещо подготовката на делото в
закрито заседание, исковият съд е изготвил проекта за доклад по делото, приобщил
е като доказателства по делото представените от страните документи, както и
заповедното производство, приканил е
страните към спогодба, указал им е да
вземат становище във връзка с дадените с
доклада указания, най-късно в първото по делото заседание и да
предприемат съответните процесуални действия. Изрично е постановено препис от
отговора на исковата молба подаден от ответника , да се връчи на ищеца, който
да вземе становище. Откритото съдебно заседание е насрочено на 07.12.2020г. от
10.45ч., като на 10.11.2020г. е връчена на ищеца призовка за откритото съдебно
заседание, ведно с препис от отговора на исковата молба и от процесното определение по чл.140 от ГПК
с дадените на страната задължителни указания. Призовката за откритото съдебно
заседание до ищеца е стандартна и отговаря одобрения образец -Приложение №1 към чл.2 т.1 от Наредба№7 от 22.02.2008г. за
утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК, издадена от
министъра на Правосъдието. В нея изрично е записано, че при неподаване в срок
на писмен отговор / от ответника/, респективно не е взел становище по отговора
/ за ищеца/ и неявяване в съдебно заседание
без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Касае се за
универсална призовка за открито съдебно заседание, предназначена и за двете
страни в процеса, според която всяка от страните трябва да изрази позиция по насрещната
претенция-ответникът чрез отговор на подадената срещу него искова молба /ИМ/, а
ищецът да изрази становище по подадения от ответника срещу ИМ отговор, тоест
чл.238 от ГПК вменява в процесуално задължение на всяка страна, в зависимост от
съответното процесуално качество и положение,
което има в процеса, да подаде
отговор на ИМ, респективно да взе становище по така подадения отговор от
насрещната страна. И в двата случая процесуалният закон изисква отговор
/становище/ на страната срещу волеизявлението на насрещната страна, като липсата
му е само една от предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Призовката е връчена на дружеството
чрез пълномощника адв. П.М. ***, посочен за съдебен адрес на ищцовото
дружество, което се счита и за лично връчване на страната съгласно чл.45 изр.II-ро от
ГПК. Възражения от страна на ищеца, че някои от документите, посочени като
приложения към призовката, че примерно
не са изпратени или че документите са непълни или нечетливи няма заявени. На
следващия ден след връчването на призовката, пълномощникът на ищеца е подал
молба от името на дружеството, до съда с вх.№261014 от 11.11.2020г. с искане
откритото съдебно заседание да бъде пренасрочено за друга дата поради участието
му на същата дата -07.12.2020г. от 10.30ч. като пълномощник на страна по друго
дело във Върховен административен съд-гр.София, като насрочването на ОСЗ във
ВАС е от 13.08.2020г. Молбата за пълномощника на ищеца за отлагане на делото е
уважена от съда, който с резолюция от 12.11.2020г. е разпоредил отсрочване на
делото за дата 30.11.2020г. от 14.30ч. с указания и двете страни да се уведомят
по телефона. По делото липсват данни съответния съдебен деловодител да е оформил
с писмен протокол уведомяването на страните по телефона за новата дата на ОСЗ,
но в случая по този факт с правно значение няма въведен довод от ищеца, че не е
бил изобщо уведомяван по телефона за
новата дата на първото ОСЗ по делото, поради което, въззивният съд не намира за нужно да го
коментира. В случая, че не е нарушена разпоредбата на чл.42 ал.3 от ГПК,
доколкото макар и връчването по телефона да е предвидено като изключение от
стандартните начини на връчване на
призовки и съобщения-лично връчване, връчване на член от семейството, връчване
по месторабота, връчване на пълномощник, чрез обявление, чрез залепване на
уведомление, чрез частен съдебен изпълнител, на електронен адрес и други, в
хипотеза на липса на изрична законова забрана призоваването на страната по
телефона да не се ползва приоритетно пред останалите способи за връчване или
наред с тях, още повече когато страната
сама е пожелала по този начин да се уведомява-/виж посочения в исковата
молба мобилен телефонен номер на пълномощника на ищеца за уведомяване както и
електронен адрес/, както и с оглед
обявена в Р България и все още действаща извънредна епидемична
обстановка при която този начин уведомяване по телефона, както и на електронен
адрес е възможно най-безопасен, бърз и
сигурен при липсата на пряк и непосредствен контакт между страна и връчител,
поради което такова призоваване в случая е напълно допустимо и редовно за
нуждите на съдебното производство. Не съществува процесуална пречка или забрана
по телефона страната да бъде уведомена
за насроченото открито съдебно заседание, както и за процесуалните последствията
при неявяването си и условията при които би могло да се постанови неприсъствено
решение, освен ако страната откаже да ги приеме по телефона по една или друга
причина, доколкото се касае за процесуални правила, а не за връчване по телефон
на книжа и документи, което е процесуално недопустимо.
Установява се,
че за първото по делото открито съдебно заседание насрочено за 30.11.2020г. за
което страните са уведомени по телефона, няма постъпила молба от ищеца или от
неговия пълномощник делото да се гледа в тяхно отсъствие, нито в такава писмена
молба да е взето становище по отговора на исковата молба, съгласно указанията
на съда в определението си по чл.140 от ГПК №260129 от 03.22.2020г., връчени на
дружеството на 10.11.2020г., при положение, че до откритото съдебно заседание страната имала на разположение 20/двадесет/
календарни дни, но е проявила бездействие.
За да
постанови неприсъствено решение №260057 от 07.12.2020г., Панагюрският районен
съд е приел, че искане за постановяване
на такова решение е направено от ответника в първото по делото заседание, а от
друга страна, на ищеца са връчени както съдебното определение по чл.140 от ГПК
с дадените указания и са посочени неблагоприятните последици за него при
неявяването му в съдебно заседание и за
знание от ищеца, че неговата молба за
отсрочване на делото е уважена, като му
е посочен деня и часа на съдебното заседание в съответствие с разпоредбата на
ГПК. Взето е в предвид от исковия съд и обстоятелствата-неявяването
на ищеца в първото по делото заседание, както и липсата на направено изявление
за разглеждане на делото в негово отсъствие, неподаване на становище по
отговора на исковата молба на основание чл.238 ал.2 от ГПК и искане на ответника за постановяване на
неприсъствено решение.
Тези
доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.
В
допълнение въззивният съд намира за необходимо да изложи и следното:
Нито в
процесуалния закон нито в установената съдебна практика, е предвидено за всяко
открито съдебно заседание страните да бъдат предупреждавани за възможността да
бъде постановено срещу тях неприсъствено решение. Предупреждаването на страните
като способ за тяхната процесуална защита и поведение в процеса е предвидено
само и единствено за първото по ред открито съдебно заседание по делото.
В хипотеза
когато страната не е била редовно призована за първото открито съдебно заседание
или макар да е призована, същата не е била уведомена за неблагоприятните
последици по чл.283 от ГПК в частност ищеца, съгласно ал.2 на същия член, неприсъствено
решение не може да бъде постановено поради нарушаване на процесуалните права на
съответната страна.
В хипотеза
когато страната е редовно уведомена за първото открито съдебно заседание, както
и за обстоятелствата по възможността за постановяване на неприсъствено решение
по чл.238 от ГПК, но по една или друга причина, бъде променена датата на
провеждане на първото ОСЗ за по-ранна или за последваща дата, на страна не е
необходимо и процесуалния закон не задължава съда повторно да указва на страна
неблагоприятните последици за нея при неявяване в първото редовно ОСЗ. Това е
така, защото веднъж страната е редовно уведомена за последиците и същата следва при промяна на датата на
провеждане на първото по делото открито заседание или при отлагането на делото
поради нередовно призована друга страна, и уведомяването й по чл.56 ал.2 от ГПК,
лично да следи и да се информира за датата
на новото насрочено първо ОСЗ. На същата вече са известни условията при които
срещу нея може да се постанови неприсъствено решение. Второ уведомяване за тези
последици не е необходимо. Обратно, ако за първото открито по делото съдебно
заседание страната е била нередовно призована и на това основание делото е
отложено съдът дължи освен уведомяване на страната за деня и часа на новото
открито първо ОСЗ, така и уведомяване за възможността да постановяване на
неприсъствено решение срещу тази страна, доколкото предвид нередовното
призоваване до момента, страната няма как и от къде да научи за посочените
неблагоприятни последици при неявяването си в ОСЗ.
В случая, ищецът „Л.-А“ ЕООД още на 10.11.2020г. е
известен за насроченото първо по делото открито съдебно заседание с призовка и с приложения към нея, които в
своята съвкупност посочват и неблагоприятните последици за дружеството при
неявяване в първото по делото заседание с възможност да бъде постановено срещу
него неприсъствено решение при наличие на условията на чл.238 ал.2 изр. I -во
ГПК, според който ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не
се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Нормата
е ясна и не се нуждае от каквото и да било тълкуване. След като страната е
уведомена за тези последици с призовката, в неин интерес е да следи за първото открито редовно заседание и да
предприеме съответните процесуални действия за пресичане на възможността за
постановяване спрямо нея на неприсъствено решение. Ако ищецът не е сигурен кое
по ред е насроченото открито съдебно заседание, не съществува пречка той, образно казано да се „презастрахова“, като
примерно за всяко заседание подаде молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие и да приложи становище по отговора на исковата молба още за първото
заседание или просто да се яви лично или чрез пълномощника си в първото открито
съдебно заседание. Способите за защита срещу възможността да се постанови
неприсъствено решение са многобройни, още повече, че в случая настоящият
молител е ищец по спора, тоест той е активната страна и следва да проведе пълно
и главно доказване по облигационната си претенция срещу ответника, в каквато връзка
са и указанията на съда /виж определението по чл.140 от ГПК/, което предполага
да участва лично в откритото съдебно заседание и в зависимост от поведението на
ответника да предприеме едни и или други процесуални действия за да докаже
претенцията си съгласно чл.154 ал.1 от ГПК. Още повече, че в случая ищцовото
дружество с предявената искова молба е поискало събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане за първото по ред
открито съдебно заседание или за 30.11.2020г., / на която дата съдът е посочил,
че ще се произнесе по искането/, както и
искане да поясни и допълни исковата си молба по реда на чл.143 от ГПК в първото
по делото заседание и след разрешаване на предварителните въпроси , /т.4 от ИМ/,
което предполага и изисква неговото
активно и пряко участие в първото по делото заседание, каквото участие в случая
не е налично и за отсъствието си от заседанието ищецът не е ангажирал уважителни
причини.
В този
смисъл молбата за отмяна на неприсъственото решение на посоченото
основание-ненадлежно връчване на призовките за съдебно заседание, е
неоснователен. Страната-ищец редовно е уведомена по телефона за първото съдебно
заседание, а преди това и редовно е уведомена с призовка за неблагоприятните
последици при неявяването си в откритото съдебно заседание и възможността да
бъде постановено неприсъствено решение, /макар това да е направено за друго заседание, в същност по
време уведомяването предхожда с 20дни насроченото открито съдебно заседание на
30.11.2020г. за което тези указания също са актуални/, и такова е постановено
след като насрещната страна е направила искане в тази посока в ОСЗ на
30.11.2020г.
Изложените
доводи в молбата за отмяна не кореспондират с разпоредбите от процесуалния
закон. Съдът няма задължение при призоваване за ново открито първо съдебно
заседание поради отсрочване на предходното, да извърши това непременно с
призовка и с посочени в нея отново обстоятелствата по чл.238 от ГПК, свързани с
постановяването на неприсъственото решение след като страната веднъж е била
коректно и надлежно призована. Неоснователен е и довода за невъзможност
страната да се призове за първото съдебно заседание по телефона, доколкото това
било изключение, по съображенията изложени по-горе. Указанието по приложението
на чл.238 от ГПК могат да се съдържат както в призовката до страната така и в
указанията на съда, в случая дадени с определението по чл.140 от ГПК, които в
своята съвкупност отговорят изцяло на постановеното в чл.238 ал.2 от ГПК.
Цитираната съдебна практика на ВКС-решение №407 от 23.12.2011г. по
гр.д.№1138/2010г. е неотносима към предмета на спора, доколкото в случая преди
уведомяването по телефона страната е вече надлежно уведомена с призовка за предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл.238 ал.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тоест, в
настоящия случай както се посочи, страната още на 10.11.2020г. е напълно наясно
за правните последици и за възможността от постановяване на неприсъствено
решение срещу нея ако не се яви в първото открито съдебно заседание, което и да е то-било на 30.11.2020г. или на
07.12.2020г или на която и да е друга дата. Второ уведомяване за
неблагоприятните за страната последици не е необходимо тъй като законът не
предвижда такова. Правата на ищеца в случая са защитени в достатъчна степен с връчването
на призовката ,тоест за всички последващи действия същият носи своята
отговорност включително и при бездействие довело до постановяване но процесното
неприсъствено решение.
В този смисъл
молбата на ищцовото дружество за отмяна на неприсъственото решение следва да се
остави без уважение като неоснователна, а в полза на ответника да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 500лв представляващи заплатено в
брой адвокатско пълномощно по договор за правна защита и съдействие от
08.03.2021г. и по списък съгласно чл.80
от ГПК.
Водим от
горното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА на „Л. А“, ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Г.Н.“
№12, за отмяна на основание чл.240 ал.1 т.1 от ГПК на неприсъствено решение на
Панагюрски районен съд №260057 от 07.12. 2020г. постановено по гр.д.№417/2020г.
по описа на същия съд, по реда на чл.238 и следващите от ГПК, допълнено с решение
№260016 от 02.02. 2021г., с което са отхвърлени предявените от „Л.-А“, ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Г.Н.“ №12, срещу И.С.П.,
ЕГН-**********, с адрес ***, искове с правно основание в чл.422 от ГПК във
връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.280 от ЗЗД, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 325лв, заплатено възнаграждение по
договор за поръчка на 10куб.м. дърва от 14.08.2018г. и 325лв-сума по договор за
заем от 12.09.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на същите, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №301/2020г.
по описа на РС-П. и е осъдено „Л.-А“ЕООД
с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, да заплати на И.С.П.,***, сума
в размер на 547лв-разноски, направени пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Л.-А“,
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Г.Н.“ №12,
обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.С.П., ЕГН-**********, с адрес ***,
сумата от 500лв /петстотин лева/ представляващи сторените във въззивното
производство разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.