№ 57
гр. Троян, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20224340100602 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от
„Топлофикация - София" ЕАД, представлявано от А.А. -изпълнителен
директор срещу Ц. К. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1324,
обл. София, общ. Л., ж.к. „Л.", бл. 701, вх. А, ет. 6, ап. 34, за сума в общ
размер на 3762,89 лева, от които: 3186,02 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до изплащане на
вземането, 529,40 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
16.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 40,33 лева - главница за
периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за
периода от 31.03.20199г. до 16.03.2022г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се излага, че за топлоснабден имот с адрес гр.София,
1
ж. к. „Л. 7", бл.701, вх.А, ет.6, ап.34 са натрупани задължения за консумирана
и незаплатена топлинна енергия. Твърди се, че Ц. К. Ц. бил клиент на
ищцовото дружество за предоставяне на топлинна енергия (ТЕ) за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Излага се, че по силата
на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация“София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се
изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране, които влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Излага се,
че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани
във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът,
по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ.
Твърди се, че задължението на ответникът за заплащане на дължимите
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача,
като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът изпада в забава за тази
сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да
2
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Сочи
се, че съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ
през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението
си. В изпълнение на нормативната уредба, сградата - етажна собственост, в
която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис" ЕООД, което дружество е конституирано като трето лице -помагач
в процеса. Съгласно
чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138 „б“ от ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
имота на ответникът, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с "Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от
ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София"
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение Ц. К. Ц. с ЕГН **********, че дължи на
„Топлофикация София" сумата от 3762,89 лева, от които 3186,02 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.03.2022г. до изплащане на вземането, 529,40 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 16.03.2022г., както и суми за дялово разпределение
40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
7,14 лева - лихва за периода от 31.03.20199г. до 16.03.2022г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
По реда на чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в
който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на
претенцията.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че притежава ап.34 на 6-ти
етаж, във вход А на блок 701, в ж. к. „Л. 7"- София, но твърди, че жилището
не се ползва и обитава повече от 25 години, че изцяло е прекъснато
3
захранването с топла и студена вода, както и с електроенергия. Излага, че
спирателните кранове преди водомерите за топла и за студена вода са
затворени и пломбирани с оловни пломби от длъжностно лице на 13.02.2003
година. Твърди, че през 2006-2007година разбрал, че апартамента е наводнен
и силно замърсен след спукване на мръсния канал от горния етаж, след което
същият се нуждаел от основен ремонт и не бил годен за живеене. Сочи, че от
този момент той периодично уведомява домоуправителите на входа, че никой
въобще не живее в апартамента, не го обитава и не се ползва топлинна
енергия за топла вода. Отделно от това излага, че целият вход А на блок 701
не е присъединен към топлопреносната мрежа за отопление и никой от
апартаментите на всичките 17-седемнадесет етажа на входа не ползват
топлинна енергия за отопление, а единствено за топла вода. Счита, че
единственото задължение, което би могло да му бъде вменено е заплащането
на дела си за доставка на топлинна енергия в сградната инсталация на входа,
тъй като тази инсталация е етажна собственост.
Прави възражение, че част от сумите по издадените фактури са
погасени по давност, съгласно чл.111, ал.З от ЗЗД. Ангажира доказателства,
прави доказателствени искания.
Като трето лице в процеса е конституирано „Техем сървисис" ЕООД,
представител М.С.. Изразено е писмено становище относно основателността
на исковата претенция. Излага се, че дружеството е извършило дяловото
разпределение за процесния имот, в съответствие с нормативната уредба.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 16640/2022 г. по описа на СРС, 49
състав, изпратено по подсъдност в РС-Троян, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№462/2022г. на ТРС се установява, че е издадена заповед
№248 от 20.06.2022г., в която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
сумата от 3 186.02 – три хиляди сто осемдесет и шест лева и две стотинки,
представляваща дължима и незаплатена главница за доставена топлинна
енергия от дружеството за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2021г. в недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Л.“ бл. 701, вх. А, ет. 6, ап. 34,
както и сумата 40.33 – четиридесет лева и тридесет и три стотинки,
представляваща главница за услугата „дялово разпределение”, за периода от
м. 02.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 529.40 –
петстотин двадесет и девет лева и четиридесет стотинки, представаляваща
лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.03.2022г.; сумата 7.14 – седем лева и
4
четиринадесет стотинки, представляваща лихва върху главницата за „дялово
разпределение“ за периода от 31.03.2019г. до 16.03.2022г.; сумата 75.26 –
седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки, представаляваща държавна
такса и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№462/2022г. на ТРС. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение по чл. 414 ГПК,
поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.2 ГПК,
ищецът е предявил настоящия иск.
Предявени са положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№462/2022г. на ТРСг.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал.2, изр.2 е предвидено, че общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна 2 собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
5
топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на
закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обявено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“ бл. 701, вх. А, ет. 6, ап. 34. Спорно между страните е
обстоятелството, дали в процесния имот е доставена ТЕ в твърдяното от
ищеца количество, за което е издал фактури в претендирания размер и дали
претендираното вземане за периода от 01.05.2018г. до 11.08.2019г. е погасено
по давност. Предвид изложеното
съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия
период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
С“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане. Договорът касае
доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 34, находящ се
в гр. София, ж.к. „Л.“ бл. 701, вх. А, ет. 6. Съгласно влезлите в сила общи
условия от 2016 г., клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен
срок от издаването на фактурите. В изпълнение на нормативната уредба
сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Техем сървисис" ЕООД, което дружество е
конституирано като трето лице - помагач в процеса. Въз основа на чл. 139 от
Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
топлоснабдения имат са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
6
топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис" ЕООД, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71
от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени
изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума
за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най - старото.
Ответникът оспорва факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, поради което по делото са изслушани:
съдебно-техническата експертиза, по която вещото лице инж. Б. В. - Т. е
извършила проверка и е констатирала, че през процесния период отчитането
на топлинна енергия в процесния апартамент и в сградата, се е извършвало
съгласно ЗЕ и Наредба за топлоснабдяване и съдебно-икономическа
експертиза, по която вещото лице Р. А. е извършила проверка в
счетоводството на ищцовото дружество и е заключила, че процесните суми по
главници и лихви са дължими. Съдът е приел като доказателства по делото
изготвените от вещите лица експертизи като компетентни, безпристрастни и
обосновани. По възражението за погасяване по
давност на вземането, съдът намира следното: Съгласно задължителната
съдебна практика, вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се
касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
7
изтече срокът за
тяхното заплащане. В случая до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.03.2022г г., са изтекли
3 години по отношение на вземането за главница за периода от м. 05.2018 г.
до 31.12.2018 г. включително, тъй като срокът за заплащане на месечното
задължение за м. 12.2018 г. е бил до 14.02.2019 г. включително, респ.
погасителната давност за това вземане не е прекъсната с подаването на
заявлението. Размерът
на месечните задължения, попадащи в процесната част от отоплителен сезон -
31.07.2019г. до м. 04.2021г., за които не е изтекла погасителната давност,
съдът определи съобразно заключението на вещото лице Р. А., и приема, че
възлиза на сумата от 1854.94 лева, следователно дължимата от ответникът
сума за непогасената част от исковия период възлиза на 1854.94 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на обсъжданата главница, поради
което този иск следва да бъде уважен за сумата от 1854.94лева за периода от
31.07.2019г. до м. 04.2021г., като върху посочената сума той дължи и
законната лихва, считано от 29.03.2022г. /датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК/ до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен
размер и за останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност. Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия предпоставя
наличие на главен дълг и забава в плащането му. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
8
Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45- дневен срок. В
случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответника топлинна енергия през исковия период, както и забава в
плащането й предвид липсата на извършени плащания. Ето защо претенцията
на ищеца за сумата от 529,40 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г.
до 16.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 40,33 лева - главница
за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за
периода от 31.03.20199г. до 16.03.2022г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение са доказани
по основание, в претендирания от ищцовото дружество размер.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за държавна
такса в размер на 75.62лева и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в размер на 50.00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете, претенцията е основателна до сумата
от 81.00 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на 75.26 лева,
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото, както и внесеният от страната
депозит за двете експертизи в общ размер на 750.00 лева.
Съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, претенцията е
9
основателна до сумата от 598.32 лева.
Ответникът претендира заплащане на разноски в размер на 850.00 лева,
съобразно представен списък на разноските по реда на чл.80 от ГПК, от
които: 500.00 лева адвокатски хонорар / л.94/, 100.00 лева депозит за вещо
лице и 250.00 лева допълнителен адвокатски хонорар, съобразно изменението
на Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
От ищцовата страна е въведено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адв.възнаграждение при интерес от 1000 до 5000 лв. е в размер на 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв. , т.е. 493.40 лева.
Същото е актуализирано след изменение на Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според чл. 7, ал. 2
т.2 от Наредбата - 400лв.+10% за горницата над 1000лв., което възлиза на
676.29 лева.
Независимо от наведеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, последното следва да се приеме за неоснователно.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че се касае за исково
производство, по което е изготвен отговор на искова молба, проведени са три
открити съдебни заседания, в които проц.представител на ответникът е взел
лично участие, по негова инициатива са извършвани допълнителни
процесуални действия по събиране на доказателства, анализирал е събрания
по делото доказателствен материал и е направил множество правни доводи в
изготвената писмена защита. Отчетена е фактическата и правна сложност на
спора и обема доказателствен материал, поради което съдът намира, че
размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените
процесуални действия. В тази връзка следва да се посочи, че
в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК изрично е прието, че минималният размер на
възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на
законова делегация с издадената Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – чл. 36 ЗА. С тази Наредба, ВАС
може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона
10
материя – определяне на минимални размери на възнагражденията, когато се
касае за договор между адвокат и клиент. В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният
принцип на договорното право - принципът за свобода на договарянето и
обвързващата сила на договорите, който признава на договарящите свободата
сами да определят съдържанието на договорите помежду им и същевременно
обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до
която е допустимо разпростирането на автономията на волите.
Преценката на съда досежно размера на адвокатската услуга се базира на
установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с
процесуално право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира
разноските и то до размера на абсолютния минимум.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, ищецът следва да
заплати на ответникът сумата от 300.35 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц. К. Ц. с ЕГН:**********,
с постоянен адрес: гр. София, п.к. 1324, обл. София, общ. Л., ж.к. „Л.", бл.
701, вх. А, ет. 6, ап. 34 и настоящ адрес: с.Врабево, общ.Троян, обл.Ловеч,
ул.“Ленин“№2 ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община Красно село, ул. „Ястребец“ № 23б, представлявано от
Изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е. следните суми:
1854.94 /хиляда осемстотин петдесет и четири лева и деветдесет и четири
стотинки/лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 31.07.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 29.03.2022 г. до окончателното й погасяване, сумата от 529,40
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.03.2022г., както и суми
за дялово разпределение 40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното
11
изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за периода от 31.03.20199г. до
16.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 426/22 г. по описана ТРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1854.94 /хиляда осемстотин петдесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки/лева до пълния размер от 3186.02 /три хиляди
сто осемдесет и шест лева и две стотинки/ лева и за периода от м.05.2018 г. до
31.12.2018 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Ц. К. Ц. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к. 1324, обл. София, общ. Л., ж.к. „Л.", бл. 701, вх. А, ет. 6, ап. 34 и настоящ
адрес: с.Врабево, общ.Троян, обл.Ловеч, ул.“Ленин“№2 да заплати НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, община Красно село, ул.
„Ястребец“ № 23б, представлявано от Изпълнителните директори А.С.А. и
И.И.Е. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 81.00 – осемдесет и един лев/
разноски в заповедното производство и сумата от 598.32 /петстотин
деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лева – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Красно
село, ул. „Ястребец“ № 23б, представлявано от Изпълнителните директори
А.С.А. и И.И.Е. на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на Ц. К. Ц. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к. 1324, обл. София, общ.
Л., ж.к. „Л.", бл. 701, вх. А, ет. 6, ап. 34 и настоящ адрес: с.Врабево,
общ.Троян, обл.Ловеч, ул.“Ленин“№2 сумата от 300.35 /триста лева и
тридесет и пет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” – „Техем сървисис"
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
12
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
13