Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 30. 05. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елка
Григорова и с участието на прокурора Виолета Желева, като разгледа докладваното
от съдия Щерева в.н.ч.д. № 2939 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XXI от НПК.
С определение от 28. 07. 2020 г.,
постановено по н.ч.д. № 7485/20 г., Софийският районен съд, НО, 17 състав, е
групирал наказания, наложени на осъдения М.М.Т. с влезли в сила съдебни актове,
като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е наложил едно общо
най-тежко наказание, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от четири години,
което да се изтърпява при първоначален строг режим, както и „Глоба“ в размер на
10 000 лева. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към общото наказание е
присъединено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ (ЛПУМПС) за срок
от две години. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от НК от времето за изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ е било приспаднато времето, през което Т.
е бил задържан, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или е търпял
лишаване от свобода по някое от делата, включени в групата, а на основание чл.
59, ал. 4 от НК от времето за изтърпяване на наказанието ЛПУМПС е приспаднато
времето, през което осъденият е бил лишен от правото по административен ред.
Срещу този съдебен акт е постъпила
въззивна жалба от защитника на осъдения Т. – адвокат Иво Лулчев. Оспорва се като
неправилна преценката на първоинстанционния съдебен състав да не включи в
общата група и наказанията по н.о.х.д. № 5225/14 г. на РС – Бургас и по
н.о.х.д. № 5320/14 г. на РС – Бургас, както е било предложено първоначално от
прокурора от ОП – Бургас. Поддържа се, че такова групиране би било
по-благоприятно за осъдения. Затова от въззивния съд се иска да постанови акт в
този смисъл.
По реда на чл. 327 от НПК съставът на
СГС прие, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо да се
събират допълнителни доказателства.
В проведеното публично съдебно заседание
защитникът поддържа жалбата и моли за групиране в посочения в нея смисъл.
Представителят на СГП оспорва жалбата и
намира оспореното определение на СРС за правилно и законосъобразно, тъй като с
него е направено най-благоприятното групиране за осъдения.
Осъденият М.Т. предявява искане за
извършване на най-благоприятната за него кумулация.
Въззивният съдебен състав, като съобрази
становищата на страните, събраните доказателства по делото и съдържанието на
атакувания акт на СРС, намери за установено следното:
Софийският районен съд е бил сезиран с
предложение на Окръжна прокуратура – Бургас (препратено по подсъдност от съдия
докладчик от ОС – Бургас с разпореждане от 08. 06. 2020 г. по н.ч.д. № 312/20
г. на ОС – Бургас) за групиране по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на
наказания, наложени с влезли в сила съдебни актове на осъдения М.М.Т..
След събиране на необходимите писмени
доказателства – справка за съдимост и справки за периодите, през които Т. е бил
задържан или е търпял някое от наложените му наказания, с протоколното
определение от 28. 07. 2020 г. СРС е приел, че следва да групира осъжданията по
н.о.х.д. № 3635/17 г. на РС – Бургас, н.о.х.д. № 1316/17 г. на ОС – Бургас
(поради техническа грешка изписано неправилно в диспозитива на акта като дело с
номер „116/17 г.“ по описа на ОС - Бургас), както и това по но.х.д. № 11759/17
г. на СРС. Определил е общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 4 години при първоначален строг режим и 10 000 лева „Глоба“,
присъединил е на основание чл. 23, ал. 2 от НК и наказание ЛПУМПС за срок от
две години, направил е дължимите приспадания по реда на чл. 25, ал. 2, чл. 59,
ал. 1 и ал. 4 от НК. В мотивите на акта СРС е посочил, че възможен и друг
вариант за групиране на наказанията на Т., но избраният от решаващия съд се
явява най-благоприятен за осъдения.
Тази преценка на първата съдебна
инстанция е правилна и се споделя от настоящия въззивен състав.
Както се установява от справката за
съдимост на М.Т., той е осъждан на осем пъти, като за част от осъжданията
съответните съдилища вече са постановявали актове за групиране на наказанията
му – така с определение в сила от 06. 07. 2016 г. по н.ч.д. № 2547/16 г. е
групирал наказанията по н.о.х.д. №
2616/09 г. на СГС и по н.о.х.д. № 2029/08 г. на СГС, като на основание чл. 68,
ал. 1 от НК е привел в изпълнение отложеното наказание „Лишаване от свобода“ по
н.о.х.д. № 8220/07 г. на СРС, а с определение в сила от 07. 03. 2015 г. по
н.ч.д. № 5446/14 г. РС – Бургас в определил общо най-тежко наказание измежду
наложените на Т. по н.о.х.д. № 5225/14 г. на РС – Бургас и н.о.х.д. № 5320/14 г. на РС – Бургас.
Последното по време групиране преди оспореното понастоящем е направено от СРС с
присъдата по н.о.х.д. № 11759/17 г., като е определено общо наказание измежду
наложените по това дело и по н.о.х.д.
№ 3635/17 г. на РС – Бургас. При това положение, единственото осъждане
на Т., което не е включено в група, се явява това по н.о.х.д. 1316/17 г на ОС –
Бургас.
При преценката на датите на
престъпленията и тези на влизане в сила на съдебните актове, с които Т. е
осъден за тях, трябва да се направи извод, че няма законна причина понастоящем
да се променя първата измежду посочените по-горе групи, определени от
съдилищата по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Необходимо е да се обсъди
какво е по-благоприятното групиране за Т. на последните му 5 осъждания,
доколкото са възможни два варианта.
По н.о.х.д. № 5225/14 г на РС – Бургас Т.
е осъден с определение за одобряване на споразумение от 01. 12. 2014 г. за
престъпление, което е извършил на 29. 10. 2014 г. Наложено му е наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца при първоначален строг режим. По
н.о.х.д. № 5320/14 г. той е осъден отново с определение за одобряване на
споразумение в сила от 04. 12. 2014 г. за престъпление от 29. 10. 2014 г., като
са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца при строг
режим и една година ЛПУМПС. Следващият по време съдебен акт, с който Т. е
осъден, е присъда на РС – Бургас по н.о.х.д. № 3635/17 г., влязла в сила на 03.
05. 2018 г., с която са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от
две години, както и ЛПУМПС за срок от една година за престъпление, извършено на
21. 05. 2017 г. Следва осъждане от ОС – Бургас по н.о.х.д. № 1316/17 г. с
присъда в сила от 05. 03. 2020 г. С нея му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години, както и 10 000 лева глоба за
престъпление, извършено за времето 06.06.11 г. – 07. 06. 11 г. Последното
осъждане на Т. е по н.о.х.д. №
11759/17 г. на СРС. Присъдата по това дело е влязла в сила на 28. 05. 2020 г.,
като с нея са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от две години
и глоба в размер на 1 000 лева за престъпление, извършено на 18. 03. 2017
г.
Възможните варианти за групиране на
наказанията на Т. са два.
Първият е да се запази групата,
направена от РС – Бургас по н.ч.д. 5446/ 14 г. между осъжданията по н.о.х.д. № 5225/14
г и № 5320/14 г. – и двете по описа на РС – Бургас и отделно да се групират
осъжданията по н.о.х.д. №№ 3635/17 г. на РС – Бургас, 1316/17 г. на ОС – Бургас
и 11759/17 г. на СРС. При това положение осъденият ще трябва да изтърпява по
първата група „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, както и ЛПУМПС за
срок от една година, а по втората – четири години „Лишаване от свобода“ и глоба
от 10 000 лева с присъединено наказание ЛПУМПС от две години.
Вторият вариант е да се направят нови
две групи – към вече групираните осъждания по н.о.х.д. № 5225/14 г и № 5320/14
г. – и двете по описа на РС – Бургас да се включи и осъждането по н.о.х.д. №
1316/17 г. на ОС – Бургас, а отделно да се групират осъжданията по н.о.х.д. №№
3635/17 г. на РС – Бургас и 11759/17 г. на СРС. В тази ситуация Т. ще трябва да
изтърпява „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, 10 000 лева
глоба и ЛПУМПС за срок от една година по първата група и отделно – по втората
група – две години „Лишаване от свобода“, две години ЛПУМПС и глоба от 1 000
лева.
При съпоставката на двата варианта е
очевидно, че по-благоприятният за Т. е първият, избран и от СРС с атакуваното
понастоящем определение, тъй като при него осъденият ще изтърпява общо 4 години
и девет месеца „Лишаване от свобода“, а при вторият – шест години „Лишаване от
свобода“.
Въззивният съд отхвърли като
неоснователно настояването на защитника на осъдения всички пет, обсъждани
по-горе наказания, да бъдат включени в една група, тъй като осъжданията по
н.о.х.д. № 3625/17 г. на РС – Бургас и по н.о.х.д. № 11759/17 г. на СРС са за
престъпления, които са рецидивни спрямо тези, за които Т. е осъден по н.о.х.д.
№ 5225/14 г. и № 5320/14 г. – и двете на РС – Бургас. Както е известно, правилото
на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание
измежду наложени на осъден по различни дела, се прилага само в случаите на
престъпления, извършени в реална съвкупност – преди той да е осъден с влязла в
сила присъда по което и да е от тях. В случая престъпления по н.о.х.д. №№
3635/17 г. и 11759/17 г. са извършени през 2017 г., а съдебните актове по
н.о.х.д. №№ 5225/14 г. и 5320/14 г. са влезли в сила през 2014 г.
По изложените съображения обжалваният
акт на СРС за групиране на наказания на М.Т. се явява постановен при стриктно
спазване на закона и правилата за най-благоприятно за осъдения групиране на
наказанията и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на
СРС, НО, 17 състав, постановено на 28. 07. 2020 г. по н.ч.д. № 7485/20 г., с
което:
- са групирани наказанията, наложени на
осъдения М.М.Т. по н.о.х.д. № 3635/17 г. по описа на РС – Бургас, по н.о.х.д. №
1316/17 г. по описа на ОС – Бургас и по н.о.х.д. № 11759/17 г. по описа на СРС,
като е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно – „Лишаване от свобода“
за срок от четири години, което да се изтърпява при първоначален строг режим,
както и „Глоба“ в размер на 10 000 лева;
- на основание чл. 23, ал. 2 от НК към
общото наказание е присъединено и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от две години;
- на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25,
ал. 2 от НК от времето за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ е
приспаднато времето, през което Т. е бил задържан, с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ или е търпял лишаване от свобода по някое от делата,
включени в групата и
-
на основание чл. 59, ал. 4 от НК от времето за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от право да управлява МПС“ е приспаднато времето, през което осъденият е бил
лишен от правото по административен ред.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.