№ 510
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503333 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.05.2020г, постановено по гр.д. № 16429/2018г. на Софийски градски
съд, I - 10 състав „Дженерали Застраховане“АД ЕИК ********* е осъдено на осн. чл.432,
ал.1 КЗ да заплати на Т. О. К. сумата от 13 000лв, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.09.2017г. /определени в размер
на 50 000лв, от които са приспаднати извънсъдебно платените от 37 000лв/, ведно със
законната лихва, считано от 01.12.2017г. и деловодни разноски по съразмерност, като искът
за неимуществени вреди над присъдения размер до пълния претендиран от 41 000лв е
отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от застрахователя- ответник в осъдителната му част с
оплаквания за неправилност. Конкретните доводи се изразяват в това, че неправилно съдът
интерпретирал събраните по делото доказателства и се отклонил от установените факти
относно получените травми в причинна връзка с ПТП. Твърди се процесуално нарушение на
съда, който дал превес на свидетелските показания на заинтересовано лице, което не би
могло обективно да пресъздаде информация, и че придал завишена тежест на съпътстващото
заболяване на ищеца, а не на пряко причинените телесни увреди, изразяващи се единствено
във фрактура на голямопищялна кост на ляв крак и натъртвания с охлузване по тялото. На
следващо място съдът неправилно при определяне на обезщетението е ценил съпътстващото
заболяване и продължилият по-дълго възстановителен процес, както и придал значение на
1
възрастта на ищеца, която не следвало да бъде определяща, защото и преди ПТП ищецът е
имал тези страдания по други, независещи причини. Поради изложеното се иска отмяна на
решението в обжалваната осъдителна част и вместо това постановяване на ново по
същество, с което се отхвърли иска за сумата от 13 000лв, представляваща разликата между
изплатеното от застрахователя и присъдено от съда обезщетение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна- въззиваемият
ищец, който е изложил подробни възражения против доводите в нея, застъпващи тезата, че
неговите страдания са от естество напълно да бъдат предизвикани от ПТП, но дори и част от
тях да се приемат за налични, то до тяхното обостряне се е стигнало именно в резултат на
процесния инцидент.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК ищецът е подал насрещна въззивна жалба против
решението в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност. Поддържат се
конкретни доводи против размера на обезщетението, който не бил съобразен с периода на
интензивността на болките и страданията, извършените интервенции, продължителността на
лечението и неблагоприятните за пострадалия последици освен за физическото му
състояние, но също и в психологичен и емоционален аспект. Изтъква се още, че е влошено
качеството му на живот преди инцидента, когато бил собственик и управител на фирма,
произвеждаща дизайнерски обувки, но заради травмата продължително отсъствал и
неговата нетрудоспособност се отразила негативно на семейството като цяло. Иска се
отмяна на решението и уважаване на иска в пълния предявен размер.
В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от страна на ответника
„Дженерали Застраховане“АД с подробно изложени съображения относно съпътстващото
заболяване на ищеца и неговия естествен, прогресивен ход, независимо от претърпения
пътен инцидент.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му осъдителна и отхвърлителна
части /чл.269 изр.първо ГПК/.
Първоинстанционното производство е образувано по пряк иск против застраховател с
пр. основание чл. 432, ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди, причинени при
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Като правопораждащи факти в исковата молба са
посочени настъпването на пътното произшествие на 18.09.2017г. в гр.София по вина на
водача на застрахования автомобил, който загубил контрол върху ППС и ударил с предната
си част намиращия се на тротоара пешеходец, и че в резултат на произшествието
последният получил травми, изразяващи се в счупване на голяма пищялна кост на ляв крак
с оперативна намеса, огромно охлузване и кръсонасядане на лявата ръка и натъртване в
2
областта на лакътя на дясна ръка, от които търпял вреди с описаното в исковата молба
изражение. Твърдят се имуществени вреди – направени разходи за лечение – изследвания,
лекарства, консумативи, които към датата на исковата молба са в размер на 2346,76 лв. и са
изплатени изцяло от ответника, както и че преди подаване на исковата молба ответникът е
заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 37000 лв, което
обаче е недостатъчно да компенсира неимуществените вреди и поради това се претендират
допълнително 41 000 лв.
В срока за отговор ответният застраховател не оспорва легитимацията си по иска,
нито настъпването на ПТП при механизма описан в исковата молба. Оспорва
претендираните вреди и счита, че същите са напълно компенсирани с изплатеното
извънсъдебно обезщетение.
От фактическа страна не е било спорно, че пътният инцидент е настъпил на
18.09.2017 г. в гр. София на ул. Козлодуй, посока по пл.Сточна гара към бул. Мария Луиза,
и че същото е причинено от водача В. В. при управление на микробус марка „Пежо“, модел
„Боксер“, с рег. № ******, собственост на „Карина СПС“ АД по маршрутна линия № 46,
който загубил контрол над ППС поради вътрешни заболявания и временно патологично
състояние, излязъл от пътното платно и ударил с предната си част намиращия се на тротоара
пешеходец Т. О. К., на 36 години. Образуваното по случая досъдебно производство №
11352/2017г по описа на СРТП-СДВР е прекратено, поради констатации въз основа на
извършеното разследване, че водачът преди ПТП е изпаднал в състояние, непозволяващо на
упражнява контрол върху ППС. Не е било спорно, че към момента на ПТП за увреждащия
автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответния
застраховател, и че по повод на образуваната преписка по щета на ищеца извънсъдебно са
изплатени суми от 2 346,76лв- покриващи имуществени вреди и общо 37 000лв за
неимуществени вреди.
Във връзка със спорните въпроси за естеството и вида на травмите пред първата
инстанция е изслушана медицинска експертиза на в.л. Т. Д. –ортопед травматолог, от която
се установява, че пострадалият е приет в болница с диагноза – закрито счупване на тялото на
лявата голямопищялна кост, и че травмите кореспондират с механизма на произшествието.
Извършена е операция с наместване и фиксация с метален заключващ пирон и винтове, като
имплантите са отстранени около година и половина по-късно – м. януари 2019 г. Лечението
на пострадалия е включвало болнично лечение от общо 24 дни за периода 18.09.2017 г. –
24.01.2019г., домашно-амбулаторно лечение и рехабилитационно лечение. При извършения
личен преглед съдебният експерт е установил, че пострадалият вече се предвижва
самостоятелно без помощни средства, но левият му глезен е по-дебел с 2 см, има белези от
операции на лявата подбедрица, лявата тазобедрена става е в намален обем на движения със
17%, дясната колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%, лявата
колянна става извършва движения в нормален обем, лявата глезенна става извършва
движения в обем по-малък от нормата с 50% и е констатирана анкилоза (обездвижване) в
3
лявата глезенна става, без да е налице пълно обездвижване. Установено е от преглед на
рентгенова снимка, че двете кости на лява подбедрица са сраснали напълно преди изваждане
на остеосинтезата. Съществена в случая е и констатацията на вещото лице въз основа на
медицинската документация, че ищецът има вродено заболяване на двете тазобедрени стави
и съществуваща артрозна болест, която се е задълбочила по отношение на дясната става,
заради по-голямото й натоварване по време на оздравителния процес. Анкилозната болест в
двете коленни стави, според изводите на вещото лице, е с по-ранна изява, но
продължителното лечение на травмата е провокирало развитието на този процес вследствие
на нефункционирането им. Прогнозата за възстановяване е неблагоприятна, защото
ограничаването на движенията ще се задълбочава с времето, което е обусловено от
предходните болестни състояния на ищеца. Травмите и усложненията в заболяванията на
ищеца, които се намират в причинно-следствена връзка с процесната злополука са
увеличили неговата нетрудоспособност с 25 %.
Пред първата инстанция е разпитана като свидетел съпругата на ищеца З.К.а, според
която лечението е продължило около 6 месеца вкъщи, в началото - почти изцяло на
легло, което го поставило изцяло в зависимост от чужди грижи. Придвижвал се с патерици
около 8-9 месеца, през което време е имал много болки, включително от възпаление на
другата му тазобедрена става; вече не ходел на ски, по планини, изоставил започнатото
отглеждане на пчели; малкото му дете постоянно се разстройвало от вида на баща си с
патерици, а самият той страдал, че вече не може да играе футбол с него. Претърпеният
инцидент се отразил неблагоприятно на цялостния му начин и качество на живот – преди
инцидента нямал оплаквания от болки в краката, независимо, че като дете претърпял
операция на тазобедрените стави. По време на лечението постоянно отсъствал от работа – по
професия бил обущар и управител на фирма за поправка и изработка на обувки, което освен
финансови последици за семейството, било свързано с допълнителен стрес за ищеца. И към
момента не бил в състояние да полага пълноценен труд, нито е възстановил предишното си
качество на живот – не можел да стои дълго време прав и продължавал да търпи физически
болки и неудобства.
Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства, които да променят
установената фактическа обстановка. При същите идентично установени факти настоящият
състав приема за неоснователни жалбите на страните – основната жалба на застрахователя и
насрещната жалба на ищеца.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на застрахователя, че първостепенният съд
е придал завишена тежест на съпътстващите заболявания на ищеца и неправилно отдал
значение на показанията на свидетелката, която била пряко заинтересована от изхода на
делото. Свидетелските показания е следвало и са били ценени при условията на чл.172 ГПК
и правилно първостепенният съд е придал доказателствена стойност, независимо от
особените отношения с ищеца. Обстоятелството, че свидетелката е съпруга на пострадалия
не е достатъчно да дискредитира показанията й, които от една страна почиват на лични и
4
непосредствени впечатления, а от друга не влизат в противоречие с доказателствата по
делото. Продължителният период на възстановяване, през който свидетелката твърди, че
ищецът се е придвижвал трудно с помощни средства /около 7-8 месеца/ кореспондира с
изводите на неоспорената медицинска експертиза за неблагоприятно обостряне на
съществуващата при ищеца артрозна болест на тазобедрените стави с по-тежка клинична
изява в дясно, заради по-голямото натоварване, прогресиране на този процес при коленните
стави /ангилоза/ вследствие на обездвижването и на лявата глезенна става поради
нефункциониране. Освен със заключението на вещото лице- медик, гласните
доказателствени средства се допълват с писмените доказателства – приложени и цитирани в
експертизата множество амбулаторни листи, в които се съдържат данни за накуцваща
походка, болки, ограничени движения и недостатъчно срастване на лява тибия за
приблизително същия посочен период, като едва в резултата от рентгеново изследване от
09.10.2018г вече се сочи добра консолидация. Вярно е, че при ищеца има съпътстващи
заболявания – артрозна болест на двете тазобедрени стави, но претърпеният инцидент и
настъпилата вследствие на него фрактура /счупване на двете кости на лява подбедрица в
средна част/ са причина за ранната изява на клиничната симптоматика. Именно полученото
счупване е довело до задълбочаване на съществуваща артрозна болест на коленните, така и
на двете тазобедрени стави с по-тежко проявление на дясната, което се дължи по-голямото
натоварване при възстановителния процес, а анкилозата /обездвижването/ на глезенната
става е последица от нефункционирането й. Съчетани фрактурата на лява подбедрица и
настъпилите в хода на лечението усложнения са причинили много по-висок интензитет на
болките и страданията, което неминуемо следва и е било съобразено като утежняващ
състоянието на ищеца фактор при определяне обема на вредите. Действително, че пътният
инцидент няма отношение към съществуващото заболяване /вродена луксация на
тазобедрените стави/, но е в пряка причинна връзка със скоротечната изява на артрозното
заболяване и настъпилите вследствие на него усложнения по време на оздравителния
процес. В тази връзка следва да се вземат предвид показанията на св. К.а, че макар
диагностицирано, това заболяване не е повлияло на нормалния му активен начин на живот,
което се подкрепя и от медицинската документация – освидетелстването на ищеца и
определената с това трайно намалена работоспособност следват по време злополуката.
Всички установени по делото обстоятелства относно тежкото физическо и емоционално
състояние на ищеца /мъж на 36 год/ дават основание да се приеме, че неговото качество на
живот вследствие на злополуката е трайно влошено в личен и професионален аспект, поради
това възприетият от първостепенният съд размер от 50 000лв /присъдени 13 000лв след
приспадане на платеното извънсъдебно обезщетение от 37 000лв/ отговаря на всички
критерии по приложението на чл.52 ЗЗД и не са допуснати твърдените нарушения на
материалния и процесуален закон.
Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба на ищеца против
решението в отхвърлителната му част, акцентиращи на търпените физически страдания за
продължителен период от време и тяхното отражение върху психиката и цялостния начин на
5
живот на пострадалия. Всички неблагоприятни за ищеца субективни изживявания и
обективни трудности са преценени и обсъдени от първоинстанционния съд, който наред с
тях е съобразил, че за усложненото и неблагоприятно протичане на възстановителния процес
са допринесли съпътстващите заболявания на ищеца, които не са в причинна връзка с
пътния инцидент, макар и той да е решаващ фактор за прогресивната им изява.
В обобщение изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд относно размера на обезщетението за неимуществени вреди,
поради което решението в обжалваната му осъдителна и отхвърлителна части ще следва да
се потвърди. При този изход на делото няма основание да се ревизират присъдените пред
първата инстанция разноски, нито да се присъждат такива пред въззивната инстанция.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.05.2020г, постановено по гр.д. № 16429/2018г. на
Софийски градски съд, I - 10 състав в обжалваната /осъдителна и отхвърлителна/ части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6