МОТИВИ
към Присъда № 244/03.10.2019г. по НОХД № 4823/2018г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимият С.Е.Г. за това, че на
29.12.2017г., в гр.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол – Х.И.Г. с ЕГН **********
*** като я е принудил към това със сила и деянието е извършено от две лица, а
именно – С.Е.Г. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН ********** – престъпление по
чл.152, ал.3, т.1 вр. с чл.152,ал.1,т.2 от НК Спрямо
същия подсъдим е повдигнато обвинение и за това, че на 29.12.2017г. в гр.Пловдив
в съучастие като съизвършител със С.А.С. с ЕГН
********** е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Huawei“ модел „Y6
2017” на стойност 242 лева, от
владението на Х.И.Г. с ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл.198,ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от
НК. Повдигнато е обвинение и спрямо подсъдимия С.А.С. за това, че на 29.12.2017г.,
в гр.Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол – Х.И.Г. с ЕГН ********** ***
като я е принудил към това със сила и деянието е извършено от две лица, а
именно – С.Е.Г. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН ********** - престъпление по чл.152, ал.3, т.1 вр. с чл.152,ал.1,т.2 от НК, както и за това, че на 29.12.2017г. в гр.Пловдив
в съучастие като съизвършител със С.Е.Г. с ЕГН
********** е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Huawei“ модел „Y6
2017” на стойност 242 лева, от владението на Х.И.Г. с ЕГН ********** ***, с
намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила –
престъпление по чл.198,ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатите
обвинения, като предлага на подсъдимите да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” за всеки един от тях, като размерът му да бъде определен при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
изтърпяно реално.
Подсъдимият С.Е.Г. не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение, дава обяснения по случая.
Подсъдимият С.А.С. също не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
Граждански искове не са предявени.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият С.Е.Г. е роден на ***г***, б.,
български гражданин, основно образование, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият С.А.С. е роден на ***г. в гр. Г
О, б., български гражданин, основно образование, неженен, реабилитиран, ЕГН:**********
С.Е.Г. е осъждан, като с Определение № 748/18.10.2013г.
по НОХД № 5078/2013 год. по описа на Районен съд Пловдив, ХVІI състав, влязло в
сила на 18.10.2013г., за извършено на 30.09.2012г. престъпление по чл.195 ал.1
т.4 предл. 2 вр. 194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3
от НК му е било определено наказание „лишаване от свобода” в размер на три
месеца, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години. С определение № 532/15.07.2016г.
по НОХД № 4285/2016 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ХІ н.с, влязла в
сила на 15.07.2016г., С.Г. е бил осъден за извършени престъпления по чл.131
ал.1 т.1 пр.1, т.4 пр.3 и т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК,
като му е било определено наказание
„лишаване от свобода” за срок от четири месеца, за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.2 от НК, като му е било определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, както и за престъпление по чл.
343в ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му е било
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание
чл.23 ал.1 от НК му е било наложено общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, което да се изтърпи при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Х.И.Г.
била израснала в с. И, обл. П, където живеел баща й И
Г.. Когато била навършила 12 годишна възраст и била девствена, била изнасилена
в Р. Италия. От случилото се забременяла, но в последствие направила аборт. От
неприятното за нея събитие намразила мъжете, като в бъдеще поддържала интимни и
лични контакти само с лица от женски пол. През последните няколко години
родителите й били разведени и тя сама се издържала и се грижила за себе си.
Известен период от време пребивавала в гр. София, като имала кратка връзка с
момиче от гр. Троян. През месец юли 2017г. се разделила с приятелката си и се
върнала обратно при баща си в с. И.. В
края на 2017г. пострадалото лице Х.Г. *** и
започнала да работи като сервитьор в заведение в кв. „Кючук Париж“. През
почивните дни в края на 2017г. по празниците отишла в гр. Троян, а последният
ден се прибрала отново при баща си. При него стояла до късно вечерта на
28.12.2017г. На 29.12.2017г трябвало да започне работа сутринта от 07.00часа и
решила да се прибира в гр. Пловдив. Тъй като нямала нито шофьорска книжка, нито
превозно средство, решила да се придвижи на автостоп. На 28.12.2017г. срещу 29.12.2017г. тръгнала
за гр. Пазарджик със свой приятел на име М., който от своя страна отивал на
дискотека в Пазарджик. Приятелят й я оставил на кръговото кръстовище, намиращо
се на изхода на гр. Пазарджик на пътя за гр. Пловдив. От това място
пострадалото лице Г. продължила пътуването си на автостоп до гр. Пловдив. Тя
успяла да спре преминаващ лек автомобил марка «Мерцедес», комби,
черен на цвят, управляван от лице от мъжки пол на видима възраст около 45
години. Мъжът й сподели, че можел да я остави в близост до кръговото кръстовище
на 6-ти километър в началото от западната страна на гр. Пловдив, тъй като
пътувал за гр. Асеновград и трябвало да завие в тази посока. Свид. Х.Г. се съгласила и се качила в превозното средство.
По пътя от гр. Пазарджик до гр. Пловдив двамата почти не си говорили, като
мъжът не й поискал пари за превоза, но я предупредил да внимава и да се пази,
защото има много опасни хора през нощта. Около 01.30ч. сутринта на 29.12.2017г.
мъжът пристигнал на уговореното място и спрял на кръговото кръстовище до гр.
Пловдив, където пострадалото лице слязло. Мъжът с лекия автомобил продължил
пътя си, като завил по посока гр. Асеновград. Х.Г. се придвижила пеша от
кръстовището към гр. Пловдив. Била облечена с черни дънкови
панталони, сиви мъжки боксерки, черно-сиви чорапи,
лилаво бюстие /тип сутиен/, розова тениска, кафяв суитчър
с качулка, тъмно синьо яке и била обута с черни маратонки. Покрай нея минавали
автомобили, които не спирали на махането й с ръка. Никой не спирал и тя вървяла
вдясно на пътното платно. След няколко минути откъм гр. Пловдив срещу нея в
съседното платно за движение се появил движещ се червен автомобил. Първоначално
тя помахала с ръка на товарен автомобил – ТИР, който се движил в нейната посока
към гр.Пловдив, но през това време червеният на цвят автомобил направил обратен
завой и спрял до нея. Автомобилът бил
марка «Опел», модел «Астра» с рег. № …., в който на
предните седалки били пасажер подс. С.Е.Г. и водачът бил
подс. С.А.С.. Пътникът Г., който се намирал на предна
дясна седалка на автомобила, попитал пострадалата накъде е, като Г. му
обяснила, че пътува за града, но не уточнила конкретно място където да я
оставят. Двамата я поканили да се качи в превозното средство, за да я закарат. Х.Г.
влязла и седнала на задна дясна седалка. След това превозното средство
потеглило, като двамата подсъдими се уговорили помежду си на неразбираем за
момичето език да я изнасилят и ограбят. След като изминали около 100-200 метра
и влезли в гр. Пловдив, водачът на автомобила веднага спрял за кратко, през
което време С.Г. влязъл от задна дясна врата и се преместил на задната седалка
до момичето. С влизането си през вратата я избутал с ръката си навътре, а през
това време шофьорът - С.С., заключил с ръка задна
лява врата. Х.Г. се притеснила и започнала да вика за помощ. Г. я попитал дали
има лични документи у себе си и след като получил от Г. отрицателен отговор,
той насила и без нейно съгласие бръкнал в десния джоб на дънките
й и стискайки ръката й извадил от там мобилния й телефон марка и модел «Хуауей У6»,модел 2017г.,с ИМЕЙ . С.Г. отнел мобилното
устройство, като пострадалото момиче се опитало да го вземе от ръката му, но не
успяла. Този подсъдим подал чуждата вещ на шофьора С.С.,
като последният го прибрал и сложил в джоба си. След като продължили по пътя и
подминали бензиностанция на «Лукойл» в началото на гр. Пловдив, отбили с
автомобила по път, пресечка на Пазарджишко шосе, в района на 5-ти километър,
спрели на бетонна пътека, разположена успоредно на бул. „България“ в гр.
Пловдив, в непосредствена близост до бензиностанция „Лукойл“ и базата на фирма „ГТП
И 2013“ ЕООД гр. Пловдив, като спрели зад близки храсти. През това време С.Г.
хванал за двете ръце Г. и я натискал към седалката. С.С.
слязъл от превозното средство, отворил отключената от него задна лява врата и
седнал от лявата й страна. През цялото време двамата подсъдими си говорили на
неразбираем за момичето език. Г. продължавал да държи Х.Г., а С. започнал да я
съблича. Първо й събул маратонките и дънките, а после
й свали якето. С.Г. продължил да държи пострадалата за двете ръце с лявата си
ръка, а с дясната си ръка й притискал главата към скута си, като преди това си
бил свалил панталона и слиповете. Натискал главата на момичето към пениса си.
През това време С.С. си събул долнището на своя
анцуг, доближил се плътно зад нея и я притискал към себе си. Г. пищяла и се
молила да я пуснат, като блъскала и се опитвала да се измъкне, но не успявала. Подсъдимите
не отправили заплашителни думи към пострадалата, но я притискали и държали. С.Г.
й казал да мълчи и да прави каквото й кажат, като след това ще й върнат
мобилния телефон. Той притиснал главата на Г. към пениса си и го поставил в
устата й, за да му направи орална любов. В същото време С.С.,
който стоял на колене в лявата част на задната седалка, проникнал насила с
пениса си във влагалището на момичето, от което тя изпитала силна болка. След
малко С. еякулирал и слязъл от автомобила. След като
свършил, си взел мокри кърпи от жабката на превозното средство, избърсал си
ръцете и половия орган, изхвърлил кърпички встрА.от
лявата страна на купето и отново седнал на шофьорската седалка отпред. През
това време С.Г., който бил от дясната страна на пострадалото лице, я завъртял
като й сложил да легна по корем на задната седалка, притискайки я постоянно с
ръцете си, за да не може да се освободи. След това и той проникнал с половия си
орган във влагалището на момичето, като бил зад нея на колене на задната
седалка. Момичето изпитало силна болка от вкарването на фалоса.
Докато я насилвал й държал ръцете. След няколко минути той изкарал пениса си от
влагалището, обърнал Г. с лице към него и еякулирал в
устата и в ръцете й. Веднага след това С. подал на Г. мокри кърпички, за да си
почисти ръцете и половия орган. Последният излязъл извън купето и изхвърлил
употребената кърпичка отдясно на автомобила. През отворената задна лява врата
на превозното средство Г. си показала главата и започнала да плюе сперма.
Гадило й се и повърнала малко количество. Веднага си облякла дрехите и си обула
маратонките. Плачела и си поискала мобилния телефон, но подсъдимите й
отговорили, че ще й върнат устройството, ако помогне да запалят автомобила. С.
се качил в автомобила, а пострадалата Г. и Г. бутали. След като превозното
средство запалило, Г. се качил на предна дясна седалка. Момичето си поискало
отново мобилния апарат, като седнала на задната седалка. Автомобилът потеглил,
като С. отново спрял, отворил с лоста
предния капак на автомобила и уговорил Г. и Г. да слязат, за да проверят дали
светят фаровете. Момичето отказало, поради което Г. затворил предния капак,
дошъл от нейната страна, отворил задна дясна врата и като я хванал за якето й,
я издърпал насила извън купето. Пострадалата Г. паднала по гръб на земята.
Веднага след това подсъдимите потеглили с превозното средство и избягали. Момичето
започнало да търси помощ, като се огледало наблизо и забелязало близката
бензиностанция „Лукойл“. Отишла до бензиностанцията и разговаряла със свид. Д.Б., обслужващ бензиновите колонки. Притеснена,
плачеща и засрамена от случилото се тя му споделила само, че е била ограбена.
През това време отвън излязла и колежката му свид. Д.Р..
Те забелязали, че момичето е много разстроено и й споделили, че не могат да
помогнат, но я посъветвали да повърви малко и по пътя трябвало да има патрул на
частна охранителна фирма. Свид. Г. тръгнала пеш и
стигнала до търговски магазин „Алати“. На близката
автобусна спирка забелязала таксиметров автомобил, като помолила водачката да я
закара в най-близкото полицейски управление. На жената споделила, че е била
изнасилена и са й взели мобилния телефон. Таксиметровата водачка се опитала да
успокои момичето, като я довела до Трето РУП ОДМВР гр. Пловдив. В последствие на полицейските служител свид. Г. показала мястото където е била изнасилена и
ограбена. На същата дата С.С. заложил отнетия мобилен
телефон „Хауей“, собственост на пострадалото лице, в
заложна къща, за което му бил издаден и заложен билет от свид. И.И..
За случилото се незабавно била сформирана огледна група, която да огледа местопроизшествието. На
мястото се забелязвали пресни следи от гуми и мокри кърпички, които при
извършените действия по разследване били иззети. При извършените процесуални
действия и оперативно-издирвателни мероприятия се
установил ползвания от подсъдимите С.Г. и С.С. лек автомобил „Опел Астра“
с рег. №. Същият бил регистриран на името
на З А А ЕГН ********** от с. Борец, чийто внук бил подс. С.. Полицейските органи предприели действия по
проверка на заложни къщи, като при извършена проверка на денонощна заложна къща
„Вангери“, находяща се на
ул. „Васил Левски“ № 12, установили, че в 02,15 часа на 29.12.2017г. С.С. е заложил мобилен телефон „Хауей“,
за което му е бил издаден заложен билет.
На
29.12.2017г. бил извършен оглед на местопроизшествие- участък от бетонна
пътека, намираща се успоредно на бул.“България“ / Пазарджишко шосе 5-ти
километър/, където били открити, иззети следи и предмети от значение за
делото-петно от слузеста бяла течност, иззета с тампон, оформена като ВД № 1;
бяла на цвят кърпичка, оформена като ВД № 2; бяла слузеста течност, иззета с
тампон, оформена като ВД № 3; петно от червеникаво-кафява течност, иззета с
тампон, оформена като ВД № 4; бяла влажна кърпичка, оформена като ВД № 5; бяла
кърпичка, оформена като ВД № 6.
На 29.12.2017г. било извършено претърсване и изземване на
л.а марка и модел „Опел Астра“ с рег. №, при което
действие са били открити и иззети като веществени доказателства- светлосин
пакет с надпис: „ Lovely Baby
skin care wipes“; 2 бр. смачкани
кърпички; 1 бр. заложен билет № 1341/29.12.2017г. на името на С.А.С.,
ЕГН **********, издаден от заложна къща „Вангери“
ЕООД – гр. Пловдив; 1 бр. метална кутия с цилиндрична форма с надпис „HELL“; 1
бр. метална кутия с цилиндрична форма с надпис „TAFF“; 1 бр. смачкана хартиена
кърпичка и л.а „Опел Астра“ с рег….
В рамките на разследването е назначена и изготвена
стоково-оценъчна експертиза с цел определянето на стойността на вещта, предмет
на инкриминираното деяние. По
справедлива пазарна стойност на оценявания актив е определена стойност от
242лв. за мобилния телефон марка и модел „Хуауей У6“
към момента на извършване на деянието.
В хода на разследване била назначена и извършена
съдебномедицинска експертиза на живо лице, като в експертното си заключение
вещото лице е установило след преглед, че на Х.И.Г. е причинен оток на главата,
охлузване на лява ръка, кръвонасядане на дясното
бедро, с което е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето.
Допълва се, че описаните травматични увреждания са причинени от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е
възможно по начин и време да са получени както съобщава освидетелствания. При извършения гинекологичен преглед се
установили остатъци от девствена ципа на 7 и 9 часа, като просвета на девствената
ципа позволява извършване на полов акт, без от това да останат видими
травматични увреждания. Заключава се, че липсата на травматични увреждания по
външните и вътрешните полови органи не изключва възможността с
освидетелстваната да е било извършвано вагинално полово сношение, без от това
да са останали травматични увреждания.
В хода на разследване е назначена и извършена
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, видно от която е, че
по представените за изследване обекти- тампони, бели кърпички- приобщени като
веществени доказателства от № 1 до № 6 чрез оглед на местопроизшествие от
29.12.2017г., се съдържат човешка кръв и морфологично запазени човешки
сперматозоиди.
В хода на разследване е назначена и извършена комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза, като се установява, че Х.Г. не
страда от психично заболяване и не се води на психиатричен отчет към ЦПЗ
Пловдив. Към инкриминираната дата 29.12.2017г. е била в състояние да разбира
свойството и значението на случващото се и е могла да ръководи постъпките си,
както и да възприема и възпроизвежда
факти и обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях. Вещото лице допълва, че за Г. естеството на деянието е изключително
травмиращо, поради което съзнателно избягва да говори за случилото се, поради
спомена от негативните преживявания.
Така очертаната фактическа обстановка се
установява, според съда, по категоричен начин отчасти от обясненията на
подсъдимите С.Е.Г. и С.А.С., в които двамата подробно обясняват обстоятелствата
около срещата им със свид. Г.. Същевременно и двамата
подсъдими заявяват, че действително са осъществили полови актове с
пострадалата, но те са били изцяло по взаимно съгласие, с цел тя да им се
отплати за услугата, че ще я закарат до гр. Пловдив. Относно инкриминирания
мобилен телефон двамата твърдят, че всъщност Г. им го е предоставило
доброволно, за да го разгледат. Изложеното по-горе в мотивите на съда се
подкрепя от заключенията на съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните
експертизи по делото, приети и неоспорени от страните, както и от показанията
на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Х.И.Г., И. И, Т.Е.Т.,
Д.С.Р., Д.И.Б., А П.И., свидетел с тайна самоличност № 0035, от показанията на
свидетелите Р. и И., дадени в хода на досъдебното производство и включени в доказателствения материал по делото на основание чл.281,
ал.4 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, както и отчасти от показанията на
свидетелите С.Х.П., Р. Н Р., М В. П, В.Д.З., А.И.Р., Н.С.Г.. Приетото за
установено от съда се потвърждава и от приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протоколи
за разпознаване на лица, заключения на съдебно-медицински експертизи, заключения
на съдебно-психиатрични експертизи, протоколи за доброволно предаване, приемо-предавателни протоколи, справка от Централна база
КАТ, заключения на съдебно-технически експертизи, заповеди за задържане и
протокол за обиск, молба от свид. Г., свидетелства за
съдимост и характеристични справки, приложени по дознанието и съдебното дело.
Съдът кредитира отчасти обясненията на
подсъдимите относно обстоятелствата преди случилото се след самия инцидент,
дава вяра изцяло на депозираните показания на свидетелите Г., И, Т., Р., Б., И.,
свидетел с тайна самоличност № 0035, П., Р., П, З., Р. и Г., като ги възприема
за последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с
писмените доказателства по делото.
Настоящият състав е на становище, че следва
да бъде възприето изложеното в показанията на свидетелката Г. относно
инкриминирания случай напълно. Действително нейните свидетелски показания са в
пряко противоречие с твърденията и на двамата подсъдими, но, докато обясненията
на подсъдимия имат за цел както изясняване на обективната истина по делото,
така, и преди всичко, реализиране на защитната му позиция, те са право, а не
задължение на лицата, срещу които се води наказателното производство, то Г. е
депозирала своите показания под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК, включително и пред съдия във фазата на досъдебното производство. Освен
това, в значителната им част тези показания, макар и изхождащи от пострадалия
от престъплението, съответстват и са в синхрон с други, незаинтересовани гласни
и писмени доказателства по делото. Така безспорно по същото е установено чрез
обясненията на самите подсъдими Г. и С., както и с показанията на всички
свидетели И, Т., Р., Б., И., случилото се преди самият инцидент и последвалите
го събития, и то по начин, по който го описва самата Г.. На следващо място
относно причинените на пострадалата травматични увреждания, собствените й
твърдения се подкрепят категорично от приетата без възражения от страните
съдебно-медицинска експертиза. Последната сочи подробно констатираните няколко
часа след случая обективни находки от насилие- оток на главата, охлузване на
лява ръка, кръвонасядане на дясното бедро, с което е
било причинено болка и страдание без разстройство на здравето. Допълва се, че
описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по
начин и време да са получени както съобщава освидетелствания. При извършения гинекологичен преглед се
установили остатъци от девствена ципа на 7 и 9 часа, като просвета на
девствената ципа позволява извършване на полов акт, без от това да останат
видими травматични увреждания. Заключава се, че липсата на травматични
увреждания по външните и вътрешните полови органи не изключва възможността с
освидетелстваната да е било извършвано вагинално полово сношение, без от това
да са останали травматични увреждания. И докато по принцип показанията на
пострадалия по делото следва да се подложат на задълбочен анализ и съпоставка с
останалите доказателства по делото, то експертизата е напълно незаинтересована
от изхода на последното, изграждаща заключенията си на обективни данни, без да
влага в тях субективна оценка. Твърде показателни за преживяното от Г. са, от
една страна, действията й непосредствено след инцидента – веднага посетила
близката бензиностанция и помолила да се обади по телефона, но от срам не съобщила
на свид. Б. и Р., че е изнасилена, а само, че е
станала жертва на грабеж. Състоянието на пострадалата след преживяното пряко се
установява от показанията на тези двама свидетели, според които след случая
пострадалата е била разстроена: “почна
да плаче”-свид. Р., “беше разстроена и плачеше”-свид. Б..
Освен това свид. И. – по това време интимна приятелка
на пострадалата подробно описва разказаното й от Г., както и факта, че
ежедневието на последната претърпяло драстична промяна: “Х. много тежко преживя
случилото се. За нея шока е по-голям отколкото за нормална жена…Много плачеше и
се страхуваше да не я намерят отново. Още повече ограничи контактите си с
всички хора. Затвори се и общува единствено с мен…Ходеше и на психолог”.
Индиректно заявеното от свид.
Г. относно причиненото й от двамата подсъдими, се подкрепя и от показанията на
разпитания непосредствено от съда свидетел с тайна самоличност № 0035. Пред последния
подс. Г. потвърдил, че с негов братовчед са направили
изнасилване, като освен това подробно му описал както извършено изнасилване от
него и другия подсъдим, така и факта на отнемане със сила на мобилния телефон
на пострадалата и залагането му веднага след деянието в заложна къща.
Цялата тази система от косвени доказателства
налагат обоснования извод, че депозирайки своите показания, макар и в
качеството на пострадала от деянието на двамата подсъдими, Х.Г. не е имала за
цел отмъщение, овъзмездяване на причинените й
страдания или просто злепоставяне на Г. и С., а единствено установяване на
истината по случая.
Така изложеният извод не се променя от
констатираните незначителни противоречия в показанията й, дадени в съдебно
заседание. Установените несъответствия касаят факти, извън главния,
представляващ предмет на доказване по делото-налице ли е изнасилване от
подсъдимите, извършено от тях в съучастие, както и грабеж на мобилния й
телефон, а освен това намират напълно логично обяснение в изминалия период от
време, стресът и емоционалното напрежение, които естествено предизвикват у
пострадалата при разпита й пред настоящия състав в присъствието и на
подсъдимите, и на техните защитници.
Що се отнася до показанията на свидетелите П.,
Р., З., Р., П, Г., съдът счита, че в преобладаващата им част, същите следва да
бъдат възприети. Това се дължи преди всичко на факта, че те се намират в синхрон
помежду си, макар да касаят факти, не пряко свързани с инкриминираните деяния и
относими към развилите се в хода на досъдебното и
съдебно производство събития между пострадалата и роднините на подсъдимите.
От друга страна съдът не кредитира и
обясненията на подсъдимите С.Г. и С.С. относно
най-съществената им част – осъществено ли е било изнасилване на свид. Х. и упражнено ли е било върху нея насилие при
отнемането на мобилния й телефон.
Като преки доказателства по делото за тези
факти са приобщени само техните обяснения и показанията на пострадалата, тъй
като другите свидетели по делото не са били преки очевидци точно на тези моменти,
поради което не могат да дадат информация по тези въпроси. При констатираното
противоречие, дори взаимно изключване, на тези гласни доказателства съдът
счита, че следва да даде вяра именно на показанията на свидетелката, а не на
твърденията на подсъдимите. Както се посочи и по-горе обясненията на Г. и С. са
най-вече средство за реализация на защитните им позиции по делото, те нямат
задължение да говорят истината и дори въобще да дават обяснения, още повече, че
същите са депозирани след разпита на всички свидетели по делото, извършен в
присъствието и на двамата подсъдими. От друга страна, поради изложеното
съответствие между показанията на Г. с други, незаинтересовани и обективни
гласни и писмени доказателства по делото-заключения на съдебно-медицински и
съдебно-психиатрични експертизи, показанията на свидетелите Г., И, Т., Р., Б., И.,
свидетел с тайна самоличност № 0035, П., Р., З. и Р., съдът е на становище, че
следва да кредитира точно тях и да даде вяра на твърдяното от нея, а не от
подсъдимите. Наведените обстоятелства от последните не само, че не почиват на
елементарната житейска логика, явяват се неподкрепени от каквито и да било
доказателства, но и контрастират с показанията и на останалите свидетели по
делото. Така например прави впечатление вътрешната противоречивост в
обясненията на подсъдимите Г. и С.. Същите първо твърдят, че имали уговорка със
свидетелката да правят секс срещу това да я закарат до гр. Пловдив, а
същевременно потвърждават, че са я оставили там където са имали полови актове –
на около четири километра от града. Липсва обективна причина за подобно поведение,
освен ако Г. не се е почувствала заплашена по някакъв начин и то от действията
на двамата подсъдими едновременно и ако ситуацията не се е развила по съвсем
различен начин, а именно така, както описва самата свидетелка. Изложеното
изцяло се отнася и до обстоятелствата във връзка с мобилния телефон на жертвата.
Пак двамата подсъдими категорично заявяват, че той им бил даден от Г., за да го
разгледат, но внезапно, след изоставянето й извън гр. Пловдив, те решили да го
заложат. Нещо повече – сторили го незабавно и срещу телефона получили парична
сума. Изцяло встрани от обективната истина е и твърдението относно посоката на
движение на автомобила на подсъдимите при срещата им с пострадалата. Те
твърдят, че са идвали от гр. Пловдив, в посока с. Борец, а същевременно при
срещата им Г. се е движела от дясната им страна и те просто са я настигнали.
Така изложеното изцяло противоречи на всички събрани по делото доказателства
,доколкото безспорно е установено, че свидетелката се е движела от гр.
Пазарджик към гр. Пловдив и обективно е невъзможно да има същата посока на
движение като колата на подсъдимите, които са излизали от гр. Пловдив. Този
факт се констатира категорично и от събраните по делото данни за движението на
инкриминирания автомобил, който е бил установен в движението си през нощта.
Според напълно безпристрастните показания на свид. Т.,
след преглед на видеозаписи от изграденото наблюдение в гр. Пловдив,
единственият автомобил с описание, подобно на това, дадено от пострадалата като
колата на насилниците й, преминава през кръстовището
на булевардите „Васил Априлов“ и „България“, в
последствие и през това на последния с ул. „Васил Левски“ в посока казино „Риц“, а по-късно – по посока Карловско шосе. Именно въз
основа на тези наблюдения е била установена и заложната къща, където
подсъдимите са се разпоредили с мобилния телефон на пострадалата.
С оглед на това според настоящия състав се
явяват доказани по несъмнен и безспорен начин извършени от страна на
подсъдимите престъпления по чл. 152, ал.3, т.1 вр. с чл.152,ал.1,т.2 от НК за това, че на 29.12.2017г., в
гр.Пловдив са се съвкупили с лице от женски пол – Х.И.Г. с ЕГН ********** ***
като я е принудили към това със сила и деянието е извършено от две лица, а
именно – С.Е.Г. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********.
Гореизложената фактическа обстановка налага
правния извод, че с поведението си двамата подсъдими са осъществили от
обективна и субективна страна съставите и на престъпление по чл.198 ал.1 от НК,
тъй като на 29.12.2017г. в
гр.Пловдив в съучастие като съизвършители са отнели чужда движима вещ – мобилен телефон
марка „Huawei“ модел „Y6 2017” на стойност 242 лева, от владението на Х.И.Г. с ЕГН ********** ***,
с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила.
От субективна страна престъплението е
осъществено и от двамата подсъдими при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици поради независещи от волята им
причини. И Г., и С. са съзнавали противоправния
характер на извършеното, искали са и са целяли
настъпването на неправомерните му последици. Доказателство за умисъла на
подсъдимите при реализиране и на двете престъпления са показанията на
пострадалата свид. Х.Г. и тези на свид.
И., както и целенасочените действия на извършителите както по сломяване
съпротивата на пострадалата, в което изпълнително деяние на това двуактно
престъпление са участвали всички те, така и във фактическо извършване на полов
акт с нея, осъществено от Г. и С., на които не са попречили нито неудобното
положение – местонахождението им лек автомобил, както и отново
противодействието на Г.. Освен това последващите им
разпоредителни действия с чуждата движима вещ – мобилния телефон на
пострадалата, са пряко установени от показанията на свид.
И, пряко подкрепени от писмено доказателство – заложен билет, намерен при
извършеното претърсване и изземване в автомобила на двамата подсъдими и
одобрено от състав на ПРС, като отговарящо на изискванията на НПК.
Престъплението по чл.152 от НК касае
законово установена наказуемост на престъпно съвкупление. Всички деяния от тази
глава на Кодекса засягат половата неприкосновеност на личността и се отличават
с известна трайност във времето – докато е завършено сношението. По своя
характер изнасилването е съвкупление с лице от женски пол против волята на
жертвата. Непосредствен негов обект са обществените отношения, които осигуряват
половата неприкосновеност и свободния избор на полов партньор, като освен това
то застрашава и свободното вземане на решение от жената за осъществяване на
полов акт. Форма на изнасилване и когато деецът принуждава жертвата към
съвкупление посредством сила или заплашване. В резултат на тях липсва съгласие
на пострадалата и поради това деецът използва сила или заплашване, за да сломи
съпротивата й. При тази форма на изпълнителното деяние принудата се упражнява
именно с цел да се извърши полов акт. Употребата на сила, освен това, може да
се изрази както във физическо въздействие върху пострадалата, така и чрез
поставянето й в такова положение, при което тя, като не вижда друг изход, се съвкуплява с дееца въпреки вътрешното си несъгласие.
Съществен елемент на всички състави на изнасилването е съдържанието на волята
на жертвата. В този смисъл липсата на съгласие се извлича от състояние на
безпомощност, в което се е наминала жертвата или в което е била приведена от
дееца, или от факта на употребено физическо или психическо насилие. Освен това
изнасилване е реализирано в съучастие, като всеки от дейците участва в самото
изпълнително деяние, като това се изразява било в сломяване съпротивата на
пострадалата, било в съвкупление с нея, било и в двете. Не на последно място от
субективна страна деецът съзнава, че пострадалата не е съгласно да се съвкуплява с него, съзнава принудителния характер на
употребеното насилие или заплашване и цели чрез него да сломи съпротивата й и
да извърши половия акт.
В конкретния случай всички елементи на
гореописаното са налице, с оглед установената по делото фактическа обстановка.
В тази връзка безспорно се доказа, че пострадалата Г. е била поставена в такава
ситуация, че не е могла да окаже по-ефективна съпротива от осъществената от
нея, за да предотврати изнасилването си. Самият факт, че същата се е намирала в
автомобил и е била притисната, макар и не с особена сила и от двамата
подсъдими, С.Г. влязъл от задна дясна врата и се преместил на задната седалка
до нея, избутал я с ръката си навътре, а през това време шофьорът - С.С., заключил с ръка задна лява врата, са достатъчно
обстоятелства да сломят съпротивата й. Въпреки това Х.Г. се притеснила и
започнала да вика за помощ. С.Г. хванал за двете ръце Г. и я натискал към
седалката. С.С. слязъл от превозното средство,
отворил отключената от него задна лява врата и седнал от лявата й страна. През
цялото време двамата подсъдими си говорили на неразбираем за момичето език. Г.
продължавал да държи Х.Г., а С. започнал да я съблича. С.Г. продължил да държи
пострадалата за двете ръце с лявата си ръка, а с дясната си ръка й притискал
главата към скута си, като преди това си бил свалил панталона и слиповете.
Натискал главата на момичето към пениса си. През това време С.С. си събул долнището на своя анцуг, доближил се плътно зад
нея и я притискал към себе си. Г. притиснал главата на Г. към пениса си и го
поставил в устата й, за да му направи орална любов. В същото време С.С., който стоял на колене в лявата част на задната седалка,
проникнал насила с пениса си във влагалището на момичето, от което тя изпитала
силна болка. През това време С.Г. я завъртял като й сложил да легна по корем на
задната седалка, притискайки я постоянно с ръцете си, за да не може да се
освободи. След това и той проникнал с половия си орган във влагалището на
момичето, като бил зад нея на колене на задната седалка. Всички тези действия
по отношение на пострадалата се пряка демонстрация на усилията, които са
положили и двамата подсъдими, за да сломят съпротивата й, макар да не са
упражнили по-голямо физическо насилие над нея. Въпреки това описаните им
действия са били повече от достатъчни, за да бъде принудена Г. да се съвкупи с
всеки един от тях, въпреки несъгласието си.
По отношение деянието по чл.198 ал.1 от НК,
за същото е характерно, че е налице прекъсване на фактическата власт на
досегашния владелец на определени вещи, без негово съгласие и установяване от
дееца на собствена фактическа власт върху вещите. В този смисъл вече бяха
изложени мотиви по какви причини съдът намира, че действително мобилният
телефон на пострадалата Г. е бил отнет от нея, против волята й. При съучастие
под формата на съизвършителство, каквото е налице в
конкретния случай, са необходими няколко предпоставки: 1. най- малко две
наказателно отговорни лица – подсъдимите са двама; 2. задружност в усилията им
за постигане на определен резултат - както бе описано по-горе и той е на лице;
3. умисъл във всеки съучастник не само за деянието, но и за съучастието при
извършването му, който също е налице; 4. при задружната престъпна дейност в
осъществяване на съставно престъпление, каквото е грабежът, от обективна страна
e достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв
елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от
престъплението. Т. е. достатъчно е участието в някое от деянията, включени в
съставното престъпление – или в упражняването на принудата, или в отнемането на
вещите. В настоящият случай и двамата подсъдими са осъществили насилие над
пострадалата под формата на насилствено отнемане на телефона и отказът им да го
върнат на Г.. Съдебната практика на ВКС е непротиворечива относно това, че при съизвършителството при грабеж не е важен конкретният
каузален принос на всеки един от съизвършителите в
предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни
последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие
само на единия подсъдим върху обекта на престъплението, а е последица от
съвместно осъществяване на изпълнителното деяние точно както е в настоящият
казус. Подсъдимият Г. е успял да отнеме инкриминираната вещ и да установи
трайно своя фактическа власт върху тях, с което е настъпил и визирания от
закона общественоопасен резултат. След това предал
телефона на другия подсъдим, а след осъщественото изнасилване и двамата се
отдалечили от местопрестъплението заедно с телефона, който в последствие и
предали в заложна къща срещу определена парична сума.
В този смисъл съдът счита за неоснователни възраженията
на защитниците на двамата подсъдими в голямата им част.
На първо място в настоящите мотиви вече се
изложиха доводи защо съдът възприема в голямата им част показанията на свид. Г., поради което тук не е необходимо същите да бъдат
преповтаряни. Нужно е единствено да се допълни, че факта с какво име се е
ползвала пострадалата сред познати и приятели и дали същата предпочита в
интимен план мъже или жени, е напълно ирелевантен за
това налице ли и извършено престъпление по чл.152 от НК от тях. Каквито и да са
нейните личностови особености, то това изобщо не
означава, че тя не може да бъде потърпевша от изнасилване или опит за такова.
За същото е достатъчен факта на изявено желание от страна на мъжа за полов акт
и отказ на жената по начин, изразяващ в достатъчна степен нейното несъгласие.
За целта не е необходимо дори някаква оказана яростна съпротива от
пострадалата, а още по-малко да има следи от нея по извършителя на
престъплението, тъй като съответната реакция е строго специфична, зависи от
особеностите на характера на жертвата, състоянието, в което тя изпада в
резултат на създалата се ситуация. Във връзка с това се налага извода, че Г. е
направила всичко необходимо, за да изрази ясно и конкретно несъгласието си с
действията на двамата подсъдими, чиито уговорки какво ще й сторят са били на
непознат за същата език, като веднага след като разбрала за намеренията им
започнала да ги моли да я оставят и искала да слезе. Именно тези й действия са
принудили Г. и С. да употребят пряко физическо насилие върху Г., хващайки
ръцете й, в стремеж да й попречат да се съпротивлява. Макар пострадалата да не
е викала за помощ, то не може да се приеме, че въпреки това не е демонстрирала
своето несъгласие да осъществи полов акт в присъствието и на двамата подсъдими.
Тук следва да се преповтори становището на съда, че в двуактното престъпление
изнасилване подсъдимите са участвали и в двете му форми-препятстване
възможността на пострадалата да се съпротивлява и предприемането на всички
необходими действия за извършването на полово сношение с нея, като последователно
са притискали ръцете й, със сила са я е придърпали към себе си и последователно
са поставили членовете си първо в устата й-подс. Г.,
а другият проникнал във влагалището й, след което се разменили. Поради това
следва да се приеме, че коректно и на двамата подсъдими е повдигнато обвинение
в опит за изнасилване под формата на съизвършителство,
тъй като съгласно трайно установената съдебна практика, за наличието на съставомерно такова деяние е необходимо и достатъчно
осъществяване дори само на една от формите на изпълнителното деяние на
престъплението-употреба на сила или принуда и/или извършване на съвкупление.
Във връзка с направеното възражение за това съществува ли изобщо изнасилване,
съдът счита, че такъв е налице в конкретния казус, тъй като подсъдимите Г. и С.
са направили всичко, зависещо от тях, за да осъществят проникване във
влагалището на пострадалата Г. и са пристъпили към осъществяване на намеренията
си, които са изпълнили, като всеки от тях е еякулирал.
Напълно ирелевантен за съставомерността
на повдигнатото спрямо двамата подсъдими обвинение, е и факта дали преди самото
инкриминирано деяние е имало уговорка между пострадалата и подсъдимите да
осъществят полов акт. Преди всичко по делото не се събраха никакви
доказателства, извън твърдението на самите Г. и С., че това е именно така –
единствено те твърдят, че е съществувала такава. Така заявеното на първо място
се опровергава от показанията на свид. Г., която
отрича подобен факт, а и не се подкрепя от нито едно друго, обективно
доказателство-писмено или гласно. Но дори да се приеме, че това е така, то
въобще не означава, че последващите събития не са се
развили така, както са възприети от съда и бяха посочени в началото на
настоящите мотиви. Само по себе си обстоятелството на известна интимност между
пострадалата и един от подсъдимите, ако изобщо е имало такава, не води до несъставомерност на деянието изнасилване, стига в дадения
момент Г. да е изразила ясно и категорично несъгласието си да осъществи полов
акт с когото и да било от подсъдимите. А в конкретния казус това е именно така
– пострадалата съвсем нееднозначно е заявила, че иска да слезе от автомобила,
но е била задържана там със сила от Г. и С..
Настоящият състав намира за неправилна
интерпретацията от страна на защитата на събитията, протекли след самото деяние,
свързани с контактите на пострадалата с роднини на подсъдимите и последващите й действия, изразили се в подаване на молба до
РП – Пловдив. Наистина, категорично се доказа, че, на първо място, на
21.05.2018г. свид. Г. *** да бъде отново разпитана,
тъй като не било вярно, че е изнасилена, а жалбата била по повод отнемането на
мобилния й телефон.Обстоятелствата около написването на молбата се установяват
и от показанията на свид. Р., в чиято достоверност не
възникват съмнения. Нещо повече – въз основа показанията на свид.
П. се установи, че в един предходен момент пострадалата е подписала нотариално
заверена декларация в същия смисъл. На следващо място, с оглед приетите и
неоспорени от страните заключения на изготвените в хода на съдебното следствие
съдебно.технически експертизи и справки от мобилни оператори, а и от показанията
на свид. П., без съмнение се установи и контакта на
пострадалата с последната, както и с бащата на подс. С.
във връзка с образуваното наказателно производство и възможността да й бъде
заплатена определена парична сума. Същевременно интерпретацията на тези
безспорни факти е твърде различна и е дадена ясно и категорично в показанията
на самата пострадала. Както свид. Г. е заявила още в
хода на досъдебното производство, малко след задържането на двамата подсъдими,
с нея са се свързали техни роднини, като е контактувала основно със свид. П. Именно последната, а не пострадалата, е изразила
готовност да предостави определена парична сума на Г. с цел същата да оттегли
показанията си и Г. и С. да бъдат освободени. Фактът, че Г. е обмисляла подобно
предложение също има напълно логично обяснения, но не това дадено от защитата.
Всъщност пострадалата потвърждава, че е била подложена на постоянен натиск от
роднините на извършителите, страхувала се е да не й навредят, което е твърде
логично с оглед семейното и социалното й положение – живееща сама, в голям
град, без близки и роднини. Още повече, че пострадалата потвърждава желанието
си да напусне Р България, за да преодолее случилото се на инкриминираната дата,
както и да не бъде открита от роднините на извършителите. От съществено
значение е и обстоятелството, че при непосредствения си разпит пред съда свид. Г. не отрича и това, че се е свързала с роднини на
подсъдимите преди първото по делото заседание. И обяснението е отново колкото
логично, толкова и обяснимо – желанието на пострадалата всичко да приключи. Не
на последно място фактът на оказван натиск върху свидетелката се потвърждава
директно и от показанията на свидетеля с тайна самоличност № 0035, пред когото подс. Г. е потвърдил, че негови роднини са се свързали с
момичето, като й обещали да й дадат пари, за да си смени показанията, както и
че са я накарали да подпише някакъв документ пред нотариус.
Всичко гореизложено мотивира съдът да
приеме, че макар наистина да е имало установени контакти на пострадалата с
роднини на двамата подсъдими след задържането им и да са били водени разговори Г.
да получи определена парична сума, то всичко това е било в резултат именно на
оказан натиск от тези роднини с цел промяна в показанията на свидетелката, за
да не бъде ангажирана наказателната отговорност на двамата извършители.
Що се отнася до възраженията на защити във
връзка с начина, по който мобилния телефон на свид. Г.
е попаднал у подсъдимите, то следва да се подчертае изявлението на пострадалата
: „…взеха ми мобилния телефон от джоба.“, „Казах на подсъдимите да не ме пипат,
да ми дадат телефона и да ме оставят намира…“, „Докато бях там и двамата си
играха с телефона ми…продължи около 5 минути. Казах да ми дадат
телефона…шофьорът /подс. С./ прибра телефона ми в
джоба му.“ Всичко изложено категорично обрисува фактическа обстановка, попадаща
изцяло в хипотезата на чл.198 ал.1 от НК по отношение мобилния телефон на
пострадалата. На първо място налице е отнемане чрез сила на същия, като за съставомерността на деянието не е необходимо тази сила да е
с такъв интензитет, че да нарани физически пострадалия. В случая безспорен факт
е, че момиче, което тежи не повече от
50кг. се е намирало на задната седалка в кола с двама млади, здрави мъже,
единият от които взима мобилния й телефон от джоба й. Освен това налице и ясно
изявена воля от собственика на отнетата вещ, тъй като Г. нееднократно е казала
на подсъдимите да й върнат телефона, включително и след осъщественото полово
насилие върху нея. Въпреки това Г С., не
само не са го сторили, а са се разпоредили с чуждата вещ като със своя,
залагайки я и получавайки пари в замяна.
С оглед на така установената правна
квалификация на извършените от С.Е.Г. и С.А.С. престъпления по чл.152 ал.3 т.1 вр. чл.152 ал.1 т.2 от НК и по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК,
съдът счита, че в конкретния казус и на двамата подсъдими следва да бъде
определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за всяко от деянията.
Според съда именно с това наказание биха могли да се постигнат целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита всички обстоятелства по делото,
а именно наличието както на отегчаващи, така и на смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на всеки един от тях. Като такива от последната
група и за двамата подсъдими се явяват младата им възраст, не твърде високия интрензитет на престъпната им дейност, както във връзка с
посегателството върху половата неприкосновеност, така и по отношение на
извършения грабеж. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват предходните
осъждания и на двамата подсъдими. С оглед на това съдът намира, че конкретния
размер на наказанието на всеки един от подсъдимите за всяко то деянията им,
следва да бъде определен при условията на чл.54 от НК. С оглед изложеното съдът
намира, че на С.Е.Г., е най-справедливо да се наложи наказание от ПЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.152 ал.3 т.1 вр.
чл.152 ал.1 т.2 от НК и такова в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за деянието
по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК. По отношение на подсъдимия С.А.С., съставът е на становище, че
цитирания адекватен размер на наказанието е този от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъплението по чл.152 ал.3 т.1 вр.
чл.152 ал.1 т.2 от НК и такова в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
деянието по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
На
основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С.Е.Г. и на подсъдимия С.А.С. следва да
бъде наложено ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за всеки от тях, тъй като същите са извършили двете престъпления, преди
да е имало влязла в сила присъда за всяко от тях.
С оглед наличието на предходни осъждания на двамата
подсъдими и предвид размерите на наложените общи най-тежки наказания, за
поправянето и превъзпитанието им, настоящият състав е на становище, че така
наложеното наказание от по пет години „лишаване от свобода” Е необходимо да
бъде изтърпяно от същите РЕАЛНО. От една страна наказанието по вид и размер не
съответства на изискванията на чл.66 от НК, двамата подсъдими са осъждани,
съдът намира, че не е налице третата предпоставка за отлагане на наказанието.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на
подсъдимото лице и именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и
прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание, като в конкретния случай
съдът преценява, че с условното осъждане тази цел не може да бъде постигната. Освен
това този извод не се променя и след отчитане на данните за семейното положение
на подсъдимия, което отново не обосновава извод за положително осъществяване на
поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В
допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с
приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66,
ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за
ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват
негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите
членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и
неговата морална укоримост не могат да бъдат
подминати при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанията, наложени на
подсъдимите Г. и С., с оглед и на осъществяване на целите на генералната
превенция. Поради всичко изложено и на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС така
наложеното на подсъдимия С.Е.Г. наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да се изтърпи от
същия при първоначален „общ” режим, а на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС така
наложеното на подсъдимия С.А.С. наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да се изтърпи от
същия при първоначален „общ” режим.
Видно от материалите по делото и на двамата
подсъдими е била наложена постояна мярка за
неотклонение “Задържане под стража” с определение на ПРС-ІІн.с.
от 02.01.2018г. Преди това, на основание ЗМВР и с разпореждане от наблюдаващият
разследването прокурор и двамата подсъдими са били задържани, считано от 29.12.2017г.
Това налага на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК
от наложените на С.Е.Г. и С.А.С. наказания “лишаване от свобода” да бъде
ПРИСПАДНАТО времето, през което същите са били задържани – от 29.12.2017г. до влизане на настоящата
присъда в законна сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване
от свобода..
Веществените доказателства по делото – 6
броя веществени доказателства, запечатани в бял хартиен плик, иззети с оглед на
местопроизшествие от 29.12.2017 г , представляващи 3 бр. тампони с иззети следи
от местопроизшествие и 3 бр. мокри кърпички ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без
стойност. Веществените доказателства - 1
бр. дамско яке – тъмно синьо, дамски маратонки, суитчър,
дънки, колан, тениска, бюстие, боксерки,
къси чорапи- приобщени като веществени доказателства с протокол за доброволно
предаване от 29.12.2017 г., ДА СЕ ВЪРНАТ на Х.И.Г.. Вещественото доказателство
- лек автомобил Опел Астра, с рег. № … ДА СЕ ВЪРНЕ на
собственика З А А. Веществените доказателства - 1 бр. метална кутия с цилиндрична форма с
надпис „HELL“;1 бр. метална кутия с цилиндрична форма с надпис „TAFF“; 1 бр.
смачкана хартиена кърпичка;2 бр. смачкана кърпичка, както и светлосин пакет с
надпис: „ Lovely Baby skin care wipes“,
всички запечатани в общо 4 бр. бели хартиени пликове, приобщени като веществени
доказателства с протокол за претърсване и изземване от 29.12.2017 г. ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност. Веществените
доказателства - 1 бр. заложен билет №1341/29.12.2017г. на името на С.А.С., ЕГН **********,
издаден от заложна къща „Вангери“ ЕООД – гр. Пловдив,
както и -2 бр. бели хартиени пликове, съдържащи
образец за сравнително изследване /слюнка/, иззети доброволно от
лицата С.А.С. и С.Е.Г. с протоколи от
16.05.2018 г. ДА ОСТАНАТ по делото. Вещественото
доказателство – мобилен телефон, марка „Леново“ модел А1010а20 с две СИМ карти,
ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на собственика А С. А.
По настоящото дело са били направени разноски
за съдебно-медицински, съдебно-психиатрични и съдебно-технически експертизи,
като в досъдебното производство същите възлизат на 566.36лв., а в съдебното
такова – на 140лв.. С оглед признаването на подсъдимите С.Е.Г. и С.А.С. за
виновни по повдигнатите им обвинения, същите на основание чл.189, ал.3 от НПК
следва да бъдат ОСЪДЕНИ да заплатят по сметка на ОДМВР сумата от 566.36 лева, както и да заплатят сумата от 140 лева
по сметка на ПРС, представляващи направените разноски по делото, като всеки от
тях да заплати сумата от 353.30 лева.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.