Решение по дело №4362/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 79
Дата: 4 февруари 2022 г.
Съдия: Петя Венциславова Петрова - Светиева
Дело: 20212230104362
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Сливен, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20212230104362 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателно установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че след направена справка в
ответното дружество по партидата му за адрес гр. ******** за доставена
питейна вода за периода 30.12.2012 година до 31.07.2018 година са му
начислени и дължи към 11.08.2021 година сумата 3928,02 лева, за което му
издали Уведомление с изх. № РД-04-1208/12.08.2021 година, като му било
категорично отказано да му бъде издадена справка за помесечните му
задължения към дружеството като главници и лихви за този период от време.
Твърди се, че с оглед на това, че плащанията за доставена питейна вода
са периодични и по отношение на тях се прилага тригодишната погасителна
давност, а не общата такава по чл.110 от ЗЗД ищецът счита задълженията към
ответното дружество за времето от 30.12.2012 година до 31.07.2018 година в
размер на 1200,00 лева, от които 1000 лева – главница и 200 лева – лихви за
погасени по давност и поради тази причина такива не се дължат.
С допълнителна молба, вх. № 13137/15.12.2021 година ищецът на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК иска изменение размера на предявения
1
първоначален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като го
увеличава от 1200 лева на 2258,51 лева, от които главница 1406,55 лева и
лихви в размер на 851,96 лева.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът АР. АС. СМ. не дължи на „В и К - Сливен” ООД – гр.
Сливен сумата 2258,51 лева, от които главница 1406,55 лева и лихви в размер
на 851,96 лева, дължими за предоставена от ответното дружество питейна
вода за времето от 30.12.2012 година до 31.07.2018 година. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор,
съгласно който исковите претенции се коментират като допустими. Фактите
на които ищецът основава исковете си не се оспорват от ответника. От
негова страна е направено изявление за признание на исковете.
В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява.
Процесуалният му представител заявява, че поддържа исковата молба и моли
за нейното уважаване. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски и представя списък.
Ответното дружество, редовно призовано се представлява от
процесуален представител, който прави признание на исковете. Претендира за
присъждане на направените в настоящото производство разноски като
представя списък за разноски, съпроводен от доказателства за извършено
плащане. Излага съображения в подкрепа на искането си за присъждане на
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят относно факта , че ищецът АР. АС. СМ. е ползвател
на водоснабдителни услуги за обект в гр. ********, които са предоставяни от
ответното „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД. Не се спори, че за
доставена питейна вода за периода 30.12.2012 година до 31.07.2018 година са
му начислени и дължи към 11.08.2021 година сумата 3928,02 лева, за което
му издали Уведомление с изх. № РД-04-1208/12.08.2021 година. Ответното
дружество чрез представителя си признава иска, а именно , че задълженията
на ищеца към ответното дружество за времето от 30.12.2012 година до
31.07.2018 година в размер на сумата 2258,51 лева, от които главница 1406,55
2
лева и 851,96 лева – лихви са погасени по давност и не се дължат.
Исковата молба е заведена на 27.09.2021 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковите претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи
сума в размер главница - 1406,55 лева представляваща ползвана питейна вода
за периода от 30.12.2012 година до 31.07.2018 година, мораторна лихва в
размер на 851,96 лева, поради погасяване на вземанията по давност са
допустими, тъй като е налице правен интерес за установяване на
недължимост на вземанията.
Разгледани по същество исковете са основателни и следва да се уважат
изцяло. Процесните вземания за доставена питейна вода са за периода от
30.12.2012 година до 31.07.2018 година и се касае за периодични платежи по
смисъла на чл. 111, б.”В”, предложение последно от ЗЗД, които се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Давността тече от изискуемостта на всеки
месечен платеж, поради което към подаването на исковата молба /на
27.09.2021 година/, въз основа на която е образувано настоящото дело,
вземанията на кредитора за неплатена питейна вода за горепосочения период
в размер на главницата от 1406,55 лева са погасени по давност след изтичане
на тригодишния срок, предвиден в чл. 111 от ЗЗД. Практиката на РС - Сливен,
ОС - Сливен и ВКС относно периодичния характер на вземанията за
доставена питейна вода е трайно утвърдена, като по въпроса има и
задължително тълкувателно решение. Не се установява наличие на спиране
или прекъсване на давността.
Предвид изложеното отрицателния установителен иск за недължимост на
главницата е основателен и следва да се уважи изцяло. Следва да се уважи
иска и в частта относно мораторната лихва върху погасената по давност
главница. Размерът на недължимата мораторна лихва възлиза на 851,96 лева,
като съображенията за нейната недължимост се основават на разпоредбата на
чл. 119 от ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори и давността
3
за тях да не е изтекла. По тези съображения ищецът не дължи на ответното
дружество горепосочените главница и мораторна лихва. В този смисъл е и
направеното от ответника, чрез представителя си признание на исковете.
С оглед изхода на процеса следва да се присъдят на ищеца
претендираните разноски по делото в размер на 400 лева,съобразно искането
и представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК. За да мотивира
последния извод и да присъди на ищеца претендираните разноски от
докладчика се прецени, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, тъй като освен признание на исковете е необходимо
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, като последното не е
налице, тъй като вземанията предмет на признатите от ответника искове и
към момента се водят като начислени по партидата на ищеца. Възражението
на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от ищеца е неоснователно, тъй като то е в
минималните предвидени за този искове размери и съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АР. АС. СМ. с ЕГН ********** от
гр. Нова Загора, ул. Просвета, № 19 НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 главница в размер на
1406,55 лева /хиляда четиристотин и шест лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на
доставена и потребена питейна вода за периода от 30.12.2012 година до
31.07.2018 година, за имот в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул. Просвета, №
19, и сумата 851,96 лева /осемстотин петдесет и един лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
начислената законната лихва, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА
ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести
септември” № 27 ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. М. с ЕГН-********** от с.******
4
разноските по делото в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5