РЕШЕНИЕ
№ 198 07.11.2018г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1044/2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, с която
са предявени обективно съединени искове от Р.М., гражданин на Великобритания,
родена на *** год. в гр. К., Великобритания с адрес в Р. България с. Л ***, чрез
адв. Н.Г.,***, със съдебен адрес ***
ПРОТИВ К.Ч.Ф., гражданин на Великобритания, роден на *** год. в гр. М.,
Великобритания, с адрес в Р. България с. Л *** с правно основание чл. 127 от СК
и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК.
Твърди се, че ищцата и ответника, съжителствали на семейни в продължение на 10 години. От съвместното си
съжителство имали едно дете - дъщеря им Л.Д.Ф., родена на *** год. във
Великобритания.
В Р. България страните живеели от четири
години. Тогава закупили обща къща в село Л. и след като я ремонтирали, взели
дъщеря си и заживели заедно там. През последните две години отношенията
между ищцата и ответника се влошили и в началото на месец
юли 2017 год., ищцата решила да напусне ответника и се преместила да живее в
съседна къща в селото на ул. „Б ***, която била нейна собственост.
От раздялата през месец юли 2017 год.
ответникът напълно ограничил личните контакти на ищцата с детето и не позволявал да се среща с него. Ищцата
счита ,че е по-пригодният родител и може
да полага по-адекватни грижи за дъщеря си.
Предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства се моли за решение, с
което да се определи местоживеенето на малолетното дете Л.Д.Ф., при ищцата,
както и на нея да се предостави упражняването на родителските права, като за
ответника да бъде определен режим на лични контакти с детето: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с преспиване при бащата, от 09.00 часа на
съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и за един месец през лятото,
след предварителна уговорка между страните. Желае се ответникът да бъде осъден
да заплаща месечна издръжка за малолетното дете
в размер на 115.00 лева месечно, чрез неговата майка и законен
представител, считано от завеждане на исковата молба, ведно с всички законни
последици до настъпване на причини за изменяването или прекратяването й.
В законоустановения срок, ответната
страна е депозирала писмен отговор, в
който оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства с твърдения, че
същите не отговарят на истината. Моли се за отхвърляне на исковете, а в случай
че бъдат уважени, се моли за по-широк режим на лични отношения а именно:
всяка седмица за времето от 16.00 в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване,
един месец и половина през лятото, половината от пролетната и зимната ваканция
на детето, както и по един ден от Коледните и Великденските празници.
Предявени са насрещни искове за предоставяне
упражняването на родителските по отношение на малолетната Л. Д. Ф., на ищеца по насрещния иск, да бъде определено
местоживеенето на детето при него на адрес - с.Л ***, а майката Р.М., да бъде
осъдена да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 130 лв.,
в срок до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
завеждане на настоящата молба и ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, както и издръжка за минало време
в размер на 690 лв., за период от 6 месеца преди завеждане на исковата
молба, считано от 02.08.2017г. до 02.02.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба.
В законоустановения срок ответникът по
насрещната искова молба е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените
искови претенции, като моли за тяхното отхвърляне.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована
се явява лично и с адв. Н.Г.. Процесуалният представител на страната пледира за
уважаване на исковите претенции и за отхвърляне на тези, предявени с насрещната
искова молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Не
се явява и процесуалният му представител.
Съдът, след съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава
от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените
въпроси.
За да бъде уважен
искът с горепосочената правна квалификация, ищцата следва да докаже
родителските си и възпитателски качества, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, привързаност на детето към нея, възможности за помощ при
отглеждането и възпитанието на децата от трети лица – близки на родителя,
социално обкръжение, възможностите си за осигуряване на добри битови и
материални условия за отглеждане на децата, както и че предоставянето на
упражняването на родителските права по отношение на детето на нея, ще гарантира в по-висока степен
интересите на същото.
В конкретния случай
не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства се
установява, че без да са сключвали граждански брак, същите са живеели на
съпружески начала, от което съжителство имат родено едно дете Л.Д.Ф., родена на *** год.
във Великобритания.
Видно
от показания на св. М.М., която работи в център за жени, пострадали от домашно
насилие към Асоциация „Ная“ – Търговище, се установява, че същата познавала
ищцата от септември месеца 2017г., когато последната посетила центъра, тъй като
търсела помощ да защити себе си и дъщеря си, която в този момент живеела с баща
си. Ищцата споделила, че с партньора й
са имали свада на морето, разделили са се и са си тръгнали за с. Л. поотделно. Ответникът
я заплашил,
че няма да види повече
дъщеря си. Споделила, че през цялото
време на връзката им и на съжителстването им,
той е бил контролиращ, агресивен и
ревнив. Искал е да контролира нея и дъщеря й, а контактите на ищцата и детето се случвали
само когато той разреши. Когато детето
било при майка си, то носело проследяваща гривничка, тип телефон, която не можела да сваля. Ищцата споделила със свидетелката,
че се притеснява относно отглеждането на
детето, тъй като имало хигиенни навици, които били неглижирани- мръсни нокти,
косата й била сплъстена, зъбите й не били мити.
Споделила още, че преди време детето било със счупена ръка
и тогава спели с баща си на едно
легло, което притеснявало ищцата.
Свидетелят добавя още, че, когато ищцата отишла в Асоциацията, държанието й било като на
типична жена, която е жертва на психично насилие.
От
показанията на св. Н.М. – баща на ищцата се установява, че през ноември 2017 г.
е бил в Р. България тогава страните били
разделени и детето било с баща си, а ищцата можела да го вижда само в събота.
Рождения ден на ищцата бил в неделя, но детето нямало право да остане,
тъй като ответникът не бил разрешил. Според свидетеля, ищцата се грижела за
детето и отношенията им били добри. Бащата също се отнасял добре с дъщеря си,
но псувал и крещял пред нея. Към ищцата ответникът се отнасял грубо и цинично.
Свидетелят излага още, че хигиената и външният вид на детето не са били
като преди раздялата на страните - косата не била добре сресана, била мазна и понякога дрехите й не били добре спретнати и чисти.
От показанията на св. Р.Р., която е работила
в детска градина„Усмивка“, с Л. и познава детето от 2013 г., се установява, че докато са били заедно и
двамата родители са полагали адекватни грижи за детето.
От показанията на св. Н.А. се установява, че
познава страните по делото от преди 4 години и половина. Откакто родителите са
се разделили, детето живеело при
ответника, който полагал и ежедневните грижи за него.
Че след раздялата на родителите детето е
останало да живее при ответника се потвърждава и от показанията на св. А.П..
От показанията на св. И.И. – Д. - учител на
детето и негов класен ръководител, се установява, че детето редовно посещава
училище, винаги е било добре облечено и в прилежен вид.
Съдът намира свидетелските показания за
логични, обективни и непротиворечиви, поради което изцяло го кредитира.
От представения по делото социален доклад,
изготвен от ДСП – Попово се установява, че за детето се полагат адекватни
грижи. Същото посещава редовно училище, изграждат социални умения и контакти и
поддържа и с двамата родители. От социалния доклад става ясно още, че и двете страни по делото разполагат с
необходимите за задоволяване потребностите на детето битови условия.
От изготвената по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че у детето е изградена емоционална връзка спрямо
двамата родители по време на съвместното съжителство по различен начин. Според
вещото лице, майка е човекът, който се опитва в по-голяма степен да задоволява
детските потребности и е готова да
отстъпи пред детските изисквания. Баща и е този, който държи на семейната
цялост, за да „оцелява“ и учи детето към
прекалена свързаност. Експертизата установява, че детето се чувства по-задоволено
и по-защитено при своята майка, а и при дете,
което настъпва в женско съзряване,
майката е тази, която би и помогнала в това, като следва да бъде дадена възможност на бащата също да изпълнява
неговата бащина функция.
С оглед направения анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че и двамата родители притежават
необходимия капацитет за отглеждане на детето, но настоящият състав приема, че
майката е по-пригодния родител за упражняване на родителските права по
отношение детето и същите следва да бъдат предоставени на нея, както и да бъде
определено местожителството му при нея. Съдът отчита обстоятелство, че детето има силна емоционална връзка със своя баща,
при което счита, че е нужно да бъде определен един по-широк режим на лични
отношения между бащата и детето. За подходящ такъв, настоящият състав намира
следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при бащата,
от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, месец и половина
през лятото, половината от пролетната и зимната ваканция на детето, по един ден
от Коледните и Великденските празници, както и по всяко друго време, след
предварителна уговорка между страните.
По
иска с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК.
Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно
изискванията на чл. 142, ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от 1/4 (една
четвърт) от минималната работна заплата за страната / 510.00 лв., съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г./, т.е. не по-малко от
127.50 лева.
При положение, че съдът постанови
упражняването на родителските права да се осъществява от майката и детето да
живее при нея, то ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за
малолетната си дъщеря в размер на 127.50 лв..
По
насрещните искове:
С отговора на исковата молба са предявени
насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетната Л.Д.Ф., на
ищеца по насрещния иск, да бъде определено местоживеенето на детето при него на
адрес - с.Л***, а майката Р.М., да бъде осъдена да заплаща на малолетното дете
ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., в срок до 5-то число на месеца, за
който се дължи, считано от датата на завеждане на настоящата молба и ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало
време в размер на 690 лв., за период от
6 месеца преди завеждане на исковата молба, считано от 02.08.2017г. до
02.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба.
С оглед становището на съда относно
родителските права, местоживеенето на детето и неговата издръжка, насрещните
искови претенции се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Видно от
представените по делото доказателства ищцата е направила разноски от 30.00 лв. за
държавна такса, 400.00 лв. депозит за
преводач и 400.00 лв. за платеното от нея адвокатски възнаграждение.
С оглед изхода на
спора и предвид изрично заявеното искане за присъждане на деловодни разноски, в
полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 830.00 лв..
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Попово сумата от 183.60
лв. държавна такса върху присъдената за детето издръжка.
Водим от горното, съдът
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Л.Д.Ф., родена на ***г. във Великобритания на майката Р.М., гражданин
на Великобритания, родена на *** год. в гр. К. с адрес в Р. България с. Л ***,
като при нея определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К.Ч.Ф., гражданин на Великобритания,
роден на *** год. с детето Л.Д.Ф., родена на ***г. във Великобритания, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при бащата,
от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, месец и половина
през лятото, половината от пролетната и зимната ваканция на детето, по един ден
от Коледните и Великденските празници, както и по всяко друго време, след
предварителна уговорка между страните.
ОСЪЖДА К.Ч.Ф., гражданин на Великобритания, роден на ***
год. с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Л.Д.Ф., родена на ***г. във
Великобритания, чрез неговата майка и законен представител Р.М., месечна
издръжка в размер на 127.50 лв. /сто
двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, считано от 21.11.2017 г., ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, от постановяване на настоящото
решение до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
ОТВЪРЛЯ предявените от К.Ч.Ф., гражданин на
Великобритания срещу Р.М., гражданин на Великобритания, родена на *** год.
насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на малолетната Л.Д.Ф., на
ищеца по насрещния иск, да бъде определено местоживеенето на детето при него на
адрес - с.Л ***, а майката Р.М., да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да
заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., в срок до
5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на
настоящата молба и ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както
и издръжка за минало време в размер на
690 лв., за период от 6 месеца, считано от 02.08.2017г. до 02.02.2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА К.Ч.Ф., гражданин на Великобритания, роден на
*** год. с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М., гражданин на
Великобритания, родена на *** год. в гр. К. направените от нея деловодни
разноски в размер на 830.00 лв. /осемстотин
и тридесет лева/.
ОСЪЖДА К.Ч.Ф., гражданин на
Великобритания, роден на *** год. с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Попово сумата от 183.60 лв. /сто осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ държавна такса
върху присъдената за детето издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: