№ 3996
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело №
20221110112419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 45409/09.03.2022 г. на Е. В. П. с ЕГН: **********, гр.
София, бул. ., действаща чрез адвокат Г. Д. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. Тодор
Александров № 13, ет. 3, електронен адрес: *******@***.**, срещу „. .“ АД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. . № 19, представлявано от Диана ., със съдебен адрес: гр.
София, ул. Г. Бенковски № 5, чрез юрисконсулт Светла Г.ева Липчева, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл.79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗПУПС) за сумата 5000 лв. И иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 193.06 лв., лихва върху
главницата за периода 22.10.2021 г. до 08.03.2022 г., както и лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2012 г. ищцата е сключила договор с „. .“ АД, по
силата на който й е открита банкова сметка, като за управление на средствата по сметката й е
предоставена услугата „интернет банкиране“. На 20.10.2021 г. около 13.20 ч. ищцата получила
обаждане на личния си телефон от лице с женски глас, което се представило за служител на „. .“
АД с телефонен номер 0870 02 201 и имало информация за трите имена на ищцата и за това, че е
клиент на .та. В рамките на проведения разговор е попитала ищцата дали се опитва да направи
паричен превод в момента в размер на 400 лв. Ищцата отрекла и получила информация, че с нея
щели да се свържат от техническия отдел на .та, за да са сигурни, че телефонът не е обект на
хакерска атака. Същият ден, около 13.51 часа, ищцата получила ново обаждане от лице с мъжки
глас, което се представило като Петър Миланов и служител в технически отдел на „. .“ АД.
Позвъняването било извършено от телефонен номер 0870 02 221, а на ищцата били зададени
въпроси, свързани с това дали е забелязала нещо странно в телефона си напоследък, дали е
посещавала „опасни“ интернет страници и дали е отваряла съмнителни електронни съобщения.
Скоро след началото на разговора ищцата поискала да прекъсне „техническата проверка“ и да
посети офис на „. .“ АД, след което обаждането приключило. Последвало ново входящо обаждане
от номер 0870 02 221, като лице с женски глас, сходен с гласа на лицето от първото позвъняване,
представящо се отново за служител на „. .“ АД, посочило, че процедурата е една и съща, без
значение дали е по телефон или в офис, лицето Петър Миланов се включило в разговора и
поискало да продължат „проверката“.
В 14.23 ч. ищцата получила СМС на телефона си с код за потвърждение за превод на сума в
размер на 5000 лв. (валиден за 15 минути) към лице на име Калин Калинов Атанасов и платежна
1
сметка, посочена в исковата молба – в същата .. В рамките на секунди от получаване на посочения
СМС преводът бил потвърден, но не от ищцата, като полученият код не е бил разкрит от нея в
рамките на разговора. Текстовото съобщение и информацията за потвърждаване на превода са
получени от ищцата, докато все още е говорила по телефона. На въпрос какво се случва, лицето,
представило се като Петър Миланов, обяснил, че се провеждало симулация и парите са си по
сметката. В този момент ищцата прекъснала обаждането. В 14.36 часа ищцата получила нов СМС
от „. .“ АД, в който е била информирана, че 6500 лв. от спестовната й сметка са прехвърлени към
основната й сметка, от която в последствие са преведени 5000 лв. на лице Калин Калинов
Атанасов. Това бил и лимитът на дневните транзакции, които ищцата била избрала – 5000 лв.
Малко след това, ищцата получила ново обаждане от номер 0870 02 274, при което са й дали
информация, че имало техническа неизправност в електронната система за банкиране и до 15
минути всичко щяло да се оправи. Въпреки това, около 15.00 часа ищцата се свързала със свой
познат, работещ в „. .“ АД, който потвърдил, че паричният превод в размер на 5000 лв. е реален. В
16.00 часа ищцата посетила лично офис на .та в „Ринг МОЛ“, като е подала искане за оспорване на
транзакция с вх. № 16-10-09053. Служителката на „. .“ АД, приела искането, се обадила на телефон
*2375, обслужващ телефонен център на .та, като ищцата е описала цялата случка. Разговорът бил
записан, а на ищцата й било обяснено, че това е редът за подаване на такова искане, съгласно
вътрешните правила на .та.
След един ден ищцата входирала и жалба в 07 РУП-СДВР на МВР с вх. № 338200-
17458/22.10.2021 г. В отговор на искането за оспорване на транзакцията, от ответната . отговорили,
че не бил намерен проблем в системата на „. .“ АД и й било указано, че ако действително е
неразрешена платежна операция, това било в резултат на нейното неизпълнение на чл.75, т.1 и т. 3
от ЗПУПС. Твърди, че не е разрешавала платежната операция, нито е действала при условията на
измама или груба небрежност в изпълнение на задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС, като е
положила необходимата грижа за запазване на персонализираните средства за сигурност на
платежния инструмент, като не е разкрила нито своя ПИН код, нито кода за сигурност, получен с
текстово съобщение на трето лице. Счита, че неразрешената платежна операция е в резултат на
отдалечен нерегламентиран достъп до мобилния й телефон, който може да се осъществи от лице с
необходимите специални знания и опитност. Сочи, че не може да се приеме, че такъв отдалечен
неправомерен достъп до телефона й е резултат от проявена от нея груба небрежност. Моли съда да
уважи исковата претенция и да й присъди разноски.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като
оспорва исковата претенция. Признава обстоятелството, че на 30.08.2012 г. между страните е
сключен договор за разплащателна сметка, по силата на който на името на титуляра е открита
разплащателна сметка в лева. На същата дата между страните е било подписано Искане за достъп
до . Директ. С подписване на документа, на ищцата е бил предоставен достъп до разплащателната
й сметка през електронните канали на .та, като е връчен лично запечатан плик с потребителско име
и парола за достъп, получаването на които тя била удостоверила с подписа си. На 30.05.2017 г.
било подписано Искане за промяна на достъп, с което ищцата била заявила, че желае да активира
функционалността за преводи от разплащателната си сметка към сметки на трети лица и/или към
сметки в други банки, като уговореният начин за авторизиране на преводите е чрез комбинация от
цифров сертификат от „. .“ АД и еднократен код, получаван чрез СМС. Посочен е ползвания от
клиента телефонен номер - +. за получаване на код за инсталиране на сертификат и код за
потвърждаване на преводи.
Ответникът сочи, че на 20.10.2021 г. в 15.37 часа, след часа на оспорваната операция, в
банков офис София – Ринг Мол е подписано Допълнително споразумение за промяна на достъп до
електронните канали на „. .“ АД, с което ищцата заявила, че желае да извършва преводи по сметки
на трети лица и/или по сметки в други банки, като за подписване използва комбинация от цифров
сертификат, издаден от .та, ПИН за него и еднократен СМС код. Съгласно това споразумение,
страните се били договорили, че в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, подписът, поставен
върху електронни документи чрез използване на комбинация от цифров сертификат, ПИН за него и
еднократен СМС код, изпратен чрез кратко текстово съобщение през мобилната мрежа, е валиден
и в отношенията между страните се приравнява на саморъчен подпис. В т. 2 от Допълнителното
споразумение било уговорено, че клиентът заявява, че желае да получи линк към защитена среда
за задаване на потребителско име и парола на имейл адрес: ******@***.**.
Ответникът сочи още, че на 20.10.2021 г. до електронното банкиране . Директ на ищцата е
бил осъществен достъп, като за идентификация са използвани потребителското име и парола,
предадени й лично и известни единствено на нея, като са били въведени правилно от първия път.
Подготвено било платежно нареждане за сумата от 5000 лева, като данните за преводите (IBAN и
име на получател, сума на превод и пр.) са въведени ръчно. Платежните операции са потвърдени
2
по ред и начин, надлежно уговорен в сключените договори и приложимите към тях общи условия,
а именно чрез използване на персоналния цифров сертификат, издаден от . ., въвеждане на
четирицифрения ПИН номер на сертификата, както и въвеждане на еднократния цифров код,
генериран за конкретната операция и изпратен като SMS съобщение на посочения от клиента
телефонен номер. По отношение въведените ПИН код за ползване на персонален цифров
сертификат и еднократен код от SMS, с които е наредено плащането, уточняват, че е бил въведен
правилно при потвърждаване на превода. Сочи, че този код се въвежда ръчно, без използване на
клавиатура, бил е избран и създаден от титуляра, не е известен и видим за .та и следва да е
известен единствено на потребителя. Кодът не можел да бъде сменен, дори при осъществен
неоторизиран достъп през акаунта на потребител, като смяната на четирицифрения ПИН код е
възможна само след въвеждане първо на стария ПИН код, след това се въвежда двукратно нов.
Сочи, че ПИН кодът е въведен правилно от първи опит, без неуспешни опити. Полученият
еднократен SMS код с временна валидност е бил изпратен на 20.10.2021 г. на заявения в договора
за достъп до електронните канали на „. .“ АД мобилен телефонен номер +. и същият код е бил
използван за потвърждение на операцията. Обяснява, че всеки SMS, с който на клиента се
изпращал код за потвърждение на операцията, съдържал в себе си сумата на операцията,
бенефициента и номера на неговата банкова сметка. В случай, че кодът, получен с SMS не е
въведен, превод не можело да бъде излъчен. Въвеждането на кода можело да се извърши само от
лицето, в притежание на което е мобилното устройство с телефонния номер, уговорен между .та и
титуляра на сметката. От твърденията в исковата молба може да се приеме за безспорно, че
мобилното устройство със СИМ картата на посочения по-горе номер е било в притежание и
ползвано от ищцата по време на извършване на оспорваната операция. Твърди, че операцията е
коректно регистрирана и осчетоводена в системите на .та, като не е била засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставяна от .та.
Ответникът твърди, че при изпълнение на процесния превод „. .“ АД е спазила всички
нормативно и договорно установени между страните изисквания за това и не са налице основания
за ангажиране на отговорността й съгласно ЗПУПС. Автентичността на платежното нареждане,
правомерното използване на платежния инструмент, точното регистриране и осчетоводяване на
платежната операция, както и това, че тя не е била засегната от техническа повреда или друг
недостатък в предоставяната от .та платежна услуга, били установени от .та по безспорен начин.
При изпълнение на процесната операция, .та била приложила процедура за задълбочено
установяване на идентичността на наредителя на операцията. Моли съда да отхвърли исковата
претенция и да им присъди разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
намира следното:
С Определението по чл. 140 от ГПК, съдът е признал за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 30.08.2012 г. между тях е
сключен договор за разплащателна сметка, по силата на който на името на титуляра е
открита разплащателна сметка в лева, както и че на 20.10.2021 г., чрез системата за интернет
банкиране на „. .“ АД, от сметката на ищеца в .та е извършен превод за 5000 лв. по сметка на
трето лице – Калин Калинов Атанасов, разкрита в същата ., на основание чл. 146 от ГПК.
Представени са по делото Договор за откриване и обслужване на стандартна
разплащателна сметка на физически лица от 30.08.2012 г., в който е посочен номерът на
разкриваната сметка с титуляр ищцата, Общи условия към този договор, Искане за оспорване на
трансакции с банкова карта с вх. № 10-10-09053/20.10.2021 г., Анкетен лист при неразрешени от
картодържателя трансакции с банкова карта, издадена от „. .“ АД, Отговор от .та по подаденото
искане за оспорване на трансакция, Жалба до 07 РУ – СДВР – МВР от 22.10.2021 г., от ищеца.
Ответникът е представил Искане за достъп/промяна на достъп до . Директ за граждани от
30.08.2012 г., Искане за промяна/прекратяване на достъп до . Директ за граждани от 30.05.2017 г.,
Допълнително споразумение за промяна/прекратяване на достъп до електронните канали на „. .“
АД от 20.10.2021 г., Общи условия на .та за предоставяне на платежни услуги в сила от 01.09.2021
г.
По делото е изслушана и приета съдебна компютърно-техническа експертиза, която
установява, че на база предоставените данни е налице регистрация на името на ищцата в . Директ с
присвоен клиентски номер и посочен телефонен номер, като са предоставени персонални средства
за сигурност – персонален цифров сертификат с ПИН код, издаден от .та и еднократен код за
потвърждаване на преводи, получаван чрез съобщение на телефонния номер на лицето. Интернет
банкирането се достъпва единствено и само чрез въвеждане на потребителски идентификатори –
потребителско име и парола. Вещото лице е установило данни за подготвено ново платежно
нареждане за сумата от 5000 лв., като данните за преводите са били въведени ръчно и включвали
3
информация за банковата сметка на получателя и неговите три имена на латиница, както и размера
на сумата, която се заявява за превод. Следва натискане на бутон „Преведи“ и зареждане на
страница за въвеждане на данни. Установено е, че е въведен еднократен код за потвърждаване на
преводи, получен чрез кратко текстово съобщение на мобилен номер +. и ПИН код на персоналния
сертификат, като по този начин е било извършено фактическо подписване и изпращане на
паричния превод. Банковата операция е била осъществена по уговорения ред за авторизиране на
преводите с искане от ищцата от 30.05.2017 г., а именно чрез комбинация от персонален цифров
сертификат с ПИН код и еднократен код за потвърждаване на преводи, получаван чрез кратко
текстово съобщение на посочения по-горе телефонен номер.
Вещото лице е провело изследване за неуспешни опити за осъществяване на вписване в
профила с потребителско име и парола, потвърждаване чрез кратко текстово съобщение и
подписване чрез ПИН код на цифров сертификат за изпращане на процесното платежно
нареждане, като са взети предвид предоставените регистърни данни относно извършени действия
в интернет банкирането, обхващащи всички извършени операции на датата 20.10.2021 г. Не били
установени записи, които да отразяват неуспешни опити за осъществяване. При извършване на
процесната платежна операция .та е приложила процедурата чрез използване на два независими
елемента: знание, включващо автентикационни данни за потребителско име и парола и ПИН код
на цифров сертификат, които са известни само на потребителя, и притежание – мобилен телефон,
който е нещо, което само потребителят притежава. Вещото лице не е констатирало техническа
повреда или друг недостатък в платежната услуга, предоставяна от „. .“ АД.
Допусната е и допълнителна компютърно-техническа експертиза, която дава отговори, че е
възможно осъществяване на неправомерен достъп от трети лица до мобилни устройства и
придобиване на права за опериране с тях, както и чрез използване на друго мобилно устройство,
което е оборудвано със SIM карта или еSIM профил на SIM карта със същия телефонен номер.
Допълнителни разяснения по допуснатите и изслушани експертизи вещото лице дава и в
открито съдебно заседание по време на неговото изслушване. Вещото лице обяснява, че
процесната трансакция е осъществена от IP адрес, който се намира извън страната, в Украйна.
Вещото лице дава подробна информация относно начина, по който сработват системите за
сигурност в .та. Вещото лице е констатирало при изследване на данните от извършените
трансакции от 20.10.2021 г., наличие на промяна, свързана с препотвърждаване на услугата, при
която въпросните действия са били извършени на същата дата в късния следобед.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът
на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал
или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има
основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е
необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на
платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна
операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на
която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.
Тежестта на доказване е разпределена в определението по чл. 140 от ГПК, като
Закона за платежните услуги и платежните системи урежда императивно и изчерпателно
следните хипотези: Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция,
доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и
за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги (чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС). Установяването на
автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери
правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите
персонализирани средства за сигурност, а използването на конкретен платежен инструмент се
определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на
съответната платежна операция (чл. 78, ал.3). Когато ползвателят на платежна услуга твърди,
че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги,
включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо ,
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция
е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на
4
платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е
приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги.
Сключеният между страните Договор за откриване и обслужване на стандартна
разплащателна сметка на физически лица от 30.08.2012 г., съгласно задължителното за настоящия
състав на съда Решение от 11.04.2019 г. по дело С-295/18 на Съда на Европейския съюз (СЕС)
следва да бъде тълкуван като рамков договор за платежни услуги по смисъла на Директива
2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, отм., с Директива (ЕС) 2015/2366 на
Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и двете имплементирани в
българското законодателство със ЗПУПС (отм.) и ЗПУПС, предвид на което и с оглед очертаните
от ищеца факти последните нормативни актове са приложим закон към исковите му претенции. С
цитираното Решение на СЕС е разяснено, че титулярът на платежна сметка, в това число и на
разплащателна сметка, е ползвател на платежни услуги по смисъла на горните директиви, и
последният може да търси защита на накърнения си имуществен интерес от извършените
трансакции от неговата сметка без негово съгласие на основание вътрешното законодателство, с
което изискванията на директивите са въведени в националните законодателства на страните
членки. Изводите на Съда са мотивирани с легалната дефиниция на понятието "платежна
транзакция", дадено в Директивата, а именно: всяко действие на платеца или получателя по
внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните правоотношения между
платеца и получателя, както и с преследваните от директивата цели да се осигури уеднаквяване на
правната уредба в националните законодателства в областта на пазара на платежни услуги, както и
да се повишат ефективността и сигурността на националните платежни системи.
В чл. 70 ЗПУПС е дадена законова дефиниция, според която платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил, или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие
платежната операция е неразрешена. Чл. 70, ал. 3 ЗПУПС предвижда, че съгласие за изпълнение на
платежна операция се дава по ред и начин, уговорени между платеца и неговия доставчик на
платежни услуги. Видно от представения по делото Договор за откриване и обслужване на
стандартна разплащателна сметка на физически лица от 30.08.2012 г., с него не са уговорени
конкретни начини за разрешаване от платеца на платежни операции, не е изразено и съгласие за
приемане на Общите условия към договора и представените такива по делото не са подписани от
потребителя на услугата – ищец в настоящото производство. От друга страна, последните се
отнасят само за платежни услуги, когато същите са наредени в поделение на .та и нареждането е
получено от служител на .та, а отношенията между страните във връзка с платежни услуги,
наредени от разстояние чрез платежни инструменти или други технически средства за отдалечена
комуникация, се уреждат с други договори (чл. 5.1. от Общите условия). В представеното от
ответника Искане за промяна/прекратяване на достъп до . Директ за граждани от 30.05.2017 г. е
налична и декларация на ищеца, че е запознат с Тарифата и Общите условия за ползване на
услугите, предлагани чрез електронните канали на .та и безусловно ги приема, но не са
представени по делото приложимите към датата на подаването на това Искане Общи условия и
съдът е лишен от възможността да извърши съответната проверка относно това дали е налице
клауза, уреждаща извършването на платежни услуги от разстояние.
По делото липсват данни с Договора да е предоставена и изискуемата съобразно
относимите директиви и закони ЗПУПС (отм.), респ. ЗПУПС информация при сключване на
рамков договор за платежни услуги. Липсват твърдения от ответника, а и доказателства за
сключено допълнително споразумение към договора, или друго писмено едностранно изявление от
страна на ищеца като ползвател на платежни услуги, с което ищецът да приема договорът да
действа при едностранно утвърдени от ответника общи условия. Представените от ответника
Общи условия на „. .“ АД за предоставяне на платежни услуги са влезли в сила от 01.09.2021 г. и
няма данни същите да са приели от потребителя на същите услуги, тъй като липсва подпис на
ищеца под тях. Настоящият състав на съда приема, че такова съгласие не може да бъде извлечено и
от действащата към отношенията на страните нормативна уредба, основано само на мълчанието на
потребителя на платежни услуги.
С нормата на чл. 62 ЗПУПС е въведена в националното ни законодателство разпоредбата
на чл. 54 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и Съвета, като е прието, че
всички изменения в рамковия договор се предоставят предварително по реда на чл. 61, вр. чл. 60
ЗПУПС – на ползвателя на хартиен или друг траен носител, не по-малко от два месеца от датата, на
която е предложено промените да влязат в сила, като ползвателят може да приеме или отхвърли
предложенията. С ал. 3 на чл. 62 ЗПУПС националният законодател е предвидил "когато е
приложимо" заедно с уведомлението за предлаганите промени в рамковия договор доставчикът на
платежни услуги да информира ползвателят на платежни услуги, че смята, че последният е приел
5
промените в условията по рамковия договор, освен ако ползвателят на платежни услуги уведоми
доставчикът, че не приема тези промени, преди датата на влизането им в сила. Националният
законодател, обаче, не е уточнил въведеното от самия него условие – "когато е приложимо", докато
в Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и Съвета последното е ясно очертано с
нормата на чл. 54, т. 1, изр. 3-то, а именно горното правило за мълчаливо приемане е
приложимо само в хипотезата на чл. 52, т. 6, б. "а" от директивата, или само "ако е
уговорено" при сключването на рамковия договор, че ползвателят на платежни услуги ще се
счита за приел измененията в условията по договора, освен ако не уведоми доставчика на
платежни услуги, че не ги приема. Аналогична е и разпоредбата на чл. 60, т. 6, б. "а" ЗПУПС.
Предвид нормата на чл. 107, т. 1 от Директива (ЕС) 2015/2366 на ЕП и Съвета извън изрично
очертаните в същата хипотези, неотносими към настоящите изводи на съда, държавите членки не
запазват, нито въвеждат разпоредби, различни от предвидените в директивата. В този смисъл и
доколкото с нормата на чл. 62, ал. 3 ЗПУПС в националното ни законодателство не е точно
въведена разпоредбата на чл. 54, т. 1, изр. 3 от директивата, последната разпоредба следва да бъде
директно приложена от националния съд, и настоящият състав на съда приема, че за да бъде
обвързан от изготвени общи условия към рамков договор за доставка на платежни услуги от
доставчика ползвателят на същите следва да се е съгласил, че приема последните, а в хипотеза на
изменение на условията да приеме изрично същите или при сключване на договора да се е
съгласил, че ще бъде обвързан от едностранно изготвените от доставчика изменения, ако не
възрази срещу тях в двумесечния срок от уведомяването му за изготвените изменения. Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът като ползвател на платежни услуги по процесния договор не
е обвързан от изготвяни едностранно от ответника общи условия и отношенията им следва да
бъдат разгледани единствено въз основа на изразените съглашения по процесния договор и
нормативната уредба на същите. Само за пълнота следва да бъде добавено, че ответникът не е
изпълнил и задължението си по чл. 61, вр. чл. 60 ЗПУПС да предостави информация по
изискуемия в закона начин – на ползвателя за платежните услуги на писмен или друг траен
носител, като записа в Искането за промяна/прекратяване на достъп до . Директ за граждани, че
лицето е запознато с Общите условия за ползване на услугите, предлагани чрез електронните
канали на .та и безусловно ги приема не удостоверява изпълнение на изискванията на директивата
и закона за предоставяне на информация от доставчика. Нормативната уредба по ЗПУПС (отм.); и
Директива 2007/64/ЕО са идентични, предвид на което и за периода на действие на последните по
същите мотиви на съда ищецът не е бил обвързан от едностранно съставяните от ответника общи
условия към рамковите договори за управление на разплащателна сметка, тъй като не са спазени
законовите изисквания за тяхното предоставяне на потребителя.
По гореизложените доводи на съда и доколкото между страните не е уговорено друго,
съдът приема, че приложимия ред за изразяване на съгласие от потребителя за процесните
оспорени от него като неразрешени платежни операции, е този по Наредба 3 от 16.07.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти
(отм.); и Наредба от 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти (в сила от 08.05.2018 г.). Съобразно
разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от наредбите плащане от платежни сметки може да бъде извършвано
само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията,
поставени от титуляра на сметката. С чл. 8 е уредено, че платежното нареждане може да бъде
писмено или по електронен път, ако това е договорено между страните.
От изслушаните и приети по делото като компетентно изготвени, пълни, обективни и
обосновани заключения по основното и допълнително заключения по компютърно-техническата
експертиза се установява, че процесната трансакция, извършена в системата за интернет
банкиране на ответната ., е извършена от IP адрес, извън територията на страната. Това обуславя
извода, че същата е извършена без знанието и съгласието на титуляра на банковата сметка, което
от своя страна се явява обстоятелство, което оборва тезата на ответната страна, че ищцата не е
положила дължимата грижа за запазване на въведените от .та средства за сигурност (ПИН код и
SMS код) при използване на интернет банкирането от мобилния си телефон.
Не на последно място следва да се отбележи, че ответникът не установи по никакъв
начин по делото наличие на измама или груба небрежност от страна на ползвателя на
платежни услуги, в конкретния случай ищцата. Ответникът не оспори нито в отговора на
исковата молба, нито по време на съдебното дирене твърденията на ищцата, че негови служители
са се обаждали на ищцата и са провели твърдените в исковата молба разговори, свързани с
интернет банкирането й, както и че именно по време на такъв разговор е изпратено до нея кратко
текстово съобщение по мобилния й телефон за потвърждаване на трансакция, която в последствие
се е оказала потвърдена. Липсват каквито и да било данни по делото такива лица работят ли в .та,
6
ако работят на какви длъжности и какви телефонни номера ползват, дали .та има политика да
извършва технически проверки по телефон, а не само в присъствието на клиента в банков клон.
Остават открити още множество въпроси относно твърдените, но неоспорени от ответника
обстоятелства, поради което съдът приема, че същите са се случили по начина, по който са и
описани.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита иска за основателен и доказан.
Същият следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Относно претенцията за мораторна
лихва, съдът извърши изчисления с електронна програма за пресмятане на лихви и установи, че за
периода, за който се претендира 22.10.2021 г. до 08.03.2022 г. същата възлиза на 191.67 лв. В този
размер следва да се уважи и иска за лихви, като се отхвърли до пълния му размер от 193.06 лв.,
като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете и съобразно списък по чл. 80 ГПК (л. 99) и
представените доказателства за извършени разноски по делото. Видно от последните, от страна на
ищеца са направени разноски в общ размер на 1157,72 лв. за държавни такси, депозит за вещо лице
и адвокатски хонорар.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
ищеца, поради което съдът извърши проверка по реда на чл. чл. 78, ал. 5 от ГПК и Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, като се вземе
предвид и броя на проведените открити съдебни заседания минималният размер на адвокатското
възнаграждение при цената на иска, предявен в настоящото производство възлиза на 609.58 лв. С
оглед на горното, адвокатското възнаграждение не подлежи на намаляване, тъй като е под
минималния размер, определен по Наредбата на ВАдвС. Съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца му се следва сума в общ размер на 1149.38 лв.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е
направил разходи от 400 лв. за вещо лице, като съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва
възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя на 150 лв. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете на ответника му се следва сумата от 5.50 лв.
С Молба вх. № 52055/24.02.2023 г. ищцата е представила банкова сметка за заплащане на
дължимите суми в случай на уважаване на исковата претенция. Препис от молбата следва да се
връчи на ответника за сведение.
При изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „. .“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 19,
представлявано от диана ., със съдебен адрес: гр. София, ул. Г. Бенковски № 5, чрез юрисконсулт
Светла Г.ева Липчева да заплати на Е. В. П. с ЕГН: **********, гр. София, бул. ., действаща чрез
адвокат Г. Д. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. Тодор Александров № 13, ет. 3, електронен
адрес: *******@***.**, на основание чл.79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗПУПС) сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.03.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 191.67 лв. (сто деветдесет и
един лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 22.10.2021 г. до 08.03.2022 г., като отхвърля иска за мораторна лихва над уважения размер
до пълния предявен от 193.06 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „. .“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 19,
представлявано от диана ., да заплати на Е. В. П. с ЕГН: **********, гр. София, бул. ., сумата от
1149.38 лв. (хиляда сто четиридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки) за разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. В. П. с ЕГН: **********, гр. София, бул. . да заплати на „. .“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. . № 19, представлявано от диана ., сумата от 5.50
лв. (пет лева и петдесет стотинки) за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски гра.и съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
7
ПРЕПИС от Молба вх. № 52055/24.02.2023 г., депозирана от ищцата, да се връчи на
ответника, ведно с препис от решението, за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8