Р Е Ш Е Н И Е №102
гр. Габрово, 09.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на двадесети април
................. през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря …….РАДИНА ЦЕРОВСКА.............. и в
присъствието на прокурора .......НАДЕЖДА
ЖЕЛЕВА ….... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №101 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение
№107/23.11.2021г. по НАХД№201/2021г. Севлиевски районен съд е потвърдил
Електронен фиш серия К №3730614 за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС ARH CAM S1 издаден от ОД на МВР Габрово с който
на Л.Б.Т. от гр. София ЕГН********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 650 лева на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП за осъществено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
В законния срок Решението на съда е обжалвано от
санкционирания Л.Б.Т., чрез упълномощен пр. представител- адвокат.
В жалбата си същият излага, че така постановеното Решение
било неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложена
материално правна норма. Твърди се, че неправилно било отказано извършване на
съдебно- техническа експертиза за установяване на пътната сигнализация на
мястото, където се твърди че е извършено нарушението, като по този начин било
ограничено правото на защита на санкционираното лице. Според жалбоподателя било
налице противоречие между Наредбата за използване на АТСС и ЗДвП които следвало
да бъдат установени от въззивната инстанция. Съгласно посочените в жалбата
разминавания между приетото в двата
нормативни акта, в случаи като настоящия не трябвало да се издава електронен
фиш, а наказателната отговорност следвало да се реализира по общия ред чрез
съставяне на АУАН и НП. В съставения Протокол за използване на техническо
средство при установяване на скоростта на автомобила неправилно били отразени
реквизитите, които били задължителни, като от въведените параметри се пораждали
съмнения и двусмислици. По този начин не бил спазен реда за използване на АТСС,
поради което обжалвания ЕФ бил незаконосъобразен. Липсвали обратна разписка и
отразяване на начина на връчване на ЕФ. Не били налице данни и за авторството
на ЕФ. Оспорения фиш следвало да бъде връчен на *** Т., който е собственик на
автомобила, а санкционирания Л.Т. бил ползвател на МПС. Неправилно била
приложена материално правната разпоредба на ЗДвП.
Според жалбоподателя Л.Т.
и неговия пр. представител по делото Решението на СРС следвало да бъде
отменено, като бъде отменен и обжалваният електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се
явява, като не се представлява от упълномощен пр. представител. Същият в
представена Молба взема становище по подадената жалба и заявените искания.
Поддържа същата, както и искането по същество.
Ответникът по делото редовно призован не се явява като не
се представлява и от упълномощен процесуален представител.
Представителя на ОП Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата. Според прокурора Решението на СРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила тъй като не били налице сочените
от жалбоподателя касационни основания за неговата отмяна.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и
приети нови доказателства.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание
пред касационната инстанция доводи намира жалбата за основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Пред първоинстанционния съд е установено, че според издадения
ЕФ, на жалбоподателя Л.Б.Т., ЕГН********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 650 лева на осн. чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за осъществено нарушение по чл. 21, ал.
2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 14.02.2020г. в 11,20 часа в ГП I4 км.85+665 общ. Севлиево, в посока на движение гр. В.
Търново, управлява МПС *** със скорост 95км/ч, при ограничение от 40км./ч., при което е налице
превишаване на скоростта със 55 км./ч., след приспадане на допустимия толеранс за грешка при
работа в полеви условия от 3%. Нарушението е установено с мобилна система АТСС ARH CAM S1. За това му нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е съставен процесния ЕФ, като
му е наложено посоченито по- горе наказание.
С оглед тези фактически констатации, съдът от
правна страна приема следното.
Решението на Севлиевски районен съд е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, а именно непълнота на събрания в хода на административно
наказателното производство и на фазата на съдебното обжалване доказателствен
материал.
Липсват данни кога е съставен оспорения ЕФ,
като доводи в тази насока са изложени от жалбоподателя и неговия пр.
представител по делото пред районния съд и е следвало с оглед същите и предвид
извода за спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН първоинстанционния съд да събере
относимите доказателстмва в тази насока, като изложи мотиви в постановения
съдебен акт в отговор на заявените оплаквания от страна на санкционирания.
По делото е представена Справка от
06.10.2021г. за МПС с рег. №СВ7557МС, което е и отразено в съставения ЕФ. Видно
от същата, собственик на въпросното МПС е *** Т., като предвид разпоредбите на
ЗДвП на него е следвало да бъде съставен процесния фиш, а не на санкционирания Л.Б.Т..
Липсват данни и докзателства въз основа на какво се приема че следва да бъде
санкциониран именно Л.Т.. При положение, че същият е посочен от собственика на
МПС като ползвател към момента на извършване на нарушението, то следвало е да
бъде приложена изискуемата по ЗДвП декларация от собственика на автомобила. В случая
липсват доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено нарушение, а именно
такива съдържащи информация за това въз основа на какви доказателства е прието,
че именно Л.Б.Т. е извършил вмененото му във вина административно нарушение.
Липсват и доказателства за датата на съставяне на прецесния ЕФ, при условие, че
връчването му на Л.Т. е значително по- късно- повече от година от датата на
извършване на нарушението.
Игнорирайки факта, че по представената административно
наказателна преписка липсват приложени доказателства, потвърждаващи извършеното
нарушение, по този начин първоинстанционния съд е допуснал непълнота на
доказателствата, релевантни по важни факти и обстоятелства по случая. Тази
непълнота няма как да бъде поправена на фазата на касационното обжалване, но
представлява касационно основание водещо до отмяна на обжалваното НП. При така
формираната непълнота на доказателствения материал по делото първоинстанционния
съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който като такъв
следва да бъде отменен, вместо което делото да бъде върнато за ново разглеждане
съобразно дадените указания от касационната съдебна инстанция. Въззивната
инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване
на задължението си за служебно събиране на доказателства по основен факт-
липсват доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено нарушение, а именно
такива съдържащи информация за това въз основа на какви доказателства е прието,
че именно Л.Б.Т. е извършил вмененото му във вина административно нарушение.
Липсват и доказателства за датата на съставяне на прецесния ЕФ, при условие, че
връчването му на Л.Т. е значително по- късно- повече от година от датата на
извършване на нарушението. Това се налага за разкриване на обективната истина,
вследствие на което се е стигнало до неизясняване на действителните факти от
значение за отговорността на касатора. Непредставянето на писмени
доказателства, отразяващи датата на съставяне на ЕФ и данни въз основа на които
се приема, че Л.Т. е извършител на нарушенеието е довело до непълна и
неизяснена фактическа обстановка, която е формирала едностранчив и неправилен
извод на решаващия състав. При положение, че е налице осъществен състав на
административно нарушение, то е следвало да бъде изследван въпроса кой е
управлявал цитираното МПС и по какъв начин е констатирано извършеното
нарушение- превищаване на допустимата за движение скорост извън населено място.
Липсват доказателства в тази насока, а възможните такива- писмени, не са
изискани и приложени по делото пред първоинстанционния съд.
При
проверка на обжалваното Решение на СРС, настоящият съдебен състав намира същото
за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения и като такова същото следва да бъде отменено, като делото следва да
бъде върнато на РС Севлиево за ново разглеждане от друг състав, при
съобразяване на дадените в отменителното Решение на касационната инстанция
указания.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№107/23.11.2021г. по НАХД№201/2021г. по описа на Севлиевски районен съд, вместо
което
ПОСТАНОВИ :
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на РС Севлиево.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: