НОХД № 536/2015 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Т.М.А. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.195 ал.1,
т.4 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1, във вр.
с чл.28 ал.1 от НК за това, че на 04.01.2015г. в с.Памидово, обл.Пазарджик ***, от частен дом, по специален начин, чрез използване
на ловкост - прескочил ограда на имот с височина 2.5 метра, е отнел чужди
движими вещи: сумата от 80 английски лири, равняваща се на 211.55 лева по
фиксинг за деня на БНБ към датата на извършване на деянието, от владението на К.У.У.,
гражданин на Великобритания, живущ ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на
повторност и случая е немаловажен.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в
хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, като декларативно
заявява, че се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обаче
обяснения по обвинението, с които отрича да е извършил престъплението. Пледира за невиновност.
Районният
съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият
Т.А. *** се познавал с английския гражданин - св. К.У.У., който също имал къща,
находяща се в селото на ул.”11-та” № 4, в която живеел през последните години.
Преди време подсъдимият бил нает и извършвал строително-ремонтни работи в имота
на св.У., поради което обстановката му била позната.
На
04.01.2015 год. вечерта, след като бил употребил алкохол, подс.Т.А. решил да
влезе в къщата на У., откъдето да извърши кражба. В изпълнение на намерението
си, около 22.00 часа, той отишъл пред къщата на пострадалия. Отвън,
непосредствено пред дворната зидана
ограда на имота, която била с височина около 2.5 метра, имало
монтирано електрическо табло. То било закрепено на метални тръби, вкопани в
земята, като най-горната част на кутията на таблото била на около два метра
височина. С ловкост подсъдимият успял да се покатери на електро-таблото, а от
там на горната част на оградата, след което скочил на земята и проникнал в
двора на къщата на св.У..
Отишъл
на терасата на първия етаж, която била покрита и се ползва като „лятна стая”.
Подсъдимият взел две бири от хладилника в тази стая, като изпил едната от тях. След това от кутия в шкаф взел 80 английски
лири равняващи се по фиксинга на БНБ за деня на 211.55 български лева. Заболял
го стомахът и отишъл на тоалетна в барака в двора, където се облекчил. В това време кучетата на съседите се разлаяли,
а подсъдимият се изплашил да не бъде разкрит. Оставил втората бира в градината и
отишъл до оградата. Прескочил я от вътрешната страна и излязъл от имота. Докато
прескачал оградата от вътрешната страна, от джоба му изпаднал собственият му
мобилен телефон марка „HUAWEL” модел G6609 с имей 860605000736962.
Междувременно
св.У., около 22.00 часа чул кучешкия лай откъм съседите. Той излязъл на терасата
и погледнал към двора. Тогава видял човек, който прескача оградата му от двора
към улицата. Понеже било тъмно и всичко станало много бързо, св.У. не могъл да разпознае, че прескачащият е именно
подсъдимият. В този момент св.У. не можел да направи нищо, т.к. било късно,
поради което, макар и притеснен, си
легнал.
На другия
ден сутринта У. обиколил двора си. Видял, че в бараката до къщата някой се бил изходил. Видял
и оставената бира в градината. След това отишъл до оградата, където предишната
вечер видял прескачащия човек. Там на земята
в двора, непосредствено до оградата, от вътрешната, страна намерил гореописания
мобилен телефон.
С помощта
на своя позната – българка, св.У. осъществил телефонна връзка с РУ на МВР-
Пазарджик и подал сигнал за случилото си. Към този момент той не бил установил
липсата на осемдесетте лири, а от полицията му било казано, че щом в момента в
имота му няма човек нищо не може да се направи. Полицейският служител, с който
разговаряли, указал на св.У. да се яви в сградата на РУ на МВР – Пазарджик на
07.01.2015г., за да подаде жалба по случая.
В деня
след кражбата св.У. изпратил от намерения мобилен телефон СМС със съдържание от
някаква буква само. Съобщението било получено от св.В.Х., който около два
месеца преди това бил продал въпросния мобилен телефон на подсъдимия. Св.Х. се
обадил от своя телефон на телефонния номер, от който получил СМС, при което св.У.
отговорил на обаждането. Понеже говорил на английски св.Х. не го разбрал.
По – късно
същия ден, намереният от У. мобилен телефон започнал да звъни. Горният приел
разговора и установил, че му се обажда лице, което говорело на
българо-английски. Макар и трудно У. разбрал, че лицето се интересува къде се
намира телефона му, както и че иска връщането на същия. Същото лице казало, че
се било изходило в бараката на пострадалия.
На
07.01.2015 год. св.У., придружаван от своя българска позната, се явил в
сградата на РУ на МВР- Пазарджик, където подал жалба с вх.№ 283 от същата дата
и описал събитията от 04.01.2015 година. В жалбата си той не бил посочил, че от
дома му била извършена кражба на 80 лири, т.к. все още не бил установил този
факт. С протокол за доброволно предаване от 07.01.2015г. св.У. предал и
намерения в двора мобилен телефон.
Били
предприети издирвателни мероприятия, в хода на които било установено, че
намерения от У. мобилен телефон бил на подс.А., който преди това го закупил от
св.Х..
На
08.01.2015г. подс.А. бил повикан в РУ на МВР – Пазарджик, където пред св.Г.В.
дал саморъчно написани обяснения и направил извънпроцесни самопризнания, като
разказал, че именно той бил човекът, който влязъл на 04.01.2015г. в двора на У..
Обяснил подробно как проникнал в имота - посредством прескачане на дворната
ограда, след покатерване на електрическото табло пред оградата. Посочил, че
имал намерение да извърши кражба, но бил взел само две бири и тъй като кучетата
се разлаяли, докато се изхождал в бараката, напуснал къщата. Не споменал обаче
нищо за това, че бил взел 80 лири от дома на пострадалия.
На
09.01.2015г. св.У. установил, че от шкафа
в лятната стая лисва сумата от 80 лири, като подал допълнителна информация за
това в полицията.
По повод
на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа на показанията на свидетелите У., Х., В. и П., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
изцяло дава вяра на горепосочените гласни доказателства, т.к. те не се
опровергаха от никое друго пряко или косвено доказателство.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия, с които отрича да е прониквал в
имота на пострадалия по описания по-горе начин, както и да е извършвал кражбата
на 80 лири. Тези негови обяснения са очевидно израз на заетата защитна позиция,
целяща избягване на наказателната отговорност, която се следва за извършеното
деяние. Освен, че звучат вътрешно противоречиво и житейски нелогично,
обясненията на подсъдимия се опровергават от останалите гласни доказателства и
основно от показанията на св.У. и св.В.. На последните двама съдът дава пълна
вяра, т.к. св.У., макар и пострадал, няма никакъв личен мотив да уличава
подсъдимия, като му приписва деяние или поведение, което обективно той да не е
имал. Св.В. пък е абсолютно незаинтересован от изхода на делото, т.к. макар и
полицейски служител, той също няма личен мотив да уличава подсъдимия, още
повече, че депозира своите показания под страх от наказателна отговорност.
Така
например, подс.А. твърди, че на процесната дата вечерта бил на гости на св.У. и
се черпели с алкохол. Твърди, че последният имал хомосексуална ориентация и в
един момент се опитал с ръка да го погали по бедрото, с което му показал, че
искал да бъдат интимни. Сочи, че именно по тази причина св.У. извадил и
доброволно му дал осемдесетте лири. Твърди, че веднага след това той се
изплашил, казал на У., че отива до тоалетната, но вместо това отишъл в двора,
прескочил оградата и си тръгнал. Заявява, че при внезапното си тръгване
забравил мобилния си телефон, който останал на масата, където стояли с У..
Несъмнено
казаното до тук от подсъдимия е невярно, т.к. няма никаква логика в това, ако У.
е искал да му даде пари, за да бъдат интимни, то той да му дава именно сумата
от 80 лири, а не български левове, с които несъмнено е разполагал. Отделно от
това, ако наистина У. е дал 80 лири на подсъдимия, за да бъдат интимни, а след
това в знак на отмъщение, /какъвто внушава подсъдимия/ е подал жалба, то е
напълно логично още в жалбата си пострадалият да заяви, че му е била открадната
въпросната сума. Той обаче не е направил нищо такова, именно защото едва на
09.01.2015г. е установил липсата на тези пари. На следващо място, ако заявеното
от подсъдимия е вярно, то също няма логика св.У., след като е намерил мобилния
телефон на сутринта след кражбата да пуска произволен СМС от него, с надеждата
някой да се обади. За този факт недвусмислено свидетелства св.Х., на когото
съдът също дава пълна вяра. Очевидно е, че У.
е направил това именно, за да разбере по някакъв начин на кого е
телефонът. На последно място, но не по
значение, няма никаква логика и в това,
в деня след кражбата подсъдимият да звъни от друг телефон на собствения си
такъв с цел да установи къде се намира той и да иска неговото връщане. За този
факт недвусмислено свидетелства пострадалият, а както вече се посочи, той няма
никаква причина да изкривява фактите от обективната действителност. Също така
няма логика в това подсъдимият да задължи сумата от 80 лири, която му е била
дадена от пострадалия с посочената вече цел, щом не е искал да удовлетвори
желанията му. Най-логично е било на следващия ден подс.А. да посети дома на У.
и да му върне сумата, като поиска и връщане на мобилния си телефон. Нищо такова
обаче не се е случило, именно защото подсъдимият не бил гост в дома на
пострадалия и последният не му е давал доброволно процесната сума по причината
изтъкната от А..
Извън
казаното до тук следва да се има предвид и това, че в своите обяснения подс.А.
не отрича, че пред полицейския служител – св.В. бил направил предпроцесни
самопризнания, относно това, че на инкриминраната дата проникнал в дома на
пострадалия по описания по-горе начин с намерение да извърши кражба. Твърди
обаче, че бил направил това, т.к. по отношение на него била използвана принуда,
изразяваща се в отправянето на заплахи за физическо насилие от колеги на В.. Твърди,
че това станало на 08.01.2015г. в сградата на РУ на МВР-Пазарджик, когато давал
саморъчни обяснения. Заявява, че именно тогава някакъв цивилен полицай, който
подсъдимият определя като „следовател”, държейки палка се насочил към него и му
бил казал буквално: „Казвай мамка ти да еба, че ти му открадна парите”. За
опровержението на този факт е достатъчно да се посочи само, че на датата
08.01.2015г. все още не е било ясно, че от дома на У. е липсвала каквато и да е
сума, т.к. нито той е заявил това в жалбата си до полицията от предишния ден,
нито пък в деня на депозиране на обясненията си подсъдимият е споменавал пред
полицейските служители за някаква сума, било то дадена доброволно или
открадната от дома на пострадалия. В този ред на мисли няма как да се повярва
на А., че някой го е принуждавал да признава за кражба на пари от дома на У., когато
е давал саморъчните си обяснения, възпроизведени от св.В..
Подсъдимият
А. твърди, че освен гореспоменатите заплахи е бил псуван и заплашван и от други
колеги на св.В. и основно от св.П. – началник на полицейският участък в Община
Лесичово. Според подс.А. ***.2015г. го принуждавал да направи самопризнания,
като го псувал и заплашвал, че ще му строшат кокалите с бухалка. На тези
твърдения също не може да се даде вяра, т.к. те бяха категорично опровергани от
свидетелите В. и П.. Установи се от техните показания, че към 08.01.2015г. св.П. е бил в платен годишен отпуск и не е
бил на работа. Св.П. бе категоричен, че
на въпросната дата е бил в родното си село Радилово, обл.Пазарджишка като
добросъвестно поясни, че на следващия ден е бил на рожден ден на свой приятел.
Заяви, че си спомня това, именно защото едва на 09.01.2015г. е пътувал за
гр.Пазарджик, където е бил гост на приятеля си, а датата помни и заради това,
че последният вече е покойник. Съдът не намери основание да не кредитира
показанията на св.П., още повече, че те се потвърждават и от приетата като
писмено доказателство справка от Директора на ОД на МВР Пазарджик /лист 54 от
делото/, от която става ясно, че
гореспоменатият е бил в платен годишен отпуск от 09.12.2014г. до
16.01.2015 година. С оглед на това няма как да е вярно заявеното от подсъдимия
досежно отправена принуда с цел изтръгване на самопризнания. Не следва да се
забравя и това, че в очната ставка със св.П., подс.А. не бе така убедителен в
разказа си за проявената спрямо него принуда на 04.01.2015г., като продължаваше
да твърди, че бил заплашен от първия, но не би могъл да бъде сигурен кога е
станало това, дали на 08.01.2015г. или през мес. май 2015г., когато пак бил
викан в полицията, за да дава обяснения във връзка с друга жалба на У. за
проникване в дома му от неизвестно лице. Очевидно притиснат от неоспоримия
факт, че на 08.01.2015г. св.П. е бил в отпуск, респ. няма как да е заплашвал
подсъдимия по описания от него начин, последният направи отстъпление от
обстоятелството кога точно е бил заплашван.
Всичко
казано до тук даде основание на съда да не кредитира обясненията на А., а да
възприеме фактическата обстановка описана по-горе от останалите гласни и
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимият А. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1, т.4 и т.7
във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, като на на 04.01.2015г. в
с.Памидово, обл.Пазарджик ***, от частен дом, по специален начин, чрез
използване на ловкост - прескочил ограда на имот с височина 2.5 метра, е отнел чужди
движими вещи: сумата от 80 английски лири, равняваща се на 211.55 лева по
фиксинг за деня на БНБ към датата на извършване на деянието, от владението на К.У.У.,
гражданин на Великобритания, живущ ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на
повторност и случая е немаловажен.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително
и квалифициращите. Съзнавал е, че за
извършване на кражбата е използвал специален начин за проникване в имота на
пострадалия, т.е. проявил е особена ловкост и умения, които са неприсъщи на
една обикновена човешка личност, т.к. покатерването по двуметровото
електрическо табло, а след това и по 2.5 – метровата дворна ограда и скачането
то там на двора, изискват особени физически качества. Подсъдимият е бил наясно
със съдебното си минало, а именно, че преди деянието е бил осъждан общо три
пъти, като по НОХД № 23/2013г. на Пещерския РС е осъден за престъпление по чл.216
ал.1 и по чл.195 ал.1 от НК на едно общо наказание от 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода. Изтърпяването на това наказание е било отложено за
изпитателен срок от три години. Присъдата по това дело е влязла в сила на
27.03.2013г., което означава, че настоящото деяние е било извършено в изпитателния
срок по това осъждане. Осъждан е също така и по НОХД № 1629/2014г. на Пазарджишкия
РС за престъпление по чл.216 ал.1 и по чл.194 ал.1 от НК на едно общо наказание
пробация за срок от три години. Присъдата по това дело е влязла в сила на
15.11.2014г., което значи, че настоящото деяние е извършено в срока на
изтъпряване на наказанието пробация.
Отделно
от това настоящото деяние подс.А. е
извършил и в рамките на срока по чл.30 ал.1 от НК от осъждането му по горецитираните
две дела, което обуславя квалифициране на кражбата като повторно извършена, по
смисъла на т.7 на чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият
е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици
на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи, че настоящото деяние не представлява маловажен случай, дори като се
изхожда само от стойността на отнетото имущество – 80 лири, равняващи се на
211.55 лева.
В
тази връзка следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК,
за да се приеме случаят за маловажен, следва да се вземе предвид не само
размерът на конкретно откраднатото в случая или по-общо казано, трябва да се
има предвид не само липсата или незначителността на вредните последици, а
следва да се съобразят и други обстоятелства, които правят случая маловажен.
В
конкретния казус обаче има обстоятелства, които не дават основание да се
приеме, че се касае до маловажен случай. Обстоятелствата, при които е извършена
както кражбата на вещта – демонстративно, с чувство за безнаказаност, с
проникване в чужд имот със съзнанието, че обитателят е там, говорят за завишена
обществена опасност на самия подсъдим. Не
е без значение и фактът, че той е извършил кражбата след като три пъти преди
това е бил съден за кражби. Второт му осъждане е било на лишаване от свобода –
условно. В рамките на изпитателния срок е извършил не само настоящото деяние,
но и деянието, за което е осъден с третата по ред влязла в сила присъда, за което
е осъден на пробация и докато изтърпява това си наказание, върши настоящото
престъпление.
Всичко
посочено по-горе даде основание на съда да приеме, че настоящия случай не е
маловажен, т.к. степента на обществената опасност на деянието не е по-ниска от
обикновените случай на престъпления от същия вид. Освен стойността на предмета
на престъплението по настоящето дело, която е по-ниска от една минимална работна
заплата за страната към инкриминирания момент, останалите обстоятелства, а и
данните за личността на извършителя, основно обременено съдебно минало и негативните данни
за личността му, не разкриват случая като маловажен.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена
степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване –
демонстративно, с явно демонстрирано чувство за безнаказаност и при условията
на повторност, което заслужава по-високата правна, социална и морална укоримост.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е три
пъти преди деянието, както вече се посочи, за същите по вид деяния и е
негативно охарактеризиран по местоживеене, като лице с трайно изразени
престъпни навици.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимия да си набавя средства за живеене по бърз и
престъпен начин.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът прецени
тежкото материално положение и имотно
състояние, а също и ниската стойност на вещите, предмет на посегателство.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни и обремененото
съдебно минало, т.е. първото осъждане на подсъдимия, което не е обективен елемент от правната квалификация на деянието и
по-специално на квалифициращия признак „повторност”.
С оглед на горното и
като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
съобразно относителната им тежест съдът даде превес на първите и осъди подс.А.
на една година и шест месеца лишаване от свобода, което е съответно на
извършеното деяние и ще постигне целите по чл.36 от НК.
Предвид
данните за личността на подсъдимия и неговото минало осъждане на лишаване от
свобода за престъпление от ОХ, съществува
законова забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла
на чл.66 ал.1 от НК.
Както
вече се посочи и по-горе, по НОХД № 23/2013г. на Пещерския РС А. е осъден с
присъда влязла в сила на 27.03.2013г. за престъпления от ОХ, на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на това наказание е било
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок, поради което на основание чл.68 ал.1 от НК съдът постанови подс.А. да изтърпи отделно накщазанието от 1 година и 6
месеца лишаване от свобода по НОХД № 23/2013г. по описа на Пещерския РС.
При
това положение и в съответствие с разпоредбата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС бе
определен строг първоначален режим на изтърпяване на наказанията лишаване от
свобода в затвор.
При този изход от делото съдът постанови след влизане
на присъдата в сила вещественото доказателство - 1 брой мобилен телефон марка
„Huawei” с IMEI: 860605000736962 с 1 брой СИМ-карта на „Глобул”, находящи се
при домакина на РУП – Пазарджик да се върнат на собственика Т.М.А..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: