О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ 6817 19.06.2019
г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав,
в закрито заседание на 19.06.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5191/2019 г. по описа на ПРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., рег. № *********, със седалище: Франция, Париж,
бул. „Осман” № 1, действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.-клон
България, ЕИК ********* срещу В.М.Т., с която са предявени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК.
В исковата молба и уточнението, ищецът изрично
се позовава на договор за потребителски заем от
14.07.2014 г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД /л.37/, чийто
правоприемник се явявало чуждестранното дружество - ищец след вливане от 2018 г.
Предвид така изложените твърдения се
констатира разминаване между обстоятелствата, на които се позовава страната в
исковата молба и тези, които е посочила в заявлението по чл. 410 ГПК, съответно
- които са послужили за издаване на самата заповед.
С оглед горното, предявените искове са
недопустими.
С решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на
правото, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на
посочените от заявителя обстоятелства от значение за възникване и съществуване
на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск за съществуване на вземането, е недопустимо кредиторът - ищец да променя материалноправната му характеристика.
Ищецът не би могъл да въведе други,
различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е и практика на ВКС - Решение
по т.д. № 1627/2015г. на II т.о.; Решение по т.д. 700/2011г. на II т.о. и
Решение по гр.д. № 7541/2013 г. , ІV г.о.; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС
по т. д. № 325/2012 г., II т. о.; Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК и др./.
В настоящия случай, ищецът сочи различни лица, с които е възникнало правоотношението. В исковата молба се
позовава на договор, сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД-
България и настъпило след това правоприемство чрез вливането в „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А- Франция, а в заповедното производство
твърди, че облигационното правоотношение е възникнало с „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А-Франция. Разминаването е съществено,
тъй като е относимо към страните по самия договор и
предпоставките, позволяващи им да претендират изпълнение по него. Настъпилото
правоприемство обяснява защо се иска установяване на вземането в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А-Франция. В заповедното производство обаче това
дружество е посочено като страна по договора при неговото сключване, въпреки че
към този момент не е било налице преобразуване. Така, с исковата молба се
въвеждат различни обстоятелства, на които се основава претенцията.
Въвеждането на други, различни или
допълнителни правопораждащи факти, в сравнение с тези посочени в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, обосновават извода за липсата на пълна
идентичност на вземанията в производството по чл. 422 ГПК
и заповедното такова – в този смисъл Определение № 1308 от 21.06.2018 г. на ПОС
по в. ч. гр. д. № 1237/2018 г.
При предявяването на иска по чл.422 ГПК ищецът
следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповедта,
за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено
с нея. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което
е заявено вземането в заповедното производство и, на което е издадена
заповедта. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от
заповедното. В този смисъл: Решение № 123 от 30.11.2017 г. на ВКС, търговско
дело № 1627/2015 г.; Решение № 18/16.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1880/2014 г. и
Решение № 34/11.08.2016 г. на ВКС по т.д.№ 3107/2014 г.
Заради
посоченото разминаване, производството е недопустимо и подадената искова молба
следва да бъде върната. За необходимостта от пълен идентитет
на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016
г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по
в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС; Определение от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др./.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК,
ВКС, издадената заповед за изпълнение ще
бъде обезсилена.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 21996/03.04.2019 г. по
описа на ПРС, подадена от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., рег. №
*********, със седалище: Франция, Париж, бул. „Осман” № 1, действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. - клон България, ЕИК *********, срещу В.М.Т., като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5191/2019 г. по
описа на ПРС, XXI гр.с.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 9968/16.11.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 16861/2018 г. на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на
ищеца, чрез пълномощника юрк. П..
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД