№ 777
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Петя Попова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Р. Б. Т.
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100602513 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивната проверка е инициирана по повод постъпила въззивна жалба от адв. Л. Г., в
качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Д. Г. К., срещу присъда от
09.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 20205/2019 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, с
която подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 16.07.2018 г., в гр. София, се
заканил с убийство на Р. Ю. И., а именно – изпратил от телефонен номер **** на телефонен
номер ****, използван от И., текстово съобщение със следното съдържание „Вдигни си
телефона же ей ****, Ралицо вдигни, ще те убия бе“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му у Р. И. – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
НК. На осн. и чл. 54, ал. 1 НК първоинстанционният съд е наложил наказание „лишаване от
свобода” за срок от 10 /десет/ месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 години. В тежест на подсъдимия са възложени
разноските по делото.
Със същата присъда подсъдимият К. е признат за невиновен да е осъществил
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за датите 15.07.2018 г., 24.07.2018 г. и 24.07.2018 г..
В жалбата са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати процесуални нарушения при анализа на показанията на частната обвинителка.
Поддържа се, че обвинението е останало недоказано. Иска се отмяна на
първоинстанционната присъда, с която подсъдимият К. да бъде оправдан изцяло.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. П. – повереник на частния
обвинител, който намира постановената присъда за правилна. Излага съображения относно
обоснованост и законосъобразност на анализа на събрания доказателствен материал,
1
направен от първоинстанционния съд. Въз основа на това счита, че СРС е достигнал до
правилни крайни изводи, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а присъдата потвърдена изцяло.
Защитата се възползва от правото си по чл. 320, ал. 4 от НПК, като депозира
допълнение към въззивната жалба. В същото се релевират възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения във връзка с доказателствения анализ на
първоинстанционния съд, а именно – твърди се, че СРС превратно и едностранчиво е
тълкувал доказателствената съвкупност. Застъпва се тезата за недоказаност на авторството
на деянието, за което К. е признат за виновен. С тези аргументи се претендира
първоинстанционната присъда да бъде отменена в осъдителната част, а подсъдимият К. да
бъде изцяло оправдан.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 и следващите от НПК въззивният съд
прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание. Прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не
се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд подсъдимият К. се явява лично и с адв. Г.. Защитата поддържа
въззивната жалба и подаденото към нея допълнение. В хода по същество се преповтарят
синтезирано доводите изложени в допълнението към въззивната жалба, въз основа на които
се пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия К..
Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа изложеното от защитника си.
Представителят на СГП оспорва подадената жалба. Излага становище за правилност
на първоинстанционната присъда. Намира изложения към мотивите доказателствен анализ
за обоснован и задълбочен, тъй като съдът е коментирал подробно всички свидетелски
показания, отчел е писмените доказателства и приетите в хода на производството
заключения. По отношение на наложено наказание прокурорът счита, че е справедливо и
отговаря на целите на чл. 36 от НК.
Повереникът на частния обвинител пледира за потвърждаване на присъдата. Счита,
че в хода на съдебното производство са събрани множество доказателства, които обосновано
и законосъобразно са били обсъдени от районния съд и въз основа на правилен анализ
същият е достигнал и до правилни крайни изводи. Ето защо, намира присъдата за правилна.
В правото си на последна дума подсъдимият К. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.
314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това
са следните:
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен
състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена
фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното
деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Д. Г. К. и пострадалата Р. Ю. И. поддържали интимна връзка от 2016 г.
Впоследствие, към края на същата година отношенията между подсъдимия К. и частния
обвинител И. се влошили. Той започнал да проявява постоянна ревност спрямо
пострадалата, проверявал телефона , забранявал да излиза с нейни приятелки, а освен
това периодично проявявал физическа агресия спрямо нея. Няколкократно И. се опитвала да
2
прекрати връзката си с подсъдимия К., но той всеки път оказвал различен вид тормоз над
нея – както физически, така и психически, част от който изразяващ с в изпращане на
видеоклипове, на които К. се опитва да се самонарани. Въпреки това, двамата продължили
връзката си, като от месец септември 2017 г. заживели на семейни начала в апартамента на
свидетелката И., находящ се в гр. София, ж.к. „****. Съвместното им съжителство
продължило до 07.05.2018 г., когато пострадалата помолила подсъдимия К. да напусне
жилището и пожелала да прекратят взаимоотношенията си. В резултат на това настъпила
поредна проява на физическа агресия, проявена от К..
Въпреки фактическата раздяла между свидетелката И. и подсъдимия К., пострадалата
се страхувала от ескалация на агресията, проявявана от К. спрямо нея, поради което
продължила да се вижда спорадично с него. По този начин тя се опитвала да прекрати
окончателно взаимоотношенията си с К. по етапно и плавно. За разлика от нея К. настоявал
да продължат връзката си. В резултат на това, подсъдимият започнал да изпраща
заплашителни текстови съобщения на пострадалата И..
След раздялата им, в периода 01.07.-14.07.2018 г. пострадалата била на море в гр.
Бургас, кв. Сарафово заедно с децата си. На 12.07.2018 г. подсъдимият също бил на море, но
в гр. Созопол и тъй като не бил виждал пострадалата от отдавана я помолил да отиде при
него. Свидетелката И. се съгласила и отишла при подсъдимия в гр. Созопол. Тя се прибрала
на следващия ден, през което време К. отново оказал спрямо нея физически и психически
натиск с цел да се съберат и да продължат връзката си.
Подсъдимият продължавал да изпраща различни текстови съобщения на
пострадалата. Така на 16.07.2018 г. в 12.42 часа К. изпратил от телефонен номер ****,
използван от него, на телефонен номер ****, използван от пострадалата И., текстово
съобщение със следното съдържание „Вдигни си телефона же ей ****. ще ви съсипя с
интригантство ейййййййййй ще ви унищожа. Ще се в лапите Ралицо вдигни ще те убия бе...
Вдигни бе вдигни бе гад вдигни си телефонаааааа“.
Неустановено по делото лице изпратило на пострадалата И. и други заплашителни
съобщения, както следва:
На 15.07.2018 г., в 02:11 часа от номер 18878776 (номер за услугата WEB2SMS на
„А1 България“ ЕАД) на телефонен номер ****, използван от пострадалата И., текстово
съобщение със следното съдържание „Shte te ubiya! Shte te sasipya! kak mozha da Si go
slozhish be neshtastno sazdanie. Ubi me, ubi me гай“. На 24.07.2018г„ в 01:35 часа, от номер
**** (номер за услугата WEB2SMS на „А1 България“ ЕАД) на телефонен номер ****,
използван от пострадалата И., текстово съобщение със следното съдържание ,,S koy si
pishesh bv ****? detsata da si pogrebesh I toy sashto! Shte te ubiya! ****“. Ha 19.07.2018 г.,
около 15.20 часа, на ползвания от Р. И. телефонен номер чрез приложение „Вайбър“
последната получила съобщение, изпратено от неустановено лице, със съдържание „Ще те
убия! И пак че си до мен“.
Пострадалата И. към момента на получаване на всяко едно от горепосочените
текстови съобщения се намирала в гр. София, където прочела и възприела отправените
спрямо нея заканителни реплики.
Изложената фактическа обстановка въззивният съдът, подобно на първостепенния,
прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателствени
материали, а именно: гласни доказателствени средства: показания на свидетелите Р. И.,
както и приобщените показания, депозирани в хода на досъдебното производство, на осн.
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /л. 8-10, л. 11 от ДП/; Р.Л.К., както
приобщените на осн. . чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от
досъдебното производство л.12-14 от ДП/; обясненията на подсъдимия Д. К. /частично/;
писмени доказателствени средства и документи: справка от „БТК“ ЕАД с № 2871 от
31.03.2012 г.; справка от „А1 България“ ЕАД с изх. № 8887/12.05.2021 г.; справка за
3
съдимост; справка от „Вайбър България“; протокол за оглед на веществени доказателства;
съдебномедицинско удостоверение от 21.05.2018 г. /л. 61 от ДП/; способи за доказване:
заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза, заключение на допълнителна
съдебна компютърно-техническа експертиза, заключения на комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, изготвени спрямо подсъдимия К. и
спрямо частния обвинител И..
Въззивният съд споделя изцяло фактическата обстановка установена от
първоинстанционния съд, който правилно е оценил фактическите отношения въз основа на
събрания доказателствен материал. Контролираната съдебна инстанция е положила
старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните
доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК
са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е
осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната
доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследване на тяхна
вътрешнологическа последователност. В заключение може да се обобщи, че СРС е извършил
самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го
е според действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на
деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към
обжалваната присъда са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и
не е допуснато превратното им тълкуване. Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира
за необходимо да го преповтаря. Споделяйки доказателствения анализ на първостепенния
съд, въззивният е задължен да отговори изчерпателно на наведените доводи и възражения,
изложени във въззивната жалба, както и на тези наведени в съдебното заседание.
На първо място, въззивният съд счита, че не могат да бъдат споделени доводите на
защитата за превратен анализ на споделеното от свидетелките Р. И. и Р. К. и за
недостоверност на техните показания. Правилно първоинстанционният съд се е доверил
изцяло на заявеното от тях. В действителност И. и К. са майка и дъщеря, а свидетелката И. е
конституирана и в качеството на частен обвинител, но тези обстоятелства не могат а приори
да обусловят липса на обективност и тенденциозност в показанията на свидетелите, на която
основа същите да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Констатираните
роднински връзки налагат единствено по-задълбочен анализ на свидетелските показания, но
не и изначалното им изключване от материалите по делото. Макар първоинстанционният
съд да не е констатирал изрично обстоятелствата, обуславящи евентуална заинтересованост
на свидетелите от изхода на делото, то същият е изложил подробни аргументи защо
възприема споделеното от К. и И. за отговарящо на обективната действителност, с които
мотиви настоящият съд напълно се солидаризира.
В тази връзка обосновано районният съд е кредитирал в цялост споделеното от К. и
И., тъй като показанията на свидетелките са последователни, логични, непротиворечиви и
взаимно подкрепящи се. При непосредствения им разпит в хода на съдебното следствие
двете споделят конкретни спомени относно поведението на подсъдимия К. по време на
връзката му с И. и след раздялата им, както и по отношение опитите на последната да се
раздели с него и касателно окончателната им раздяла, респективно относно реакциите на
подсъдимия К. на опитите на И. да прекрати отношенията им. Показанията на свидетелките
са еднопосочни и кореспондиращи по между си относно упражнявания от страна на
подсъдимия К. психически и физически тормоз спрямо И.. И двете споделят информация
касателно физически посегателства спрямо И. от страна на К., относно множеството
изпращани текстови съобщения с различно съдържание, както и на различни снимки и
видеоклипове, с които подсъдимият е целял да поднови връзката си с И.. Заявеното от
4
свидетелките И. и К. е устойчиво във времето, доколкото след съпоставка на споделеното от
тях пред съдебния състав и в хода на досъдебното производство /показания, които са
надлежно приобщени от първата инстанция/, не се констатират съществени противоречия,
поставящи под съмнение обективността на свидетелите. Налице са непълноти в
непосредствения им разпит относно конкретни дати, реплики и времеви периоди, което
според настоящият съдебен състав е обяснимо с оглед изминалия период от време. След
приобщаването на показанията свидетелите заявяват, че поддържат именно заявеното в хода
на досъдебното производство, когато спомените им са били по-ясни, точни и конкретни. В
противовес на заявеното от защитата, въззивният съд не констатира съществени
противоречия в показанията на свидетелките от двете фази на процеса, разгледани по
отделно, които да поставят под съмнение достоверността на обсъжданите гласни източници.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че показанията на свидетелките И. и
К., разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, разкриват един хомогенен, еднопосочен,
обективен и непротиворечив разказ относно взаимоотношенията между подсъдимия К. и
свидетелката И., както и касателно кореспонденцията между тях двамата, поради което
правилно първоинстанционният съд е кредитирал същите в тяхната цялост и е въз основа на
тях е изградил вътрешното си убеждение.
На следващо място, показанията на И. и К. търпят надлежна проверка и при
съпоставката им с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. В тази
връзка споделеното от И. относно упражнено физическо насилие спрямо нея от К., освен че
се потвърждава от свидетелката К., намира подкрепа в съдебномедицинското удостоверение
от 21.05.2018 г.. Последователно И. твърди, че на 20.05.2018 г. подсъдимият К. е нанесъл
побой. Заявеното се потвърждава от проведения преглед, при който са установени
травматични увреждания. Съдебният лекар категорично е посочил, че същите отговарят да
са получени по време и начин, описани към онзи момент от И. пред него.
По-нататък въззивният съд намира, че показанията на свидетелките кореспондират и
със изготвената по делото съдебнопсихиатрична и психологична експертиза спрямо
подсъдимия К.. Заключението на вещите лица, което същите убедително защитават пред
съд, е пълно, обосновано и обективно, поради което въззивният съд го кредитира в цялост.
От изготвената СППЕ се установява не само че подсъдимият К. е психично здрав. В
обстоятелствената част на експертизата, в частта съдебнопсихиатрично и психологично
обсъждане, вещите лица стигат до извод, че емоционалното състояние на подсъдимия К. е
лабилно, с нисък праг на импулсивност и фрустрация. Експертите установяват данни за
фокусиране на съзнанието му основно върху собствени интереси с неконтролируеми
поведенчески реакции към всеки, който не е на неговото мнение и не удовлетворява
желанията му. Вещите лица констатират, че поведението на подсъдимия К. е
манипулативно. Така установените данни за личностновите особености на подсъдимия К.
напълно съответстват на разказан на И. относно връзката с подсъдимия К., опитите да я
прекрати и съответните реакции на К.. Посоченото е пореден довод, въз основа на който
въззивният съд намира, че показанията на И. не са тенденциозни, а напротив – отразяват
обективно възприятията на свидетелката, относими към предмета на доказване.
На следващо място, показанията на И. и К. относно изпращаните от К. и получавани
от И. текстови съобщения намират подкрепа в изготвените в хода на съдебното следствие
заключения на съдебна компютърно-техническа експертиза и на допълнителна съдебна
компютърно-техническа експертиза. Обект на изследване на експертизите са мобилните
устройства, използвани от подсъдимия К. и частния обвинител И. към инкриминирания
период, както и направени снимки от И. на кореспонденцията с К.. Вещото лице е
изследвало запаметените в паметта на двете устройства съобщения, като от даденото и
убедително защитено в съдебна зала заключение се установява, че в паметта на мобилен
телефон Айфон, използван от пострадалата с номер **** се съхраняват следните получени
от нея съобщения:
5
на 15.07.2018г., в 02:11 часа от номер 18878776 (номер за услугата WEB2SMS на „А1
България“ ЕАД) на телефонен номер **** - „Shte te ubiya! Shte te sasipya! kak mozha da Si go
slozhish be neshtastno sazdanie. Ubi me, ubi me rali“;
на 16.07.2018 г. в 12.42 часа от телефонен номер **** на телефонен номер **** -
„Вдигни си телефона же ей ****. ще ви съсипя с интригантство ейййййййййй ще ви
унищожа. Ще се в лапите Ралицо вдигни ще те убия бе... Вдигни бе вдигни бе гад вдигни си
телефонаааааа“;
на 24.07.2018 г., в 01:35 часа, от номер **** (номер за услугата WEB2SMS на „А1
България“ ЕАД) на телефонен номер **** - ,,S koy si pishesh bv ****? detsata da si pogrebesh
I toy sashto! Shte te ubiya! ****“.
В този смисъл, правилно СРС е констатирал, че експертното заключение по един
категоричен начин потвърждава показанията на свидетелката И., че на посочените от нея
дати и часове на използвания от нея телефонен номер **** е получила посочените по-горе
три съобщения със заплашително съдържание. Що се касае до авторството на така
посочените съобщения, районният съд обосновано е приел, че единствено съобщението от
16.07.2018 г. се установява да е изпратено от подсъдимия К.. Това е така, тъй като съгласно
заключението инкриминираното съобщение е изпратено от телефонен номер **** до
телефонен номер ****. Видно от справка от „БТК“ ЕАД с № 2871 от 31.03.2012 г. телефонен
номер **** е регистриран и се използва от Д. Г. К. от 24.01.2009 г.. Самият подсъдими в
обясненията си потвърждава, че това е използваният от него номер в продължение на
години. Поради изложеното, подобно на СРС, и настоящият съдебен състав приема за
безспорно доказано, че съобщението от 16.07.2018 г. е изпратено именно от подсъдимия К..
По-нататък, съгласно експертното заключение не може с категоричност и
еднозначност да се установи кой е използвал услугата WEB2SMS на „А1 България“ ЕАД, за
да изпрати инкриминираните съобщения. В подобен смисъл е и получената справка от „А1
България“ ЕАД, видно от която не се съхраняват подобни данни поради изтеклия 6-месечен
срок. Единствените доказателства касателно авторството на тези две съобщения, изпратени
чрез услугата WEB2SMS на „А1 България“ ЕАД се явяват показанията на свидетелката И.,
която твърди, че е разпознала стила на писане на подсъдимия К.. В тази част показанията
макар да са последователни са недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда, както
правилно е преценил СРС. Свидетелката И. изразява свое предположение, че съобщенията
са изпратени именно от подсъдимия К., които обаче не се подкрепят от останалия
доказателствен материал, поради което правилно не са ценени в тази им част.
По отношение авторството на четвъртото инкриминирано съобщение със
съдържание: „Ще те убия! И пак че си до мен“, изпратено на 24.07.2018 г. правилно
районният съд е приел, че не се установява същото да е изпратено от телефонен номер ****.
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебна
комютърно-техническа експертиза се установява снимка, изобразяваща съобщение със
същия текст, но в кореспонденция от приложението „Вайбър“. Експертът е категоричен, че с
оглед интерфейсът на съобщението не се касае до текстово съобщение, изпратено като SMS
от един телефонен номер на друг, а до такова изпратено в приложението „Вайбър“.
Съгласно експертизата от снимката на съобщението не се вижда датата на изпращането му,
като експертът е установил единствено дата на създаване на снимката, на която е
визуализирано съобщението – 19.07.2018 г., което води до извод, че същото е изпратено или
на 19.07.2018 г. или на предхождаща дата. Следователно от доказателствената съвкупност
не се установява и инкриминираното съобщение да е изпратено на 24.07.2018 г..
Гореизложеният анализ на основните източници на обвинителни доказателства –
показанията на свидетелите И. и К., както и съпоставката им с останалия доказателствен
материал обуславя правилност на изводите на СРС да се довери на заявеното от тях.
Показанията са логични, непротиворечиви и липсва каквато и да е била тенденциозност или
6
опит от страна на свидетелите да изопачат възприятията си, в каквато насока са изложени
възражения от защитата. Основните гласни доказателствени средства намират подкрепа в
останалия доказателствен материал, поради което законосъобразно и обосновано
първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на тях.
Не на последно място, първостепенният съд е съобразил всички процесуални
изисквания при проверка доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия К.. Не
е подценено значението на правната им природа, като същите освен валидно
доказателствено средство са и средство за защита, необвързано със задължение на
подсъдимия да изяснява обективната истина по делото. Последното налага обясненията
винаги да бъдат преценявани и анализирани внимателно и критично. При съблюдаване на
правилата за доказателствена тежест по чл. 103, ал. 1-3 от НПК, за да бъдат възприети
обясненията като годни доказателствени източници, поначало не се изисква те да се
подкрепят от останалите материали по делото, а да не се опровергават по несъмнен начин от
доказателствената съвкупност или да не се дискредитират на собствено основание. В
настоящия случай обосновано районният съд е кредитирал обясненията единствено в частта,
в която подсъдимият К. споделя за влошени отношения със свидетелката И., както и че не
е изпращал инкриминираните съобщения на 15.07.2018 г. и 24.07.2018 г., доколкото
твърденията му не се опровергават, а дори напротив – намират подкрепа в доказателствената
съвкупност. Не така стои въпросът със заявеното от К. относно инкриминираното
съобщение от 16.07.2018 г., за чието изпращане същият е признат за виновен от
първоинстанционния съд. В тази част правилно са ценени обясненията на К. като защитна
теза. Районният съд подробно е обосновал защо не следва да се кредитират обясненията на
К. относно твърдението му, че не той е изпращал инкриминираното съобщение. Същият
заявява, че че в средата на месец юли 2018 г. /по времето, когато И. се намирала с децата си
на море/ телефонът му се намирал в свидетелката И.. Правилно в тази насока обясненията са
били съпоставени с показанията на И. и К., които посочват, че същите са били до 14.07.2018
г. в кв. Сарафово, а деянието, за което К. е признат за виновен е осъществено на 16.07.2018
г.. В тази насока правилни се явяват изводите на СРС, че след 14.07.2018 г. /дори и да се
възприеме тезата му/ мобилният му телефон се е намирал в негово владение, поради което
по категоричен и безспорен начин се установява авторството на деянието, респективно се
опровергават твърденията, че не той е изпратил инкриминираното съобщение.
Настоящата инстанция дава вяра и на изготвената по делото комплексна съдено-
психиатрична и психологична експертиза спрямо частната обвинителка И... Същата е
изготвена от компетентни вещи лица, отговорили обективно и пълно на зададените въпроси.
С оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени
изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и
верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 НК.
В конкретния случай доказателствената съвкупност по делото категорично и
безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият К. на
16.07.2018 г., в гр. София, се заканил с убийство на Р. И., а именно - изпратил от телефонен
номер **** на телефонен номер ****, използван от И., текстово съобщение със следното
съдържание „Вдигни си телефона же ей ****, Ралицо вдигни, ще те убия бе“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Р. И..
7
Авторството на деянието в лицето на подсъдимия К. безспорно се установява от
събрания и проверен доказателствен материал по делото, за което по-горе бяха изложени
съответните съображения.
От обективна страна мястото и времето на деянието, както и изпълнителното деяние
– на 16.07.2018 г., в гр. София чрез изпращане на текстово съобщение с по-горепосоченото
съдържание се установява по безспорен начин от показанията на свидетелката И., както и от
изготвената съдебна компютърно-техническа експертиза. Правилно СРС е преценил, че
текстът „Вдигни си телефона же ей ****, Ралицо вдигни, ще те убия бе“ обективира
недвусмислена закана с лишаване от живот на адресата, както и че същата е отправена
пряко към пострадалата, доколкото телефонният номер **** е използван единствено от И..
Споделяеми са изводите на първата инстанция, че така отправената закана е била от
естеството да възбуди основателен страх у И. за нейното реализиране. За да достигне до този
извод, правилно СРС е изходил от предхождащите деянието отношенията между К. и И.. По
делото са налице множество доказателства, както гласни, така и писмени, от които се
установява, че подсъдимият К. в период предхождащ и близък до инкриминираното деяние
е упражнявал физически и психически тормоз върху пострадалата. Видно от заключението
на съдебната компютъро-техническа експертиза подсъдимият К. е изпращал не само
текстови съобщения с различни по естеството си съдържания, но така също и снимков
материал, на който са обективирани опити за самонараняване от страна на подсъдимия.
Упражняваният тормоз от К. ескалирал след фактическата раздяла с И. поради желанието му
той да продължи да поддържа връзка с нея. Поведението на К. спрямо И. съгласно
заключението на СППЕ е породило дълбоки негативни емоции. Ето защо, с оглед
действията на К., предхождащи деянието, и постепенно ескалиращата във времето агресия
правилни се явяват изводите на СРС, че отправената чрез текстово съобщение закана с
убийство е могла да възбуди основателен страх у И. за нейното реализиране.
В съответствие със закона са и констатациите на първата инстанция, че деянието е
съставомерно и от субективна страна. Законосъобразно районният съд е приел, че същото е
осъществено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият К. е съзнавал, че
изпратеното съобщение обективира закана с лишаване от живот, както и че същата е годна
да възбуди основателен страх за нейното реализиране у И.. Той е целял достигането до
съзнанието на И., поради което заканата е отправена чрез текстово съобщение, изпратено на
телефонния номер, използван от И..
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия К.
по отношение на другите три деяния, за които му е повдигнато обвинение. Осъдителната
присъда трябва да почива на категорични и непротиворечиви доказателства, които по
безсъмнен начин доказват осъщественото изпълнително деяние, авторството и вината.
Тежестта на доказване лежи върху държавното обвинение, което в процесния случай не е
успя да наведе убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза по отношение на
останалите три съобщения. Това е така, тъй като от доказателствената маса не се доказва по
изискуемия от закона начин К. да е автор на останалите три инкриминирани съобщения.
Доказателства относно авторството на съобщенията, изпратени чрез услугата WEB2SMS на
„А1 България“ ЕАД, се съдържат единствено в показанията на свидетелката И.. Същите са
недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда, доколкото тя изразява
предположение кой би могъл да е изпратил инкриминираните съобщения без същите да
намират опора в останалите доказателства по делото. Касателно четвъртото съобщение, за
което се твърди в обвинителния акт да е изпратено на 24.07.2018 г., около 15:20 часа, от
телефонен номер **** на телефонен номер ****, освен авторството по делото не се доказаха
и времето и начина на изпращане. От доказателствената съвкупност по категоричен начин
се установява, че подобно съобщение е получено от И. в приложението „Вайбър“ на
19.07.2018 г. или по-ранна дата от лице на име „Dodo”. Не са събрани категорични и
8
безспорни доказателства относно самоличността на посоченото като събеседник лице в
кореспонденцията в приложението „Вайбър“. Предвид изложеното и съобразявайки
разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК оправдаването на подсъдимия К. по отношение на
обвинението да е изпратил тези три съобщения се явява правилно.
Въззивната инстанция се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд
относно наложеното наказание и неговата индивидуализация. Правилно като смекчаващо
вината обстоятелство е отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия К., а като
отегчаващо такова – системно упражнявания от подсъдимия физически и психически тормоз
спрямо пострадалата И.. С оглед така отчетените индивидуализиращи обстоятелства
резонно наказанието е определено към неговия законоустановен минимум. В
действителност е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, но в
случая не се касае до личност с изградени престъпни навици, поради което въззивният съд
счита, че така определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца е
съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната опасност на
дееца, а от друга страна е от характер да постигне предвидените в чл. 36 от НК цели.
С оглед съдебното минало на подсъдимия К. и данните за неговата личност правилно
районният съд е отложил изпълнението на наказанието на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
3 години. За постигане на основната и главна цел на наказанието – превъзпитателната
такава, не е необходимо наказанието да бъде изтърпявано ефективно. Корекционно-
превъзпитателното въздействие е постижимо е с условно осъждане на подсъдимия, като по
този начин не се пренебрегват останалите цели, предвидени в чл. 36 от НК.
По отношение произнасянето на районния съд касателно веществените доказателства
и разноските не са налице основания за ревизиране. Постановено е връщане на
веществените доказателства на собствениците им. С оглед изхода на делото, от друга
страна, правилно на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК разноските са възложени в тежест на
подсъдимия К..
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 20205/2019 г.
по описа на СРС, НО, 96-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10