РЕШЕНИЕ
№ 3090
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110212904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. Г. Н., ЕГН: **********, против
Наказателно постановление (НП) № 464р-4496 от 27.05.2020 г., издадено от
директор на СДВР, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 209а, ал.
1 от ЗЗдр, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на сумата от 300.00 /триста/ лева за извършено административно
нарушение, изразяващо се в това, че на 14.04.2020 г., около 13.00 часа, в гр.
София, се намирал на открито обществено място на бул. „М******* и не е
поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и
устата, при условия на обявено в Република България извънредно положение
с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, с което е въведена
противоепидемична мярка, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр, със заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020 г., т. 9, с която се допълва заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която всички лица, които се
намират на обществени места (открити/закрити) са задължени да носят
защитна маска за лице или друго средство с аналогична функция и с това свое
поведение жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно и следва
да се отмени. Сочи, че държавата не е създала необходимите условия за
изпълнение на процесната заповед, а в същото време носенето на предпазни
маски е безполезно, доколкото не осигурява ефективна защита.
Производството е протекло в отсъствие на жалбоподателя, на основание
чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
1
Въззиваемата страна е редовно призована, не се представлява.
По допустимостта на жалбата, съдът приема следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, тъй като е подадена срещу НП, подлежащо на
съдебен контрол, от легитимирано за това лице, а именно от процесуален
представител на санкционираното лице и в преклузивния за това срок по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.
314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 14.04.2020 г., около 13.00 часа, в гр. София, К. Г. Н. се намирал на
открито обществено място, а именно на бул. „М*******, без да е поставил
защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата му.
В този момент СП. Г. СТ. и Х******** – служители при ОСПСОВОР - СДВР
извършвали обход на района, при което С. забелязал нарушител, който се
намирал на бул. „Монтевидео“ до бл. 527 без предпазна маска на лицето си.
Нарушителят бил установен като К. Г. Н.. Поради липсата на предпазна
маска, свидетелят С.С. съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 370615 от 14.04.2020 г. спрямо К.Н. за нарушение на
чл. 209, ал. 1 от ЗЗДр, изразяващо се в това, че на 14.4.2020 г., около 13.00
часа, в гр. София, на бул. „М******** е нарушил въведената с акт на
министъра на здравеопазването, а именно с т. 9 заповед № РД-01-197 от
11.04.2020 г. противоепидемична мярка на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр.,
тъй като се намирал на обществено място – открито, без да е поставил
защитна маска или средство, покриващ носа и устата. АУАН е предявен на
нарушителя непосредствено след съставянето му, като същият го е подписал
без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП №
464р-4496 от 27.05.2020 г., издадено от директор на СДВР, което е връчено на
Н. на 12.06.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства:
Гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля СП. Г.
СТ..
Писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – НП №
464р-4496 от 27.05.2020 г., издадено от директор на СДВР; АУАН № 370615
от 14.04.2020 г. на полицейски инспектор при СДВР; Заповед № 8121К-11353
от 20.12.2018 г. за преназначаване на Георги Хаджиев на ръководна длъжност
Директор на СДВР; заповед № 513з-7383 от 27.03.2020 г. на директора на
СДВР за определяне на длъжностни лица от СДВР, които да съставят АУАН
по чл. 209а от ЗЗДр.
Настоящия съдебен състав оценява показанията на свидетеля като
2
достоверен източник на информация относно значимите с оглед предмета на
доказване факти, тъй като те се отличават с обективност, непротиворечивост
и яснота, не съдържат вътрешни противоречия и не се опровергават от други
доказателства по делото, а тъкмо обратно – кореспондират с останалите
доказателства. Няма основание за съмнение в обективността на свидетеля,
поради което и предвид изложеното, съдебният състав възприема
възпроизведената от него информация за вярно отражение на
действителността. Показанията на свидетеля не са високоинформативни,
предвид изтеклия продължителен период от време, като същият потвърждава,
че той е съставил АУАН. Изложеното в АУАН се потвърждава в съставената
докладна записка вх. № 464Р-3307 до началника на ОСПСОВОР СДВР.
Гласните и писмените доказателства, преценявани в своята взаимовръзка,
сочат еднопосочно към възприетата от съда фактическа обстановка, по която
вкл. не се спори. При доказателствената съвкупност, която се отличава с
непротиворечивост и яснота, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от
НПК, съдебният състав приема, че в случая не е необходимо да се излага по-
подробен доказателствен анализ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
След извършването на служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП
са издадени от административни органи, които разполагат с материална и
териториална компетентност и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН, като АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и
чл. 43 от ЗАНН, а атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и
в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Нарушението е описано в НП от фактическа
страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези, а именно
време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
Видно от НП е, че нарушителят е санкциониран за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗдр, който законов текст, към датата на извършване на
нарушението, гласи следното „Който наруши или не изпълни въведени с акт
на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. Видно от разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗдр е, че същата препраща към чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр, съгласно
който При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион, както и към решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание и към т. 9 от заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г., с
която се допълва заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, по силата на която всички лица, когато се намират в
закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове,
3
зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал или др.). В заповедта е уточнено,
че за целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които
са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч.
местата, на които се предоставят обществени услуги), като заповедта е в сила
от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително. Жалбоподателят е привлечен
към административнонаказателна отговорност за това, че не е изпълнил
задължението си по т. 9 от заповедта на министъра на здравеопазването, като
не е поставил защитната маска, а с оглед на това свое поведение е
санкциониран по реда на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр за неизпълнение на
задължението, произтичащо от акта на министъра на здравеопазването. С
оглед на всичко това следва да се отбележи, че в случая самата санкционната
разпоредба не съдържа описание на правилото за поведение, което е
нарушено, тъй като тя препраща към друг акт с нормативна сила – заповед на
министъра на здравеопазването, която изрично е посочена в атакуваното НП.
Административното нарушение е извършено, както от обективна
страна, така и от субективна страна, тъй като нарушителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици и е целял именно тяхното настъпване. Касае се
до формално нарушение, което не може да се определи като маловажно, тъй
като то не се отличава с липса или незначителност на вредните последици,
или с други смекчаващи обстоятелства, които да го определят като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, която за нарушение като
конкретното предвижда глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение
от 1000 до 2000 лв.
Според настоящия съдебен състав отговорността на нарушителя е
индивидуализирана правилно, като наложената глоба е определена към
минималния предвиден в закона размер от 300.00 /триста/ лева, с оглед на
което липсва основание и възможност за проява на допълнително
снизхождение спрямо нарушителя чрез намаляване размера на наложеното му
административно наказание. Предвид конкретиката на случая, глоба в
минимален размер се явява достатъчна за постигане на целите по чл. 12 от
ЗАНН и същата съставлява намеса в правната сфера на жалбоподателя, която
е пропорционална на преследваните легитимни цели.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление е законосъобразно, а определеното с него административно
наказание е справедливо, поради което НП следва да се потвърди.
При този изход на спора на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
4
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно
заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото.
За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с
поведението си е станал повод за това насрещната страна да направи
горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 464р-4496 от
27.05.2020 г., издадено от директор на СДВР, с което на основание чл. 209а,
ал. 4, пр. 2, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, на К. Г. Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на сумата от 300.00 /триста/
лева за извършено административно нарушение, изразяващо се в това, че на
14.04.2020 г., около 13.00 часа, в гр. София, се намирал на открито
обществено място на бул. „М******** и не е поставил защитна маска на
лицето си или друго средство, покриващо носа и устата, при условия на
обявено в Република България извънредно положение с решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание, с което е въведена противоепидемична
мярка, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр, със заповед № РД-01-197 от
11.04.2020 г., т. 9, с която се допълва заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с която всички лица, които се намират на
обществени места (открити/закрити) са задължени да носят защитна маска за
лице или друго средство с аналогична функция и с това свое поведение
жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.
ОСЪЖДА К. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати по
сметка на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), сумата от
80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с
производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5