РЕШЕНИЕ
№ 260080
гр. Перник, 18.09.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено
осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
при
участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 120
/ 2020 г. по описа на Окръжен съд
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета
„ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
ОТ: „ЕОС Матрикс“ ЕООД - С., чрез юк. П.К., със съдебен адрес за връчване на книжа: ***
ПРОТИВ: Решение № 2016 от 19.12.2019 г. постановено по гр. дело № 5243/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че вземането е погасено по давност. С образуване на изпълнително дело №147/2011 погасителната давност според въззивника е спряла да тече до 26.06.2015г. предвид и на което към момента на постановяване на решението давността не е била изтекла.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован не изпраща представител не изразява становище по същество.
В съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител оспорва депозираната въззивна жалба и моли да
бъде постановено решение, с което да се потвърди изцяло решението на Районен съд
Перник, като в случая давностния срок е започнал да тече от 26.06.2015г.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът К.К.П. е депозирал пред
първоинстанционния Пернишки районен съд искова молба, с която е предявен иск за
признаване на установено по отношение на ответника ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление ***, че ищецът не дължи сумата 3000
лв. - главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта ДСК МАКСИКАРД от ***г., лихва за периода
20.04.2010-08.11.2010 в размер 733.62лв. заемни такси 43.20лв. ведно със законната лихва върху главницата
считано от 09.11.2010г. както и сумата 333.54лв. разноски за държавна такса и
юк. възнаграждения КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Районният съд е уважил така предявените
искове, като е приел, че процесното вземане е погасено по давност, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал.1 от ЗЗД.
Според районния съд, вземанията,
обективирани в процесния изпълнителен титул, за главница по договора за кредит
и разноски се погасяват с обща 5-годишна давност, а за вземането за обезщетение
за забава давностния срок е 3-години. Приел е също така, че давността е започнала
да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната давност,
тоест от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. на
Пленума на ВС тълкуване, а именно от 26.06.2015г., от което следвало, че към датата на подаване на
исковата молба – 09.09.2019г., така и към приключване на съдебното дирене давностен
срок е бил изтекъл, поради което отрицателният установителен иск се явявал неоснователен.
От фактическа страна се установява,
че по ч.гр.дело № 9429/2010 г. по описа на Районен съд Перник е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 на ***г., с която е разпоредено на К.К.П., с ЕГН: **********
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 3000.00 лв. /три хиляди лева/,
представляваща главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта ***
г., лихва за периода 20.04.2010 г. до 08.11.2010 г. в размер на 733.62 лв.
/седемстотин тридесет и три лева и 62 ст./, заемни такси в размер на 43.20 лв.
/четирдесет и три лева и 20 ст./, ведно със законната лихва върху главницата от
3000.00 лв., считано от 09.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 80.54 лв. /осемдесет лева и 54 ст./ държавна такса и 253.00
лв. /двеста петдесет и три лева/ юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за издаване на кредитна
карта *** г. и извлечение от счетоводните книги по заемна сметка № *** на
банката към *** г., издадено от „БАНКА ДСК” ЕАД.
На ***г. е издаден изпълнителен лист
въз основа на допуснато незабавно изпълнение Заповед за изпълнени по чл. 417 от ГПК от ***г..
От приложеното
по делото копие на изп. дело № 2011751040147/2011
г. по описа на ЧСИ Е. Д. се установява, че е образувано изпълнително
производство въз основа на молба от 10.03.2011г. от кредитора „Банка ДС“ ЕАД на
основание горепосочения изпълнителен лист срещу длъжника К.К.П., като в същата са посочени конкретни
изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
На 12.05.2011
г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, за която няма данни да е
връчена на длъжника.
С молба от
16.02.2012г. взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила, че е сключила договор за
цесия с факторингово дружество за вземането си по изп.д. № 147/2011г. поради
което искат всички съобщения и книжа по делото да се изпратят на цесионера след
неговото конституиране.
С молба от
30.07.2013г. „ОТП Факторинг България“ЕАД е поискал да бъде конституиран в
изпълнителното производство, като взискател с всички произтичащи от това правни
последици
На 13.09.2013г.
и 18.09.2013г. са изпратени покани за доброволно изпълнение, за която няма
данни да е връчена на длъжника.
С молба от
30.04.2018г., поради настъпили предпоставки на чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК
взискателя е поискал връщане на оригнала на представения по изп. дело
изпълнителен лист, в едно с издадената на осн чл. 417 от ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с отбелязване на ПД на
последното валидно изпълнително действие по делото.
От приложеното по
делото копие на изп. дело № 00631/2019 г.
по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че е образувано изпълнително производство въз
основа на молба от 07.05.2019г. от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание
горепосочения изпълнителен лист срещу длъжника К.К.П., като в същата
са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
На 28.05.2019г.
до „Банка ДСК“ ЕАД; „Първа инвестиционна банка“ АД; „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД за изпратени запорни съобщени за наложен от частния съдебен изпълнител
запор върху всички вземанията на длъжника К.К.П. на договорно и извъндоговорно
основание, в това чсило банкови сметки банкови касетки и открити акредитиви до
размера на дълга му по изп. д. № 631/2019г.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира
следното:
Длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата
на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила
на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната
и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта
на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение
и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства,
води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези
факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна
проверка, поради което настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда.
В настоящото производство
подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане на заповедта за
изпълнение.
Касателно
настоящия случай, е приложима петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, с оглед
трайната практика на ВКС с която е прието, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на
дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и
разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени
от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната
страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата
страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй
като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност
по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Действително по въпроса относно давността за вземания,
установени със заповед за изпълнение в съдебната практика са налице две обособени
становища. Според едното, влязлата в сила
заповед за изпълнение поради неподадено възражение от длъжника прекъсва давността
и новата давност е 5-години, тоест намира приложение чл. 117, ал.2 ЗЗД. Второто
становище е, че влязлата в сила заповед не се приравнява на влязло в сила съдебно
решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането.
Настоящият въззивен
състав поддържа първото становище, тъй като счита, че при снабдяване на кредитора
с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането се поражда сила на пресъдено нещо, поради което
се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Влязлата в
сила заповед за изпълнение на парично задължение (какъвто не се спори, че е
случая) е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години съгласно
чл.117, ал. 2 ЗЗД Характерно за влезлите
в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение
с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до
приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила -
такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на
влязло в сила решение и случаите, ако след устни състезания са настъпили нови
факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при
влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат изпълнителна
сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им
в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има
възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането
само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл.
303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.решения.
От датата на образуване
на първото изпълнителното дело – 10.03.2011г. съгласно действащото към този момент
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното
производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116,
б. “В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността
е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване
на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на 10.03.2013г.,
от който момент е започна да тече и новата давност, която е изтекла на 10.03.2018г.
Макар по делото да се установява, че след прекратяване на първото изп. дело № 147/2011г.
на ЧСИ Е. Д., на 07.05.2019г е образувано ново изпълнително дело № 00631/2019
по описа на ЧСИ С. Б. за вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на
цесионер на първоначалните взискатели, с посочени изпълнителни способи, тя е
след като е изтекъл петгодишния срок, след изтичането на който с погасява по
давност на правото да се изисква плащане на вземания от длъжника
Предвид на гореизложеното
настоящият състав на съда намира, че новата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, е започнала да тече от 10.03.2013г. и е изтекла
на 10.03.2018 г., поради което вземанията на жалбоподателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
сумите по изпълнителния лист (главници, лихви и разноски) са погасени по давност,
поради което и не се дължат от жалбоподателя.
Следователно предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК се явява основателни
и следва да се уважат изцяло.
Районния съд в обжалваното
решение е достигнал до същите правни изводи поради което макар и с различни
мотиви следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба да бъде оставена
без уважение
С оглед резултата от обжалването и уважаването
на въззивната жалба на осн. чл. 273, във вр. с чл.78 от ГПК на въззиваемия се дължат,
направените в хода на въззивното производство разноските, за които е представил
доказателства. Видно от договор за правна помощ и съдействие от ***г., с
предмет оказване на правна защита и съдействие по предявена пред ПОС страна е
заплатила сумата от 550.00 лв., договорено възнаграждение, което съгласно т.1
от ТР 6/2012г. на ОС ГТК на ВКС следва да бъде присъдено в посочения размер.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
По изложените съображения
Пернишки окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2016/19.12.2019 г. постановено по гр.д. № 5243/2020г. по описа
на РС Перник.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. К.П., с ЕГН: ********** и адрес *** сумата
в размер на 550.00 лв.
/петстотин и петдесет лева/ представляващ направени съдебно – деловодни разноски
в хода на въззивното производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.