РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1742
гр. Пловдив 16
август 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на двадесет и пети юни
хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от председателя
административно дело № 1182 по
описа за 2019 год. на
Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от АПК и чл. 156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството по делото е повторно пред
първоинстанционния съд, след като с Решение № 5816/17.04.2019 г., постановено
по АД № 13750/2018 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение,
е било отменено Решение № 1725/25.07.2018 г., постановено по АД № 1737/2016 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, ХХVІІ с., в посочените части, като делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Първоначално
производството е образувано по жалба на Д.Д.Д., ЕГН **********,
в качеството на ЕТ „Д.Д.“, ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция: ****, чрез адвокат **** против ревизионен акт №
Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от В. **** ****, на длъжност
главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Т.И.К., на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив,
потвърден с решение № 393/16.06.2016 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която е на
оспорващия са определени задължения по ЗДДС за периоди: от 15.01.2009 г. –
31.12.2011 г. и от 15.10.2013 г. – 31.01.2014 г. в размер на 66 058.04 лв.,
ведно с начислената лихва в размер на 37 114.30 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 796.67 лв.
и лихва – 72.56 лв., за 2010 г. – в
размер на 234.69 лв. и лихви – 30.67 лв., както и лихви за авансови вноски за
ДОО, ЗО и ЗДПО за 2010 и 2011 г. в размер на 4.71 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт,
потвърден с решението на горестоящия орган. Твърди се, че ревизионният акт е
недопустим и неправилен, постановен при допуснати съществени процесуални
нарушения. Счита се, че не са представени доказателства за осъществени
доставки, както и се твърди, че съдържанието на фактурата следва да бъде индивидуализирано
с други документи като стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. Възразява се относно изводите на административния
орган, че са налице данни за укрити приходи или доходи.
В
съдебно заседание при второто разглеждане на делото жалбоподателят се
представлява от адв. ****, която поддържа жалбата и моли съда да отмени
обжалвания РА. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. К., излага становище за неоснователност на
жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Представена е писмена защита. Претендира се
присъждане на разноски за двете инстанции.
Административен
съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с
разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за
установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”
– гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Извършената ревизия е повторна и е възложена
във връзка с решение Решение №
509/23.06.2015 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, с което е отменен първоначално
издаденият РА № Р-160024144000731-091-001/01.04.2015 г. за определените
задължения по ЗДДС за периода 15.01.2009 г. – 31.12.2011 г. и 15.10.2013 г. –
31.01.2014 г., данък по чл.48 от ЗДДФЛ и
ЗОВ за ДОО и ЗО за периода 2009 – 2011 г.. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК
преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване
нов ревизионен акт.
Повторната ревизия
на лицето е започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001615005100-020-001/02.07.2015 г. /л.973/ на В. **** **** – главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, с която е възложено
извършване на ревизия на Д.Д.Д., ЕГН **********, в
качеството на ЕТ „Д.Д.“, ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция: ****, с обхват: задължения за данък по ЗДДС за периода от
15.01.2009 г. до 31.12.2011 и 15.10.2013 г. – 31.01.2014 г.; данък върху
доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода
01.01.2009 – 31.12.2011 г.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2009 г. – 31.12.2011 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица, универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се лица и ЗО – за самоосигуряващи се лица
за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2011 г. Съгласно заповедта, срокът за
извършване на ревизията е бил определен в срок от три месеца, считано от
връчването на заповедта, което е сторено на 06.08.2015 г. Срокът на ревизията е съответно продължен със
Заповед № Р-16001615005100-020-002/06.11.2015 г. (л.962) и ЗВР №
Р-6001615005100-020-003/03.12.2015 г. (л.961) до 06.01.2016 г., без да е
изменян обхватът на ревизията.
В
срок е издаден ревизионен доклад № Р-16001615005100-092-001/20.01.2016 г., против констатациите в който е подадено
възражение с вх. № 70-00-1820/15.02.2016 г., към който са представени писмени
доказателства. Възражението е обсъдено от компетентните органи по приходите,
изложени са допълнителни аргументи за неговата неоснователност и въз основа на
констатациите в ревизионния доклад е издаден обжалваният Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото Заповеди на директора на ТД на НАП Пловдив.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен
ред с възражения против констатациите в РА, повторени при съдебното оспорване.
Решаващият орган е намерил жалбата за неоснователна,
съответно РА е потвърден с Решение № 393/16.06.2016 г. от директора на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, по
отношение на определените задължения по ЗДДС за периоди: от 15.01.2009 г. –
31.12.2011 г. и от 15.10.2013 г. – 31.01.2014 г. в размер на 66 058.04 лв.,
ведно с начислената лихва в размер на 37 114.30 лв.; данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 796.67 лв.
и лихва – 72.56 лв., за 2010 г. – в
размер на 234.69 лв. и лихви – 30.67 лв., както и лихви за авансови вноски за
ДОО, ЗО и ЗДПО за 2010 и 2011 г. в размер на 4.71 лв.
С решението на директора на ОДОП Пловдив РА е изменен
в частта по отношение на за допълнително установените задължения за лихви за
2009 г., както следва: лихви по вноски /авансови и окончателни/ за ДОО от
374,89 лв. на 1,30 лв., за лихви по
вноски /авансови и окончателни/ за ДЗПО - УПФ от 144,79 лв. на 0,49 лв. и за
лихви по вноски /авансови и окончателни/ за здравно осигуряване от 158,98 лв.
на 0,45 лв.
РА е обжалван по съдебен ред в частта, потвърдена от
решаващия административен орган, като с решение № 1725/25.07.2018 г.,
постановено по адм. дело № 1737/2016 г. по описа на Пловдивския административен
съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Д.Д.“ - гр.
Стара Загора, срещу РА № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 393/16.06.2016 г. на
директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -
гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за периода
м.12.2009г., м.12.2010г. и в частта на определения ДДС за д.п.м.10.2013г.-м.01.2014г.,
както и в частта на установените задължения по чл.47,ал.2 от ЗДДФЛ за 2009г.
С Решение № 5816/17.04.2019 г., постановено по адм.д.
№ 13750/2018 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е било
отменено Решение № 1725/25.07.2018 г., постановено по АД № 1737/2016 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, в посочените части, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав при дадени указания от ВАС на ПАС. В
останалата част РА е влязъл в законна сила.
В този смисъл следва да се посочи, че предмет на спора
в настоящето съдебно производство е РА № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение №
393/16.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в
която са установени задължения за ДДС за периода м.12.2009г., м.12.2010г. и в
частта на определения ДДС за д.п.м.10.2013г.-м.01.2014г., както и в частта на
установените задължения по чл.47,ал.2 от ЗДДФЛ за 2009г.
В хода на настоящето съдебно производство са
присъединени събраните доказателства по АД № 1737/2017 г. по описа на Административен
съд Пловдив.
Настоящият съдебен състав намира за установено
следното от фактическа страна:
Основната дейност на Д.Д. с
ЕТ „Д.Д.“ е търговия на дребно с хранителни и
пакетирани стоки, тютюневи изделия и др. За ревизираните периоди дейността на
ЕТ „Д.Д.“ е упражнявана в наети търговски обекти: магазин
„Б.Б.“ в гр. Стара Загора, ул. „***“ № 19; магазин за
хранителни стоки в гр. Стара Загора, ул. „***“ № 30.
За ревизираните периоди ЗЛ не е било регистрирано по
ЗДДС, регистрацията е извършена на 24.01.2014 г. по инициатива на
търговеца. Въз основа на
представените данни в хода на ревизията
е установено, че търговецът е отчел следните обороти по години: за 2008 г. –
14910,39 лева; за 2009 г. – 13880,06 лева; за 2010 г. – 19497,57 лева и за
2011г. – 20593,80 лева.
Отчетени са приходи от дейността: за 2009 г. –
11556,72 лева; за 2010г. – 16247,97 лв. и за 2011г. – 17161,50 лв., спрямо
разходи: за 2009 г. – 13725,58 лв.; за 2010г. – 18971,94 лв. и за 2011г. –
19894,19 лв.
Констатирано е, че през процесния период задълженото
лице е внасяло патентен данък: за 2009 г. – 675 лева; за 2010 г. – 172,50 лева
и за 2011 г. – 390 лева.
При първото разглеждане на делото с протокол №
1030879/29.12.2015 г като доказателства са присъединени РА №
Р-16002441000731-091-001/01.04.2015 г. на Д.Д.Д.с ЕТ
„Д.Д.“ доказателства от извършени насрещни проверки
на основни доставчици на стоки за ревизираните периоди „***“ ЕООД.
В хода на ревизията от Д.Д.
с ЕТ „Д.Д.“ по реда на ДОПК са изискани всички
първични и вторични счетоводни документи, инвентаризационни описи,
доказателства за дата и място на предаване на стоките от доставчиците, за
лицата предали и съответно, приели стоките в търговските обекти на ЕТ, за
начина на транспортиране на стоките, данни и обяснения относно установените
разлики и др.
В отговор от РЛ са представени фактури за покупка на
стоки, тетрадки с приложени дневни и месечни касови отчети от ЕКАФП на двата
магазина, книга за разходите за 2011 г., книга за приходите за 2011 г., справка
за работни заплати, банкови извлечения, разплащателни ведомости, подадени ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните
периоди.
За 2009 и 2010 не са представени заведени книги за
стокови материални запаси и книги за разходите, от което е формиран извод, че
не са спазени изискванията и принципите за водене на специфичните регистри при
едностранното счетоводно записване на стопанските операции и не може да се
установи какви стоки са закупувани от ЕТ „Д.Д.“, от
кои доставчици; липсва информация за стоките по вид, количество, цена.
От представените документи е установено от приходната
администрация, че ЕТ „Д.Д.“ извършва търговска
дейност в два обекта - магазини за
хранителни стоки и има назначени лица на трудов договор на длъжност – продавач: - за 2007 г. – 7
лица, за 2010 г. – 6 лица и за 2011 г. - 6 лица.
При прегледа на представените тетрадки с приложени
дневни и месечни касови отчети от ЕКАФП на двата търговски обекта, органите по
приходите са констатирали, че ЕТ „Д.Д.“, за
ревизираните периоди, отчита малки дневни обороти, предимно в диапазона 30,00 –
50,00 лв., а същевременно, наетият персонал по трудови правоотношения на
длъжност продавач за трите години варира между 6 и 7 лица. По данни от
представените справки за работната заплата за 2011 г. ревизиращите органи са
констатирали, че направените разходи за работна заплата и осигуровки за 2011 г.,
в размер на 13 699,88 лв., превишават над два пъти отчетната стойност (5 999.71
лв.) на продадените от ЕТ „Д.Д.“ през 2011 г. стоки.
При прегледа на предоставените от РЛ фактури за закупени стоки, органите по
приходите са констатирали малки количества стока, закупена за зареждане на
двата магазина. През месеците в счетоводството на ЕТ има заведени между 5 -212
броя фактури на малки стойности, с ограничен асортимент и количество стоки.
В хода на ревизионно производство са извършени
насрещни проверки и са връчени ИПДПОТЛ контрагентите на РЛ, включително и на
дружествата, от които са издадени спорните фактури - „***“ АД – Стара Загора (сега „***“ АД), ЕИК ***,
„***“ ЕООД, ЕИК ***, „***“ ООД, ЕИК ***, „***“ ЕООД, ЕИК ***. Събрани са копия
на издадените към ЕТ „Д.Д.“ фактури, документи,
свързани с разплащане на доставките, извлечения от главна книга, хронологични
ведомости на счетоводни сметки 501, 702 и 4532, свидетелства за регистрация на
ФУ, копия на регистрационни талони за МПС, пътни листове, обяснителни записки и
др.
В хода на ревизията е установено, че върху голяма част
от фактурите издадени от „***“ АД – Стара Загора (сега „***“ АД) и „***“
ЕООД, върху всички от „***“ ЕООД и върху 2 бр. фактури от „***“ ООД е положен
подпис за получателя по доставките.
От сочените доставчици са представени писмени
обяснения и доказателства във връзка с изпратените ИПДОПЗЛ.
Във връзка с ИПДПОЗЛ, с писмо с вх. № 70-00-12388 от
22.12.2015 г. от „***“ ЕООД са
представени документи и писмени обяснения(л. 1507).
Според представените писмени обяснения предметът на продажба по спорните фактури са
стоки от дивизия Philip Morris.
Заявено е, че продажбата на стоките и скреч карти за мобилни
услуги се осъществява чрез посещение на търговския представител на доставчика
до адреса на клиента. Заявката се взима в деня на посещението. Стоката се
намира в превозното средство на търговския представител и се предоставя в деня
на посещение като същото МОЛ издава фактура и касов бон. Транспортните разходи
са за сметка на *** ЕООД. Посочено е относно плащанията, че по сметка 510 Пари
транзит се отразяват всички събрани суми от клиенти по фактури в брой за
съответната дата, които са разплатени на служител на доставчика в деня на
посещението. Заявено е от представителя на дружеството, че стоката се предава
на клиента. придружена единствено от фактура и няма практика да се издават
други документи като стокови разписки, товарителници и приемо-предавателни
протоколи. Представени са справки на с/ка 510 пари в транзит и справка гр. 20 с
натрупване до 31.12.2015 г.
В отговор на изпратено ИПДПО от 02.12.2015 г. от „***“ ЕООД
са представени писмени обяснения, в които е заявено от управителя на
дружеството, че „***“ ЕООД е „изпълнител по въпросните доставки, а получател е „Д.Д.“ ЕТ..“ Описано е, че между двете дружества няма сключени
договори, както и че не са съставяни приемо-предавателни протоколи. Посочено е,
че транспортът на стоките по фактурите, предмет на искането е извършен от
склада на „***“ в гр. Стара Загора до търговския обект на клиента. Осъществен е
с товарен автомобил „Ситроен Берлинго с регистрационен номер ****, Ситроен ****,
Ситроен ****, собственост на дружеството. Водач на ПС е Д.Ш., назначен на
длъжност „продавач разносна търговия“. Заявено е, че сумите по фактурите,
предмет на искането, са платени в брой от представител на фирма „Д.Д.“ ЕТ на представител на фирма „***“, доставил стоката до
обекта на получател. Към ПО са приложени копие от регистрационен талон,
удостоверение за дерегистрация и копия на пътни листи.(л. 2361).
От „***“ ООД са представени документи и ПО както в
хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство при първото
разглеждане на делото във връзка с назначената ССчЕ. (л. 1548 и л. 3226).
В отговор на ИПДПО в хода на ревизията са представени
документи и писмени обяснения, между които и спорните фактури, свидетелства за
регистрация на ЕКАПФ, КБ, талон на МПС, разпечатка на счетоводна сметка 205 за
МПС, хронологични ведомости (л. 1548).
В представените ПО от управителя на „***“ ООД е
посочено, че начинът на плащане е в
брой. Описано е, че за осъществяване на дейността доставчикът използва
собствени транспортни средства, като транспорта от склада на доставчика до
клиента е за сметка на „***“ ООД. Описано е, че стоките са доставяни от З.З. до обекти на клиента в гр. Стара Загора, кв. „Железник,
ул. „***“ № 19 и ул. „***“ № 28, като
касов бон за стоката се издава на място от касов апарат без стационарен обект. Посочено
е, че предметът на фактурите е доставка на чипс, ядки, бисквити, вафли,
желирани бонбони. Заявено е, че дружеството разполага със складова база за
съхранение на продадените стоки и необходимия кадрови потенциал за извършване на
посочените доставки. Описано е,
че търговските представители на доставчика приемат заявките за доставка на
стоки от ЕТ „Д.Д.“ чрез мобилно устройство в обекта
на фирмата. Приетите заявки се изпращат по електронен път в офиса на „***“ ООД,
където се обработват в ERP система от оперативен счетоводител и се издава
фактура. Доставката се осъществява от шофьори на „***“ ООД до обекта на „Д.Д.“ ЕТ. Описано е също, че заявките не се съхраняват на
хартиен носител, тъй като са в електронен формат. Плащаните фактури в брой при
доставката са внасяни в касата на „***“ ООД
от лицата З.З., служител на „***“ ООД,
Представените в хода на съдебното производство ПО са
идентични с представените обяснения в хода на ревизията. Посочено е още, че от
доставчика не могат да се представят касови бележки, защото са избелели. Заявено
е също, че фактурите за посочения период не са подписани от служител на Д.Д. ЕТ, „…защото подписът не е задължителен…“
Като приложение към писмените обяснения са представени
експедиционни бележки и счетоводни статии, както и Трудов договор и
Допълнително споразумение към трудов договор на З.З., договор за наем и
анекс към него, счетоводни статии, експедиционни бележки.
Приходните органи са приели, че по горепосочените
фирми са редовни доставчици на ЕТ „Д.Д.“ и видовете
стоки в неотчетените фактури съвпадат с предмета на дейност на ЗЛ.
Въз основа на представените документи от ревизираното
лице и доставчиците и след извършени
проверки в информационната система на НАП органите по приходите са установили,
че голяма част от издадените фактури за доставка на стоки, подробно описани в
таблици на стр.7-48 и 60-85 от РД /по доставчици, фактури стойности/, не са
намерили отражение в счетоводните регистри на РЛ – количествено и стойностно;
съответно, не е отчетена от търговеца и последващата продажба на стоките по
тези фактури. Предвид това, ревизиращият екип е приел, че са налице данни за
укрити приходи от страна на Д.Д. с ЕТ „Д.Д.“. Тъй като, в счетоводството на ЕТ няма
записани стоки без първичен документ и няма доказателства за излишъци, брак и
липси, органите по приходите са приели, че към края на всеки един от
проверяваните периоди, стоката по неосчетоводените фактури са реализирани на
вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените
приходи от продажбата им, не са отчетени като такива, а са укрити. Горното е
счетено за предпоставка ревизията да бъде проведена по реда на чл.122, ал.1, т.
2 и т. 4 във вр. чл. 124 от ДОПК и
данъчната основа за преки и косвени данъци да бъде определена по реда на
ал.2 от с. т., за отчетните периоди 2009 до 2014 г. На лицето е връчено
уведомление, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Извършен е анализ на изброените в ал.2 точки, като в констативната част
на РД са посочени относимите към настоящото производство обстоятелства.
При определяне на приходите от продажби за всеки
отчетен период от обхвата на ревизията, органите по приходите са ползвали данни
за декларирани приходи и доходи по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и документите,
предоставени от доставчиците на стоките при насрещните проверки.
Въз основа на отчетната стойност на стоките по
процесните фактури, органите по
приходите са установили, че търговецът
не е отчел приходи по години както следва: за 2009 г. –164575,04 лева (при
приложена корекция от съда, поради констатирани при аритметичната проверка
грешни изчисления, стойността се установява в размер на 164661,60 лева); за
2010 г. - 98935,55 лева и за 2011г. - 14904,02 лева. Спрямо така установените
приходи, ревизиращите са определили съответните разходи: за 2009 г. – 155428,24
(при приложена корекция от съда, поради констатирани при аритметичната проверка
грешни изчисления, стойността се установява в размер на 155408,24 лева); за
2010 г. - 93437,38 лева; за 2011 г. - 14194,31 лева.
Въз основа на данните за неосчетоводени от ревизираното лице фактури през 2008г.,
издадени от „***“ АД – Стара Загора,
органите по приходите са приели, че към 31.12.2008г. търговецът е формирал
облагаем оборот за регистрация по ЗДДС - чл.96 от ЗДДС (облагаем оборот за 12
месеца преди текущия) в размер на 190 648,54 лв. като е поддържал този оборот
над 50 000,00 лв. към 31.12.2011 г., след което същият спада под този праг. Към
30.09.2013 г. отново е достигнат облагаем оборот в размер на 51 988,53 лв.,
който се поддържа и към 31.12.2013 г.
Органите по приходите са установили, че търговецът
съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС е следвало да се регистрира през м. януари 2009
год. като подаде заявление за регистрация от 01.01.2009г. до 14.01.2009г. и за
всички извършени последващи доставки е било длъжно да начислява ДДС по реда на
чл.86 от ЗДДС.
За нуждите на облагането с косвения данък е определен
облагаемия оборот на лицето по данъчни периоди като сума от следните елементи:
данни от дневните финансови отчети от ЕКАФП от двата търговски обекта и
стойността на неотчетените покупки, установени при извършените насрещни
проверки на доставчиците, увеличена с 6% надценка за цигарите, определена при
ревизията на база ползвана търговска отстъпка при закупуване на тютюневите
изделия и 5% надценка за всички останали нехранителни и хранителни стоки.
За реализацията на закупени от ЕТ стоки -
представляващи доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за ДДС: за
период м. декември 2009 г. – 35228,35 лева; за период м. декември 2010г. –
23036,70 лева; за период м. декември 2011г. – 6413,10 лева; за период м.
октомври 2013г. – 55,78 лева; за период м. ноември 2013г. – 756,42 лева; за
период м. декември 2013г. – 533,76 лева; за период м. януари 2014г. – 33,93
лева. Върху посочените главници са начислени и лихви за просрочие.
Въз основа на данните за укрити приходи ревизиращите
са установили, че за периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. ЕТ Д.Д. е данъчно задължено лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през отделните данъчни години, попадащи в
обхвата на ревизията, които следва да бъдат обложени по реда на чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ.
След прилагане на принципа за съпоставимост на
приходите спрямо разходите, ревизиращите са установили следната печалба/загуба
на ревизираното лице: за 2009г. – печалба 6987,94 лева, представляваща разлика
между общите приходи от 176141,76 лева (164575,04 лв. + 11566,72 лв.) и общите
разходи от 169153,82 лева (155428,24 лв. + 13725,58 лв.); за 2010г. – печалба
2774,20 лева, представляваща разлика между общите приходи от 115183,52 лева
(98935,55 лв. +16247,97 лв.) и общите разходи от 112409,32 лева (93437,38 лв. +
18971,94 лв.); за 2011г. – загуба 2732,69 лева, представляваща разлика между
общите приходи от 32065,52 лева
(14904,02 лв. + 17161,50 лв.) и общите
разходи от 34088,50 лева (14194,31 лв. + 19894,19 лв.).
Определена е основата за облагане с данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ и конкретните му размери на дължимия данък: за 2009 г. ДО
5311,16 лева (6987,94 лв. – 1676,78 лв. дължими ЗОВ,) и данък 796,67 лв.; за
2010 г. ДО 1564,60 лв.( 2774,20 лв. - 1209,60 лв. дължими ЗОВ) и данък 234,69
лв. Върху посочените главници са начислени и лихви за просрочие.
В хода на първото разглеждане на делото са допуснати и
приети три съдебно - почеркови експертизи /СПЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, заключенията по които са приети без възражения от страните.
Експертите по СПЕ са установили, че подписът за
получател в подробно описаните в заключението фактурите за периода 16.02.2008г.
- 03.03.2010 г., издадени от „***“ АД, е полаган от Д.Д.Д.или
работници на фирмата - Д.К.Х., А.В., Д.Х.,
М.П.и М.Ц..
Заключението на вещите лица е, че подписът на
получател на фактурите, издадени от „***“ ЕООД не е изпълнен от Д.Д., Д.Ж.Д., И.Д.Д.или от
работници на фирмата.
По отношение на издадените фактурите от „***“ ООД, е
констатирано, че на едната от фактурите подписът за получател не е изпълнен от
работници към фирмата, а на едната от фактурите подписът е изпълнен от Д.Х.
-служител на дружеството.
В хода на съдебното производство при първото
разглеждане на делото, в о.з. на 20.09.2017 г. е дадена възможност на
процесуалния представител на жалбоподателя да формулира допълнителни задачи към
графологичната експертиза във връзка с постъпилите по делото и подписани
фактури от “***” АД и от “***” ООД, във връзка с което по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя е допусната допълнителна СПЕ, вещото
лице по която да даде отговор на въпроса подписът, положен като получател във
фактури, издадени само от „***“ са
изпълнени от работници на фирмата.
За доставчика ВЛ „***“ АД вещото лице по ССчЕ е
установило, че съгласно счетоводна справка „Дневник на сметка 411 Клиенти -
кредит” за 2009 г. и 2010 г. всички представени по делото фактури са
осчетоводени като платени в брой. Съгласно счетоводна справка „Дневник на
сметка 411 Клиенти - дебит” за 2009 г. и 2010 г. по всички процесни фактури е
отразен приход по кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки срещу
дебита на сметка 411 Клиенти. Според заключението на ВЛ други документи
доказващи приемо-предаването на стоката и транспорта по доставката освен
фактури не са представени по делото. Не са представени и счетоводна справка за
движението на стоковия поток по заприхождаването и изписването на стоките като
продадени на ЕТ Д.Д., касови книги на доставчика,
както и данни за кадрова и техническа обезпеченост на дружеството.
ВЛ е дало заключение, че процесните фактури, издадени
от „***“ АД на ЕТ „Д.Д.“ са осчетоводени като приход
при доставчика, отразено е разплащане в брой по фактурите. Осчетоводяването е
съставено на база фактурите за продажба. Счетоводството на доставчика не
предоставя възможност да се проследи стоковия поток по заприхождаването и
изписването на процесните стоки като продадени на ЕТ „Д.Д.“.
Счетоводните записвания не отразяват индивидуализацията на стоките при
доставчика по вид и количество, не са налице и документи към фактурите,
индивидуализиращи прехвърлянето на родово определена вещ. Не са налице данни по
делото за кадрова и техническа обезпеченост на дейността на доставчика.
За доставчика „***“ ЕООД вещото лице е установило, че
в представените по делото копия на фактури е посочен начин на плащане
„незабавно плащане”. Според наличната по
делото в том 6 на листи 1534-1537 счетоводна справка „Справка с/ка 510 Пари в
транзит” за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2011 г., всички издадени фактури са
осчетоводени в регистрите на дружеството като платени в брой. Представена е по делото счетоводна справка „Хронологична
ведомост на сметка 702” за осчетоводяване на прихода по доставките. Съставени
са счетоводни записвания по дебита на сметка 411 Клиенти срещу кредита на
сметка 702 Приходи от продажба на стоки по всички процесни фактури в горната
таблица. Наличен е „Регистър сметка 304 Стоки”, който показва изписване на
отчетната стойност на продадените стоки към ЕТ „Д.Д.“.
Констатирано е, че е налична по делото счетоводна справка „Издадени документи” (л.
1508-1522), която показва изписаните видове стоки с процесните фактури, но
липсва предходната доставка, с която са заприходени тези стоки и стоков поток
не може да се направи. Експертът е посочил, че от представен по делото „Счетоводен регистър на с/ка 205 до 31.12.2011
г.” се установява наличието на активи, свързани с дейността на доставчика.
Посочено в заключението е, че по отношение на кадровата обезпеченост не са
представени документи.
Според заключението на експерта, процесните фактури,
издадени от „*** ЕООД“ на ЕТ „Д.Д.“ са осчетоводени
при доставчика, отразено е и разплащане по фактурите. ВЛ е посочило, че счетоводните
записвания са съставени на база фактури за продажба, като счетоводството на
доставчика не предоставя възможност да се проследи стоковия поток по
заприхождаването и изписването на процесните стоки. Според експерта индивидуализация
по вид и количество на продадените стоки е установима по счетоводни данни. Не
са представени документи за приемо-предаване на стоките и транспортни
документи, нито други документи, обективиращи прехвърлянето на родово
определена вещ, касови книги от доставчика, в които да се провери отразени ли
са плащания от жалбоподателя. Представени са данни за техническа обезпеченост
на дейността. Липсват данни за кадрова обезпеченост на доставчика.
За доставчика „***“ ООД вещото лице е установило, че
върху представените по делото фактури е посочен начин на плащане „в брой”.
Според наличната по делото счетоводна справка „Хронология с кореспонденции” за
периода 01.01.2009 г. – 31.12.2011 г., всички фактури са осчетоводени в
регистрите на дружеството по дебита на сметка 41101 Клиенти срещу кредита на
сметка 70201 Приход от продажби на стоки. Във връзка с осчетоводяване на
плащането са съставени счетоводни статии по дебита на сметка 50101 Каса в
левове срещу кредита на сметка 41101 Клиенти. Експертът е дал заключение, че други
документи доказващи приемо-предаването на стоката и транспорта по доставката
освен фактури не са представени по делото. Установено е, че не са представени счетоводна справка за движението на стоковия
поток по заприхождаването и изписването на стоките като продадени на ЕТ „Д.Д.“. Описано е, че са представени трудовия договор на
лицето, доставяло стоките на жалбоподателя, договор за наем на недвижим имот,
който служи за извършване на основната дейност на фирмата, счетоводна справка
за наличните в дружеството активи, която според заключението на експерта показва
внушителен брой транспортни средства. Дружеството-доставчик е представило също
копия на контролните ленти на регистрираното си ЕКАФП, от което са издавани
касови бонове при продажби.
При тези данни експертът е дал заключение, че
процесните фактури, издадени от „***‘ ООД на ЕТ „Д.Д.“
са осчетоводени при доставчика, отразено е и разплащане по фактурите.
Счетоводните статии са съставени на база фактурите за продажба. Счетоводството
на доставчика не предоставя възможност да се проследи стоковия поток по
заприхождаването и изписването на процесните стоки. Според заключението на
експерта представените по делото експедиционни бележки, които индивидуализират
стоките по вид и количество не могат да се обвържат с фактурите за продажба.
Експедиционните бележки не са подписани от страните по сделките. Транспортни
документи не са представени и данни за кадрова и техническа обезпеченост на
дейността.
За доставчика „***“ ООД вещото лице е установило, че
върху представените по делото фактури е посочен начин на плащане „в брой”.
Според наличната по делото счетоводна справка „Главна книга за сметки 702, 501”
за периода 22.10.2009 г. – 25.05.2011 г., всички описани фактури са
осчетоводени в регистрите на дружеството по дебита на сметка 501 Каса в лева
срещу кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки. Представена е счетоводна справка за движението на стоковия
поток по заприхождаването и изписването на стоките като продадени на ЕТ „Д.Д.“, от която се виждат закупените стоки от предходен
доставчик и последващата продажба към жалбоподателя. Описано е в заключението,
че са представени копия на пътни листи от 2009 г., като според експерта пътните
листи са попълнени коректно, но не са за датите на доставка по процесни фактури
и в тях е вписан като маршрут Стара Загора и не става ясно кои обекти са
посещавани. Посочено е, че експертизата не може да ги обвърже с конкретни
процесни доставки. Представена е справка за наличните в дружеството транспортни
средства, свързани с техническата обезпеченост на дейността. Според
заключението на експерта от представените документи се установява, че *** ООД
разполага с голям брой транспортни средства. Представен е също Договор за наем
на склад с площ 370 кв.м. в гр.Стара Загора, от 08.10.2007 г., разпечатки на сметки
203 Сгради, 206 Офис обзавеждане, 207
Машини и оборудване, 208 компютърна техника и 2099 Други ДМА, които според
експерта показват, че дружеството разполага с офис техника и обзавеждане,
хладилни агрегати, касови апарати, компютърни системи и други за нуждите на
дейността си. По отношение на кадровата обезпеченост дружеството е представило
Протоколи за подадени към НАП Декларации-Образец 1, в които е отразено, че е подадената
информация е за 111 назначени служители за м.10 и м.11 на 2009г.
При тези данни експертът е посочил, че процесните
фактури са осчетоводени при доставчика, отразено е и разплащане по фактурите.
Счетоводните статии са съставени на база фактурите за продажба. Счетоводството
на доставчика предоставя възможност да се проследи стоковия поток по
заприхождаването и изписването на процесните стоки като продадени на ЕТ „Д.Д.“, стоките са индивидуализирани по вид и количество. Посочено
е от ВЛ, че не са представени документи за приемо-предаване на стоките и
транспортни документи, отразяващи прехвърлянето на вещите. Налице са данни за
кадрова и техническа обезпеченост на дейността.
По отношение счетоводството на ЕТ „Д.Д.“ вещото лице е установило, че търговецът води
едностранно счетоводство, като по делото са налични само книга за приходите и
книга за разходите за 2009 г., не е представена книга за материалните запаси,
поради което вещото лице не може да каже дали стоките по процесните сделки са
заведени като такива. В заключението е
посочено още, че едностранната форма на водене на счетоводство не позволява да
се проследи салдото на с/ка „Каса“ към конкретната дата и да се установи имало
ли е в касата достатъчна наличност на пари за разплащане по процесните сделки.
Експертът е посочил още, че не може да каже каква е точната надценка при ЕТ „Д.Д.“ за всяка от получените стоки, тъй като липсва книга за
материалните запаси и само за 2009 г. е предоставена книга за приходите, в
която приходите са отразени помесечно,
но не и по видове стоки.
В хода на първото съдебното производство са
представени и приети като доказателства заповед
№ РД-09-2/05.01.2015 г. на директор на ТД на НАП – Пловдив (л.2467, т.9); писмо
вх. № 1534/25.01.2017 г. от ТД на НАП – Пловдив, офис – Стара Загора, с което
се представят доказателства по опис (л.2489, т.10); молба от Агенция „Митници“
– Митница Пловдив вх. № 159/05.01.2017 г., ведно с доказателства по опис; молба
от ответника вх. № 2880/2017 г., с която се представят доказателства (л.2508,
т.10); декларация от „Инкозметиск“ АД вх. № 7906/2017 г., ведно с доказателства
(л.2591, т.10); молба от ответника вх. № 8646/12.05.2017 г., с която се
представят три броя заверени копия на доклади от независими одитори за 2008,
2009, 2010 г. (л.2638, т.10); писмо вх. № 8988/18.05.2017 г. и вх. №
8987/18.05.2017 г. на изпълнителните директори на „***“ АД (л.2634-2635, т.10);
писмо вх. №9751/31.05.2017 г. от „***“ ООД, писмо вх. № 10436/12.06.2017г. от „***“
ЕООД, писмо вх. № 11381/23.06.2017 г. на „***“ ООД с приложени доказателства; цифров носител – електронни
копия на документи на ревизията, подписани с електронен подпис.
Съдът намира, че РА е издаден от компетентни органи по
приходите /така чл.119 ал.2 от ДОПК в сега действащата им редакция/, в
предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство.
Предмет на спора в настоящето съдебно производство е ревизионен
акт № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от В. **** ****, на
длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията, и Т.И.К., на
длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП
– гр. Пловдив, потвърден с Решение № 393/16.06.2016 г. на директора на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която
е на оспорващия са определени задължения по ЗДДС за периоди: от 15.01.2009 г. –
31.12.2011 г. и от 15.10.2013 г. – 31.01.2014 г. за м.12.2009г. и данък по чл.48
от ЗДДФЛ за 2009г.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден
по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да е
приложима презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред
са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.1-7 ДОПК. В
конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите приели, че за ревизирания период по отношение на
ревизираното лице са установени основания по 122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за
укрити приходи и т.4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане. Като фактическо основание да се премине към
облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че за ревизирания
период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си фактури за доставка
на стоки от конкретно посочените в РД и РА доставчици, с предмет на доставките хранителни
стоки и тютюневи изделия, козметика, безалкохолни напитки, минерална вода,
мляко и млечни продукти, промишлени стоки и др. Въз основа на събраните в хода на
ревизията доказателства, органът по приходите приел, че ревизираното лице е
получило стоките, описани в издадените от доставчиците фактури, които
впоследствие продал и реализирал приход, който не декларирал, т. е. налице са
данни за укрити приходи, както и за водене на счетоводството по начин, който не
дава възможност за установяване на основата за облагане.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат
точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК и при
спазване на правилата на чл. 122, ал.2 и ал.4 ДОПК, законът дава възможност на
органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.
122, ал.1 от ДОПК, респективно – на тези, посочени в РА.
В разглеждания случай фактическите констатации на
органите по приходите не се опровергаха. Изведените въз основа на тях правни
изводи са верни и съответстват на материалния закон.
Безспорно е установена предпоставката на чл. 122,
ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, а именно, наличие на данни за неотчетени приходи от
реализация на стоки, което резултира в липса на възможност за установяване на
основата за данъчно облагане. Този извод кореспондира пряко с данните от
анализа на счетоводната отчетност на ревизираното лице .
На първо място видно от назначените и приети
заключения при първото разглеждане на делото СПЕ, че подписът за получател в
подробно описаните в заключението фактурите за периода 16.02.2008г. -
03.03.2010 г., издадени от „***“ АД, е полаган от Д.Д.Д.или
работници на фирмата - Д.К.Х., А.В., Д.Х.,
М.П.и М.Ц..
Експертите са установили по отношение на фактурите,
издадени от „***“ ООД, че подписът за получател на фактурите на едната от фактурите от „***“ ООД, на които е положен
подпис е установено, че подписът за
получател не е изпълнен от работници към фирмата, а на едната от фактурите
подписът е изпълнен от Д.Х., но въпреки дадената възможност от процесуалния
представител на жалбоподателя не са формулирани допълнителни задачи към
графологичната експертиза.
Не е оспорен и подписа за „получател“ по фактурите,
издадено от „***“ ЕООД, въпреки изричните указания и предоставена възможност на
жалбоподателя при първото разглеждане на делото.
Изводът на органите по приходите, че процесните
фактури обективират действително извършени доставки на стоки, съдът намира за
правилен и законосъобразен, подкрепен от всички събрани в хода на двете
производства доказателства. В негова подкрепа е и механизма на предаване на
стоките, като е установено, че доставките към жалбоподателя са извършвани чрез
т.нар. разносна търговия от оторизирани дистрибутори на доставчиците.
В представените писмени обяснения от „***“ ЕООД е
описан механизма на продажбата, като е посочено, че продажбата се осъществява
чрез посещение на търговския представител на доставчика до адреса на клиента.
Заявката се взима в деня на посещението. Стоката се намира в превозното
средство на търговския представител и се предоставя в деня на посещение като
същото МОЛ издава фактура и касов бон. Транспортните разходи са за сметка на „***“
ЕООД.
В представените ПО от „***“ ЕООД от управителя на дружеството е потвърдено, че „***“
ЕООД е „изпълнител по въпросните доставки, а получател е „Д.Д.“
ЕТ“. Описан е механизма на доставките, като е заявено, че транспортът на
стоките по фактурите, предмет на искането е извършен от склада на „***“ в гр.
Стара Загора до търговския обект на клиента с товарен автомобил „Ситроен
Берлинго с регистрационен номер ****, Ситроен ****, Ситроен ****, собственост
на дружеството. Водач на ПС е Д.Ш., назначен на длъжност продавач разносна
търговия. Заявено е, че сумите по фактурите, предмет на искането, са платени в
брой от представител на фирма „Д.Д.“ ЕТ на
представител на фирма „***“, доставил стоката до обекта на получател. Към ПО са
приложени копие от регистрационен талон, удостоверение за дерегистрация и копия
на пътни листи.(л. 2361).
От „***“ ООД са представени документи и ПО, като от
управителят на дружеството е заявено, че
начинът на плащане е в брой. Описано е, че за осъществяване на дейността
доставчикът използва собствени транспортни средства, като транспорта от склада
на доставчика до клиента е за сметка на „***“ ООД. Посочено е лицето, което
доставя стоката и обекта на доставка. Заявено е, че дружеството разполага със
складова база за съхранение на продадените стоки и необходимия кадрови
потенциал за извършване на посочените доставки. Описано е, че търговските
представители на доставчика приемат заявките за доставка на стоки от ЕТ „Д.Д.“ чрез мобилно устройство в обекта на фирмата. Приетите
заявки се изпращат по електронен път в офиса на „***“ ООД, където се обработват
в ERP система от оперативен счетоводител и се издава фактура. Доставката се
осъществява от шофьори на „***“ ООД до обекта на „Д.Д.“
ЕТ. Описано е, че заявките не се съхраняват на хартиен носител, тъй като са в
електронен формат. Плащаните фактури в брой при доставката са внасяни в касата
на „***“ ООД от лицата З.З., служител на „***“ ООД.
Така от направените насрещни проверки на доставчиците
е установена тяхната материална и кадрова обезпеченост и се приема и от
настоящия състав на съда за доказано, че стоките са били транспортирани от
доставчиците с техен транспорт директно в търговския обект на жалбоподателя,
разплащането по спорните доставки е ставало в брой, документирано чрез издаване
на фискални бонове от ЕКАФП.
Следва да се посочи, че констатациите на ВЛ, че
подписът по отношение
на фактурите, издадени от „***“ ЕООД, не е изпълнен от работници на фирмата, както
и, че не са ангажирани доказателства относно лицата, положили подпис върху
фактурите, издадени от „***“ ЕООД, не опровергава този извод.
В тази връзка и в този случай следва да се има предвид
и обстоятелството, че подписът за получател не е задължителен реквизит на
данъчната фактура, съответното неговото наличие или липса не могат да се
отразят върху действителността на съставения първичен счетоводен документ.
При преценката за съдържащите се във фактурата
реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно
данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти
и съответно - начислен данък. Данъчната фактура представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ възникнало облагаемо данъчно събитие и
начислен данък. Безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от
посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството им, че
ДДС по тях е начислен и е разчетен с бюджета, като са извършени разплащания по
доставките.
С оглед установения в хода на ревизията механизъм на
доставките на принципа на разносната търговия, следва да се посочи, че страните
по доставките не съставят специални документи като приемателно-предавателни
протоколи, стокови разписки или други двустранни документи, тъй като заявката
се прави в деня на доставянето на стоките с транспорт на съответния доставчик,
плаща се на място (в много от случаите с мобилно устройство с фискален принтер
за плащане, което приносителят на стоките - съотв. шофьор или дистрибутор на
доставчика оперира с това устройство за плащане).
В конкретния случай при съвкупната преценка на
доказателства, в случая, е следвало да се има предвид и безспорното отразяване
на процесните фактури в дневници за продажби и начисляване на ДДС по тях от
страна на доставчиците, което заедно с безспорното и доказано плащане по
фактурите няма логично обяснение, основано на събрани доказателства, поради
деклариране на факти, пораждащи задължения за третите лица, установяващи
продажби с получател ревизирания търговец.
Не би било излишно да се посочи, че подписването на
фактурите от представители на получателя, в случаи като процесния, представлява
извънсъдебно признание относно неизгодния за ревизираното лице факт на
получаването на стоката, което в настоящия случай този факт следва да се
прецени в съвкупност с конкретните обяснения на доставчиците за обекта, на
който е доставяна стоката и конкретните превозни средства, използвани при
механизма на доставка - разносна търговия.
На второ място, установява се, че
дружествата-доставчици са обичайни доставчици на РЛ. Органите по приходите, са
установили многобройни доставки за ревизирания период, осъществени между
жалбоподателя и посочените фирми, установен е също и механизмът на доставките
Този начин на доставка също не се оспорва от РЛ и не
са сочат доказателства, установяващи друга практика, включително не са
представени приемо-предавателни протоколи за стоките, доставени по фактури,
които са намерили отражение в счетоводството на търговеца. Дори самите доставчиците в представените
писмени обяснения сочат, че не се съставят приемо-предавателни протоколи,
транспорта се осъществява за тяхна сметка, като са представени доказателства за
материална и техническа обезпеченост на доставчиците. Следователно,
установеният между доставчиците и жалбоподателя начин на извършване на
доставката по безспорен начин доказва отделянето на процесните стоки от техния
род (с оглед изискването на чл.24, ал.2 ЗЗД), прехвърлянето на правото на
собственост върху тези стоки и тяхното получаване от жалбоподателя. Лицата,
издали и подписали фактурите, и водачите на автомобилите са били назначени на
работа по трудови договори при дружествата-доставчици и автомобилите, с които
са извършени превозите, са били собственост на доставчиците.
ВЛ по назначената ССчЕ е посочило, че фактурите,
издадени от посочените доставчици на ЕТ Д.Д. са осчетоводени като приход при доставчика, отразено е
разплащане в брой по фактурите. Осчетоводяването е съставено на база на
продажба.
Представени са писмени обяснения от контрагентите на
РЛ, в които е потвърдено доставянето на стоката и получаването от РЛ. Съгласно чл.
57, ал. 2, т. 1 ДОПК, с писмени обяснения могат да се установяват факти от
значение за ревизията, които са възприети от трето лице.
По делото са ангажирани и пътни листи, като следва се
има предвид че при разносната търговия на процесния вид стоки доставките не са
единствено за обекта на ревизирания търговец.
Всички тези факти по безспорен начин доказват, че
доставките са действително извършени, прехвърлено е правото на собственост
върху процесните количества стоки, които жалбоподателят обичайно търгува, а
издадените фактури са останали неосчетоводени. Т.е., безспорно е установено
наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на
ревизия по особения ред на чл.122, ал.2 ДОПК.
След като е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК,
по силата на чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния
акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното. Т.е., доказателствената тежест е обърната и не органите по
приходите, а дружеството-жалбоподател следва да доказва невярност на
констатациите в ревизионния акт, което в случая не беше направено.
Недоказани останаха всички твърдения на дружеството за
липса на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците,
подробно посочена по-горе в изложението.
Наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК прави обоснован и правилен изводът на органите по приходите за реалност на
доставките по неосчетоводените фактури. Възникването на задължение за
начисляване на ДДС е обусловено от осъществяването на облагаеми доставки по
смисъла на чл.12, ал.1, във връзка с чл.6 ЗДДС, и настъпването на данъчно
събитие. С оглед нормата на чл.25, ал.2 ЗДДС при доставки на стоки данъчното
събитие настъпва на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.
А съгласно чл.25, ал.6 ЗДДС при настъпване на данъчно събитие данъкът става
изискуем и за данъчно задълженото лице възниква задължение да го начисли, като
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи
издадените фактури в дневника за покупки (арг. чл.86, ал.1 ЗДДС).
Предвид направения коментар на доказателствата, съдът
счита за безспорно установено наличие на предпоставки за провеждане на
ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, с оглед наличие и на множество
подписани за получател фактури се налага и логичния извод, че в случая са
налице доставки, по спорните фактури, издадени от съответните доставчици, които
фактури обективират действително осъществени стопански операции. Още повече, че
от страна на оспорващият не се отрича факта, че посочените в РД и РА дружества
са обичайни доставчици на жалбоподателя през ревизирания период и то по
доставки, надлежно осчетоводени в счетоводството на всички доставчици, тоест касае се в повечето случаи
за регулярни търговски взаимоотношения между търговеца и отделните доставчици,
издали процесните фактури.
С оглед приетото твърденията в жалбата останаха
недоказани, поради което и обосноваващите се на тях доводи съдът счита за
неоснователни.
В изложения смисъл е и практиката на Върховният
административен съд по аналогични казуси / така Решение № 8488/23.06.2010 г. по
адм. дело № 2461/2010 г. на ВАС, Първо "А" отделение, а също и
Решение № 5281/16.04.2013 г. по адм. дело № 9ЗЗ8/2012 г. на ВАС, Осмо
отделение, Решение № 5899/29.04.2014 г. по адм.дело № 1808/2014 г. на ВАС, Осмо
отделение, Решение № 13910/20.11.2014 г. по адм.дело № 211/2014 г. на ВАС,
Първо отделение и други /.
Налице е също предпоставката да му бъде начислен и
косвен данък, предвид факта, че неотчетеният оборот в размер на 175738,15 лв. към месец декември 2008 г. е
формиран именно от подписани от търговеца фактури издадени му от „***“ АД – Стара Загора (сега „***“ АД). При
това положение се явява законосъобразен извода, че към ревизираното лице е
следвало да се регистрира по ЗДДС през м. януари 2009 год. като подаде
заявление за регистрация от 01.01.2009г. до 14.01.2009г. и за всички извършени
последващи доставки е било длъжно да начислява ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС, до
отпадане на основанието за това.
При изчисляване на дължимия ДДС следва да се вземат
предвид приходите по осчетоводените и неосчетоводени фактури, след корекция съобразно
правните изводи на съда, съответно в размер на 154669,55 лева - за 2009г., и в размер на -
35337,88 лева -за 2010. След прилагане на съответните надценки 5% и 6%,
съобразно вида на доставките и периодите, се установяват допълнителни
задължения за ДДС - м. 12.2009г. в размер на
30933,91 лева и за м.12.2010г. в размер на 7067,58 лева.
Ревизионният акт е законосъобразен и в частта на
определения ДДС за периода м.10.2013г. – м.01.2014г. м.10.2013 г. - в размер на
55,78 лв.-главница, м. 11.2013 г., м. 12.2013, в периода 01.01.2014
г.23.01.2014 г., ведно с прилежащите
лихви, изчислени с лихвен калкулатор.
Всъщност от жалбоподателя не са оспорени констатациите
на приходните органи досежно от представените книги по време на ПУФО с №
ВтрК-29К-2593/11.04.2014 г., предоставени от ЕТ при регистрацията на ДДС, от
които е установен реализирания оборот за
периода от датата, от която е следвало да бъде издаден акта за регистрация на
двата търговски обекта на РЛ на ул. „***“ № 19 и ул. „***“ № 20.
След като е установено наличието на извършени сделки
от доставчиците в полза на РЛ и може да се приеме наличието на укрити доходи от
продажби на съответните стоки за посочените данъчни периоди, то законосъобразно
с РА е извършено начисляване на ДДС за процесните периодите в съответния размер
и са начислени лихви за забава.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена в частта относно определените
задължения по ЗЗДС за 2009 г. и 2010 г., както и за периоди: за д.п.м.10.2013г.-м.01.2014г.
При определяне на данъчните основи по периоди за
данъка по чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да бъде спазен принципът за
съпоставимост на приходите спрямо разходите, приспаднали са стойността на
съответните осигурителни вноски и внесения от ревизираното лице данък.
За периода 2009г., след приспадане на задължителните
осигурителни вноски – 1676,78 лева, върху данъчната основа – 1689,25 лева, се
установява дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
253,39 лева.
Решаващият административен орган обаче, при
изчисляване на размера на задълженията по ЗДДФЛ за 2009 г. не е съобразил
отразеното в Таблица № 1 от РА, а именно, че от РЛ е внесена сума в размер
на 675,00 лв., като дължимата сума е в размер на 121, 67
лв.-главница, върху която е изчислена дължимата лихва в размер на 72, 56 лв.
След приспадане на задължителните осигурителни вноски
– 1676,78 лева, върху данъчната основа – 1689,25 лева, се установява данък по
чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009г., който
е в размер на 253,39 лева. Видно от
таблица № 1 на РА от РЛ е внесена сума в размер на 675,00 лв., с оглед на което
съдът намира, че ревизионният акт в частта на начисления данъка по чл. 47, ал.
2 от ЗДДФЛ за периодите на 2009г. се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените разноски по производството по съразмерност на уважената част
от жалбата, които се установяват в размер на 4958,62 лв. (четири хиляди
деветстотин петдесет и осем лева и 62 ст.), представляващи сторените разноски
при първото разглеждане на делото и пред ВАС. При настоящето разглеждане на
делото не са представени доказателства за направени разноски.
Следва да се посочи, че с решението на висшия по
степен съд е отменено решение № 1725/25.07.2018 г., постановено по адм. дело №
1737/2016 г. по описа на Пловдивския административен съд в частите, в частта, в
която ЕТ“Д.Д.“ е осъдена да заплати на
Д“ОДОП“-Пловдив сума в размер на 2029,75лв.
В частта, в която Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, в качеството на ЕТ „Д.Д.“, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: ****, сумата от
2833,62 лева /две хиляди осемстотин тридесет и три лева и шестдесет и шест
стотинки/ разноски по делото. Решението е влязло в законна сила и няма
изменение на решението в частта за разноските.
На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК и чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ответника Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита при първоначалното и повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния
съд в общ размер на 7132,69 лв., (седем хиляди сто тридесет и два лева и 69 ст.),
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за двете
инстанции, както и възнаграждение за ВЛ при първото разглеждане на делото,
съобразно отхвърлената част на жалбата
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160
ал.1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Д.,
ЕГН **********, в качеството на ЕТ „Д.Д.“, ЕИК ***, с
адрес за кореспонденция: **** срещу Ревизионен акт № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016
г., издаден от В. **** ****, на длъжност главен инспектор по приходите, възложил
ревизията, и Т.И.К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 393/16.06.2016 г.
на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив, в частта, с която на Д.Д.Д., в качеството на
ЕТ „Д.Д.“, ЕИК *** са определени задължения по ЗДДС
за периоди: за д.п.м.10.2013г.-м.01.2014г. в размер на 1379,89 лв и прилежащите
лихви в размер на 303,66 лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от В. **** ****, на длъжност
главен инспектор по приходите, възложил ревизията, и Т.И.К., на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 393/16.06.2016 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която на Д.Д.Д., в качеството на ЕТ „Д.Д.“,
ЕИК *** са определени задължения по ЗДДС за периода м.12.2009г., и м.12.2010г.. КАТО НАМАЛЯВА определените задължения по ЗДДС за периода м.12.2009г. от 35 228,35 лв на 30933,91
лева и прилежащите лихви от 22068,38 лв. на 19378,46 лв.; за м.12.2010г. от
23036,70 лв на 7067,58лв. и прилежащите лихви от 12050,57 лв. на 3697,16 лв.
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от В. **** ****, на длъжност
главен инспектор по приходите, възложил ревизията, и Т.И.К., на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 393/16.06.2016 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която на ЕТ „Д.Д.“, ЕИК *** са определени допълнителни задължения за данък
по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода за 2009 г. в размер на 121,67 лв. ведно
със законните лихви в размер на 72,56 лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.,
ЕГН **********, в качеството на ЕТ „Д.Д.“, ЕИК ***, с
адрес за кореспонденция: **** да заплати на Централно управление на НАП,
дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, сумата от
7132,69 лв., (седем хиляди сто тридесет и два лева и 69 ст.), съобразно
отхвърлената част на жалбата.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, в качеството на ЕТ „Д.Д.“, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: ****, сумата от 4958,62
лв. (четири хиляди деветстотин петдесет и осем лева и 62 ст.) за двете
инстанции,съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: