Решение по дело №31868/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 340
Дата: 19 януари 2022 г.
Съдия: Владимир Станчев Кънев
Дело: 20211110131868
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110131868 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът М. ЮЛ. С. твърди, че е получил от ответника „С. В.“ АД фактура № ...от
25/02/2021 г. по клиентски номер ...открита за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. Р. № ..,
ет. .., ап. .... Фактурата била на стойност 472,97 лв. дължими за предоставени В и К услуги.
Според ищцовата страна сумата се претендира недължимо, тъй като:
-/ М.С. не е собственик или ползвател на имота и няма качество потребител на ВиК
услуги за този клиентски номер.
-/ Твърди, че имотът не бил водоснабден съобразно материалния закон, че уредите,
който се използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични
проверки и сертификати.
-/ Твърди, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния
адрес, ответното дружество не спазило разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
-/ Ответното дружество нарушило собствените си Общи условия и по-конкретно чл.
21, ал. 1.
-/ Притезанието за сумата по процесната фактура било погасено по давност.
Моли съда да приеме за установено, че не дължи процесната сума и претендира
разноски.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва иска със следните възражения:
-/ На името на ищеца за посочения адрес е разкрита законно клиентска сметка номер
**********.
-/ Твърди, че са спазени условията по закона, подзаконовите актове и Общите условия.
Дружеството уведомило собствениците в етажната собственост, че за период, включващ два
отчета на водомерите е установена разлика по-голяма от 20% между преминалите през
1
общия водомер количества и сбора от разхода по индивидуалните партиди. Съгласно
приложимата нормативна уредба, тази разлика формира общото потребление в етажната
собственост и се разпределя между всички имоти пропорционално на индивидуалния
разход. В тази връзка били дадени подробни разяснения на живущите, относно законовите
възможности за установяване на причините за формираните количества „общи нужди“, от
които възможности те (вкл. ищецът) не са се възползвали и към настоящия момент. Моли
иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
през процесния период 01.03.2012г. до 31.12.2013г. между страните е било налице валидно
правоотношения по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, количеството и
стойността на доставената вода, както и изискуемостта на сумите.
С оглед наведеното възражение от ищеца в исковата молба за изтекла погасителна
давност, следва да докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Договорното отношение възниква от качеството собственик или ползвател, с учредено
право на ползване или право на строеж върху съответния имот, за който се предоставят ВиК
услугите – аргумент от разпоредбата на §1, ал.1, т. 2, б. „а“ ЗРВКУ. По делото ответникът не
е ангажирал нито едно доказателство, установяващо факт, от който да се направи извод, че
през процесния период ищецът С. е носител на някое от посочените по – горе вещни права
върху процесния недвижим имот, поради което в приложение на правилата на
доказателствената тежест съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно
отношение с източник договор за предоставяне на услуги за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, поради което и ищецът като негов наследник
не е длъжник на предявеното вземане за цена на тези услуги. При липса на доказателства за
първата и основна предпоставка за възникване на начислените вземания, останалите такива,
както и възражението за изтекла погасителна давност, не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца, който претендира, видно от
приложения списък по чл. 80 ГПК разноски за платена държавна такса в размер на 51,41 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., което да бъде разпределено поравно на
двамата адвокати, осъществили процесуално представителство в процеса. Видно от
приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от 20.04.2021г. на ищеца М.С.
е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
поради което присъдените разноски се следват в полза на процесуалния представител. По
аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна може да понесе разноските за един адвокат
на ищеца. В случая, ищецът е бил защитаван от двама адвокати – единият е подал исковата
молба от името и за сметка на ищеца, а другият – становище и представителство в съдебно
заседание, като и двамата адвокати са осъществявали безплатна правна помощ на ищеца.
Разноските за втория адвокат са на риск на ищеца, като с оглед нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК
не могат да бъдат възложени в тежест на ответната страна. Ответникът своевременно е
направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът
намира за основателно, като възнаграждението бъде намалено до минимума по НМРАВ –
300лв.. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на адв. Илчев сумата общо в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в производството разноски. Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. ЮЛ. С., ЕГН ********** не дължи на „С. в.“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“ ..., ет. ..., Б. Ц. И., сумата
от 472,97 лв., представляваща стойност на ВиК услуги по фактура № ...от 25/02/2021 г. за
клиентски номер ...открита за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. Р.№., ет. ., ап.....
ОСЪЖДА „С. в.“ АД, ЕИК ....да заплати на М. ЮЛ. С., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК - 51,41 лв. разноски.
ОСЪЖДА „С. в.“ АД, „С. в.“ АД, ЕИК ...да заплати на адв. Н.И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул. „Г.“ № ., ет.., офис – ..., на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3