РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 02.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА
и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 379 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е
по касационна
жалба от адв.С.С. ***, като пълномощник на А.Д.Д. ***, против Решение № 260040/28.08.2020
г., постановено по АНД № 734/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с
която е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-001010 от 31.03.2020 г. на Началник сектор ПП при
ОДМВР - Русе, с което за нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 123 ал. 1 т.
3 б.“а“ Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на А.Д.Д. са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон. Наведени са съображения за неправилно
тълкуване на събраните доказателства и съответно за неправилно приложение на
относимите материални норми. Иска се от съда да се отмени решението в обжалвана
част и да се постанови ново, с което да се отмени издаденото НП в тази му част,
както и да се потвърди решението в останалата му част.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител в писмено възражение
оспорва основателността на същата и моли да бъде оставено в сила решението на
районния съд. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна.
Русенският
районен съд е бил
сезиран с жалба срещу НП №
20-1085-001010 от 31.03.2020 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР - Русе, с което за нарушения на чл. 123
ал. 1 т. 3 б.“а“ и чл. 35 ал. 2 ЗДвП на А.Д.Д.
са наложени, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП административни
наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец и на основание чл. 179 ал. 2, във вр. с чл. 35 ал. 2 ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
В хода на производството е
установено, че на 13.03.2020 г. св.Мирена Николова била паркирала л.а. с рег.№
Р1006КН пред дом № 41 на ул.“Мария Луиза“ в гр.Русе. Около 17.30 ч. на същата
дата жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил с рег.№Р1670АК по посочената
улица, като предприел маневра завой на дясно към ул.“Муткурова“, при което със
задната част на автомобила си ударил предната лява част на автомобила с рег.№
Р1006КН и причинил увреждания в предната му броня. Веднага след това водачът
напуснал местопроизшествието, без да уведоми когото и да било за предизвиканото
от него ПТП. Св.Н. наблюдавала случващото се през прозореца на жилището си,
намиращо се на мястото на произшествието и веднага уведомила по телефона св.А.
Ч., с който живеела на семейни начала. Последният уведомил органите на
полицията, които служебно издирили нарушителя и му съставили АУАН, въз основа
на който е било съставено и НП.
Районният съд е отменил обжалваното
НП в частта, с която на А.Д. на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 35, ал.
2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и е
потвърдил НП, в частта, с която на А.Д. на основание чл. 175 ал. 1 т. 5,
във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец. За да потвърди
оспореното пред него НП в посочената част, въззивният съд е приел, че формално в
производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да опорочават издадените актове. Същевременно извършването на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а ЗДвП от жалбоподателя е безспорно доказано. Въззивният съд е
анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като е отговорил обстойно и на възраженията на
жалбоподателя. Приел е, че деянието е доказано от обективна и субективна страна,
като подробно е изложил съображения относно действията, с които един водач би
могъл да съдейства за установяването на вреди при причинено от него ПТП.
Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя за липса на субективна страна,
позовавайки се на гласните доказателства. В заключение е приел, че размера на
наказанието е правилно индивидуализиран към минимума.
Решението на РС – Русе в обжалвана
част е правилно.
Административният
съд напълно споделя изводите на районния съд, като намира въззивното съдебно
решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и при липса
на съществени процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 АПК препраща към неговите мотиви.
В касационната
жалба са изложени същите възражения, които са направени и във въззивното
производство и на които районният съд е отговорил подробно. Изпълнението на
предвиденото в разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3, б.“а“ ЗДвП задължение на
водача да окаже съдействие за установяване на имуществените вреди от
произшествието, което е причинил, може да стане по много начини – чрез
откриване на собственика на увреденото МПС, чрез оставяне на данни за контакт
(телефон), чрез уведомяване на органите на МВР и др. За да може обаче да се
предприемат някои от тези действия, необходимо е преди всичко нарушителят да
спре на местопроизшествието. Обстоятелството, че Д. не само не е спрял, но и
веднага се е отдалечил ясно посочва, че той не желае да изпълни вмененото му
със закон задължение. Съдействие би било налице само ако водачът активно, чрез
действия от негова страна, спомогне за установяване на вредите. Затова и
законът е употребил термина „съдействие“. Установяването на причинителя на
вредите от органите на МВР, при това в резултат на действия от страна на
пострадалите, по никакъв начин не обосновава оказването на „съдействие“ по
смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“а“ ЗДвП. Явяването на Д. в полицейското
управление на следващия ден и предоставянето на автомобила за оглед са
извършени в резултат на разпореждания на полицейските органи, които са
задължителни за гражданите, а не в резултат на активни действия от негова
страна, насочени именно към установяване на вредите.
Колкото
до направеното възражение в касационната жалба, че районният съд не бил
съобразил, че другото МПС – участник ПТП е било паркирано в нарушение на чл. 98
ал. 1 т. 6 ЗДвП, следва да се отбележи, че същото е въведено едва в
касационното производство, този факт не е бил предмет на установяване във
въззивното производство, поради което не може да бъде обсъждан при
постановяване на настоящото решение съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК.
Съобразявайки
всичко изложено дотук, и след направената служебна проверка на въззивното решение
в обжалваната му част, АдмС - Русе не установи наличието на пороци,
съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК за
неговата отмяна, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва
да бъде оставено в сила. В необжалваната му част решението е влязло в сила
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260040/28.08.2020 г., постановено по АНД № 734/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
20-1085-001010 от 31.03.2020 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР - Русе, с което
за нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 123 ал. 1 т. 3 б.“а“ Закон за
движение по пътищата (ЗДвП) на А.Д.Д. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.