РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. С.З., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900346 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от С. М. А. от гр.С.З. и Ф. К. Б. действаща
със съгласието на своята майка С. М. А. против З. – грС. с цена на предявените
искове: за Ф. К. Б. 50 000 лева частичен иск от 150 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 134 лв. – обезщетение за имуществени вреди и за С.
М. А. в размер на 340 000 лв. частичен иск от 400 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 6787,61 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Посочено е в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени
телесни увреждания на С. М. А. на 35 години и Ф. К. Б. на 14 години.
Изложени са обстоятелства, че на 26.03.2023 г. около 16:30 ч., по АМ
„Т.“, на км. 161+300 м. е настъпило ПТП между няколко МПС. В посока запад-
изток се е движил влекач марка „Скания“ , модел „Р 420 ЛА 4X2 МНА“ с peг.
№ ** и прикачено полуремарке марка „Шмитц“ с peг. № **, управляван от
Н.В.В.. При забелязване на спряното пред него движение, същият спрял
товарния автомобил. Зад него се е движил л.а. марка и модел „Опел Зафира“ с
peг. № **, управляван от П.З., който водач възприел конкретната пътна
обстановка и започнал намаляване на скоростта. Зад л.а. „Опел“ се е движил
л.а. марка и модел „Фолксваген Голф“ с peг. № **, управляван от К.Б.. Същият
1
извършил маневра изпреварване и при забелязване на спрените МПС,
прибирайки се в пътната лента, рязко навлезнал и не осигурил достатъчно
разстояние между тях, като настъпил сблъсък между двете МПС. След ударът
л.а. „Фолксваген Голф“ е кривнал с цел предотвратяване на удар в
полуремаркето, навлезнал в другата пътна лента и последвал контакт с
полуремаркето. След това съприкосновение л.а. „Фолксваген Голф“ се
отклонил от посоката си на движение и настъпил сблъсък между него и
спрелия в пътната лента л.а. „Форд Фокус“ с peг. № **. При ротацията си л.а.
„Форд Фокус“ е блъснал спрения пред него л.а. „Нисан Кашкай“ с peг. № **.
Сочи се, че в резултат на удара ищците С. и Ф., които са били пътници в
л.а. „Фолксваген Голф“, са получили множество телесни увреждания.
Посочено е, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 373 ЗМ
-112/2023 г. по описа на РУ - Ч., пр.пр. № 3204/2023 г. на ТО-Ч. към РП С.,
което към настоящия момент е приключено с окончателен акт -
Постановление за прекратяване на ДП, влязло в сила на 19.03.2024 г. Твърди,
че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а.
„Фолксваген Голф“ нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на
изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на
К.С.Б. и настъпилите общественоопасни последици - причинени телесни
увреждания на С. и Ф..
Твърди се, че за увреждащият л.а. с peг. № **, управляван от К.Б. има
сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника З., з.п. №
BG/02/122003292103, със срок на валидност една година, считано от
09.11,2022 г. до 08.11.2023 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие 26.03.2023 г.
В конкретния случай, пострадалите са предявили претенцията си за
изплащане на застрахователно обезщетение и са представили всички
документи, с които са разполагали пред З. АД, които са получени от
застрахователя на 01.11.2023 г., видно от приложената обратна разписка. Сочи
се, че по случая е заведена щета, по която застрахователят не е изплатил
обезщетение.
Твърди се, че при процесното ПТП Ф. К. Б. е получила следните
2
травматични увреждания: счупване на лъчева кост; счупване на срамна и
дясна хълбочна кост на таза, счупване на пубиса; множество травми и
наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес и др.
След инцидента на 26.03.2023 г. пострадалата Ф. Б. е транспортирана в
У. АД гр. С., в незадоволително общо състояние, с оплаквания от болки в
областта на ТБС, деформация, оток и крепитации в дясна гривнена става,
невъзможни двигателни активности. Назначени са извършване на
изследвания, ехография, образни изследвания, КТ, рентгенографии,
консултативни прегледи. От направената прегледи и рентгенографии са
установени фрактури в дисталната част на радиуса, луксация на улната,
фрактура на исшиадична и пубисна кост в дясно. След обсъждане на данните
от направените изследвания е взето решение за извършване на оперативни
интервенции.
Сочи се, че на 28.03.2023 г., видно от оперативен протокол № 261, е
извършена операция на пострадалата - закрито наместване на отделена
епифиза, радиус и улна, поставено гипсова имобилизация.
Заявено е, че видно от оперативен протокол № 262 е направено закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация, друго неуточнена кос,
обездвижени крайници с мека имобилизация.
На 31.03.2023 г. пострадалата е изписана с препоръки да спазва
постелно-леглови режим за 3 седмици, да носи гипсова имобилизация за 4
седмици.
На 02.06.2023 г. Ф. е прегледана от специалист, съгласно Амбулаторен
лист № 231537048183, относно проследяване на здравословното й състояние.
На 08.06.2023 г. Ф. отново е посетила специалист, съгласно Амбулаторен
лист № 23159D04BE73, с оплаквания от слабост, болка, ограничени движения
в дясна гривнена става.
Твърди се, че за проведеното лечение Ф. е извършила разходи в общ
размер на 134,00 лв.
Посочено е, че в резултат на уврежданията, ищцата е претърпяла силни
болки и страдания. Не е могла да се натоварва физически и психически заради
травмите. Това е било изключително мъчително за Ф., която преди
настъпването на травмите е била активно момиче, ученичка, обичала е да
3
спортува и да излиза с приятели. Времето, в което е лишена от обичайния си
начин на живот й се е отразило зле психически и физически.
Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължава и към настоящия момент. След инцидента е разчитала на
помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се
обслужва сама, като е чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест.
Вследствие на травмите пострадалата е трябвало дълго време да спазва режим
на покой. Сега изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените
травми, защото продължава да има болки и към настоящия момент.
Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес и страх, който в
съвкупност с получените от нея физически травми се отразява изключително
негативно на здравословното и емоционалното й състояние. Травматичният
шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни състояние и
напрегнатост все още не са отминали. Налице са нарушения на съня.
Преживеният инцидент ще остане завинаги в нейното съзнание.
Твърди се, че при процесното ПТП С. М. А. е получила следните
травматични увреждания: счупване на тялото на дясна раменна кост; счупване
на тялото на бедрена кост; множество травми и наранявания по глава, тяло и
крайници; психически стрес и др.
След инцидента на 26.03.2023 г. пострадалата С. А. е приета в У. АД, с
оплаквания от силна, палпаторна и спонтанна болка в областта на десен
хумерус и дясно бедро; наличие на синини по крайниците; наличие на костни
крепитации. Назначени са извършване на изследвания, ехография, образни
изследвания, КТ, рентгенография, консултативни прегледи. Установени са
полифрагментна фрактура в средна и долна трета на диафизата на бедрена
кост; фрактура в средна трета на диафизата на хумеруса. Назначени са
извършване на оперативни интервенции.
Сочи се, че на 29.03.2023 г., видно от оперативен протокол № 266 е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус.
На 29.03.2023 г., видно от оперативен протокол № 269 е извършено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур - поставена
метална остеосинтеза.
На 04.04.2023 г. пострадалата е изписана с указания да се свалят конците
на 15-тия ден от операцията; да не натоварва оперираните крайници; да
4
продължи профилактика с НМХ за 25 дни.
На 26.05.2023 г. пострадалата отново търси медицинска помощ по повод
получените фрактури с оплаквания от болки в десните крайници, ограничени
и болезнени движения, придвижва се с патерици. Насочена е за физиотерапия.
На 01.06.2023 г. и 12.06.2023 г. С. посещава специалист. При прегледа е
установено болки в дясно рамо и коляно, ограничени и болезнени движения,
засилване на болки при физическо напрежение, включително и вечер.
Назначени са извършване на изследвания.
На 15.08.2023 г. пострадалата посещава друг специалист. При прегледа е
установено деформирани крайници, оплаквания от болки и оток в областта на
дясно бедро. Обективно състояние - влошено, наличие на оток в областта на
оперирания крайник. Назначени са извършване на изследвания.
На 26.09.2023 г, и на 04.01.2024 г. С. посещава контролен преглед, при
който е установено състоянието й - без промяна, придвижва се с проходилка.
На 23.01.2024 г. пострадалата е приета за лечение в „МБАЛ Т.“ с
диагноза - лошо зараснала фрактура, усложнение от механичен произход след
вътрешно фиксиране на други кости. Назначени са извършване на
изследвания, консултации и рентгенографии. След обсъждане на резултатите
от извършените изследвания е назначена извършване на оперативна
интервенция с голям обем и сложност на таза и долния крайник - отстранени
са фрактурираните и разхлабени винтове от проксималния фрагмент,
последния е имобилизиран; резирирана фиброзна тъкан, отворили
медуларните канали на двата фрагмента; репонирани са фрактурата и плаката
е фиксирана отново към проксималния фрагмент.
На 29.01.2024 г. С. е изписана от болничното заведение с дадени
указания да не натоварва оперирания крайник, да използва помощни средства
2 месеца, да свали конците на 14 ден от операцията; назначена лекарствена
профилактика.
Твърди се, че за проведеното лечение С. е извършила разходи в общ
размер на 6787,61 лв.
Изложено е, че преди инцидента С. е била работеща жена, в добро
здравословно състояние, без здравословни оплаквания, майка, грижеща се за
детето си.
5
Пътният инцидент обаче е причинил на ищцата внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Фрактурите в
областта на долния и горния крайник значително са затруднили нормалното
ежедневие на С., както и всички физически активности. Дълго време не е
могла да се придвижва самостоятелно, придвижвала се е с патерици,
проходилка, спазвала е постелен режим. Към настоящия момент все още има
оплаквания от силни болки и ограничени движения в областта на травмите.
Това е наложило С. да разчита на постоянните грижи на своите близки, които
са я обслужвали, помагали са й в ежедневието, тъй като тя не е можела да
извършва елементарните си жизнени нужди. Налагало се е близките й да се
грижат и за детето й, което също е било във влошено здравословно състояние
след инцидента. Ежедневието на С. е било свързано с посещение на
специалисти, с непрестанната нужда от лечение, от проследяване на
здравословното й състояние. С. е била лишена и все още е лишена от
възможността да работи, като към настоящия момент все още не може сама да
се справя с ежедневните й потребности и разчита на помощта на близките си.
Сочи се, че освен физическите болки С. изживява и психически стрес,
както при самото ПТП, така и при лечението, което продължава. Пострадалата
след злополуката е станала напрегната, тревожна, страдала е от безсъние,
както заради силните физически болки, така и заради изпитания стрес в
следствие на ПТП и притеснение от нейното състояние и състоянието на
детето й. Затворила се е в себе си, станала е неуверена, отчаяна дали някога ще
се възстанови физически и ще се върне към нормалния си начин на живот.
Избягвала е да се среща с хора. Травматичният шок и съпровождащите го -
тревожност, депресивни състояние и напрегнатост все още не са отминали.
Към настоящия момент страданията персистират, като възстановяването й все
още не е приключило - нито физически, нито психически.
Твърди се, че в резултат на всичко описано по - горе С. е лишена от
пълноценната възможност да води нормален трудов и социален живот, както и
да поддържа начина на живот, който е водила преди злополуката.
Сочи се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите
следва да бъдат компенсирани.
Твърди се, че вредите на ищците са в резултат виновното поведение на
водача на увреждащия автомобил, а за причинените от него вреди отговаря
6
ответникът по делото.
Молят, да се осъди ответника З. АД, да заплати обезщетение, както
следва:
- на Ф. К. Б. в размер на 26 000 лева, частичен иск от 150 000 лева, за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес,
търпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания
при процесното ПТП, както и сумата от 134,00 лева за причинените й
имуществени вреди, за извършените разходи за лечение;
- на С. М. А. в размер на 26 000 лева, частичен иск от 250 000 лева, за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес,
търпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания
при процесното ПТП, както и сумата от 6787,61 лева за причинените й
имуществени вреди, за извършените разходи за лечение.
Претендират законна лихва върху сумите, считано от 02.04.2023 г.-
датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане.
Претендират за направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът взема становище, че исковата молба е недопустима.
Посочва, че в обстоятелствената й част е описано по неясен начин конкретния
механизъм на ПТП, от който следва да се прави извод, дали и от кой е
извършено противоправно деяние в причинна връзка, с което е настъпила
вредата на ищците.
Оспорва иска изцяло по основание и размер. Заявява, че претенцията на
ищците е неморална и по користни подбуди. Сочи, че ако са верни
твърденията относно причините за ПТП, то вероятно съпругът на едната ищца
и баща на другата, им е причинил неимуществена вреда. Намира, че срещу
застрахователят се претендира обезщетение, каквото не би се претендирало
срещу деликвента, а застрахователят по закон уж покрива отговорността на
застрахования деликвент срещу претенция на трети лица за причинени вреди.
Посочва, че се покрива отговорност, каквато не би била потърсена, ако
нямаше застраховка.
7
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Фолксваген
голф” с peг. № **. Оспорва да е действал противоправно и виновно в
причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Сочи, че до
настоящия момент няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по
реда на чл. 300 ГПК. Оспорва механизма на ПТП, който е неясно и объркано
написан в обстоятелствената част на исковата молба.
Счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Без да е установен
механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод, за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2
ЗЗД, доколкото вината представлява субективно отношение към определено
противоправно поведение или резултат. Оспорва изложените от ищеца
твърдения относно механизма на ПТП. Отбелязва, че в КП за ПТП, приложен
с исковата молба относно обстоятелствата и причините за ПТП, е посочено
само образувано ДП. Твърди, че този документ не установява какъвто и да е
механизъм на ПТП.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав,
по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на л.а. „Фолксваген голф” с peг. № **. Счита, че
събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на л.а. „Фолксваген голф” с peг. №
**, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите.
Заявява, че твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли пряко от
непозволено увреждане, подлежат на пълно и главно доказване. Намира, че те
не са безспорно обстоятелство и не се презюмират.
Оспорва иска по размер. Твърди, че претенцията не отговаря на
икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна.
Според ответника, в случая съществен е въпросът, свързан с
тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, като излага съображения в тази
връзка и посочва съдебна практика.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
8
пострадалите ищци - С. А. и Ф. Б. /непълнолетна/. Навежда твърдения, че те са
били без поставен предпазен колан, като пътници в л.а. „Фолксваген Голф” с
peг. № **. Посочва, че е можела да избегне или ограничи травмите си до
степен неопасна за живота, ако е била с поставен предпазен колан при същия
механизъм на ПТП. Сочи, че пострадалата не е била с правилно поставен
обезопасителен колан в превозното средство, предвид получените травми.
Моли, съдът да се съобрази с указанията на ВС дадени в т. 7 на ППВС №
17/63 година, относно задълженията на съдилищата при прилагане на чл. 51
ал. 2 ЗЗД.
Заявява, че за непълнолетната ищца Ф. Б. е приложимо ТР №
88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС.
Намира за неоснователна претенцията за лихва от 02.04.2023 г. и не
съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. Сочи, че след предявяване на
претенцията от увреденото лице, застрахователят е изискал допълнително
документи за установяване основателността й. Твърди, че такива не са
представени от молителите и съгласно чл.497, ал.1 т.2 КЗ ответното дружество
не е в забава и попада в законовото изключение, според което застрахователят
не дължи лихва, поради неизпълнение от страна на увреденото лице.
Твърди, че няма представени доказателства за постановен от
застрахователя отказ, за да се изплати обезщетение. Отбелязва, че не са
представени доказателства, от които по убедителен начин да се установява
механизма на ПТП, като в тази връзка възражения срещу представения КП за
ПТП са изложени по - горе.
Прави евентуално възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците
изразяват и молят да се вземе предвид следното становище:
По възраженията на ответника относно недопустимост на ИМ сочат, че в
обстоятелствената част на същата са изложили твърдения за фактическата
обстановка по делото, като и са описали механизма на ПТП и са посочили
релевантните за същото - дата и място на настъпване на ПТП, увреждащия
л.а., неговия peг. номер, името на водача на същия и в тази връзка са
представени доказателства - приложени към ИМ. Отбелязват, че в ИМ е
9
посочена и причината за настъпване на ПТП и вредните общественоопасни
последици, а именно виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“. В този смисъл считат, че твърденията им са ясни и
същите ще бъдат установени в настоящото производство.
Освен това посочват, че механизмът на ПТП не касае редовността на
иска. В тази насока посочват съдебна практика и считат, че исковата молба не
е недопустима и производството по нея следва да продължи.
По отношение възраженията на ответника относно основателността на
исковете заявяват следното:
Оспорват всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намират за неоснователни оспорванията на вината на водача на л.а.
„Фолксваген голф“, извършеното от него противоправно деяние и механизма
на настъпилото ПТП от страна на ответника, като излагат съображения и
посочват съдебна практика.
Оспорват твърдението, че събитието се явявало „случайно“ съгл. чл.15
от НК за водача на л.а.
Намират за неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалите ищци. Следователно не са
налице основания за намаляване на претендираните обезщетения.
Заявяват, че е неоснователно оспорването на предявените искове за
неимуществени вреди по отношение техните размери. В случая, исковете са
съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на доверителите ми, а от друга страна - с лимита на
отговорност на ответника за 2022 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
За установяване на здравословното състояние на ищците, както и във
връзка с обстоятелството, че същите продължават да изпитват болки и
страдания, приложено представят амбулаторни листове.
Правят следните допълнения на получените от С. увреждания и
последици от претърпяното то нея ПТП, а именно – твърди се, че ищцата е с
ограничени движения на горния ляв крайник, с притиснати нервни коренчета,
с увреждане на лъчевия нерв и усложнения. Същата продължава да изпитва
10
болки и неудобства, както и нейното лечение продължава. В тази връзка
приложено представят фактури, ведно с касови бонове към всяка
индивидуализирани в молбата.
Сочи се, че с исковата молба са представили медицински документи,
установяващи това, както и са направили доказателствени искания - разпит на
свидетели и назначаване по делото на СМЕ и СПЕ, с поставени към тях
въпроси, които поддържат.
По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за
забава, посочват, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. В тази връзка считат, че следва да се има предвид,
че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Според ищците, приложимата правна норма е чл. 429, ал.3
КЗ. Заявява се, че тъй като за делинквента е установено задължение да
уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва,
че това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за плащане
на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата
молба - 02.04.2023 г.
Според ищците, най -късният момент, от който възниква задължение за
лихви е 01.11.2023 г., за която дата са представени доказателства, че от ищците
е постъпило уведомление до застрахователя.
Посочено е, че към претенцията си ищците са представили всички
документи, с които разполагат, вкл. и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица като съгл. чл. 496, ал.З, т.1 от КЗ застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, но
въпреки това същият и към настоящия момент не е определил обезщетение и
съответно не е изплатил такова. Намират за неоснователни твърденията на
ответното дружество, че не било изпаднало в забава.
Правят възражение за недължимост на юрисконсултско / адвокатско
възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника
разноски.
Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителна искова
молба, с който поддържа възражението, че предявената искова молба е
11
недопустима поради липсата на конкретика и яснота в изложените факти и
обстоятелства, които обуславят механизма на пътно-транспортното
произшествие (ПТП), а именно: не е посочено по какъв начин, кога и при
какви конкретни обстоятелства е настъпило събитието, което е причинило
вредите на ищците. По този начин счита, че исковата молба е неясна и
затруднява съда да установи дали съществува основание за привеждане на
застрахователя или застрахования водач към отговорност на деликтно
основание.
Според ответника, основен проблем в случая е неяснотата относно
същинския механизъм на ПТП, който следва да е изяснен в обстоятелствената
част на исковата молба. Заявява, че това включва подробна и обоснована
хронология на случилото се, която да посочва съответния причинно-следствен
механизъм и действията на участниците, които да насочат към извършено
противоправно деяние от страна на застрахования водач. Сочи, че без ясно
установени факти, липсва достатъчна основа за твърдения за противоправно
поведение, от което произтича претендираната отговорност.
Счита, че в допълнителната искова молба не се внася никаква нова
информация относно механизма на ПТП, а именно - липсва конкретика, която
да насочва към деликтния характер на действията на водача. Сочи, че липсата
на допълнителни и конкретни обстоятелства не коригира първоначалния
недостатък, който поставя под съмнение твърдението за деликтния характер
на поведението на застрахования водач. В този смисъл заявява, че за да бъде
валидна и допустима, исковата молба трябва да изяснява в пълнота действията
на страните, които са в основата на твърдените вреди и техния пряк
причинител, съответно отговорността, която се търси от застрахователя.
Допълва, че допуснатата неяснота е значителна пречка както за
защитата на ответника, така и за възможността съдът да разгледа пълноценно
казуса. Намира, че липсата на конкретика и ясни обстоятелства, подкрепени с
факти и доказателства относно причинната връзка между действията на
водача и настъпилата вреда, представляват пропуск в надлежното
упражняване на правото на иск.
На основание изложеното, счита исковата молба за недопустима и моли
съдът да я остави без разглеждане поради посочените недостатъци, които
възпрепятстват изясняването на фактическата обстановка и пълното
12
разглеждане на делото по същество.
Оспорва изцяло иска, предявен от ищците, както по основание, така и по
размер, поради следните съображения:
Липса на морално основание на претенцията:
Счита, че претенцията на ищците се явява неморална и е предявена по
користни подбуди, което поставя под съмнение действителната мотивация за
завеждането на иска. Заявява, че ако твърденията относно механизма и
причините за ПТП са верни, то самото увреждане вероятно е причинено от
съпруга на едната ищца и баща на другата, което прави обезщетението по
същество претенция за щети, нанесени от близък член на семейството. В този
смисъл сочи, че ако отговорността би следвало да се понесе пряко от
причинителя на вредата, е малко вероятно ищците да я претендират срещу
самия деликвент, както се претендира от застрахователя. Счита, че тази
ситуация поставя под въпрос искреността на иска и дали той е съобразен с
обичайната морална практика.
Опит за извличане на облага от застрахователя:
Посочено е, че ищците претендират за обезщетение от застрахователя,
без обаче това да отразява реалното намерение за търсене на отговорност от
деликвента. Сочи, че съгласно Кодекса за застраховането, застрахователят
покрива отговорността на застрахования срещу претенции от трети лица за
причинени вреди. Покриваната от застрахователя отговорност е именно
спрямо трети лица, които действително и основателно търсят обезщетение за
претърпени вреди, а не за ситуации, при които реалната претенция не би била
предявена срещу причинителя, ако нямаше застрахователно покритие. Счита,
че настоящата претенция цели да се използва наличието на застраховка като
средство за получаване на обезщетение, каквото на практика не би било
поискано от деликвента, ако не съществуваше застрахователното покритие.
Счита, че искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй
като претенцията е в противоречие с моралните принципи и е основана на
користни подбуди, които са в разрез с духа на закона и основните принципи на
застрахователното право.
Оспорва твърдението, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф” с
peг. № ** е извършил деликт или е действал противоправно и виновно, което
13
да е в причинна връзка с настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие (ПТП). Сочи, че до момента няма влязла в сила присъда, която
да доказва и обвързваща по реда на чл. 300 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), за да се приеме наличието на противоправни и виновни
действия от страна на водача.
Твърди, че липсата на такава присъда оставя недоказани твърденията за
противоправно поведение и вина на водача във връзка с инцидента, като
същевременно изключва задължителния характер на тези твърдения в
настоящото производство. Ето защо счита, че твърдението за деликт и
противоправно поведение на водача е неоснователно и не може да служи като
основание за ангажиране на гражданската отговорност на застрахователя.
Моли, съдът да отхвърли иска поради липсата на доказателства за
виновно и противоправно поведение на водача, което да е довело до
настъпване на процесното ПТП.
Оспорва иска по размер. Счита, че претенцията не отговаря на
икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна.
Посочва, че по твърдения в исковата молба на 26.03.2023 г. С. М. А. и Ф.
К. Б. участват в пътно-транспортно произшествие (ПТП) като пътнички в лек
автомобил. Сочи, че за удостоверяване на претърпените травматични
увреждания вследствие на това ПТП на името на двете пострадали са
представени медицински документи, както и документи за направени разходи
за лечение, с които се обосновават искането за обезщетение.
Травматични увреждания на С. М. А.
Заявява, че от представените медицински документи е видно, че
вследствие на ПТП С. А. е претърпяла сериозни увреждания, включващи:
Счупване на тялото (диафиза) на дясната бедрена кост с последващо
оперативно лечение (метална стабилизация чрез плака и винтове). Лечението
на 29.03.23г. е последвано от усложнения, водещи до разхлабване на
винтовете и компрометиране на фиксацията, което налага повторна операция
и рестабилизация на костта на 24.01.24 г. Тази травма е довела до трайно
ограничение на движенията на десния долен крайник за период над 30 дни,
което съгласно чл. 129 от НК се квалифицира като средна телесна повреда с
оздравителен период около 9-12 месеца. Усложнението в заздравяването е
14
наложило нова хирургична намеса и удължило оздравителния период.
Счупване на тялото на дясната раменна кост (диафиза), третирано с
интрамедуларен пирон при оперативно лечение на 29.03.23 г. Това счупване
също води до трайно ограничение на движенията на десния горен крайник за
период над 30 дни, което съгласно чл. 129 от НК представлява средна телесна
повреда. Обичайният оздравителен период за тази травма е около 5-6 месеца.
За покриване на направените разходи за лечението, свързани с
посочените увреждания, са представени разходни документи. Намира, че с
оглед на тежестта на нараняванията и усложнението, настъпило след
първоначалното лечение, адекватното обезщетение би възлизало на около 50
000 лева, ако искът бъде доказан по основание и без да се отчита
съпричиняване на вредата.
Травматични увреждания на Ф. К. Б.:
Медицинските документи удостоверяват, че вследствие на ПТП Ф. Б. е
получила следните увреждания:
Травма на дясната предмишница, включваща: Счупване на дисталната
част на лъчевата кост (радиус) и вероятна луксация (изкълчване) на лакътната
кост (улна). На 28.03.2023г. е извършено наместване на лъчевата кост и
гипсова имобилизация. Тази травма води до трайно ограничение на
движенията на десния горен крайник за период над 30 дни, което представлява
средна телесна повреда съгласно чл. 129 от НК, с обичаен оздравителен
период около 3-4 месеца.
Счупване на кости на таза - дясна пубисна и седалищна (ос исшии)
кости. На 28.03.2023г. е извършена закрита репозиция на фрактурата и меко
обездвижване на долните крайници. Тази травма е довела до трайно
ограничение на движенията на десния долен крайник за период над 30 дни,
което се квалифицира като средна телесна повреда по чл. 129 от НК.
Контролните прегледи по документи обаче се съсредоточават главно върху
травмата на дясната предмишница и не съдържат детайлна информация
относно състоянието на тазовата фрактура.
Повърхностни наранявания: Контузия и оток в лявата челна област на
главата. Консултацията с неврохирург изключва черепно-мозъчна травма, но
повърхностната травма е причинила болка.
15
Исканата сума за обезщетение за Ф. Б. е подкрепена с представени
разходни документи за лечението. Предвид описаните травматични
увреждания, проведеното лечение и съпътстващите болки и неудобства,
счита, че адекватна сума за обезщетение е около 30 000 лева, при доказване на
иска по основание и без да се отчита евентуално съпричиняване на вредата.
Сочи, че представените медицински документи и разходни документи
удостоверяват, че С. А. и Ф. Б. са претърпели сериозни травми и са понесли
значителни физически и емоционални страдания вследствие на процесното
ПТП. Същевременно, като се отчита тежестта на травматичните увреждания,
проведеното лечение и необходимите медицински грижи, исканите суми от 50
000 лева за С. А. и 30 000 лева за Ф. Б. изглеждат обосновани като адекватни
обезщетения, в случай че исковете бъдат доказани по основание и при
отсъствие на евентуално съпричиняване на вредата.
Поддържа възражението относно евентуално съпричиняване на вредата
от страна на пострадалите ищци - С. А. и Ф. Б. (непълнолетна), които към
момента на ПТП на 26.03.2023 г. са се намирали като пътници в лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № **. Твърди, че е установено, че ищците не са
използвали поставен обезопасителен колан, въпреки че това е задължително
при пътуване в моторно превозно средство и е пряко свързано с безопасността
и ограничаване на риска от тежки травми.
Отбелязва, че фактът, че са били без предпазен колан, създава
възможност за съпричиняване на претърпените от тях травми, тъй като
правилното използване на обезопасителен колан значително намалява
тежестта на уврежданията при ПТП. Според ответника, при същия механизъм
на произшествието травмите на ищците е можело да бъдат избегнати или
сведени до степен, неопасна за живота и без сериозни усложнения, ако са били
с поставен предпазен колан. Посочва, че пострадалата С. А., например, е
претърпяла сложни фрактури на бедрената и раменната кост, чието тежко
естество и последващи усложнения предполагат липса на обезопасителен
колан по време на инцидента. Счита, че липсата на правилно поставен
предпазен колан вероятно е допринесла за тези травматични последствия, като
увеличава риска от директен удар и неправилно движение на тялото в купето
на автомобила при удара.
Заявява, че съпричиняването на вредата от страна на пострадалите,
16
дължащо се на непоставен предпазен колан, следва да се вземе предвид при
оценката на иска за обезщетение, тъй като липсата на колан е увеличила риска
от тежки телесни повреди. Сочи, че това обстоятелство може да се приеме за
евентуално намаляващо размера на обезщетението, което би се присъдило, ако
искът бъде уважен, тъй като неправилното поведение на пострадалите е
допринесло за тежестта на получените увреждания.
Намира, че претенцията за лихва върху застрахователното обезщетение
от 02.04.2023 г. е неоснователна и противоречи на изискванията на чл. 380 и
чл. 497 от Кодекса за застраховането КЗ). Излага доводи, че съгласно чл. 497,
ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава само когато
увреденото лице е представило всички изискуеми документи и доказателства,
поискани от застрахователя, за да се прецени основателността на претенцията.
Посочва, че в случая застрахователят е изискал допълнителни документи,
които не са представени от молителите, което изключва задължението на
застрахователя за изплащане на лихва за забава поради липса на
доказателства.
Твърди, че застрахователното дружество не е в забава, тъй като липсва
изпълнение на предвидените от закона условия за начисляване на лихва от
страна на увреденото лице.
Допълнително посочва, че не са представени доказателства за отказ от
страна на застрахователя за изплащане на обезщетение, което допълнително
обезсмисля претенцията за лихва. Счита, че искането за начисляване на лихва
върху застрахователното обезщетение следва да бъде отхвърлено като
неоснователно и несъобразено с действащото законодателство.
Прави евентуално възражение по чл. 78 ал, 5 ТПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е безспорно установено наличието на сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с ответника З., з.п. № BG/02/122003292103, със
срок на валидност една година, считано от 09.11,2022 г. до 08.11.2023 г.,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие 26.03.2023 г..
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 373 ЗМ -112/2023 г.
по описа на РУ - Ч., пр.пр. № 3204/2023 г. на ТО-Ч. към РП С., което към
17
настоящия момент е приключено с окончателен акт - Постановление за
прекратяване на ДП, влязло в сила на 19.03.2024 г..
От заключението на КСМАТЕ се установява, че на 26.03.23г около
16,30ч по АМ“Т.“,при км.161+300,в посока запад-изток са се движели
следните МПС-та:влекач“Скания“с прикачено към него полуремарке;
ЛА“Фолксваген-голф“;ЛА“ОпелЗафира“;ЛА“Форд-фокус“;ЛА“Нисан-
Кашкай“. Поради движение с несъобразена скорост и с пътните условия и с
интензивността на движението между горе изброените МПС-та е настъпило
ПТП.Ищцата С. А. пътуваща на предната дясна седалка в ЛА“Фолксваген
голф“ е получила редица травми. Возещата се отзад в ляво Ф. К. Б. е получила
също няколко счупвания. Травми на С. М. А.: -закрито счупване на дясната
бедрена кост в долната част на диафизата. закрито счупване на дясната
раменна кост в диафизата II. Травми на Ф. К. Б.: счупване на лявата лъчева
кост в зоната на китката; счупване на дясна срамна /пубисна/ кост; счупване на
дясна хълбочна, тазова кост; контузионен оток в ляво челно с подкожен
хематом. Травми на С. М. А.: Счупването на дясното бедро лекувано
оперативно с появило се усложнение- непоносимост към синтетичните
средства, с последващо разхлабване и след това ново оперативно лечение е
тежко травматично увреждане с общ възстановителен период- около 1 година.
Това счупване води до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник. Това определя медико биологичния характер на тази травма като
средна телесна увреда. Счупването на дясната раменна кост в зоната на
диафизата и оператиивното й лечение и фиксиране с интрамедуларен пирон и
поради развитие на псевдо артроза и несрастване на фрактурата, повторно
оперативно лечение съчетано със свободна костна пластика и фиксирането с
метална плака също е с период на възстановяване около 10- 12 месеца. Това
счупване води до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник.
Това определя медико биологичния характер на тази травма като средна
телесна увреда. Травми на Ф. К. Б.: Счупването на лявата лъчева кост
лекувано консервативно с репозиция и имобилизация за 4 седмици и
последващо раздвижване и рехабилитация за още поне 2 месеца.Това
счупване причинява на пострадалата трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник.То определя медико биологичния характер на тази
травма като средна телесна увреда. Счупването на дясната срамна кост
лекувана оперативно с едномоментна репозиция и спазване на леглови режим
за 3-4 седмици и последващо раздвижване на близката тазобедрена
става/дясната/до изглаждане на походката е тежка травма,която е с общ период
на възстановяване 2-4 месеца. Тази травма определя медико биологичния
характер на средна телесна увреда. Счупването на дясната хълбочна кост,
лекувано консервативно с репозиция и мека имобилизация около 30-45 дни и
последваща рехабилитация на движенията в по- долно стоящата тазобедрена
става е с период на възстановяване около 2-3 месеца. Тази травма определя
медико биологичния характер на средна телесна увреда. Контузионен оток в
ляво челно с подкожен хематом, лекувано консервативно за две седмици. Тази
18
травма определя медико биологичния характер временно разстройство на
здравето без опасност за живота. С. М. А.-лечение: клинични изследвания за
диагностично уточняване и подготовка за оперативно лечение;На
29.03.23г/Оп.Протокол №266/ е извършено оперативно лечение на раменната
кост-открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация/метална
синтеза; На 29.03.23г. /Оп.Протокол№269/е извършено оперативно лечение на
дясното бедро-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-фемур-
метална синтеза. На 04.04.23г е дехоспитализирана. На
01.06.23г,12.06.23г,15.08.23г,26.09.23г,04.01.24 г-установено несрастване на
фрактурата и оток около нея. На 23.01.24г е хоспитализирана в МБАЛ“Т.“ и на
25.01.24г е оперирана като е мобилизирана фрактурата,отворени са
медуларните канали на двата фрагмента и отново е репонирана и фиксирана с
метална плака.След двете операции възстановяването й протича много
забавено. Обичайният период за възстановяване на фрактурите на раменната
кост ако не се получат усложнения е около 5-6 месеца. Периодът на
възстановяване на бедрените фрактури ако не се получат усложнения е до 12
месеца. В конкретния случай и при двете фрактури е имало усложнения след
първите операции така, че периодът на възстановяване е нормално да се
увеличи с по-още 6 месеца/може и повече/. Ф. К. Б. - лечение: клинични
изследвания за диагностично уточняване и подготовка за закрити оперативни
манипулации, възстановяващи анатомията на фрактурираните кости; На
28.03.23г/Оп.Протокол №261/ е извършено закрито наместване на отделена
епифиза, радиус и улна и е поставена гипсова имобилизация. На
28.03.23г/Оп.Протокол №262/ е извършено закрито наместване на фрактура
без вътрешна фиксация-срамна кост и хълбочна кост. Контролни прегледи на
02.06.23г, 08.06.23г. Обичайният период за възстановяване на счупването на
лъчевата кост в областта на китката е 4 седмици имобилизация и още 6-8
седмици рехабилитационно раздвижване. Счупването на срамната
кост,лекувано консервативно е до 4 седмици имобилизация и още 4-6 седмици
рехабилитация. Счупването на хълбочната кост лекувано консервативно е до 3
седмици леглови режим и още 4-6 седмици рехабилитация. Контузионен оток
в ляво челно с подкожен хематом консерватитно лечение за 2 седмици до
пълно оздравяване. Към съдебната документация ищците са представили
финансови документи за разходи, които те представят като направени във
връзка с диагностиката, лечението, рехабилитацията на травмите получени
при процесното ПТП. Направените от ищците разходи, демонстрирани чрез
документи/фактури, фискални бонове/са направени във връзка с лечението на
травмите, получени при процесното ПТП. Те са за закупуване на лекарствени
средства, медицински консумативи, превързочни материали, дезинфектанти,
ортопедични импланти и остеосинтезни средства, лабораторни изследвания,
образни изследвания/рентгенографии/ и пр. С. А. е стояла на предната дясна
седалка в л.а. “Фолксваген Голф“. Според локализацията на нейните травми
може да се направи заключението, че по време на пътуването тя е била най-
вероятно с поставен предпазен колан. Ф. Б., която е стояла на задната лява
19
седалка е с множество травми по ръцете и по таза, поради което може да се
направи заключението, че тя е била без поставен предпазен колан. И при двете
ищци травмите са предимно в дясната част, което показва че основният
травмиращ фактор е бил ударът в дясната част на автомобила в л.а. “Опел
Зефира“. Да, винаги пасажерите в МПС, които са с поставен предпазен колан
понасят полека степен на травмите отколкото ако са без предпазен колан. Лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с per. № ** е с дата на първа
регистрация 01.02.2000 г. Лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с
per. № ** е фабрично оборудван с предпазни колани на всички седалки: на
предна лява, предна дясна, задна лява и задна дясна седалки е оборудван с
триточкови обезопасителни колани, а на задна средна седалка е оборудван с
двуточков обезопасителен колан. Лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Голф“ с per. № ** е фабрично оборудван с предпазни колани на предни и
задни седалки. Триточкови обезопасителни колани има на двете предни
седалки - на водача на лекия автомобил и на пътника в дясно и три колана на
задните седалки - на пътника в ляво, по средата и на пътника в дясно.
Триточкови обезопасителни колани са инерционен тип за да прилягат
30
максимално към тялото. На 26.03.2023г. около 16ч. по АМ „Т.”, при км.
161+300, в посока запад- изток се е движил векач марка „Скания“ модел „Р
420 ЛА 4X2 МНА“ с per. № ** и прикачено към него полуремарке марка
„Шмитц“ с per. № **, управляван от Н.В.В.. При забелязване на спряното
движение поради ПТП, същият е спрял товарният автомобил в южната пътна
лента. Зад него се е движил лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с per.
№ ** управляван от П. М. З. Водачът е възприел конкретната пътна
обстановка и е започнал намаляне на скоростта. Зад а-л „Опел“ се е движил
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с per. № ** с водач К.С.Б..
Същият е извършвал маневра изпреварване и при забелязване на спрените
МПС- та, прибирайки се в южната пътна лента - рязко навлизане и
неосигуряване достатъчно разстояние между тях е настъпил сблъсък между
двете МПС-та. Мястото на сблъсъка се намира на около 10м западно и 5,60м
северно от ориентира. Ударът е реализиран с предна челна част на а-л „Опел“
в задна част на л.а. „Фолксваген Голф“. След сблъсъка л.а. „Опел Зафира“ се е
установил в покой на 3,90м западно и 5,80м северно от ориентира, с предна
част насочена на югоизток. Л.а. „Фолксваген Голф“ е кривнал волана рязко на
ляво, с цел предотвратяване на удар в полуремаркето, навлезнал в северната
/изпреварващата/ пътна лента и е последвал контакт със странична дясната
част на лекият автомобил в лявата част на полуремаркето, в областта от ляв
ъгъл на задна греда, странични капаци, левите гуми и странична греда.
Настъпилото прохлузване между тях е настъпило на около 1,80м западно и 6,1
Ом северно от ориентира. След това съприкосновение л.а. „Фолксваген Голф“
се е отклонил на ляво по посоката си на движение и е настъпил сблъсък между
него и спрения в северната /изпреварваща/ пътна лента лек автомобил „Форд
Фокус“ с per. № СТ 7992 PC. Сблъсъкът е настъпил на около 5,80м източно
8,20м и северно от ориентира и е реализиран с предна част на л.а.
20
„Фолксваген Голф“ и задна част на л.а. „Форд Фокус“. Л.а. „Фолксваген Голф“
е ударил а-л „Форд Фокус“ под ъгъл и го е завъртял по посока на часовата
стрелка. При ротацията лек автомобил „Форд Фокус“ е блъснал спреният пред
него лек автомобил „Нисан Кашкай“ с per. № **. Ударът е настъпил с предна
дясна част на а-л „Форд“ в задна дясна част на а-л „Нисан“ и се намира на 11 м
източно и 8,60м северно от ориентира. Преди установяване в покой от а-л
„Форд“ е последнал втори контакт между тях, който е настъпил в задна дясна
част на а-л „Форд“ и задна дясна част на а-л „Нисан“. Същите са се
установили в покой допрени до контактните си точки с предна част за а-л
„Форд“ ориентирана на северозапад и предна част за а-л „Нисан“ ориентирана
на югоизток. Несъобразяване с конкретната пътна обстановка на водачът л.а.
„Фолксваген Голф“ - интензивен трафик по АМ „Т.“, спряно движение на
МПС-та поради предишно ПТП; неправилно предприетата и извършена
маневра изпреварване от водача К.Б.. Водачът на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с per. № ** К.С.Б. е имал възможност да предотварати ПТП-то, като
при забелязване на намалящите скоростта си на движение МПС-та и
спирането им да предприеме същите действия. Водачът К.Б. е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, като спазва технически
безопасна дистанция и при възприемане на така създалата се конкретна пътна
обстановка /настъпило в близост ПТП, намаляне на скоростта на другите
участници в движението и спирането им с включени аварийни светлини/ да
намали скоростта си на движение и да спре. На 03.09.24г е направено ЕМГ
изследване на С. А. на десен горен крайник,като се изследвали вълните от
н.медианус и н.улнарис и от н.аксиларис. Изследването констатира: тежка
периферно стволова увреда на десния лъчев нерв с тежка аксонална
дегенерация, маркиран проводен блок и сегментна демиелинизация през
аксила-лакът. Като допълнителна находка се установи: умерено тежка С-5-6 и
С-6-7 предно коренчева увреда.Лека брахиална плексопатия.Леки промени в
кубиталния канал на лакътния нерв. При брахиална плексопатия в дясно тип
Д. е невъзможна дорзална флексия на китката. Пареза на н. радиалис.
Консервативно лечение- 4-6 месеца и повече. Прилага се медикаментозна
терапия,физиотерапия и балнеолечение- продължително. Тя води до трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник/. Това определя медико
биологичния характер на тази травма като средна телесна увреда. При този
случай на брахиалната плексопатия в дясно тип Д. е проведено консервативно
лечение; Физиолечение; периодът на възстановяване нормално е 4-6
месеци,но често и не се достига до пълно възстановяване. Горе описаните
неврологични,патологични усложнения са в пряка връзка с процесното ПТП и
травмите от него. На 21.03.2025г е извършен клиничен преглед на ищците.
При него е установено: С. М. А. се яви без помощно средство, със силно
дисбалансирана походка, с качване по стълби с голямо затруднение.
Прегледахме възможните движения в големите стави на десния крак, тъй като
нейните травми са по десните й горен и долен крайник. Походката на С. А. е
несиметрична, дисбалансирана, куцаща. Заключение: Големите стави при С.
21
са с чувствително по-ограничени движения, спрямо нормата и тези при левия
крак. Явно тя е все още с незавършен възстановителен период. Независимо от
няколкократните курсове на рехабилитация, са нужни още такива. Тежка
периферно стволова увреда на десния лъчев нерв с тежка аксонална
дегенерация,маркиран проводен блок и сегментна демиелинизация през
аксила- лакът.Като допълнителна находка се установи: умерено тежка С-5-6 и
С-6-7 предно коренчева увреда. Лека брахиална плексопатия. Леки промени в
кубиталния канал на лакътния нерв. Ф. Б. се яви на експертния преглед
също без помощни средства, но при нея походката бе изгладена и симетрична.
Измерили са възможните движения в ставите, които са най-близко до
фрактурите, които е получила при процесното ПТП.
Относно механизма на ПТП е разпитан свидетелят К.С.Б., който
установява, че карал в бавната лента на магистрала „Т.“. пред него имало ТИР,
който се движел много бавно. Натиснал два пъти спирачка и от 100 км/ч.,
намалил на 80 км/ч. Нямало аварийни светлини и дал мигач за да завие в
бързата лента. Огледал се в огледалото и минал в бързата лента, настъпил
газта и от там не помни нищо. Изгубил съзнание и чул Ф. да вика и след това
видял хора около него. Опитали се да отворят вратата да излезне, отворили
вратата и единствено свидетелят успял да излезне от колата, а Ф. и жена му
останали вътре. Самата кола била деформирана, ударът отзад бил доста силен.
При първия удар, когато се ударил, нямал видимост и не видял, че има
верижна катастрофа и целият път е затворен. Свидетелства, че най - вероятно
след като се е ударил, изгубил съзнание и след това още една кола го ударила
отзад. Колата била почти сплескана наполовина. Ф. била заклещена, С. не
можела да мръдне, единствено той успял да излезе. Ф. стояла зад майка си, С.
стояла от пред на дясната страна. Свидетелят и С. били с колани, Ф. не помни
дали била с колан. С. била загубила съзнание и Ф. като се разкрещяла се
събудили заедно.
Относно преживените от ищците болки и страдания е разпитан
свидетелят М.Х. К., която установява, че видяла ищците за първи път в
Спешния център в същия ден, когато станала катастрофата. Била на носилка с
много лоши травми и психически, и физически. Лежали в болница в една стая,
била им придружител през цялото време. Повече от 10 дни били в болницата.
Обслужвала ги на леглото, всичко с памперси, с подлоги, хигиена, хранене, не
можели абсолютно да стават. Ф. месец и половина не й давали въобще да се
движи, всичко било на леглото - храна, тоалет, подлоги. Сочи, че Ф. учела в
музикалното училище „Х.“ гр. С.З. на китара. Ф. имала счупване на таза и
дясната ръка. След катастрофата вече не можела да свири на китара. В
следващата година я преместили в училище близо до тях. Сега не може да
свири на китара, боли я китката и ръката. Твърди, че ръката има ограничения,
22
също и крака и малко куца. Повече от месец трябвало да се раздвижи.
Постоянно я съпровождали до тоалетна, постоянно трябвало да има човек до
нея, двете баби били ангажирани. Много голям стрес изживяла Ф.. През
цялото време ревяла, чувала гласа на майка си в другата стая. С. като я
изписали доста време била на легло. Опитала да се стане, но не и разрешавали
да стъпва на този крак и почти година и повече С. била на легло. Три пъти
влизала в болница за операции. Първият път претърпяла две операции на
крака и ръката и след това пак крака и пак ръката, три влизания - четири
операции. С. се възстановила много бавно. С. е наполовина, даже лекарите
решили да я представят на ТЕЛК, защото не е трудоспособна. Не може да
шета, до тоалетна я придружава човек, защото тоалетната е външна. Още пие
доста лекарства и силни болкоуспокояващи. Ръката я боли и кръста я боли,
слагат мехлеми. Преди инцидента работели в чужбина. С К. първо ходели в И..
Последно работили в Л., С. работела в хотел като камериерка. Твърди, че сега
не може да върши тази работа. С. трудно се облича, почна да прави кръвно,
взема лекарства за високо кръвно, които си ги пие. Преди инцидента нямала
такива проблеми. Преди била много спокойна, усмихната, сега реве
постоянно, травмирана е, притеснена е за Ф. и за себе си, че вече няма да може
да работи, че не е пълноценна за децата и себе си, затваря се в себе си. Взема
лекарства за болките постоянно. Има нужда от помощ да седне в колата, да се
качи по стълбите, да си обуе обувки, не може да се навежда.
С.Д. С. установява, че инцидента се случил м. март. С. получила
травми на крака и на ръката, а Ф. на ръката и гърба, били на легло. С.
претърпяла четири операции, но на три влизания в болницата на крака и
ръката. Когато научил за катастрофата, отишъл веднага до болницата. Ходил
на свиждане, С. била на подлога, малката Ф. била на подлога и били много зле.
С. се оплаквала от адски болки, викала от болка, а малката Ф. също. Ф. учела в
музикалното училище, на китара. Сега не свири, тъй като ръчичката й не може
и се преместила в друго училище. Много време след инцидента С. майка й се
грижила за нея, както и леля му. Над година продължило това нещо. С. преди
работела в А. в един хотел като камериерка. Вече няма как да работи. Всички
операции се плащали. Сега нямат такива доходи, защото парите в А. били
много добри. В момента С. психически не е човека, който познава. След
катастрофата станала много нервна, сега е съвсем друг човек. Все още трудно
ходи.
23
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели
установяващ претърпените от ищците болки и страдания. Свидетелите са
били в непрекъснати контакти с тях, така че показанията им могат да
установят физическото и психическо им състояние след катастрофата,
претърпените болки и страдания, причинени от процесното ПТП, които
показания се подкрепят и от заключението на КСМАТЕ.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –26.03.2023
г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ на 01.11.2023 г.
застрахователят е уведомен за настъпилото събитие от деликвента, а със
застрахователна претенция. По образуваната щета застрахователят не е
заплатил обезщетение. Поради това съдът намира, че предявения иск е
допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
24
Тъй като наказателното производство е прекратено и доколкото няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва
да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От описания в заключението на назначената по делото КСМАТЕ
механизъм се налага извода, че вина за настъпилото ПТП е на водача на ЛА
Фолксваген Голф“ с per. № ** К.С.Б. поради несъобразяване с конкретната
пътна обстановка интензивен трафик по АМ „Т.“, спряно движение на МПС-та
поради предишно ПТП; неправилно предприетата и извършена маневра
изпреварване от водача К.Б.. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“
К.С.Б. е имал възможност да предотварати ПТП-то, като при забелязване на
намалящите скоростта си на движение МПС-та и спирането им да предприеме
същите действия. Водачът К.Б. е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, като спазва технически безопасна дистанция и при възприемане на така
създалата се конкретна пътна обстановка /настъпило в близост ПТП, намаляне
на скоростта на другите участници в движението и спирането им с включени
аварийни светлини/ да намали скоростта си на движение и да спре.
Поради това съдът приема, че деянието на водача К.Б. осъществява
всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от
ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени
вреди се явяват доказани по основание.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищците
вреди, съгласно заключението на КСМАТЕ.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
По предявения иск от Ф. К. Б. 50 000 лева частичен иск от 150 000 лв. –
25
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:
От изслушаната по делото КСМАТЕ се установява, че
ищцата е получила: Счупването на лявата лъчева кост лекувано консервативно
с репозиция и имобилизация за 4 седмици и последващо раздвижване и
рехабилитация за още поне 2 месеца. Това счупване причинява на
пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник.
Счупването на дясната срамна кост лекувана оперативно с едномоментна
репозиция и спазване на леглови режим за 3-4 седмици и последващо
раздвижване на близката тазобедрена става/дясната/до изглаждане на
походката е тежка травма,която е с общ период на възстановяване 2-4 месеца.
Счупването на дясната хълбочна кост, лекувано консервативно с репозиция и
мека имобилизация около 30-45 дни и последваща рехабилитация на
движенията в по- долно стоящата тазобедрена става е с период на
възстановяване около 2-3 месеца. Контузионен оток в ляво челно с подкожен
хематом, лекувано консервативно за две седмици.
Извършени са й закрито наместване и поставена гипсова имобилизация.
Обичайният период за възстановяване на счупването на лъчевата кост в
областта на китката е 4 седмици имобилизация и още 6-8 седмици
рехабилитационно раздвижване. Счупването на срамната кост, лекувано
консервативно е до 4 седмици имобилизация и още 4-6 седмици
рехабилитация. Счупването на хълбочната кост лекувано консервативно е до 3
седмици леглови режим и още 4-6 седмици рехабилитация. Контузионен оток
в ляво челно с подкожен хематом консерватитно лечение за 2 седмици до
пълно оздравяване.
Извода който може да се направи е, че претърпените от ищцата болки и
страдания са били изключително силни по интензитет.
Същите са допринесли за промяна на нейния обичаен начин на живот,
засегнали са здравословното й състояние по начин, който да изисква по
продължително лечение и полагане на грижи. Видно от данните по делото,
уврежданията са оставили поражения върху телесната цялост на ищеца, които
в своята съвкупност са в сериозен интензитет на претърпените болки,
страдания и стрес.
Следва да бъде отчетена и острата стресова реакция на ищцата.
Разпитаните по делото свидетели сочат, че ищеца е променен психически.
Същата е учела в музикално училище с китара, а след инцидента е била
записана в друго училище, тъй като вече не можела да свири.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата, която е още дете намира, че предявения иск за
26
неимуществени вреди следва да бъде уважен в претендирания размер от 50
000 лв., частичен от 150 000 лв..
Относно предявения иск от С. М. А. в размер на 340 000 лв. частичен иск
от 400 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
От заключението на КСМАТЕ се установи, че при процесното ПТП
ищцата е получила: Счупването на дясното бедро лекувано оперативно с
появило се усложнение- непоносимост към синтетичните средства, с
последващо разхлабване и след това ново оперативно лечение е тежко
травматично увреждане с общ възстановителен период- около 1 година. Това
счупване е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник. Счупването на дясната раменна кост в зоната на диафизата и
оператиивното й лечение и фиксиране с интрамедуларен пирон и поради
развитие на псевдо артроза и несрастване на фрактурата, повторно
оперативно лечение съчетано със свободна костна пластика и фиксирането с
метална плака също е с период на възстановяване около 10- 12 месеца. Това
счупване е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник.
Към настоящия момент големите стави при С. са с чувствително по-
ограничени движения, спрямо нормата и тези при левия крак. Явно тя е все
още с незавършен възстановителен период. Независимо от няколкократните
курсове на рехабилитация, са нужни още такива. Налице е тежка периферно
стволова увреда на десния лъчев нерв с тежка аксонална
дегенерация,маркиран проводен блок и сегментна демиелинизация през
аксила- лакът. Като допълнителна находка е установена умерено тежка предно
коренчева увреда. Лека брахиална плексопатия. Леки промени в кубиталния
канал на лакътния нерв.
Ищцата е провела продължително болнично лечение непосредствено
след ПТП-то, като са направени няколко оперативни намеси. В конкретния
случай са настъпили усложнения. Възстановяването на периферен нерв е
изключително трудно, страшно трудоемко с много физиотерапии,
рехабилитации, много медикаменти и може да не се възстанови. За този
период не е довело до възстановяване. В продължителния възстановителен
период ищцата неминуемо ще изпитва болки, страдания, дискомфорт и
житейски неудобства, като всичко това е свързано с лечение и
възстановителни процедури.
При определяне на обезщетението съдът намира, че следва да се
27
изхожда от това, че ищцата вследствие на инцидента е получила множество
физически травми засегнали различни части от тялото й. В случая е от
значение до каква степен от медицинска гледна точка за създали здравословни
проблеми на ищцата и са повлияли на физическото и психическото й здраве.
Получените увреждания са били съпътствани с продължителни и множество
болки, а някои от тях са се характеризирали с дълъг период на възстановяване
в болнични заведения и на легло. Била е изцяло зависима от чужда помощ
повече от една година. Била е хранена, обслужвана в леглото с подлога и
памперси. Следва да се вземе предвид и това, че част от травмите към
настоящия момент са преодолени. Не така стоят нещата с ротациите в
раменна става, които нормално трябва да са 90 градуса, при ищцата са едва 30
градуса, което тежък краен резултат. Необходим много дълъг и продължителен
период от време на провеждане на допълнителни физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури, който не гарантират пълно възстановяване. По-
лошото обаче, че пареза увисване на крайника в гривнената става,
невъзможността да се отведе ръката нагоре, и не може да извършва фините
движения, ще затруднява ищцата до края на живота, което съпоставено с
работоспособната й възраст безспорно, ще промени начина й на живот и
следва да се определи като съществено и непоправимо увреждане.
Към настоящия момент ищцата е много променена – не може да се
грижи за детето си без чужда помощ, чисто психически изобщо не е стабилна.
Отчаяна е и не може да преодолее факта, че ще има проблеми с за цял живот.
Съдът приема, че е налице изключително тежък случай на увреждане и
претърпени вреди, вследствие на процесното ПТП. По делото са установени
по категоричен начин множество тежки контузии, наложили продължително
тежко лечение в болнични заведения, хирургични интервенции,
продължителни рехабилитационни и медикаментозни лечения. Претърпяно
ПТП, както и уврежданията, които е получила, са променили в негативна
насока живота на ищеца, затрудняват професионалната и личната и
реализация, възможността й за контакт с околните - личен, професионален и
социален.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалия намира, че предявения иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен в размер от 200 000 лв. като за останалия претендиран
размер до 340 000 лв., частичен иск от 400 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск от Ф. К. Б. за сумата 134 лв. и от С. М. А. в размер
на 6787,61 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съдът ги намира за
основателни и доказани поради следното: Към съдебната документация
ищците са представили финансови документи за разходи, които те представят
28
като направени във връзка с диагностиката, лечението, рехабилитацията на
травмите получени при процесното ПТП. Направените от ищците разходи,
демонстрирани чрез документи/фактури, фискални бонове/са направени във
връзка с лечението на травмите, получени при процесното ПТП. Те са за
закупуване на лекарствени средства, медицински консумативи, превързочни
материали, дезинфектанти, ортопедични импланти и остеосинтезни средства,
лабораторни изследвания, образни изследвания/рентгенографии/ и пр.
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното от проц.
представител на ответника възражение за съпричиняване от страна на ищците,
пътувайки без поставени предпазни колани.
За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има
вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения
законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай съдът намира, че такъв принос от страна на
пострадалите липсва.
В заключението на КСМАТЕ вещото лице е посочило, че С. А. е стояла
на предната дясна седалка в л.а. “Фолксваген Голф“. Според локализацията на
нейните травми може да се направи заключението, че по време на пътуването
тя е била най-вероятно с поставен предпазен колан. Ф. Б., която е стояла на
задната лява седалка е с множество травми по ръцете и по таза, поради което
може да се направи заключението, че тя е била без поставен предпазен колан.
Вещото лице обаче в съдебно заседание сочи, че при поставен предпазен
колан, същия няма да може на 100% да предпази, тъй като има множество
удари и деформации на автомобила. При наличието на пълно доказване на
29
възражението за съпричиняване, съдът приема че липсва такова, тъй като
липсва доказана връзка между поведението на пострадалата и настъпването на
вредите по нейна вина.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, датата на
която изтича срока по чл. 429, ал. 1 от КЗ - 02.04.2023 г.. Съгласно КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това
разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай пострадалите да уведомили застрахователя на 01.11.2023 г.,
поради което следва да се приеме, че именно на тази дата и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с
ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи от 01.11.2023 г., до окончателното плащане, като за
останалия претендиран период от 02.04.2023 г. до 01.11.2023 г. искът следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 10 277 лева, както и сумата 1059
лв., възнаграждение за вещи лица.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. П. К., адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 20 111 лв., с
ДДС. В този смисъл възражението на ответника, че липсват доказателства,
които да позволяват на процесуалния представител на ищците да оказва
безплатна правна помощ е неоснователно, доколкото ищците са освободени от
държавна такса и разноски, поради липса на доходи.
Но ответника също се дължат разноски, съобразно на отхвърлената част
от исковете, като в случая ищцата С. А. следва да му заплати сумата в размер
на 13 985 лв.. Възражението на адв. К. за несъответствие между
претендирания адвокатски хонорар и представените бележки е неоснователно
с оглед представените с молбата му /вх. № 13320/11.10.2024 г./ доказателства –
30
договори за правна защита и съдействие и платежни нареждания, като освен
това е съобразен с Наредба № 1/2004 г. за НВАР.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. АД, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ЕИК: **,
да заплати на С. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., **, чрез
адвокат П. К. сумите:
200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, претърпени
от ПТП на 26.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 01.11.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до останалия претендиран размер от 340 000 лв., частичен от 400 000 лв. и
за законна лихва за периода 02.04.2023 г. до 31.10.2023 г., от като
неоснователен.
6787,61 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие на 26.03.2023 г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 01.11.2023 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна
лихва за периода 02.04.2023 г. до 31.10.2023 г., от като неоснователен.
ОСЪЖДА З. АД, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ЕИК: **,
да заплати на Ф. К. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., **,
действаща със съгласието на своята майка С. М. А., чрез адвокат П. К. сумата
от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, частичен от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни
увреждания, претърпени от ПТП на 26.03.2023 г., както и сумата от 134 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
на пътнотранспортно произшествие на 26.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху тези суми, 01.11.2023 г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за периода 02.04.2023 г. до
31.10.2023 г., от като неоснователен.
31
ОСЪЖДА З. АД, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ЕИК: **,
да заплати на адв. П. К., сумата 20 111 лв., адвокатско възнаграждение по чл.
38 от ЗА с ДДС.
ОСЪЖДА З. АД, със седалище и адрес на управление гр.С., **, ЕИК: **,
да заплати сумата 10 277 лв. държавна такса и сумата 1 059 лв., за вещи лица,
представляващи разноски платени от бюджета, по сметка на ОС С.З..
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., **,
чрез адвокат П. К. да заплати на З. АД, със седалище и адрес на управление
гр.С., **, ЕИК: **, сумата 13 985 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
32