Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 23.01.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На седемнадесети
януари 2023 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Анета Петрова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 113 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка
с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на К.Б.К. ЕГН **********
***, чрез адв. Х.С. ***, със съдебен адрес:***, кант. № 44 против Решение № 97/
11.11.2022 г., постановено по НАХД № 20223520200199/ 2022 г. по описа на РС – Попово,
с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 5959713 от 27.05.2022 г. на ОД на МВР-
Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП и е
наложено адм. наказание „глоба” в размер на 650 лв. В жалбата е посочено като касационно
основание за отмяна – нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Няма
спор, че действително в самия ЕФ е отчетен толеранс от 3 км. и е описано, като
е взет предвид.От друга страна в хода на административно-наказателното
производство е изпратен ЕФ до един от тримата съсобственици на въпросното ЮЛ,
което се явява ООД и не са постъпили в законовия срок възражения от касатора,
че не той, а някой друг от въпросните лице е управлявал автомобила. Следователно
са спазени всички изисквания на закона и въззивното решение се явява
законосъобразно, при липсата на допуснати нарушения, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с ЕФ серия серия
К, № 5959713 издаден от ОДМВР гр. Търговище, касаторът е бил санкциониран за
нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП, за това, че „на 27.05.2022 г., в 16.19 ч., в област
Търговище, в община Попово, на път III-204 км31+604- извън населено място (оранжерии
с.Кардам), движещ се в посока към гр.Попово, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат толеранс -3 %, е управлявал
МПС – л.а.”Мерцедес АМГ ГЛЕ 53 4 Матик“ с рег.№ ... със скорост 118 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 58 км/ч”. Нарушението е заснето с АТС №
TFR1-M-527. В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал. 5 ЗДвП, ЕФ е бил
изпратен и връчен на нарушителя. Приложена е и снимка/клип № 17349, TFR1-M №
527, на която в 16.19.28 ч. на 27.05.2022 г. , е заснет л.а. марка "Мерцедес“
с рег.№ ... в локация с GPS координати: 26.27312º/43.36011º, както и
че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената скорост
122 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за
измерване – мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M” (ведно с методически
указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени
с АТСС), от които е видно, че същата съответства на одобрения тип, както и
Протокол за използване на същото техническо средство, удостоверяващ мястото на
позиционирането на АТС в деня на проверката.
От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е
неоснователна, като е констатирал, че в производството по ангажиране
административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване.
Съдът е счел, че в ЕФ е ясно, и разбираемо за нарушителя е посочено, че
нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като
е посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на
извършване на нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В
приложената по преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на
автомобила, отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60
км/ч и измерената скорост на движение на автомобила – 122 км/ч, от която
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от - 4 км/ч, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта (видно
от приложените на л.30 Методически указания относно реда за обработка, съставяне
и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТС) – т.3.1.6 – „за уредите TFRM-1
намалената скорост следва да се изчисли на база допустима грешка в полеви
условия: 3 км/ч до 100 км/ч и 3% за стойността над 100 км/ч“, т.е. при измерена
скорост 122 км/ч, 3 % толеранс е 118.34 км/ч, която е закръглена в полза на
нарушителя на - 4 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство без човешка намеса.
По делото е доказано, че скоростта на движение на
процесния л.а.“Мерцедес“ с рег.№ …. е измерена с техническо средство
СПУКС/АТСС, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено
удостоверение издадено от БИМ. Същото е било технически годно и изправно към
момента на констатиране на нарушението, видно от протокол за преминала
периодична проверка. В конкретният случай са изпълнени изискванията на чл.4 от
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. - контролът да се осъществява от АТСС,
одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначални и последващи
проверки. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол, съставен от обслужващия полицейски служител. При
издаването на обжалвания ЕФ, съдът не е констатирал допуснати нарушения. От
формална страна ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189,ал. 4 о т ЗДвП
реквизити – посочени са всички данни за: териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Нарушението е безспорно установено, от
разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП „…Когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство.“ Видно от материалите по делото ЕФ е връчен на 14.06.2022 г. именно
на К. Б. К. в качеството на законен представител на ЮЛ, като в 14-дневният срок
К. не е подал писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението. При
тези обективни данни съдът е намерил, че правилно е определен субектът на
административно-наказателната отговорност, съгласно чл.188, ал. 2 от ЗДвП, като
в случая К. е санкциониран не като водач на описаното в ЕФ МПС, а по силата на
закона като законен представител на ЮЛ - „Мираж-Авто-Комерс“ ООД ЕИК *********,
което е ползвател на процесния л.а.“Мерцедес“ с рег.№ … . При определяне на
наказанието АНО е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил
единственото предвидено в закона наказание за това нарушение, доколкото
съгласно чл.182, ал. 2, т.6 от ЗДвП за превишаване извън населено място на
скоростта над 50 км/ч санкцията е 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв., или с оглед превишението
в случая от 58 км/ч, към тази санкция са добавени още 50 лв., като правилно е
определен крайният размер на глобата – 650 лв., поради което съдът намира, че
обжалваният ЕФ е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и всички наведени
възражения от наказаното лице. Независимо от посочване на касационни основания
касаторът навежда пред настоящата инстанция възражения, които по същността си са
навеждани и пред въззивния съд, на които последният е дал обстоен отговор. Неправилно
касаторът навежда, че измерената скорост на движение на касатора на процесната
дата е била от 118 км./ч., тъй като от представената снимка/ клип е видно, че
отчетената скорост е 122 км./ч., а според Методическите указания на МВР на стр.
30 е отбелязано, че за уредите TFRM-1 намалената скорост следва да се изчисли
на база допустима грешка в полеви условия: 3 км/ч до 100 км/ч и 3% за
стойността над 100 км/ч“, т.е. при измерена скорост 122 км/ч, 3 % толеранс е
118.34 км/ч, скоростта е закръглена в полза на нарушителя на - 4 км/ч. Или от
там се получава скоростта от 118 км./ч., а не че наказаното лице се е движило
със скорост от 118 км./ч.
Както правилно е посочил въззивният съд, ЮЛ „Мираж-Авто-Комерс“
ООД се управлява заедно и поотделно от трима управители. По силата на чл. 141,
ал.2, изр.1 от ТЗ всеки от тримата управители има качеството на законен
представител на по смисъла на чл. 188, ал.2 от ЗДвП на ЮЛ „Мираж-Авто-Комерс“ООД
ЕИК *********. Доколкото в Търговския регистър не са обявени ограничения в
представителната власт на някой от управителите, по аргумент от разпоредбите на
чл. 141, ал.2, изр.2 и 3 от ТЗ всеки от управителите е имал право да действа от
името и за сметка на дружеството самостоятелно, като правата на всеки от
управителите да представлява дружеството са равни на правата на останалите
двама. При това положение АНО е имал право да издаде ЕФ против когото и да е от
тримата управители, следвайки предписанията на закона, с оглед обявения в
Търговския регистър начин на представляване на дружеството. Касаторът К. е
санкциониран не като водач на описаното в ЕФ МПС, а по силата на закона като
законен представител на ЮЛ - „Мираж-Авто-Комерс“ ООД ЕИК *********, което е
ползвател на процесния л.а.“Мерцедес“ с рег.№ …. , както е приел и въззивния
съд.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.
6 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на
движение извън населено място с 58 км/ч. Нарушението е безспорно установено и
доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока
са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения
съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97/11.11.2022 г., постановено
по НАХД № 20223520200199/ 2022 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..