№ 11875
гр. С, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110120735 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от Т СЕАД,ЕИК .....,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от А А и И Е,против Н М Р. К.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,..... II“ № .....,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 5467,74 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г.
до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,899,48 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г.,53,26 лева сума за
дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,11,68 лева мораторна лихва за
периода 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот
на ет.3 в сградата на ..... II“ № 15А,при което ответницата е пасивно
легитимирана да отговаря за заплащане цената на доставена топлинна
енергия. Твърди се,че за процесния период е консумирана топлинна енергия
на стойност 5467,74 лева. С оглед обстоятелството,че стойността на
доставена топлинна енергия не е заплатена в срок ищецът претендира сумата
от 899,48 лева мораторна лихва. С исковата молба са заявени и искови
претенции за заплащане сумата за дялово разпределение и лихва за забава.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за
изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване
1
на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата чрез назначения особен представител,с което счита,че искът е
недопустим,защото не е доказано ответницата да е приела наследството от
починалата Б К Х,поради което не може да се счита,че ответницата е клиент
на топлинна енергия. Формулирано е възражение за настъпила погасителна
давност. Ответната страна моли съда да отхвърли исковата претенция.
Третото лице помагач Т С намира исковата претенция за доказана по
основание.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Т СЕАД претендира от Н М Р.
К. сумите от 5467,74 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019
г. до м.04.2021 г. за апартамент на ет.3 в сграда на .....“ № 15А,899,48 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г.,53,26 лева сума за
дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,11,68 лева лихва
за забава за периода 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 63773/2022 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на Т СЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от удостоверение за наследници,Б К Х е оставила като
наследница по закон своята дъщеря Н М Р. К..
С нотариален акт за дарение от 15.10.2009 г. Б К Х се легитимира като
собственик на недвижим имот - апартамент в сградата на ..... II“ № ...,с площ
от 79,90 кв.м.
Със заявление декларация от 2010 г. Б К Х е поискала откриване на
партида при Т СЕАД.
Видно от договор № 27/26.10.2000 г.,сключен между Т С и етажните
собственици в сградата на ..... II“ № 15А,страните са постигнали съгласие да
бъдат обвързани от правоотношение,съгласно което дружеството приема да
реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици
се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
По делото са приети общи фактури,издадени от Т СЕАД с получател Б
К Х от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021 г.
С договор от 03.06.2020 г. Т СЕАД,като възложител,и Т С,като
изпълнител,са изразили едновременната си и съгласувана воля да бъдат
обвързани от правоотношение,според което Т С приема да извършва дялово
разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а Т СЕАД се
съгласява да заплаща възнаграждение.
По делото са приети протоколи за неосигурен достъп,представени от Т
С.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
2
експертиза се установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки
месец,след което са приспадани технологичните разходи,които са за сметка
на доставчика,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,за процесния имот топла вода и топлинна енергия са
начислявани служебно поради неосигуряване на достъп,дължимата главница
за процесния период възлиза на 5467,77 лева,без да са включвани задължения
извън процесния период,общият топломер е преминавал периодична
метрологична проверка със заключение за съответствие,което означава,че е
годно средство за търговско измерване.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза по
прогнозни фактури са начислени 5328,71 лева,които не са заплатени,на
31.07.2020 г. и 31.07.2021 г. са сторнирани прогнозните задължения и са
издадени общи фактури като общият размер на задължението за топлинна
енергия възлиза на 5467,74 лева,а мораторната лихва възлиза на 899,53
лева,сумата за дялово разпределение е в размер от 53,26 лева,а лихвата за
забава – 11,68 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,с който се цели да
бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповедта за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или
е връчена при условията на чл.47 от ГПК,какъвто е настоящият случай. С този
иск ищецът при условията на пълно доказване следва да установи
материалноправните предпоставки – съществуване на договорно
правоотношение по доставка и продажба на топлинна енергия,установяване
уговорените права и задължения,установяване доставеното количество
топлинна енергия и цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът
се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
подадена в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 23.11.2022 г.
В настоящия случай от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че наследодателката на ответницата е придобила
право на собственост върху топлоснабдения имот,а същевременно
ответницата е неин единствен наследник по закон. Това обаче не е
достатъчно,за да бъде възприето,че между страните е възникнало договорно
правоотношение,в която насока съдът взе предвид,че в писмения отговор е
формулирано изрично възражение,че не е доказано ответницата да е приела
наследството. Законът регламентира,че с настъпването на наследственото
правоприемство за наследника възниква правото да приеме
наследството,регламентира е и възможност за наследника да се откаже от
наследството. Отказът от наследство винаги е изричен акт,който се реализира
чрез отправяне на писмено изявление до районния съд,докато приемането на
наследството може да бъде реализирано чрез изрично приемане на
наследството или чрез конклудентни действия като във всеки случай се
преценява дали реализираните от наследника действия представляват
такива,които позволяват да бъде счетено,че са насочени към приемане на
наследството. Ако действията на наследника не позволяват да бъде формиран
3
категоричен извод,че наследникът приема наследството,то не може да бъде
възприето,че е реализирано приемане на наследството – в този смисъл
решение № 64/24.02.2010 г.,постановено по гражд.дело № 3838/2008 г. по
описа на ВКС. При наличието на ангажирани доказателства,че наследникът е
приел наследството,може да бъде възприето,че наследникът е носител на
право на собственост,което е било притежавано приживе от неговия
наследодател. В хипотезата,когато ответната страна изрично релевира довод
за липса на доказателства наследството да е прието,в тежест на ищеца като
кредитор е възложено доказването наличието на приемане на наследството –
чрез нарочен акт или чрез конклудентни действия,за да може да бъде
възприето,че е възникнало между страните договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,за доказването на което
обстоятелство на дружеството ищец са дадени указания с определението за
насрочване при разпределение на доказателствената тежест. С оглед това,че
ищецът не е ангажирал доказателства относно доказване,че ответницата К. е
приела наследството,съдът намира,че не е доказано ответницата да е клиент
на топлинна енергия,а това дава достатъчно основание за отхвърляне на
всички предявени по делото искови претенции. Разбирането,че ако не е
доказано приемане на наследството от страна на наследника,соченият като
наследник не отговаря за заплащане на парични суми е застъпено в съдебната
практика – определение № 203/29.12.2016 г.,постановено по търг.дело №
1911/2015 г. по описа на ВКС. Развитите съображения мотивираха съда да
приеме,че исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от Т
СЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление С,представлявано от А А
и И Е,против Н М Р. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,..... II“ № .....,с искане да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
5467,74 лева ( пет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева седемдесет и
четири стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,899,48 лева ( осемстотин деветдесет и девет лева четиридесет и
осем стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 03.11.2022
г.,53,26 лева ( петдесет и три лева двадесет и шест стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г., 11,68 лева ( единадесет
лева шестдесет и осем стотинки ) мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. до
03.11.2022 г.относно които е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело
№ 63773/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Т С.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4