Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр. София,
20.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ, в
закрито заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Братоева ч. гр. д. № 4423 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в
изпълнителното производство З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******” № **, срещу постановление на съдебен
изпълнител А.Б.по изп. дело № 20188500400117, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя да бъдат намалени посочените във връчената на
16.02.2018 г. покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя по делото М. К..
Жалбоподателят твърди, че определените
разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева били прекомерни
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото. Процесуалният
представител на взискателите не бил извършил никакви действия в рамките на
същото, освен да подаде молба за образуването му, поради което не следвало да
му се заплаща възнаграждение за процесуално представителство в хода на
изпълнително дело. Липсвали и доказателства за заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност релевира искане за
намаляване на определените разноски за адвокатско възнаграждение до минималния
размер за образуване и водене на изпълнителното дело, съгласно Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
присъждането на разноски в хода на настоящото производство.
С депозираното на основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК възражение, взискателят оспорва жалбата като неоснователна, с
твърдения, че претендираното възнаграждение е в рамките на законоустановения
минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), като в действителност било налице активно процесуално
представителство в хода на изпълнителното дело на страната на взискателя,
поради което възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие също се явявало дължимо. Претендира присъждане на разноските за
производството пред СГС.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436,
ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като
взискателят в действителност предприел действия по процесуално представителство
в хода на изпълнителното дело, видно от намиращите се в корите на
изпълнителното дело молби, с които са посочени изпълнителни способи. Счита, че
с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, претендираното
възнаграждение не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение
искането на длъжника З. „Б.И.” АД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя М. В. К., ЕГН **********, до сумата от 200 лева – дължимо адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство или ако се счете,
че са предприемани изпълнителни действия за същите възнаграждението да бъде
намалено до определения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимум, поради
прекомерност.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението,
който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен
контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е
образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол -
правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен изпълнител А.Б.,
рег. № 850, с което искането на длъжника З. „Б.И.” АД за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя е оставено
без уважение.
От приложените преписи на документите,
съдържащи се в изп. дело № 20188500400117, се установява, че изпълнителното
производство е образувано срещу З. „Б.И.” АД,
ЕИК *******, по молба, вх. №
1893 от 14.02.2018 г. на М. В. К., депозирана чрез процесуален представител - адв.
Н. Д., въз основа на изпълнителен лист от 02.02.2018 г., издаден по гр. дело №
9935/2016 г. на Софийски градски съд, за принудително събиране на сумата от
16500 лева - присъдено обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната
лихва от 19.12.2015 г. до окончателното погасяване на задължението. В молбата за образуване на изпълнителното производство, е посочен начин на изпълнението - запор върху банковите сметки на длъжника в съответните банки и клонове
на чуждестранни банки в Република България. Впоследствие са депозирани молби на
15, 16 и 19.02.2018 г., в които се сочат изпълнителни способи - запори върху
банкови сметки. С молбата за иницииране на изпълнителното производство, е
представено пълномощно от взискателя в полза на адв. Д., видно от което
адвокатът е поел задължение за предоставяне на безвъзмездна правна помощ, на
основание чл. 38 ЗА. В настоящото производсто, адв. Н. Н. Д. представя доказателства
да е регистриран по ЗДДС.
До длъжника З. „Б.И.” АД е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е
включена сумата 1230 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, която покана
е получена от задълженото лице на 16.02.2018 г.. На 20.02.2018 г. длъжникът
подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с
искане за неговото намаляване до 200 лева. С обжалвания акт, съобщен на
длъжника на 23.02.2018 г., ЧСИ А.Б., оставил искането без уважение.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. №
1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство
само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист,
защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори
когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за
разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително
дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата (1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата с оглед материалния
интерес 16500 лева, възнаграждението
възлиза на сумата 512,50 лева, без ДДС
или 615 лева, с включен ДДС, доколкото адв. Д. е регистриран по ЗДДС).
В случая, първият спорен въпрос
е дължи ли
се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200
лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Такова възнаграждение следва да бъде възложено в тежест на
длъжника. Съгласно чл. 426, ал.1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към
изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва
начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява по чл. 129 ГПК.
В случая, с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство от името на взискателя, е направено искане присъденото вземане да
се събере чрез изпълнение върху вземания на задълженото лице от кредитни
институции. Паричното притезание на взискателя е удовлетворено именно чрез посочения
изпълнителен способ, като не се установява да е престирано доброволно от страна
на длъжника З. „Б.И.” АД. Това означава, че в производството са извършени
изпълнителни действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Затова
и в тежест на
З. „Б.И.” АД в разглежданата хипотеза следва да се възложат разноски за адвокатско възнаграждение, дължими и при
хипотезата на чл. 10, т. 2 Наредбата.
Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, обуславящи обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и другите относими обстоятелства.
В депозираното по повод жалбата възражение, взискателят
признава, че длъжникът е погасил задължението си към него, но в хода на
изпълнителното производство, вследствие на предприетото изпълнително действие -
наложен на запор върху банковите сметки на длъжника в посочените от взискателя
банки. В преписа на изп. дело №
20188500400117 не се установява вземането на взискателя да е погасено, но с
оглед признанието на взискателя, съдът приема този факт за осъществен. Това
налага принципния извод, че изпълнителното
производство не съставлява правна и фактическа сложност, която да обоснове
законосъобразност на акта на съдебния изпълнител, с който молбата на длъжника
за намаляване на адвокатското възнаграждение е оставена без уважение.
Настоящият състав отчита процесуалната активност на процесуалния
представител в хода на изпълнителното дело, както и факта, че предприетият
изпълнителен способ е бил достатъчен за събиране на вземането, поради което не
е налице правна и фактическа сложност, която да обуслови възнаграждение в
определения от съдебния изпълнител размер. Поради това съдът приема, че
възнаграждението на основание чл. 10, т. 2 Наредбата се дължи в минималния,
установен в същата размер, а именно: 512,50 лева, без ДДС
или 615 лева, с включен ДДС.
По изложените съображения, постановлението на съдебния
изпълнител, с което е отказано намаляване на определеното в размер на 1230 лева
в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, следва да се отмени като
незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението да се намали до сумата от
855 лева, с ДДС, която съставлява адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело, в минимален размер от 200 лева или 240 лева с ДДС, както и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
в хода на изпълнителното дело в минимален размер от 512,50 лева или 615 лева, с
включен ДДС.
С оглед изхода на спора длъжникът има право да му се
присъдят извършените в настоящото производство разноски, но доказаните такива
възлизат само на сумата 73 лева – заплатена държавна такса и разноски в полза
на ЧСИ, като не се установява в полза на представляващия З. „Б.И.” АД адвокат Гочев да е било уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът няма право на разноски, тъй като жалбата е
основателна.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника в изпълнителното производство З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******”
№ **, постановление
на съдебен изпълнител А.Б.по изп. дело № 20188500400117, с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени посочените във връчената на
16.02.2018 г. покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя по делото М. К..
ОТМЕНЯ, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, постановлението за разноски на частен съдебен
изпълнител А.Б.по изп. дело № 20188500400117, в частта, с която в полза на адв. Н. Н. Д. от ШАК, пълномощник на взискателя М. В. К.,
при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, е определено адвокатско възнаграждение в
размер над сумата 855 (осемстотин петдесет и пет) лева, с включен ДДС.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, представлявана от адв. Н. Н. Д., ШАК, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „********, офис 4, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******” № **, сумата 73 (седемдесет и три)
лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.