О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-898 11.05.2018 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен състав
На
единадесети май, две
хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2.ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Узунова
частно
гражданско дело номер 665 по описа за 2018 година,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.396 ГПК и е образувано по повод постъпила частна жалба от „Хотелски комплекс
Черноморец“ЕАД,с ЕИК-*********,представлявано от управителя Ивайло
Д.Атанасов,против определение №122 от 23.04.2018г.постановено по
ч.гр.д.№123/2018г.по описа на ЦРС,с което районният съд е оставил без уважение
молбата за дружеството-жалбоподател за обезпечение на бъдещ иск против бъдещия
ответник „Профилактика Рехабилитация и
Отдих“ЕАД,с основание чл.79 ЗЗД вр.с чл.8 вр.с чл.3 от предварителен договор от
24.11.2003г.за покупко-продажба на недвижими имоти,сключен между „Хотелски
комплекс Черноморец“ЕАД и „Булгарконтрола“ЕООД ,за осъждане на бъдещия ответник да
заплати на бъдещия ищец сумата от 2 200 лева, като част от общо задължение
в размер на 110 000 лева,представляващи дължима сума по направени разходи
за инвестиции и подобрения, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране
на изпълнението по изпълнително дело
№66/2018г. на ЧСИ Трифон Димитров с рег.№801 на КЧСИ и район на действие района
на БОС.
Жалбоподателят
е останал недоволен от определението,като в частната си жалба е изложил доводи
за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Моли за отмяната му и
допускане на обезпечение на бъдещия му иск.
Препис
от частната жалба не е връчен на ответната страна на основание чл.396 ал.2
предл.второ ГПК.
Частната жалба е допустима-подадена е в
законоустановения срок,от лице разполагащо с правен интерес от
обжалването,внесена е държавната такса за обжалването.
ЦРС е обсъдил подробно и задълбочено представените
с молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск доказателства,като е
достигнал до извод, че бъдещият иск на
„Хотелски комплекс Черноморец“ЕАД срещу „ПРО“ЕАД е допустим и вероятно
основателен. Тези изводи на районния съд се споделят от въззивната
инстанция,като правилни,законосъобразни и обосновани от доказателствата по
делото.
Районният съд обаче е
оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск чрез
налагане на исканата обезпечителна мярка- спиране на изпълнението по
изпълнително дело №66/2018г. на ЧСИ Трифон Димитров с рег.№801 на КЧСИ и
район на действие района на БОС,като е изложил мотиви,че
исканата обезпечителна мярка не е подходяща,защото не съответства на търсената
с бъдещия иск съдебна защита. Аргументите на ЦРС в тази връзка са в насока,че
бъдещият частичен иск е за сумата от 2 200 лева,като част от общо задължение
110 000 лева и евентуалното спиране на изпълнителното дело ще увреди съществено
правата на бъдещия ответник да владее и ползва имота,чиято данъчна стойност
многократно надхвърля стойността на
бъдещия частичен облигационен иск,предявим от молителя против бъдещия ответник,в чиято полза е издаден
изпълнителен титул.
БОС не споделя доводите на жалбоподателя,че макар
искът да е заявен като частичен,общата претенция на бъдещия ищец е 110 000
лева- сума,достатъчна да обезпечи предварителното изпълнение на невлязлото в
сила съдебно решение, по което е издаден изпълнителният лист в полза на
„ПРО“ЕАД,а освен това по другите две бъдещи искови претенции срещу други
дружества,обезпечението е било допуснато при внасяне на парична гаранция,която
също обезпечава в достатъчен размер предварителното изпълнение на решението,по
което е издаден изпълнителен лист.
Бъдещата
искова претенция е заявена като частичен иск в размер на сумата от 2 200
лева,като част от общо задължение 110 000 лева и обезпечителният интерес следва
да се определи върху размера на частичната претенция,а не върху пълния размер
на общото задължение. По въпроса относно пределите на силата на присъдено нещо
на съдебните решения по частични искове съдебната практика на ВКС е
безпротиворечива- силата на присъдено нещо се разпростира върху общите
правопораждащи факти на спорното право, основанието и петитума на иска, но не и
върху останалия размер на вземането. Силата на присъдено нещо не се разпростира
върху останалия,незаявен с частичния иск размер на вземането,който може да бъде
предмет на следващо производство и подлежи на доказване от ищеца в това
следващо производство./вж.Решение № 89 от 11.07.2011г.на ВКС по
т.д.№716/2010г., Іт.о.,ТК,определение №148
от 14.03.2009г.на ВКС по т.д.№98/2009г..ІІ т.о.ТК на ВКС и др./.
Следователно,съдът,разглеждащ искането за обезпечение на бъдещия иск,при
преценката за съответствие между обезпечителната нужда и исканата обезпечителна
мярка,следва да съобрази само заявения частичен размер на бъдещата искова
претенция. Предвид гореизложеното,БОС намира,че правилно и законосъобразно ЦРС е приел,че исканата обезпечителна мярка
не съответства на търсената с бъдещия иск съдебна защита, тъй като размерът му
е 2 200 лева, а данъчната стойност
на имота,за който предстои въвод във владение на бъдещия ответник по
изпълнителното дело многократно надхвърля стойността
на бъдещия частичен облигационен иск.
Правилно районният съд не
е допуснал обезпечението при условията на чл.391 ал.1 т.2 ГПК, при внасяне на гаранция от
ищеца в определен от съда размер,тъй като гаранция съдът определя когато
прецени,че обезпечителната мярка е подходяща и съответстваща на обезпечителната
нужда,но искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства,какъвто не е
настоящият случай.
По гореизложените съображения БОС
намери,че определението на ЦРС следва да бъде потвърдено, с оглед съвпадане на
становището на двете инстанции за неоснователност на молбата за допускане на
обезпечение на бъдещия иск чрез исканата от молителя обезпечителна мярка и при
споделяне на мотивите, изложени в определението на ЦРС,към които препраща на
основание чл.272 ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №122 от 23.04.2018г.постановено по ч.гр.д.№123/2018г.по описа на
ЦРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: