РЕШЕНИЕ
№ 1591
гр. Велико Търново, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110102056 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и ответника е сключен
Индивидуален договор за потребителски кредит *, съгласно който последният получил
сумата от 2500 лв., като се задължил да я върне в срок до 22.02.2023г. на една погасителни
вноски в общ размер на 2747,50 лв., заедно с начислената възнаградителна лихва. Изтъква
се, че на падежа ответникът не е изпълнил задължението си като е изпаднал в забава и
дължи заплащане на сумите от 2500 лв. за главница, 247,50 лв. за договорна лихва и 38,01
лв. за обезщетение за забава за периода от 23.02.2023г. до 12.04.2023г. Ищецът твърди, че за
вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1146/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Изтъква се,
че претендираните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение са дължими, поради
което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено
съществуването им както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
В хода на производството по делото процесуалният представител на ищецът е отправил
искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение
намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което исковите
претенции следва да бъдат уважени.
1
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 1124,39 лв., както и разноските за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 1020,12 лв., направени в производството по частно гражданско
дело №1146/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Й. М. М. с ЕГН: ********** *, че дължи на *,
сумите от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - главница, 247,50 лв. /двеста четиридесет
и седем лева и петдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 23.03.2023г. до
22.03.2023г., 38,01 лв. /тридесет и осем лева и една стотинка/ - обезщетение за забава за
периода от 23.02.2023г. до 12.04.2023г., представляващи задължения по Индивидуален
договор за потребителски кредит *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.04.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №459 от 19.04.2023г. по частно гражданско дело
№1146/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда Й. М. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1124,39 лв. /хиляда сто
двадесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 1020,12 лв. /хиляда и двадесет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1146/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.
Препис от решението да се приложи по частно гражданско дело №1146/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2