Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
10.06.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 май 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5227
по описа за 2020 година.
Производството е с правно основание
чл.403, ал.1 от ГПК, вр.чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „.....“ ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че въз
основа на депозирана искова молба от ответника в настоящото производство - „....." ЕООД срещу ищцовото дружество
„....." ООД било образувано гр.д. № ….017 год., по описа на Районен съд
гр. Стара Загора. Предмет на цитираното гражданско дело била заявена претенция
от „....." ЕООД за заплащане на остатък от частично заплатено възнаграждение
по договор за изработване на инвестиционен проект от 12.09.2016 год., ведно с
претендирана лихва за забава на това плащане или суми, както следва — главница,
в размер на 11479,00 лева, и лихва, в размер на 1214,10 лева. Със самата искова
молба било поискано от страна на ответника в настоящото производство дружество
допускане на обезпечение на така предявените обективно съединени искове. Въз
основа на направеното искане, с Определение № 3230 от 20.12.2017 год.,
постановено по гр.д. № 6806/2017 год., по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, в полза на „....." ЕООД било допуснато обезпечение, като за
издаване на обезпечителната заповед от страна на съда била определена гаранция
в размер на 1200,00 лева. Същата е платена от ответника в настоящото производство,
въз основа на което по цитираното гражданско дело била издадена Обезпечителна
заповед от 28.12.2017 год. срещу „..... ООД. Обезпечителната мярка, искана от
ответното по това дело дружество и допусната от съда била чрез налагане на
запор на банкови сметки на „....." ООД в 10 банки, а именно: „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД, „ИНТЕРНЕ- ШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК" АД, „БАНКА ДСК" ЕАД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД,
„ПОЩЕНСКА БАНКА" АД, „ТОКУДА БАНК" АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/"
ЕАД, „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД и „ОБЩИНСКА БАНКА" АД.
С оглед снабдяване от страна на „....." ЕООД с
Обезпечителна заповед от 28.12.2017год., по искане на ответника било образувано
изп. дело по обезпечителна заповед № 77/2017 год., по описа на ЧСИ Хриса
Пурнарова, peг. № 741 и с район на действие - Окръжен съд гр. Кърджали срещу
ищцовото дружество. В изпълнение на допуснатото обезпечение по цитираното изп.
дело били изпратени запорни съобщения до десетте банкови институции, посочени в
самата Обезпечителна заповед от 28.12.2017 год. и изброени по-горе в настоящата
искова молба. Твърди, че „..... ООД има
разкрита банкова сметка *** „Уникредит Булбанк" АД, предвид което от
значение за настоящото производство били действията по налагането на запора и
респективно последиците от това по отношение на сметката на дружеството в тази
банка.
Със запорно съобщение с изх. № 812 от 29.12.2017 год.,
изпратено по изп. дело № … год. по описа на ЧСИ Хр. Пурнарова, бил наложен
запор върху сметката на „....." ООД, разкрита в „Уникредит Булбанк"
АД. Както изрично било посочено в цитираното съобщение, сумата, която следвало
да обезпечи запора била в размер на 13378,10 лева. Съгласно представения като
писмено доказателство отговор с изх. № 0890-49-000052 от 02.01.2018 год. по
запорното съобщение третото лице„Уникредит Булбанк" АД наложила запора и
блокирала сума в посочения размер. Видно от банковите извлечения по
запорираната сметка към датата на налагане на запора /29.12.2017 год./ и към
датата на отговора от банката /02.01.2018 год./ била налице налична сума, в
достатъчен размер да обезпечи наложения запор. Това на свой ред било неоспоримо
доказателство, че реално е блокирана сумата по запора в размер на 13378,10 лева
поради обективния факт, че по запорираната сметка на „....." ООД имало
достатъчно авоар да покрие в пълен размер сумата по обезпечението.
Впоследствие, с Решение № 1178 от 16.11.2018 год.,
постановено по гр.д. № …., по описа на Районен съд гр. Стара Загора,
предявените от „....." ЕООД обективно съединени искове за обезпечението,
на които била издадената Обезпечителна заповед от 28.12.2017 год., били отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Предвид този изход на делото, постановеният съдебен акт е обжалван
от заинтересованата страна, явяващ се ответник в настоящото производство, въз
основа на което било образувано в.т.д. № 1074/2019 год., по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора, което приключило с постановено Решение от 27. 05.2019
год. по в.т.д. № 1074/2019 год., по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.
Въззивната инстанция на практика изцяло потвърдила първоинстанционното Решение
№ 1178 от 16.11.2018 год. по гр.д. № .....год., по описа на Районен съд гр.
Стара Загора. По този начин претенцията на „....." ЕООД по двата обективно
съединени иска /за главница и за лихва/, след двуинстанционен контрол, била
отхвърлена като неоснователна и недоказана, което от своя страна водело до
неоснователност на допуснатата и наложена по искане на това дружество
обезпечителна мярка срещу „....." ООД, изразяваща се в налагане на запор
върху банкова сметка. ***нование сума, необходима за упражняване на търговската
му дейност и за изпълнение на негови парични /публични и частни/задължения.
Предвид този изход на въззивното производство, с Молба
искане, депозирана по гр. д № 6806/2017 год. на Районен съд гр. Стара Загора
поискали от тази съдебна инстанция цялостна отмяна на допуснатото по искане на
„....." ЕООД обезпечение. В резултат на това процесуално искане, било
постановено Определение № 2339 от 24.06.2019 год. по гр.д. № …2017 год. на
Районен съд гр. Стара Загора, с което била уважена претенцията и отменено
допуснатото с Определение № 3230 от 20.12.2017 год. по същото дело обезпечение
в полза на ответното в настоящото производство дружество. Предвид снабдяването
с този съдебен акт, влязъл в законна сила на 12.08.2019 год. и с оглед защита
на неправомерно нарушените права, предприели необходимите и законоустановени
действия по вдигане на наложения запор в „Уникредит Булбанк" АД, като за
целта отправили такова искане до ЧСИ Пурнарова по изп. дело № 77/2017 год. В
този смисъл и в изпълнение на своя законов ангажимент, със съобщение с изх. №
461 от 23.09.2019 год. по цитираното изп. дело, банката била уведомена за
вдигането на наложения запор. В крайна сметка запорът върху банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк" АД
бил вдигнат на 27.09.2019 год.
Предвид горната фактическа обстановка - предявяването на
обективно съединени искове срещу „....." ООД, отхвърлени като неоснователни и недоказани в
хода на двуинстанционно разглеждане, на практика допуснатото обезпечение се
явявало неоснователно. В този смисъл и в контекста на разпоредбата на чл. 403,
ал. 1 от ГПК, ищецът обосновава правния си интерес да заяви настоящата искова
претенция, представляваща претендирано обезщетение за заплащане на причинени
вследствие на обезпечението вреди, предвид наличието на визираната в този текст
предпоставка - влязло в сила решение, с което са отхвърлени заявените от „....."
ЕООД обективно съединени иска, по които е допуснато обезпечението.
Сочи, че съгласно константната и непротиворечива съдебна
практика на ВКС е налице възприето правило, че при неоснователно наложено
обезпечение чрез запор на вземане_на парични средства, лицето притежател на
вземането е възпрепятствано да получи същото,
като по този начин търпи вреди в минималния размер от законната лихва върху
запорираната сума за периода на налагане на запора до този на неговото вдигане,
като в тази хипотеза изправната страна не следва да установява целта, за която
са й необходими паричните средства. Предвид това установено в практиката
схващане по отношение приложението на разпоредбата на чл. 403 от ГПК посочва,
че запорът върху банковата сметка на „....." ООД в „Уникредит
Булбанк" АД е наложен на 29.12.2017 год. за сума, в размер на 13378,10
лева, като същият е вдигнат на 27.09.2019 год. По този начин претендираната
сума в настоящото производство за обезщетение за нанесена вреда въз основа на
неоснователно наложена обезпечителна мярка представлява сума в размер на
2370.90 лева,_изчислена върху запорираната сума от 13378,10 лева за периода от
29.12.2017 год. /датата на налагане на запора/ до 27.09.2019 год. /датата на
вдигане на запора/.
С оглед пълно и всестранно изясняване на фактическата
обстановка по делото, отбелязва също, че в хода на първоинстанционното
производство по гр.д. № 6806/2017 год. с подадения от ищеца по настоящото дело
писмен отговор на депозираната от „....." ЕООД искова молба бил предявен
Насрещен иск по заявена претенция за връщане на авансово платено от „....."
ООД възнаграждение, заплатено на практика при отпаднало основание - развален
договор за предоставяне на услуга по изготвяне на инвестиционен проект от
12.09.2016 год. Първоинстанционният съд по гр.д. № 6806/2017 год. с
постановеното свое решение отхвърлил обективно съединените искове на „....."
ЕООД, но уважил изцяло заявената от ищеца/по настоящия иск/ претенция по
предявения в хода на това производство Насрещен иск. Този краен извод на
Районен съд гр. Стара Загора бил потвърден от въззивния съд - Окръжен съд гр.
Стара Загора с Решение от 27.05.2019 год. по в.т.д. № 1074/2019 год., постановено
въз основа на въззивна жалба на „..... ЕООД. Предвид тази положителна развръзка
за „....." ООД се снабдили с Изпълнителен лист от 11.06.2019 год. по гр.д.
№ 6806/2017 год., по описа на Районен съд гр. Стара Загора, по силата на който
„....." ЕООД било осъдено да им заплати суми, както следва: главница, в
размер на 11479.00 лева /платена на отпаднало основание/, ведно със законна
лихва, изчислена от 08.02.2018 год. до окончателното изплащане, както и
разноски пред двете съдебни инстанции, в общ размер на 2862,14 лева.За събиране
на присъдените суми било образувано изп. дело № 140/2019 год. по описа на ЧСИ
Атанас Атанасов, peг. № 757 на КЧСИ и с район на действие - Окръжен съд гр.
Пловдив. Изпълнителното дело било образувано на 18.06.2019 год. като към
настоящия момент длъжникът по него - „....." ЕООД не предприел никакви
действия по доброволно погасяване на дълга си към ищеца, нито са налице каквито
и да е постъпления в хода на изпълнителното дело и не е открито имущество, от
което да се удовлетвори.
Счита, че гаранцията, внесена от „....." ЕООД по
гр.д. № 6806/2017 год., по описа на Районен съд гр. Стара Загора, не следва да
се връща на това търговско дружество, а да послужи за удовлетворяване
претенцията на ищеца по настоящия иск.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответната страна „....." ЕООД да му заплати главница_в размер на 1200.00
/хиляда и двеста/ лева, представляваща частичен иск от общо дължимата му се
сума в размер на 2370,90 лева, представляваща обезщетение по чл. 403 от ГПК за
причинени вреди вследствие на неоснователно допуснато в полза на „....."
ЕООД по гр.д. № … год., по описа на Районен съд гр. Стара Загора обезпечение -
запор на банковата сметка на „....." ООД в „Уникредит Булбанк" АД,
съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 13378,10 лева за
периода от 29.12.2017 год. до 27.09.2019 год., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски и
изплатено адвокатско възнаграждение.
Посочва банкова сметка ***:
IBAN: ***, BIC: ***, при „Уникредит Булбанк" АД.
В случай, че съдът уважи тази искова претенция, ищецът
моли със съдебния акт съдът да постанови внесената от „....." ЕООД сума, в
размер на 1200.00 лева, представляваща гаранция за издаване на Обезпечителната
заповед от 28.12.2017 год. по гр.д. № … год., по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, да бъде изплатена в полза на „....." ООЛ на посочената по-горе
банкова сметка ***.
Ответникът „.....“
ЕООД гр. Пловдив в законоопределения срок не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който моли съдът да уважи
предявената искова молба. Ответникът не изпраща представител. Депозирал е молба
– становище, с което навежда доводи за неоснователност на иска.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и
правна обстановка:
По делото не се спори относно изложените в исковата молба
факти и обстоятелства, за което са представени писмени доказателства, а именно:
С решение, постановено по гр.д. № … год., по описа на
Районен съд гр. Стара Загора, предявените от ответника по настоящото дело „....."
ЕООД против ищеца „....." ООД обективно съединени искове за заплащане на
остатък от частично заплатено възнаграждение по договор за изработване на
инвестиционен проект от 12.09.2016 год. за сумата от 11479,00 лева – за
главница, и сумата от 1214,10 лева – лихва за забава, са отхвърлени, като
неоснователни. С Определение № 3230/20.12.2017 год, постановено по същото гражданско дело, по искане на „....."
ЕООД е допуснато обезпечение, като с
обезпечителна заповед от 28.12.2017 год. е наложен запор на банкови сметки на „.....“
ООД в десет банки - „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА" АД, „ИНТЕРНЕ- ШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД, „БАНКА ДСК" ЕАД,
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, „ПОЩЕНСКА БАНКА" АД, „ТОКУДА
БАНК" АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД
и „ОБЩИНСКА БАНКА" АД. За издаване на обезпечителната заповед, съдът определил
гаранция, в размер на 1200,00 лева, платена от ответника в настоящото
производство.По силата на издадената обезпечителна заповед е образувано изпълнително
дело № …/2017 год., по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, peг. № 741 и с район на
действие - Окръжен съд гр. Кърджали.
Ищецът твърди, че единствената разкрита сметка на
дружеството е била в „Уникредит
Булбанк" АД.
Видно от представеното по делото запорно съобщение изх.№
812/29.12.2017г. на ЧСИ Хриса Пурнарова, peг. № 741 и с район на действие -
Окръжен съд гр. Кърджали, на ищцовото дружество е наложен запор на банковите
сметки до размера на 13 378.10 лв. Запорът е вдигнат с разпореждане на ЧСИ
Хриса Пурнарова, видно от уведомление изх.№ 461/23.09.2019г.
По делото са представени извлечения по разплащателна
сметка № 192/31.12.2017г. и № 1/03.01.2018г., двете издадени от „УниКредит Булбанк“, от които се установява,
че към 31.12.2017г. крайното салдо по сметката на ищеца е било 117 226.68
лв., а към 02.01.2018г. – 127 226.68 лв.
Не се спори, а и видно от материалите по приложеното гр.д.
№ 6806/2017г., по описа на СтРС, и в.т.д. № 1074/2019г. по описа на СтРС,
отхвърлителното решение по гр.д. № ../2017г., по описа на СтРС, е потвърдено с
решение, постановено по в.т.д. № 1074/2019г., по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Решението пред
въззивната инстанция е окончателно.
С Определение от 24.06.2019г., постановено по гр.д. №
6806/2017г., по описа на СтРС, е отменено допуснатото в полза на ответника
обезпечение.
Видно от Удостоверение изх.№ 0826 – 64 –
003474/24.03.2021г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД, в същата банка, на
02.01.2018г., по образуваното изп. д. ../2017г.,
е бил наложен запор на притежаваната от
„.....“ ООД банкова сметка ***, като блокираната сума е била в размер на
13 378.10 лв. Запорът е бил вдигнат на 27.09.2019г.
Прието е като доказателство лихвен бюлетин на „Уникредит
Булбанк“ АД, от което е видно, че при разплащателните сметки и срочните
депозити лихвеният процент е 0, 00 %
Предявеният
иск е с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК,
вр.чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Предмет
на иска по чл.
403, ал. 1 ГПК е вземането на ответника по обезпечения иск за обезщетяване
на вреди, причинени от допуснатото обезпечение, което представлява особена,
извъндоговорна форма на гражданска отговорност, произтичаща от общата забрана
да се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД) и се основава на накърняването на т.нар. "негативен
интерес". Вследствие на допуснатото обезпечение „.....“ ООД е претърпяло едно неблагоприятно за него
ограничение поради поведението на ищеца по обезпечения иск. Поради това, както
в правната теория, така и в задължителната съдебна практика, отговорността по чл.
403, ал. 1 ГПК се категоризира като особен вид деликтна отговорност,
притежаваща определени специфики в отличие от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД изисква виновно поведение, докато чл.
403, ал. 1 ГПК се отнася до невиновна/безвиновна, обективна отговорност за
вреди. Правото да се иска обезпечаване на бъдещ или висящ иск е
законоустановено, като е ирелевантно дали ищецът по този иск е направил
проверка на обезпечената претенция и каква е субективната му увереност относно
претендираните от него права. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична,
безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от обезпечението – арг. чл.
51, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е
допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на
ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да
му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
Възникване на спорното материално право по чл. 403, ал. 1 ГПК, установяваща специфична
безвиновна деликтна отговорност, се предпоставя от установяване на следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): допуснато обезпечение, което
е отменено след отхвърляне на иска, който е обезпечен; вреди, изразяващи се в
пропусната полза, в размер на законната лихва;
причинна връзка между допускане на обезпечението и вредите; съществуващо вземане към трето лице, по
отношение на което е наложена обезпечителната мярка, което е изискуемо към
периода, за който се претендира присъждане на обезщетението - в този смисъл
Решение № 101 от 05.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1029 от 2012 г., І т. о.
От събраните по делото доказателства се установява, че с
Определение от 20.12.2017 г. по гр. д. № ../2017 г., по описа на СтРС, е
допуснато обезпечение на предявените от „....."
ЕООД против „....." ООД обективно
съединени осъдителни искове, чрез налагане на запор върху банковите сметки на
"„....." ООД в изброени 10
банки. Обезпечителната мярка е наложена на 02.01.2018г. с получаване на
запорното съобщение от „УниКреди Булбанк" АД , по арг. чл.
507, ал. 3 ГПК. В същата банка ищецът е имал открита банкова сметка, ***телната
мярка – 02.01.2018 г. до 27.09.2019г. е имало достатъчна наличност от парични
средства за покриване на сумата по запора.
Обезпеченият иск е отхвърлен с решение, потвърдено от СтОС по в.т.д.
№ 1074/2019г. /решението е окончателно/.
По молба на ищеца „....."
ООД е постановено Определение № 2339/24.06.2019г. по гр. д. № 6806/2017
г., по описа на СтРС, с което допуснатото обезпечение на предявените искове е
отменено. Определението е влязло в законна сила на 12.08.2019 г., като запорът
върху банковата сметка на ищеца е вдигнат от съдебния изпълнител на 27.09.2019
г.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице кумулативните
предпоставки по чл. 403, ал. 1 ГПК за възникване на
притезателното право в полза на ищеца да получи обезщетение за претърпените
вреди в резултат на неоснователно допуснатото обезпечение.
По отношение на твърдението на ищеца за настъпила имуществена
вреда съдът приема, че фактът на ограничаване на възможността му да ползва
налична по собствената му банкова сметка *** /блокирана, поради наложеният
запор/ се явява имуществена вреда за него във вид на пропусната полза. Това е
така, тъй като ищецът е бил в невъзможност да я ползва и да реализира от нея
доход, поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Предположението, че ако благото
не беше засегнато, то същото щеше да доведе до увеличаване на имуществото е
законово закрепено в нормата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, която е приложима и в хипотезата на неправомерно
задържана парична сума, при която размерът на вредата се заключава в
заплащането на законна лихва. В този смисъл са и разрешенията дадени в решение
№ 156/18.12.2017 г. постановено по т. д. № 449/2017 г. по описа на ВКС, с което
е даден отговор на въпроса за размера на вредата в хипотезата на чл.
403, ал. 1 от ГПК като е прието, че тя е съизмерима като минимален размер
със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари като пряка и
непосредствена последица от обезпечението, а също и в Решение № 281 от
04.10.2011 г., по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС и Решение № 432 от
27.12.2011 г., по гр. д. № 1380/2011 г. на III г. о на ВКС, които подобно на
процесния случай касаят обезщетяване на вреди от невъзможността да се ползват
парични суми без значение дали сумите са блокирани по сметката, предадени на
насрещната страна, или иззети по нейна инициатива. В този смисъл е и Решение №
29 от 04.02.1998 г. по гр. д. № 449/1997 г. на петчленен състав на ВКС, в което се приема, че при липса на специална
регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и
по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.
51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени
вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото
обезпечение, като вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима,
като минимален размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение
залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това
обезпечение.
При неоснователно наложено обезпечение чрез запор на вземане за
парични средства, лицето, притежател на вземането, е възпрепятствано да получи
същото и търпи вреди в минимален размер от законната лихва върху запорираната
сума за периода на запора, като не следва да установява целта, за която са му
необходими паричните средства и съответно осъществява ли или не търговска
дейност.
Следователно в поза на ищеца се следва обезщетение за
претърпените от последния вреди в резултат на неоснователно наложената
обезпечителна мярка, за периода от датата на налагането й от съдебния
изпълнител чрез получаване на запорното съобщение от третото задължено лице –
02.01.2018г. до датата на нейната отмяна – 27.09.2019 г., като обезщетението
следва да се определи върху размера на запорираната сума 13 278.10. След
извършено служебно изчисляване, на осн. чл.162 от ГПК, чрез използване на
онлайн калкулатор, се установява, че размера на обезщетението, съизмеримо със
законната лихва за сочения период е 2 356.04 лв.Тъй като предявеният иск е
за част от дължимото обезщетение – в размер на 1 200 лв., то същият следва
да бъде изцяло уважен, като основателен и доказан.
Основателно е искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащане на задължението,
доколкото присъждане на последното представлява законна последица от уважаване
на предявения иск за присъждане на съответно парично притезание.
Ищецът е направил искане да бъде постановено внесената от
ответника парична гаранция, в размер на 1 200 лв. по издаване на
обезпечителна заповед по гр.д. № 6806/2017г., по описа на СтРС, да бъде
изплатена в полза на ищцовото дружество по посочена банкова сметка. ***глеждане
в настоящото производство.Предвидената законова възможност за произнасяне по
искане, свързано с разпоредителни действия по внесената парична гаранция е
обезпечителното производство.
На осн. чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 250
лв.,които съобразно приложения списък на разноски представляват 50 лв. за
внесена държавна такса и 200 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, р-н Тракия, жк Тракия, бл.105, вх.Г, ет.2, ап.4,
представлявано от .., да заплати на „.....“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, бул.Патриарх Евтимий № 52, представлявано от ..,
на осн.чл. 403, ал.2 от ГПК, сумата от 1 200 лв., представляваща част от
дължимо обезщетение в общ размер на 2 356.04 лв., за вреди за периода от 02.01.2018г.
– 27.09.2019г., причинени в резултат на допуснато с Определение по гр. д. № …/2017 г., по описа на СтРС, обезпечение на предявените от „.....“ ЕООД,
гр. Пловдив, против „АГРОЗЛАТКС“ ООД,
гр. Стара Загора, искове, което обезпечение е отменено с Определение № 2339/24.06.2019г.
по гр.д. № ../2017г., по описа на СтРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 250
лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на ..“
ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул.Патриарх Евтимий № 52, представлявано от .. да бъде
постановено внесената от „.....“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, р-н Тракия, жк Тракия, бл.105, вх.Г, ет.2, ап.4,
представлявано от .., парична гаранция, в размер на 1 200 лв. по
издаване на обезпечителна заповед по гр.д. № ../2017г., по описа
на СтРС, да бъде изплатена в полза на ищцовото дружество по посочена банкова
сметка.
***о следната банкова сметка:
***: ***, BIC: ***
„УниКредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :