РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на деветнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5219 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази
Ищеца
„Топлофикация Русе” ЕАД гр. Русе, твърди, че е доставил в имот на ответника Л.В.К.
***, с абонатен номер 24081031270 топлоенергия на обща стойност 144,07 лева за
периода 21.12.2016г. до 23.02.2018г. за която последният не заплатил. За събиране на посочената сума със лихви и
разноски ищецът депозирал заявление по което било образувано по гр. дело №
2584/2018г. на Русенски районен съд. Срещу К. била
издадена заповед за изпълнение, която му била връчена по реда на чл. 47 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано да
установи вземането си в исково производство.
В изпълнение на тези указания в настоящото производство се иска
установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Ответникът не
е открит на настоящия си адрес и няма регистриран трудов договор. Назначен му е
особен представител, който сочи, че представляващият ищеца юрисконсулт няма
правомощие да подаде исковата молба, по която е образувано настоящото
дело. Навежда и доводи, че ответникът
няма качеството на купувач на топлинна енергия.
Възражението,
че представляващият ищеца юрисконсулт няма правомощие да подаде исковата молба
е неоснователно. Приложено е пълномощно, по силата на което юрисконсулт Б.
Станчев има право да представлява „Топлофикация Русе” ЕАД пред всички съдилища,
да образува всякакъв вид дела, включително и изпълнителни, да сключва спогодби,
да подава въззивни и касационни жалби.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание на иска е по
иска е по чл. 153 от Закона за енергетиката- за заплащане на цената на
доставена топлинна енергия. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 17.05.2018г.
е била издадена заповед за изпълнение срещу Л.В.К. в полза на ищеца- „Топлофикация Русе" ЕАД за заплащане на сумата 144,07
лева, главница както и за лихви и
разноски в заповедното производство. Посочено е в заповедта за изпълнение, че
вземането представлява цена
за доставена топлинна енергия за периода 21.12.2016г. до 23.02.2018г. в имот в гр. Русе ул. „П.” № .., бл. „М.” вх. „..“, ет..., с абонатен номер 24081031270.
На
14.11.1994г. е бил сключен договор (л.34-38) между „Топлофикация Русе” ООД гр.
Русе и етажните собственици в блок „М.“ в гр. Русе за доставка на топлинна
енергия в имотите в сградата срещу заплащане.
На
07.08.2002г. е бил сключен и договор за дялово разпределение на топлоенергията
доставяна в посочената сграда (л.39-44).
На
14.02.2005г. Л.В.К. е депозирал заявление (л.50) до „Топлофикация Русе” ЕАД с
искане да му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на адрес гр. Русе,
бл. „М.” вх. „.“, ет... Към заявлението е приложен договор за наем на жилище на
партерния етаж в сградата на посочения адрес. Това заявление представлява
предложение за сключване на договор между страните за доставка на топлоенергия
срещу заплащане. Върху заявлението има резолюция „да се смени партидата …“,
което представлява приемане на предложението и съответно възникване на
договорно отношение между Л.В.К. ***. Доставката на топлинна енергия е
правнорегламентирана дейност, която се осъществява по правила уредени в Закона
за енергетиката, подзаконови нормативни актове и Общи условия одобрени от
ДКЕВР. По делото не се установи така възникналото договорно отношение да е било
прекратено, поради което ответникът е отговорен за заплащането на доставената в
имота топлинна енергия, както и разпределената на имота топлоенергия отдадена
от сградната инсталация.
По делото е назначено вещо лице, което е дава следното
заключение:
Сградата в която се намира посоченият имот е присъединена
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе" ЕАД. В сградата има
въведено дялово разпределение на топлинната енергия. В имота няма отоплителни
тела и се доставя битова гореща вода. В имота има един уред за дялово
разпределение на топлинна енергия- водомер за битова гореща вода монтиран в
банята. В имота е начислена топлоенергия отдадена от сградната инсталация. При
спазване на нормативно определените правила за дялово разпределение, на имота
на ответника следва да се разпределят за процесния период 1,5310 MWh топлоенергия, на цена 136,96 лева с ДДС, а с отчитане и
на разходите за дялово разпределение задължението е в общ размер 151 лева.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, тъй като същото притежава специални знания и по
делото не се събраха доказателства, които да го опровергават.
По изложените
съображения предявените искове следва да се уважат изцяло.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.”
Предвид изхода
на настоящото дело ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 75 лева държавна такса, 152 лева за вещо лице и 150 лева
за юрисконсулт и 152 лева за особен представител или общо 529 лева, както и 77
лева разноски в заповедното производство. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането
на „Топлофикация Русе" ЕАД, ЕИК ********* гр. Русе, ул. „ТЕЦ
Изток”, против Л.В.К. ЕГН ********** с адрес *** в размери както
следва:
-
144,07 лева представляващи цена на доставена
и разпределена топлинна енергия за периода 21.12.2016г. до
23.02.2018г. в имот в гр. Русе ул. „П.” № 2,
бл. „М.” вх. „..“, ет..., с абонатен номер 24081031270 със
законната лихва от 25.04.2018г. до окончателното изплащане;
- 7,58 лева -представляващи законна лихва върху горната сума за периода до 24.04.2018г,
за което вземане е била издадена заповед
за изпълнение по гр. дело № 618/2018г. на РС Силистра.
ОСЪЖДА Л.В.К.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Топлофикация
Русе" ЕАД, ЕИК ********* гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, разноски по настоящото дело в размер на 529
лева, както и разноски по ч.гр.д. № 681/2018г. на РС
Силистра в
размер на 77 лева.
Решението може да
се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /П/