Решение по дело №1662/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 11
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20215220201662
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пазарджик, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201662 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„П.“ № **, против Наказателно постановление № 633/15.10.2021 г. на
Заместник-кмета на Община Пазарджик, с което на жалбоподателката Н. В. П.
са наложени следните административни наказания: 1) административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева), на основание чл. 31 от
Наредба за обществения ред (НОР) в Община Пазарджик, приета с Решение
№ 42/2015 г. на Общинския съвет на Община Пазарджик, за извършено
нарушение по чл. 2, т. 4 от НОР в Община Пазарджик и 2) административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева), на основание чл. 32 от
НОР в Община Пазарджик, за извършено нарушение по чл. 2, т. 5 от НОР в
Община Пазарджик.
С жалбата се навеждат оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че същото е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателката Н.П., чрез процесуалния си
представител адв. К.Ш., поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Община Пазарджик, чрез гл. юрк. П.В., в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление. Депозира писмени бележки, в които излага подробни доводи
за правилност и законосъобразност на наказателното постановление.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2021 г., около 21:50 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „М.Ш.“ пред
№ 14, жалбоподателката Н. В. П. организирала семейно събиране на улицата.
За целта на улицата били изкарани столове и аудио звукова шумообразуваща
уредба, която работела и от нея се чувала силна музика. В семейното
тържество участвали жалбоподателката, нейните дъщери и внуците й. По
същото време на място пристигнал екип от полицейски служители при РУ-
Септември, които чули шума от високата музика и възприели празнуващите
на улицата лица. Полицейските служители поискали от празнуващите да се
легитимират. Жалбоподателката Н.П. представила на свид. ИВ. Г. С. –
полицай при РУ – Септември личната си карта и му обяснила, че тя е събрала
на улицата своите роднини на семейно тържество и затова са си изкарали на
открито столове и уредба да слушат музика. Същата заявила на полицейския
служител, че тя е пуснала музиката, за да празнува заедно с роднините си.
За констатираните обстоятелства свид. И.С., в присъствието на Г.Б.К. –
свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и на
нарушителя Н. В. П., съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 181305/07.08.2021 г. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл. 2, т. 4 и т. 5 от НОР в Община Пазарджик.
Жалбоподателката подписала АУАН без възражения. На същата дата –
07.08.2021 г. на жалбоподателката бил връчен препис от АУАН. В срока по
чл. 44 от ЗАНН не са депозирани възражения срещу АУАН. Впоследствие
жалбоподателката подала „жалба“ до Директора на МВР-Пазарджик, в която
2
моли да бъде отменен съставения АУАН, тъй като музиката не била силна, а
тя била пенсионер и не можела да плати глобата.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателката Н. В. П. са
наложени административни наказания, както следва: за извършено нарушение
по чл. 2, т. 4 от НОР в Община Пазарджик, на основание чл. 31 от НОР в
Община Пазарджик, е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и за
извършено нарушение по чл. 2, т. 5 от НОР в Община Пазарджик, на
основание чл. 32 от НОР в Община Пазарджик, е наложено наказание „глоба“
в размер на 500 лв.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на
19.10.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят ИВ. Г. С. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира
показанията на свид. И.С., както и приетите писмени доказателства по делото,
тъй като намира същите за достоверни, логични и непротиворечиви помежду
си.
Установената фактическа обстановка кореспондира частично и с
показанията на свид. Р. Любчова П. – дъщеря на жалбоподателката, която на
процесната дата и място e присъствала на семейното събиране. От
показанията на свид. Р. П. се установява, че действително на процесната дата
на ул. „М.Ш.“ в гр. П. се били събрали тя, майка й, сестра й и техните деца,
като си правили „моабет“, а децата играели. Свидетелката Р. П. сочи, че на
улицата са изкарали уредбата на сестра й, но твърди, че от същата не била
пусната музика, а само светлините й работели. Съдът не кредитира
показанията на свид. Р. П. в частта, в която твърди, че от уредбата не е
звучала музика, тъй като счита, че същите в тази им част не са достоверно
отражение на действителността. Съдът като прецени заинтересоваността на
свид. Р. П. от изхода на делото, доколкото същата е дъщеря на
жалбоподателката, както и останалите събрани по делото писмени и гласни
3
доказателства, намира, че твърдението на свид. Р. П., че от въпросната уредба
не е звучала музика не съответства на действителното фактическо положение.
То се опровергава не само от показанията на актосъставителя, но и от
изявленията на самата жалбоподателка, обективирани в подадената от нея на
12.08.2021 г. „жалба“ до Директора на МВР – Пазарджик, видно от които
жалбоподателката признава, че от уредбата е свирела музика.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
За да е законосъобразен административният акт е необходимо да е
издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправни разпоредби и да съответства на целта на закона.
След запознаване с материалите по делото съдът намира, че АУАН е
опорочен, тъй като не е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от НОР в Община Пазарджик актовете за
установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица от Общината,
определени със заповед на Кмета на Общината, както и от служители на РУ-
МВР Пазарджик и РЗИ-Пазарджик в рамките на тяхната компетентност.
В настоящия случай, видно от доказателствата по делото и по-
специално от съдържанието на АУАН с бл. № 181305/07.08.2021 г., въз
основа на който е издадено обжалваното НП, актосъставителят ИВ. Г. С. към
момента на съставяне на АУАН е бил полицай при РУ – Септември, а не
полицай при РУ на МВР – Пазарджик, както погрешно е посочено в НП. При
съставянето на АУАН самият актосъставител ясно е записал в него, че заема
длъжността полицай при РУ – Септември. При това положение, след като към
4
момента на съставяне на АУАН актосъставителят ИВ. Г. С. не е бил служител
на РУ на МВР – Пазарджик и не се твърди, а и няма данни на същия да е било
изрично възложено по съответния правов ред правомощие да съставя актове
за установяване на административни нарушения за извършени нарушения по
НОР в Община Пазарджик на територията на гр. Пазарджик, то съдът намира,
че актосъставителят не е разполагал с материална, териториална и темпорална
компетентност да издаде процесния АУАН към датата на съставянето му.
Съставянето на АУАН от некомпетентен орган води до неговата нищожност
и аргументира извода, че в производството по издаване на НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо
незаконосъобразност на атакуваното НП. Безспорно е в теорията и съдебната
практика, че незаконосъобразният АУАН се явява безусловно основание за
отмяна на издаденото въз основа на него НП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП, като
издадено въз основа на нищожен АУАН, е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателката. В процесния случай същата
своевременно е направила искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирала доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 200 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Неоснователно е релевираното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя,
доколкото размерът на същото е под минимума, предвиден в чл. 18, ал. 2,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Ето защо, в полза на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени разноски в претендирания размер от 200 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 633/15.10.2021 г. на
Заместник-кмета на Община Пазарджик, с което на жалбоподателката Н. В.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“ № **, са наложени следните
административни наказания: 1) административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лв. (петстотин лева), на основание чл. 31 от НОР в Община
Пазарджик, приета с Решение № 42/2015 г. на Общинския съвет на Община
Пазарджик, за извършено нарушение по чл. 2, т. 4 от НОР в Община
Пазарджик и 2) административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
(петстотин лева), на основание чл. 32 от НОР в Община Пазарджик, за
извършено нарушение по чл. 2, т. 5 от НОР в Община Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на Н. В. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ул. „П.“ № ** сумата в размер на 200 лв. (двеста лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6