Решение по дело №3016/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 134
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20211000503016
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503016 по описа за 2021 година
С решение № 260088 от 01.07.2021 г. по т. д. № 157/2018 г., ОС Враца,
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на П. Ц. П. сумата от 40 000 лв.
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на брат й А. Ц. П., настъпила на
12.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер от 40 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв. като неоснователен.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от П. Ц. П.. Подчертава, че между ищцата и загиналия е била
налице силна емоционална връзка, че А. не бил женен и нямал свое
семейство, а ищцата била разведена от 35 години и загиналият бил нейна
единствена опора, особено когато синът на ищцата живеел в чужбина. Твърди
се, че А. прекарвал цялото си време с нея за да не е сама, грижел се за нея. Те
често се чували по телефона, правели видеоразговори, всяка неделя си
правели семеен обяд. Излага подробни аргументи и по въпроси, които не са
спорни пред настоящата инстанция. Претендира да се отмени решението в
обжалваната част, като се присъди пълната искова сума, ведно с разноските.
1
Срещу решението в осъдителната част е постъпила жалба от ЗК
„Евроинс“ АД. Твърди, че не е налице предвидената в ТР № 1 от 2016 г.
„изключителност“ на отношенията между брат и сестра, като изтъква, че те
живеели в отделни домакинства, връзката между тях била обичайна,
оказваната подкрепа (вкл. и финансова) не била нетипична, а ищцата можела
сама да се грижи за себе си. Възразява срещу достоверността на показанията
на св. Г., син на ищцата. Сочи, че съдът не е обсъдил разпоредбата на § 96, ал.
1 КЗ, и не е приложил визирания там лимит. Възразява срещу размера на
присъденото обезщетение като прекомерен с оглед чл. 52 ЗЗД, съдебната
практика и икономическите условия.
Страните не са взели становище по въззивните си жалби в писмени
отговори.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищцата П. Ц. П. твърди, че на 12.08.2018 г. настъпило ПТП, при което
загинал брат й А. Ц. П., водач на МПС, като инцидентът бил предизвикан от
друг водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. Ищцата твърди, че връзката с брат й била много силна, а болката
от загубата не можела да превъзмогне. Претендира обезщетение на търпените
болки и страдания в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба, както и разноски.
Ответникът ЗК „Евроинс“ АД оспорва механизма, виновното и
противоправно поведение на сочения за причинител на инцидента, размера на
иска (вкл. и с оглед установеното ограничение от 5000 лв.). Подчертано е, че
случаят не се характеризира с изключителност на отношенията между
близките и че неимуществените вреди не са доказани. Намира, че
пострадалият е съпричинил вредата. Възразява срещу искането за лихви.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 12.08.2018 г. е
2
настъпило ПТП, при което е загинал братът на ищцата – А. П.. Няма спор и
относно факта, че инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно
поведение на водач (признато по съдебен ред – л. 218), чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество. Спорните въпроси пред
настоящата инстанция касаят материално правната легитимация на ищцата и
размер на обезщетението.
Разпитан като свидетел е Ц. Б. Г., син на ищцата, живеещ с нея, който
разказва, че пътувал с вуйчо си при инцидента, когато се връщали от рожден
ден на баба му. Описва отношенията между вуйчо си и майка си като доста
добри, имали традиция да се събират у тях или при вуйчо му, през ден-два, а
всеки ден се чували по телефона, правели си видео връзка. Когато свидетелят
работел в чужбина (за 1 година в Гърция – 2009 г., а после в Германия), вуйчо
му седял и живял в тях при майка му за да й помага. А. не бил женен, нямал
семейство, а ищцата била разведена от 35 години и била сама. Когато ищцата
имала житейски проблеми се обръщала към брат си, сега не можела да понесе
тази загуба, ходела на гроба му, тежко й било, били й предписани сега
някакви хапчета за успокоение на нервите, влизала и в болница защото не
можела да свали кръвното. Сега когато чуела линейка или сирена и
настръхвала цялата от ужас. След ПТП ищцата спряла да работи за да се
грижи за свидетеля, тя изразходила средства за погребението и за лечението
на сина си, сега живеели на заеми. Според свидетеля вуйчо му живеел сам от
2006 г., като преди това съжителствал с някаква жена.
Разпитана е и С. С. Х., която сочи, че е живяла на семейна начала с А.
П. от 1986 г. и той е отгледал детето й, а внучката й е кръстена на него.
Разказва, че живяла с А. почти до края. В гр. *** те живели в нейната
гарсониера 20 г., като около 2008-2009 г. тя я продала и си купила друга в
същия квартал, срещу неговото жилище, което било наследствено. Спомня си
как той се обадил преди да се случи катастрофата и поискал да му сготви
„имамбаялдъ“, но така и не можал да я опита. Свидетелката сочи, че трябвало
да гледа внучката си и се преместила при дъщеря си, а той идвал всеки ден
при тях. Отношенията на А. със сестра му били повече от нормални, обичали
се като брат и сестра, комуникирали, чували се по телефона почти всеки ден,
а в неделя си правели обяд.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
3
налагат следните правни изводи:
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищцата (почти 60 г. към
датата на ПТП) е по-голямата сестра на загиналият при ПТП А. П. (на близо
56 г.), че инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно поведение
на водач, за чиято гражданска отговорност е била налична застраховка при
ответното дружество.
По въпросът за материално правната легитимация съдът намира
следното:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
4
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай безспорно установява много
добри отношения между загиналия и по-голямата му сестра, но същата не се
характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните добри отношения
между брат и сестра в едно семейство. Събраните доказателства не
установяват нетипично сложили се обстоятелства, които в актуалната
практика на съдилищата са послужили за признаване на право на
обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-големи
братя и сестри, изпълняващи функции на родители спрямо по-малките, братя
и сестри, живеещи като семейство съвместно без родители при необичайно
близки отношения, близнаци и пр. В случая се установява, че между ищцата и
нейния брат (и двамата в зряла възраст) са съществували нормални добри
отношения, изпълнени с любов и привързаност, като смъртта на А.
действително е причинила на ищцата болки и страдания. Няма данни обаче в
живота на брата и сестрата да е имало такива събития, които по нехарактерен
и нетипичен начин да са създали извънредни отношения на засилена
емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между
тях. При съвместна преценка на доказателствата се установява, въпреки
твърденията на ищцата, че загиналият е съжителствал дълго време със своя
партньорка, с която именно са имали установени отношения от типа на
семейните – св. Х. е изтъкнала, че живяла с А. продължителен период от
време (20 г.), почти до края, че той помагал за отглеждане на нейното дете,
отношенията им били толкова добри, че внучето й било кръстено на него.
Именно св. С. Х. е била и частен обвинител в наказателното производство,
водено във връзка с ПТП. В същото време свидетелката сочи, че връзката с
ищцата била интензивна, тъй като те се чували всеки ден и в неделите си
правели обяд. В тази част показанията напълно кореспондират с тези на св. Г.,
който също е заявил, че братът и сестрата са общували по телефон, а през
няколко дни се събирали. Тези факти обаче сочат на добри ежедневни
отношения, но не и на извънредни такива. Данните, че в определени периоди
от време (приблизително около 10 години преди фаталния инцидент)
загиналият е съжителствал със сестра си, не водят до извода, че те трайно са
представлявали общо и единно домакинство, още по-малко сочат, че връзката
5
между тях е била необичайна и извънредно силна емоционално. Ето защо
наличните доказателства не могат да аргументират извод, че визираната в
практиката на Върховния съд връзка между двамата е била от такова
необичайно и необикновено естество, че да попада в приложното поле на
изключителността, съобразно ТР № 1 от 21.06.2018 г. Както се посочи, няма
категорични данни ищцата и брат й да са били постоянни членове на едно
домакинство, нито да са имали общи разходи по издръжка, не се установява
загиналият да е осигурявал нетипично и необичайно голяма подкрепа за
ищцата, с изключение на присъщите за добрите и топли отношения между
брат и сестра жестове на подкрепа. С други думи не се доказва връзката
между тях да е била с такова съдържание, че да наподобява на отношенията,
установени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които
безспорно са признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпени
неимуществени вреди.
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., гр.д. № 1694/2020 г., САС,
14 с-в, където също е прието, че наличието на привързаност и уважение,
характерни и общоприети за традиционното българско семейни и
отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за
да се обоснове извод за материално правна легитимация на претендиращия
обезщетение. Необходимо според състава е наличие на изключителна по
характер връзка между загиналия и ищцата, която да превишава по естество
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини. Безспорно,
ищцата и загиналият са били в добри и хармонични отношения, а загубата на
всеки близък води да болка и тъга, но визираните в тълкувателното решение
изключения съставляват само малка част от всички казуси, свързани с мъката
от загубата на родственик или близък.
При така формираните изводи решението на първоинстанционния съд
следва да се отмени в частта, в която искът е уважен за сумата от 40 000 лв. и
в тази част същият да се отхвърли. В отхвърлителната част решението следва
да се потвърди. Решението на ОС следва да се отмени и в частта за
разноските, възложени на застрахователя – 1600 лв. такса и 1730 лв. хонорар
за адвокат. П.П. дължи на дружеството разноски за въззивното производство
в размер на 800 лв. за такса по жалбата.
6
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260088 от 01.07.2021 г. по т. д. № 157/2018 г., ОС
Враца, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на П. Ц.
П. сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на смъртта на брат й А.
Ц. П., настъпила на 12.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
29.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и в частта, в
която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета държавна
такса от 1600 лв. и разноски в полза на адв. М. М. в размер на 1730 лв. като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от П.
Ц. П., ЕГН **********, срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, за сумата
от 40 000 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за
сумата над 40 000 лв.
ОСЪЖДА П. Ц. П. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД разноски в размер
на 800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7