№ 15
гр. Бургас, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204474 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. С. М. с ЕГН: **********, адрес:
*, против Наказателно постановление № 23-0769-000406/07.04.2023 г., издадено от ВПД
Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е
наложена „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 /шест/ месеца.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, но се възразява срещу извода на
АНО за наличие на „системност“.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 1679/2023 г. по описа на РС-
Бургас, като с Решение № 691/10.07.2023 г. жалбата е била оставена без разглеждане, в
частта относно наложеното наказание „Глоба“, а в останалата част НП е било изцяло
потвърдено. По касационна жалба на М. е било образувано КНАХД № 1621/2023 г. по описа
на АдмС-Бургас, като с Решение № 994/26.10.2023 г. въззивният съдебен акт е бил отменен
и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на спора от РС-Бургас,
жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Д. – БАК, който поддържа жалбата.
Допълва, че не се оспорва извършването на нарушение на скоростния режим, а извода на
АНО за наличие на „системност“. Иска от съда да отмени изцяло НП, а под евентуалност –
да го измени. Моли за присъждане на разноски, както и за указване на АНО да върне на
1
жалбоподателя надвнесената сума за платена глоба.
Административнонаказващият орган – Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, се представлява от юрисконсулт *, която се присъединява към
становището на жалбоподателя и също счита, че не е налице системност. Моли съда да
преквалифицира нарушението и да отмени наложеното наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото видно от разписката,
приложена по НАХД № 1679/2023 г. по описа на РС-Бургас - НП е връчено на
жалбоподателя на 20.04.2023 г., а жалбата е депозирана на 02.05.2023 г.
Съдът счита обаче, че в една част жалбата е недопустима, както правилно е било
констатирано от предходния състав на РС-Бургас. Това е така доколкото видно от
материалите по преписката на 20.04.2023 г. жалбоподателят е заплатил сумата от 640 лева -
80% от наложената с процесното НП глоба в размер на 800 лева. Съгласно чл. 79б, ал. 1
ЗАНН - в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в
частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на
наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон
предвижда намален размер на глобата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба - в случаите
по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба
от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното
постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на
жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.
В случая жалбоподателят се е възползвал от дадената от закона възможност и в 14-
днвен срок от връчване на НП доброволно е заплатил 80 % от размера на наложената глоба.
Поради това и с оглед цитираните разпоредби съдът приема, че НП досежно наказанието
„Глоба“ е влязло в сила от датата на плащането (20.04.2023 г.), поради което и на основание
чл. 63г ЗАНН производството в тази му част следва да се прекрати.
Същевременно с НП е било наложено и наказание „Лишаване от право“. В този
случай, съгласно чл. 79б, ал. 3 ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване
само в частта относно размера на кумулативното наказание, поради което и проверката на
съда следва да се разпростре само в тази част.
Доколкото с Решение № 994/26.10.2023 г. по КНАХД № 1621/2023 г. по описа на
АдмС-Бургас, е било отменено изцяло решението на РС-Бургас (включително и в частта,
относно оставянето без разглеждане на жалбата на М.), то и съдът счита, че с настоящето
решение отново следва да констатира недопустимостта на жалбата в цитираната част и да
прекрати производството досежно наказанието „Глоба“. С оглед на това и без правно
основание се явява искането на адв. Д. – БАК за връщане на надвнесената сума, доколкото
както стана ясно именно с внасянето на сумата НП е влязло в сила. Отделно от това, както
ще стане ясно по-долу размерът на „Глобата“ дори след изменението на НП, отново следва
2
да е 800 лева.
Разгледана по същество в останалата част - жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.12.2022 г. в 12:45 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910 от кв. Пети
километър в посока кв. Ветрен, техническо средство – мобилна система за контрол на
скоростта – „TFR1-M“ с № 644/14, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и
заснела, движещ се със скорост от 87 км/ч. автомобил „Мерцедес“ с рег. № *.
Контролирания пътен участък се намирал в населено място, като имало и въведено
ограничение с пътен знак В26 за движение с до 50 км/ч. Въпросното нарушение било
записано на файл с наименование „Клип № 68802”.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас - св. Р. Д., който от записания
файл, установил, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя, както и че
скоростта следва да се счита на 84 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на
водача). Също така, свидетелят установил, че за нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са съставени ЕФ Серия К № 5317441, влязъл в сила на 28.12.2021 г. и ЕФ
Серия К № 5500471, влязъл в сила на 02.03.2022 г.
За констатираното св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 801804, като
квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН на 07.04.2023 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е
извършено при условията на „системност“, след наложените наказания с електронен фиш,
поради което и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал.1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание „Глоба” в размер на 800 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 6 месеца. Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M
644”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложения Протокол за проверка (л. 24 от НАХД № 1679/2023 г. по описа на РС-Бургас) и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 25 от НАХД № 1679/2023 г. по
описа на РС-Бургас).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложената по преписката снимка.
3
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които
съда кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено
място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта. Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната
последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е
притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за
измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е
било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
В §6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На
основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. по
приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на НП и електронни фишове не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
4
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронни фишове и НП за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция – например Решение № 613/10.04.2017 г. по к.н.а.х.д. № 110/2017 г. на АдмС-
Бургас.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл.
10, ал. 3 от Наредбата.
Видно от приложените по делото материали безспорно се установява, че към датата
на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак В
26 до 50 км/ч и същият се намира в урбанизираната територия на гр. Бургас. След като се
касае за населено място и е налице пътен знак за ограничение на скоростта, то важи именно
ограничението от 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че е
приложима именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като макар да е налице пътен
знак В26, то посоченото в него ограничение съвпада с общото такова за населено място.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението за тях не е съществувало задължение за
5
поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на
контрол по друг начин.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението, а напротив - посочил е, че именно той го е управлявала.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведените ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче
в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение свързано с
превишаване на максимално допустимата скорост за движение в градски условия.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че неправилно АНО е приложил
правилата за „системността”. За наличието на системност са изискуеми три или повече
допуснати нарушения от същия вид в рамките на една година от влизане в сила на първото.
Първият цитиран електронен фиш е влязъл в сила на 28.12.2021 г., следователно в
едногодишен срок от тази дата следва да са извършени три или повече нарушения. В
конкретния случай след 28.12.2021 г. е констатирано последното нарушение, а нарушението,
за което е издаден ЕФ Серия К № 5500471 е извършено на 14.12.2021 г., т.е. преди влизане в
сила на първия електронен фиш, следователно не са налице предпоставките на §6, т. 62 от
ЗДвП, за да се приеме, че е налице квалифициращия признак „системно“. Изрично в този
смисъл са и мотивите на отменителното решение на касационната инстанция.
Същевременно съдът счита, че извършеното нарушение е „повторно“ по смисъла на §
6, т. 33 от ДР на ЗДвП („повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач). Видно от възприетата по-горе фактическа обстановка –
настоящето нарушение е било извършено на 01.12.2022 г. – т.е. в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ Серия К № 5317441, влязъл в сила на 28.12.2021 г. и ЕФ Серия К №
5500471, влязъл в сила на 02.03.2022 г. С оглед на това съдът счита, че се касае за
нарушение, извършено при „повторност“, а не при „системност“.
Въпреки че е допуснато нарушение от страна на АНО, съдът счита, че то успешно
може да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма. Този
извод на съда намира подкрепа в актуалната практика на касационната инстанция, като
следва да се посочи – Решение № 375/02.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-
Бургас, където се приема, че : „ ... В тази връзка както за районния съд, така и за
административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК,
6
предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на
наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно
компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при
установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази
размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на
нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно
нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования
състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя
съответстващото му по-ниско наказание....”.
Поради горепосочените причини, съдът счита, че приложимата санкционна норма
следва да се преквалифицира от тази за извършено в условията на „системност” нарушение
– чл. 182, ал. 5 ЗДвП – в тази, приложима за „повторност“ - чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4
ЗДвП, регламентираща наказание – „глоба“ от 800 лв., при превишаване в условията на
повторност на максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. В случая
превишението е с 34 км/ч., поради което и правилният размер на глобата е именно 800 лева
– точно толкова, колкото е била наложена и с процесното НП и чийто намален размер
жалбоподателят е заплатил в срок.
В случая обаче, както беше изяснено по-горе – съдът разпростира проверката си само
относно кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, доколкото в
частта относно наказанието „Глоба“ НП е влязло в сила. Доколкото за нарушението по чл.
182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП законът не предвижда наказание „Лишаване от право да се
управлява МПС“, то и съдът счита, че следва да на отмени НП в тази му част.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. С оглед отмяната на НП в частта, относно наказанието „Лишаване от
право да се управлява МПС“, то и съдът счита, че разноски се дължат в полза на
жалбоподателя. При първото разглеждане на делото от РС-Бургас жалбоподателят не е
направил искане за присъждане на разноски (не е представил и доказателства за реално
заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение). Искане за присъждане на разноски
не е направено и при разглеждането на делото от АдмС – Бургас, видно от съдебното
решение. Искане за присъждане на разноски е направено само при настоящето разглеждане
на делото, като са приложени и доказателства за реално сторени такива в размер на 500 лева
(л. 6). Не е направено възражение за прекомерност на заплатения хонорар, поради което и
съдът счита, че той следва да бъде присъден изцяло в полза на жалбоподателя. Отделно от
това сумата от 500 лева е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и
конкретно извършените действия от адвоката, имайки предвид трикратното (досега)
разглеждане на спора от съдилищата.
Така мотивиран Бургаският районен съд
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на С. С. М. с ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 23-0769-000406/07.04.2023 г., издадено от ВПД Началник група, към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА , с която на М. е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 800 лева, поради това че В ТАЗИ ЧАСТ наказателното постановление
е влязло в сила на 20.04.2023 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 4474/23 г. на РС-Бургас В ЧАСТТА
относно обжалването на Наказателно постановление № 23-0769-000406/07.04.2023 г.,
издадено от ВПД Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ ПО
ОТНОШЕНИЕ на наложено наказание „Глоба“ в размер на 800 лева за нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000406/07.04.2023 г., издадено от
ВПД Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на С. С. М. с ЕГН:
********** е наложена „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложимата санкционна
норма от чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП в чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП и ОТМЕНЯ
наложеното кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: * да заплати на С. С. М.
с ЕГН: ********** сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8