О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
гр. Варна, 19.10.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в закрито заседание, проведено на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия
Д.Михов административно дело № 1943 по описа на съда за 2020г., намира за
установено следното:
Производството е образувано по жалба вх.
№ 10467/28.08.2020г. на „Знамената“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р.П.
и „Тодор Билд 2006“ ЕООД, представлявано от Т.В., като пълномощник на
управителя В. В., чрез адвокат С.К. срещу отказ на Главния архитект на Община Варна да завери
връчи Разрешение за строеж № 66/05.05.2020г., обективиран в писмо рег. №
АУ036131ВН-010ВН от 06.08.2020г.
С депозирана Молба с.д. № 10467/28.08.2020г.
ответникът чрез процесуалния си представител И.С. – главен юрисконсулт,
представя заверено копие на административната преписка. С молбата се изразява
становище за недопустимост на жалбата. С молба с.д. № 12589/14.10.2020г.,
ответникът поддържа изразеното в предходната молба становище.
Административен съд гр. Варна, пети състав, след като
се запозна с приложените по делото писмени доказателствата, приема от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално недопустима на основание чл.159,
т.1 от АПК.
С оспореното писмо жалбоподателите са били уведомени,
че Разрешение за строеж № 66/05.05.2020г. не е влязло в сила, поради което
административният орган е отказал да го завери и връчи. Административният орган
е посочил хронологията на водените относно разрешението за строеж и неприключили
съдебни производство, за които е счел, че имат отношение към
законосъобразността на посочения административен акт, като в т.ч. е визирал и
административно дело № 7627/2020г. по описа на Върховен административен съд,
както и административно дело № 1256/2020г. по описа на Административен съд гр.
Варна.
Легалното определение на понятието административен акт
се съдържа в разпоредбата на чл.21 от АПК. Съгласно чл.21, ал.1 от АПК,
индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с
действие или бездействие волеизявления на административния орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се
издаде такъв акт. Административният акт е властническо волеизявление на
административен орган. Според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на АПК
административният орган е органът, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон.
Съгласно разпоредбата на чл.214 от ЗУТ „индивидуални
административни актове по смисъла на този закон са:
1.Актовете
за устройство на територията по чл.1, отказите за издаване на такива актове и
административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по
административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат
права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо
дали изрично са посочени като адресати;
2.
актовете по т.1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от
кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени
длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации;
3.
актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни
строежи.“
В настоящия случай обжалваното писмо не носи белезите
на индивидуален административен акт. Освен хронологията на водените дела, в
него е направена и констатация, че са налице висящи съдебни производства
относно посоченото Разрешение за строеж № 66/05.05.2020г. С процесното писмо
под никаква форма не се засягат, застрашават или накърняват права и законни
интереси на жалбоподателите. Не се създават и правни задължения, както и не се
обвързват с дължимо правно поведение. С оглед на това, за настоящата съдебна инстанция не съществува
задължение да разгледа по същество подадената жалба, поради това, че оспореното
писмо рег. № АУ036131ВН-010ВН от 06.08.2020г. на Главния архитект на Община
Варна не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, ал.1 от ЗУТ,
по отношение на който е допустим съдебен контрол за законосъобразност,
осъществен от Административен съд гр.Варна. Съобразно разпоредбата на чл.159 от АПК, съдът е длъжен да провери допустимостта на депозираната жалба и след като
констатира, че оспорването е недопустимо по смисъла на чл.159, т.1 от АПК,
следва да я остави без разглеждане и да прекрати образуваното въз основа
на нея спорно съдебно производство.
Воден от горното, както и на основание
чл.159, т.1 от АПК, Административен съд гр.Варна, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
1943/2020г. по описа на Административен съд гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: