№ 148
гр. Варна, 27.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000075 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на П. Х. С., М. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., всички с местожителство в гр.
*********, подадена чрез адв. Д. Д. от АК- гр. Добрич, срещу решение №
255/01.11.2023г., постановено по т. д. № 48/2023г. по описа на Шуменски
окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
въззивниците осъдителни искове срещу „Дженерали застраховане“ АД- гр.
София, ЕИК *********, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за
присъждане на сумите от по 60 000лв. на П. Х. С., А. Х. С. и Х. Х. С., и на
сумата 70 000лв. на М. Х. С., претендирани като обезщетения за претърпените
от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на техния брат Г. Х. С.,
настъпила в резултат на ПТП на *********г., виновно причинено от Д.Х.Й.
при управление на л. а. „******“ с рег. № *********, застрахован при
ответника за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застр.
полица № BG/08/119002139178, ведно със законната лихва върху всяка една
от главниците, считано от 02.07.2021г. (датата на отказа за изплащане на
застрахователни обезщетения), до окончателно погасяване на задълженията.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивниците
молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени, ведно с акцесорните претенции за законна лихва. Оплакванията са
1
за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на активна
материалноправна легитимация на ищците, респ. за недоказана
изключителност в емоционалната връзка между всеки от тях и Г. Х. С.- техен
брат, както и за претърпени неимуществени вреди, които с оглед техния вид и
интензитет, е справедливо да бъдат обезщетени. Направено е искане за
допускане на комплексна съдебно– психиатрична и съдебно- психологическа
експертиза, която да установи налице ли са данни за преживени от всеки от
ищците остро душевно разстройство или психотравма, с каква
продължителност и с какви симптоми.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана от
първоинстанционния съд. Въззивниците са освободени от внасянето на
държавни такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
Въззиваемото дружество „Дженерали застраховане“ АД- гр. София,
представлявано по пълномощие от юрк. В. Т., представя отговор, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата и на направеното
доказателствено искане, с подробно изложени доводи и съображения. Иска се
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Въззивният съдебен състав намира, че доказателственото искане на
въззивниците следва да се отхвърли поради неговата неоснователност, тъй
като не се установяват допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, които да обосноват извода за наличие на предвиденото в чл. 266,
ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбите на чл. 266, ал. 1
от ГПК, постановяващи забраната за събиране на доказателства във
въззивното производството, а именно: събирането на доказателствата,
поискани във въззивната жалба, да не е било допуснато поради процесуални
нарушения. Процесуално нарушение във връзка с допускането и събирането
на доказателства ще е налице, когато съдът е отказал събирането на
допустими и относими доказателства за своевременно и надлежно въведени
от страните в процеса факти и обстоятелства.
В случая, искането за назначаване на комплексна експертиза е
2
направено своевременно, като е обективирано във всяка една от четирите
искови молби на тримата братя и сестрата на пострадалото лице в резултат на
ПТП, производството по които е съединено, на основание чл. 213 ГПК.
Отхвърлянето на доказателственото искане от първоинстанционния съд в
определението от подготвително заседание по чл. 140 ГПК е обосновано със
съображенията, че изложените в исковата молба твърдения не дават
основание за допускане на комплексна съдебно– психологична и
психиатрична експертиза, като същевременно, за доказване твърденията за
претърпени от ищците болки и страдания са допуснати гласни доказателства.
Посочените мотиви се възприемат като правилни от въззивния състав.
В исковата молба не са релевирани твърдения за конкретни емоционални
преживявания на ищците, в причинна връзка с процесното застрахователно
събитие, които да индикират на психични заболявания и да налагат
непременно освидетелстване от експерт със специални знания в областта на
психиатрията. Задължителна необходимост от ползването на специални
знания на експерт не се обосновава и от събраните доказателства– липсва
медицинска документация, която да се нуждае от обсъждане от специалист, и
няма данни в свидетелските показания, които да налагат освидетелстване на
четиримата ищци за налични психични заболявания. В този случай, при липса
на своевременно и надлежно въведени от страните в процеса факти и
обстоятелства, свързани със необходимостта от ползване на експерт- лекар
със съответните специалности, съдът няма задължение да назначава съдебно–
психиатрична или психологична експертиза, на разноски на съда, и да
основава изводите си относно вида, характера, интензитета и
продължителността на претърпените от ищците болки и страдания
непременно и само на експертни знания по психиатрия и/или психология.
В случаите, когато преживе между пострадалия и лицето,
претендиращо обезщетение, действително е имал специална емоционална
връзка, внезапната смърт е стресогенно събитие с висок интензитет, при
което, дори и да няма характеристиките на патологично, болестно
разстройство, води до такава значима промяна в личен, психологически,
социален и емоционален план, че тя е видима за всички околни, без да са им
необходими специални знания по психология и психиатрия. Изводите на съда
при дела за неимуществени вреди от деликт, относно вида, характера,
интензитета и продължителността на претърпените от увредените лица болки,
3
страдания и други негативни преживявания, по правило се основат на
свидетелски показания, и само по изключение, при конкретна необходимост,
се допълват от заключение на експертиза.
Предвид така очертания от жалбата и отговора спор пред тази
инстанция, въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на
доказателства или даване на указания на страните за предприемане на
процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства,
свързани с приложение на императивни правни норми.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което страните ще бъдат
призовани.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III – ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на П. Х. С., М. Х. С., А. Х. С.
и Х. Х. С., всички с местожителство в гр. *********, подадена чрез адв. Д. Д.
от АК- гр. Добрич, срещу решение № 255/01.11.2023г., постановено по т. д. №
48/2023г. по описа на Шуменски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането, формулирано във въззивната жалба, за
допускане на комплексна съдебно– психиатрична и съдебно- психологична
експертиза.
НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 75/2024г. по описа на
Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в открито съдебно заседание
на 19.03.2024 г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5