Р Е Ш Е Н
И Е №782
22.10.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№701 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за
движението по пътищата.
Образувано е по жалба от Г.П.Б. ***, подадена чрез
пълномощник – адв.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0271-000145/10.05.2019г., издадена на основание чл.22
от ЗАНН от ВПД Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, относно временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че оспорената
заповед била незаконосъобразна. Сочи се, че не били налице фактическите и
правни основания санкциониращият орган да издаде заповедта. Описаната в
заповедта фактическа обстановка не отговаряла на действителността. От формална
страна заповедта страдала от съществени недостатъци. Липсвала индивидуализация
на наложената със същата санкция. Посочването на административна мярка Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца се равнявало на
липса на такава, защото в сферата на предположенията оставало за какъв точно
период от време била наложена тя. Недопустимо било в
административносанкционната дейност на наказващите органи да бъдат издавани
заповеди за прилагане на принуда, които не съдържат конкретизация на
административната санкция. Не били налице и фактически и правни основания за
издаване на заповедта, тъй като оспорващият не извършил визираното в нея
нарушение, посочено като причина за издаването ѝ. Иска оспорената заповед
да бъде отменена, като бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответникът – Началник РУ Харманли, ОД
МВР Хасково, не взема становище по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На
09.05.2019г. мл.инспектор Я. Г. Я. – мл. автоконтрольор при РУ Харманли, в
присъствието на свидетел, е съставил Акт №537 за установяване на
административно нарушение с бланков №299108, Серия АА, на Г.П.Б. - за това, че
на същата дата, около 21,00ч. на АМ Марица км 68+680 в посока гр.С., управлявал
лек автомобил М. В. … ЦДИ, рег.№Х ….АН, собственост на ЕТ Г. – П. Б., като
водачът Б. отказал да бъде тестван за наличие на НУВ с дрегер другтест 5000 с
номер ARKF-0022 в 22,00 часа. На водача Б. бил издаден талон за
медицинско изследване №0058163, но той отказал да даде кръв и урина за
химическа експертиза. С така посоченото Б. е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съставеният
АУАН е връчен на лицето срещу подпис на 09.05.2019г.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0271-000145/10.05.2019г., издадена на основание чл.22 от ЗАНН от ВПД
Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, на основание чл.171, т.1, б.Б от
Закон за движението по пътищата, е наложена на Б. принудителна административна
мярка Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Заповедта е връчена на адресата срещу подпис на 31.05.2019г., видно от
приложената разписка.
Жалбата
е подадена на 13.06.2019г. пред Административен съд – Хасково.
По
делото е представена Заповед
№272з-906/20.03.2019г. на Директор на ОД на МВР Хасково, с която са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП
конкретни длъжностни лица, между които са и Началниците на РУ в ОДМВР
Хасково.
При
така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и
от лице, имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт
е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Хасково. Няма спор, че
издателят на акта изпълнява длъжността Началник РУ към ОДМВР-Хасково, РУ
Харманли. Със Заповед №272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОДМВР - Хасково са
делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и
Началниците на РУ в ОДМВР Хасково - т.6, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
В конкретния случай наложената с
оспорената заповед ПАМ е основана на текста на чл.171, т.1, б.Б от Закона за
движението по пътищата и на съставения срещу жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на оспорения акт е посочено, че в
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП жалбоподателят е управлявал лек автомобил и
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Именно във връзка с това нарушение и на
основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена принудителната
административна мярка със срок до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. От събраните по делото доказателствата се установява, че е
налице отказ на жалбоподателя, управлявал моторното превозно средство, да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Въпреки че оспорва фактическата страна, то оспорващият не
ангажира доказателства в противната насока, като освен това и не сочи
конкретизация при излагането на възраженията в жалбата. В този смисъл съдът счита,
че са доказани фактическите основания, служещи за основа за издаване на
оспорената заповед.
В настоящия случай следва да се има
предвид целта на приложената ПАМ - осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и преустановяване на административното нарушение, а при така
установените при проверката обстоятелства, то се налага незабавно предприемане
на тази мярка. Налице са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ,
доколкото е установено по делото нарушение по ЗДвП, за което същата е
предвидена.
При издаване на процесната заповед не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Безспорно
оспорената в настоящото производство заповед е издадена на същото основание и
за същото нарушение, както и посочено в АУАН с бланков №…., Серия ...
Принудителните административни мерки, каквато е настоящата, наложена с
оспорената заповед, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него - чл. 22 от ЗАНН.
Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В този
смисъл принудителната административна мярка не може да бъде разглеждана като
наказание. Същата е породила действие от издаването на оспорената заповед, а
като срок на прилагането на ПАМ в заповедта изрично се сочи, че същата
продължава до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца. Във връзка
с наведените в жалбата възражения, че оставало в сферата на предположенията за
какъв точно период от време се налага, следва да се посочи, че срокът на
действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по
силата на правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява
порок на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на
волеизявлението на административния орган. Разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не
предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя
такъв от органа. Прилагането на временна мярка с непосочване изрично на
установения в чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП срок, не препятства проверката за
съответствие на акта с целта на закона.
Поради
изложеното се налага извод за неоснователност на жалбата.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на Г.П.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0271-000145/10.05.2019г., издадена на основание чл.22 от ЗАНН от ВПД
Началник РУ към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, относно временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: