О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Враца, 24.06.2019
г.
ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА -
ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл. с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от мл.
съдия Никифорски ВЧГД № 316 /2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
развива по чл. 423 от ГПК във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по искане
за приемане на възражение по чл. 423 от ГПК,подадено от Ц.Н.Ц. в качеството му
на представляващ ЕТ „ТАЛВЕГ-Ц.Ц.“, ЕИК: ***, против заповед № 654 / 09.03.2012
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 851/ 2012
г. по опис на Районен съд - гр. Враца, издадена в полза на " Монолит"
АД, ЕИК ***.
Във възражението по
чл. 423 от ГПК се поддържа,че издадената срещу молителят заповед за изпълнение
не му е връчена надлежно, нито в качеството му на представляващ ЕТ „ТАЛВЕГ-Ц.Ц.“,
ЕИК: ***, нито в лично качество.Твърди, че
не е получавал същата и с
препоръчана пратка с обратна разписка.Посочва, че поради тези причини е лишен от възможността да оспори вземането с
възражение.
Сочи също така, че узнал за заповедта едва с
получаване на съобщение на 21 февруари 2019 г., след като на 19.02.2019 г.,
получил от ЧСИ Ц.Д., per. № 900, Район на действие ОС Враца уведомление за
образувано изпълнително дело изх. № 57 по изпълнително дело № 20189000401317.Твърди
също така, че към съобщението не е било приложено копие на заповедта за
изпълнение или изпълнителният лист, издаден въз основа на нея.
Въз основа на
изложеното прави искане до въззивния съд да приеме депозираното възражение на
основание чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК и
спиране на изпълнението по цитираното изпълнително дело.
Ответникът, в лицето
на " Монолит" АД, ЕИК ***, в срока по чл. 276 ГПК не депозира писмен
отговор по възражението и не взема становище по същото.
Врачанският окръжен
съд,като взе предвид изложените оплаквания във възражението и частната
жалба,както и след като съобрази съдържащите се в делото и към възражението
писмени доказателства,намира за установено следното:
По
възражението по чл. 423 от ГПК.
Производството по ч.гр.д.№
851/ 2012 г. по опис на Районен съд - гр. Враца е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "
Монолит" АД, ЕИК *** против ЕТ „ТАЛВЕГ-Ц.Ц.“, ЕИК: *** за парично вземане,
както следва: сумата от 7 200,00 лв. - главница, сумата от 1 149,27лв. - лихва
за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.2010г. до 07.03.2012г.,
сумата от 167,00 лв. - държавни такси по гражданското дело и 234,00лв. -
юристконсултско възнаграждение по гражданското дело.
Въз основа на заявлението,
на 09.03.2012 г. РС – гр. Враца е издал заповед № 654 / 09.03.2012 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на
19.03.2012 г. на служител на ЕТ „ТАЛВЕГ-Ц.Ц.“, ЕИК: *** - В.Д. - счетоводител,
което е отразено в съобщението за издадената заповед за изпълнение.
С разпореждане от 25.04.2012 г., след като е
констатирал, че заповед № 654 / 09.03.2012 е влязла в сила, Врачанският районен
съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на дружеството заявител
по отношение на присъдените по заповедта по чл. 410 от ГПК суми.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
І.По
допустимостта на жалбата.
Искането за приемане
на възражението е подадено от надлежна
страна, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустимо.
ІІ. По основателността.
Разгледано по
същество същото искането за приемане на възражението е неоснователно.Съображенията
за това са следните:
Разпоредбата на
чл. 423 от ГПК, дава възможност на длъжника, който е бил лишен от възможността
на оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в
срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в
едномесечен срок от узнаване на заповедта.Молбата за приемане на възражението
следва да се основава на твърдения за наличие на някое от обстоятелствата
по чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК.В
процесния случай молителят се позовава на
чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК,като излага съображения за ненадлежно връчване
на заповедта за изпълнение.
Настоящата инстанция намира неоснователни
доводите, дали основание за депозиране на възражението.Издадената от районния
съд заповед за изпълнение е издадена при спазване на правилата за връчване
залегнали в глава VІ от ГПК.
Длъжникът е
търговец по смисъла на чл. 56 от Търговския закон. Правилото на чл.50,ал.3 от ГПК изрично регламентира,че връчването следва да стане в канцеларията на
търговеца,като освен на представителя му, може да се връчи и на всеки негов
служител или работник,който е съгласен да ги приеме.При удостоверяване на връчването връчителят следва изрично да посочи имената и
длъжността на получателя. Призовкарят е спазил това изискване, като
засвидетелства използвания способ за връчване на заповедта за изпълнение при
посочване на длъжността и името на получателя - В.Д. - счетоводител.
Изискването на чл. 50, ал. 3, изр. 2 ГПК е с оглед индивидуализация на
получателя. Тя е възможна и при посочените в съобщението две имена и длъжност. На
следващо място следва да бъде отбелязано, че в жалбата не се навеждат твърдения и не са
ангажирани доказателства, че при дружеството-длъжник няма такъв служител.
Следва да се има
предвид, че признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява
неговата правоспособност.В качеството си на субект на гражданското право,
физическото лице може да придобива само граждански права и задължения.С
признаването му за търговец за него се открива възможността да бъде страна по
правоотношения на търговското право.Всички права и задължения във връзка с
търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец.
По изложените
съображения доводите за неправилно / ненадлежно / връчване на издадената
заповед за изпълнение, настоящият състав намира за неоснователни.Предвид
разпоредбата на чл. 50, ал. 3, изр. 1 ГПК, допускаща
връчването на търговеца да се извърши на всеки служител или работник, който се
е съгласил да получи съобщението, ирелевантно за конкретния случай е
обстоятелството, че на Ц.Н.Ц. заповедта за изпълнение не е връчена нито лично,
нито в качеството му на представляващ ЕТ „ТАЛВЕГ-Ц.Ц.“, ЕИК: ***.
С оглед изложеното
настоящият състав приема, че процедурата по връчване на съобщението за
заповедта за изпълнение по реда на Чл. 50, ал. 3 от ГПК не е опорочена, при което
заповедта за изпълнение е била връчена надлежно на длъжника.Не са налице предпоставките
на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Подаденото възражение се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран,Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Ц.Н.Ц., в качеството му на представляващ ЕТ „ТАЛВЕГ-Ц.Ц.“,
ЕИК: ***, за ПРИЕМАНЕ на ВЪЗРАЖЕНИЕ против заповед № 654 / 09.03.2012 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 851/ 2012 г. по
опис на Районен съд - гр. Враца, издадена по заявление на " Монолит"
АД, ЕИК ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........