РЕШЕНИЕ
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети декември
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 16987 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Е.Г.К., И.Й.К. и А.Й.Д. – конституирани на основание чл. 227,
ал. 1 ГПК с Определение от 29.06.2021 г. на мястото на ищеца Й.И.К. – починал
на ..., против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД активно субективно и кумулативно
обективно съединени искове за заплащане на сумата от 1 424, 80 лв. –
представляваща обезщетение за претъпрени от Й.И.К. имуществени
вреди и сумата от 3 000 лв. – обезщетение за претърпени от Й.И.К. неимуществени
вреди, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени
твърдения, че на 30.08.2019 г. ищецът е
претърпял инцидент, който наложил приемането му по спешност в ответната болница.
При приемането му бил консултиран от лекар – ортопед, който констатирал
счупване в областта на долната част на лъчевата кост, като му посочил, че
единственото възможно лечение е чрез поставянето на външен фиксатор.
Поддържа, че в ответната болница не са му предложили друг алтернативен вариант
за лечение. Ищецът сам заплатил фиксатора, който бил
на стойност от 1 250 лева. Било
проведено оперативно лечение за поставяне на така посочения фиксатор,
като след престой от два дни, бил изписан от болницата на 02.09.2019 г. След
прибирането си в дома си изпитвал силни болки по продължение на цялата лакътна кост. В определени моменти болките били
изключително силни. Посочва, че на 03.09.2019 г. се събудил от силни болки,
като установил, че едното рамо на фиксатора е излязло
от винтовете. Тогава бил откаран отново в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където след
направени медицински изследвания му била направена и повторна операция под
пълна упойка. След излизане от упойката бил изписан без хоспитализация. На
04.09.2019 г. сутринта, отново установил, че рамото, което е от страната на
китката, е излязло от двете игли/винтове. Отново отишъл в ответната болница,
още в 08.00 часа сутринта, където потърсил съдействие, но се оказало, че няма
свободен лекарски екип. Трябвало да чака до 18.00 часа като изпитвал непоносими
болки. В крайна сметка бил опериран вечерта на 04.09.2019 г. за трети път, като
отново бил изписан без хоспитализация. Няколко дни по-късно - на 11.09.2019 г.,
отново усетил щракване в китката и за пореден път изпитал нетърпима болка. С.
му го откарала в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за поредния преглед, като след
приемането му му било казано, че трябва да бъде прегледан от лекаря, който е
извършил първата операция по поставяне на фиксатора.
Същият обаче отсъствал и щял да дойде чак на следващия ден, поради което и
ищецът бил отпратен. Ищецът счита, че с посоченото поведение на ответника, му е
била отказана лекарска помощ, от която несъмнено се нуждаел. Сочи, че през
целия период от 30.08.2019 г. до 11.09.2019 г. оздравителен процес не е
протичал, съгласно определената функция на фиксатора,
тъй като последният не е фиксирал счупените кости в постоянна позиция една
спрямо друга. Това наложило ищецът да потърси лекарска помощ в друго лечебно
заведение, а именно УМБАЛ „Пълмед“ ООД на 12.09.2019 г. Твърди, че лекарят, който го приел - д-р С.,
го уведомил, че според него най-подходящото лечение в случая е класическото,
т.е. чрез поставяне на гипс на ръката. Пристъпило се към снемане на фиксатора, който бил отстранен с простото издърпване на
винтовете. Сочи, че в резултат на така
проведеното некачествено лечение, последният е претърпял имуществени и
неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразявали в следните разходи: заплащане
на сумата от 1 250 лева – стойността на поставения фиксатор;
сумата от 17,40 лева - потребителска такса; сумата от 60 лева за консултация с
анестезиолог в УМБАЛ „Пълмед“ ООД; сумата от 17,40
лева - потребителска такса, заплатена на УМБАЛ „Пълмед“
ООД, и 80 лева - допълнително медицинско обслужване, която сума отново била
заплатена в УМБАЛ „Пълмед“ ООД. Претендира заплащане
на неимуществени вреди, като счита, че стойността на заместващото обезщетение е
от 3000 лева, тъй като изпитвал болки и страдания и е поставен в невъзможност
да упражнява своята професия, както и да удовлетворява нормалните си житейски
нужди и във всяко едно отношение се нуждае от съдействието на своите близки. По
така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответна УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД Пловдив. В отговора не се оспорва обстоятелството, че ищецът е бил
лекуван след получена травма на ръката. Сочи, че след неговия преглед му било
предложено най-доброто възможно и съвременно лечение за този вид фрактури, а
именно поставяне на външен фиксатор. Твърди, че на
ищеца са разяснени всички необходими въпроси за взимане на решение за лечение
по посочения метод, като в този смисъл последният подписал и декларации за
информирано съгласие. По тази причина и оспорва ищецът да не е бил информиран
за наличието на алтернативен метод за лечение. Твърди, че по време на болничния
престой лечението на пациента е преминало гладко и без усложнения. Сочи също
така, че на 04.09.2019 г. наистина пациентът е посетил спешното отделение, като
след извършени рентгенографии е извършена репозиция и са пристегнати елементите, поставени за
фиксиране на счупената кост. Твърди обаче, че това не се дължи на неправилно
проведено лечение, доколкото било видно от История на заболяването, че
лечението било проведено изрядно. След изписването пациентът не бил под
лекарско наблюдение като не може да се установи каква е причината за
разхлабване на импланта и дали това обстоятелство не
се дължи именно на поведението на пациента. Сочи, че в потвърждение за
неспазване на указанията на лекарите, е и представената от страна на ищеца епикриза, в която по анамнеза, снета от пациента, е
посочено „вчера ударил ръката си отново“ (т.е. на 11.09.2019 г.) Оспорва
твърденията УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД да е отказал лекарска помощ на ищеца, като
неговото състояние в този момент не можело да се характеризира като спешно по
медицинските стандарти. Оспорва останалите изложени от страна на ищеца
твърдения, а именно, че фиксаторът е могъл да бъде
изваден само с издърпване, както и, че е имало възпаление на ръката. Счита,
че, за
да бъдат уважени предявените искове, следва да бъде установено, че противоправното поведение на служителите на ответното
дружество, се е изразявало в нарушаване на медицинските стандарти, установени
от медицинската наука и практика. При условията на евентуалност се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца. Сочи, че няма връзка между претърпени имуществени вреди и
лечението, оказано от ответната болница, тъй като ищецът сам се съгласил да
закупи фиксатора, като ищецът също така сам е взел
решение да отиде да се лекува на друго място, където му е препоръчано
отстраняване на фиксатора. Твърди също така, че
разходите за лечение в другата болница УМБАЛ „Пълмед“
ООД не са от задължителен характер. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с активно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди - неблагоприятно засягане на
неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен
интегритет,; засягане на имуществената сфера на пострадалия; 4)
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да
е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента);
5) вина на делинквента, която съобразно уредената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и
6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
Когато причинител на вредата
е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнение. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В производството по иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт, съдът
следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно
поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по
безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал
тези изводи. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД
на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е
възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод
извършването на последната.
От представената по делото Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на основание
История на заболяването № 55278/2019 г., се установява, че Й.К. е постъпил в
лечебното заведение на 30.08.2019 г., като е поставена диагноза „счупване на долния
край на лъчевата кост, закрито“ и в деня на постъпването му в лечебното
заведение е осъществена оперативна интервенция „фиксацио
екстерна“. В епикризата е
посочено, че болничният престой е продължил до 02.09.2019 г.
Към делото са представени данни
за осъществени рентгенографии на пострадалата ръка на
Й.К. на 03.09.2019 г., на 04.09.2019 г., на 10.09.2019 г. и на 11.09.2019 г.,
които са следващи извършеното оперативно лечение и са осъществени в ответното
лечебно заведение, по повод оплаквания на пациента.
Представена е Епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Пълмед“ ООД, от която се
установява, че Й.К. е постъпил по спешност на 12.09.2019 г., като в анемнезата е вписано, че става въпрос за мъж с травма на
дясната китка преди две седмици, поради което е поставен външен фиксатор с осъществени след това два опита за неуспешна репозиция на фрактурата, като е посочено, че предишният ден
пациентът ударил ръката си. В епикризата са обективирани данни за осъществено оперативно лечение на
12.09.2019 г. с костна пластика – репозиция и
осъществена пластика на фрактурата с поставена гипсова имобилизация.
Установява се, че болничното лечение е продължило до 15.09.2019 г.
От страна на ответното
лечебно заведение е представена медицинска документация във връзка с
осъществените по отношение на пациента Й.К. медицински процедури.
Представени са Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични
и лечебни процедури, Декларация за информирано съгласие за извършване на
интервенции, прилагане на обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до временна промяна в съзнанието от 30.08.2019 г. и Декларация за
запознаване с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД от 30.08.2019 г.
В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ищецът е оспорил истинността на приложените декларации, досежно
авторството на подписа на пациента, като е открито производство по реда на чл.
193, ал. 1 ГПК и е допуснато изслушването на съдебно-графологична
експертиза, която е работила със сравнителен материал, даден от ищеца с
изписване на подписите му с лявата ръка, доколкото получената травма е била на
дясната ръка и не е било възможно полагане на подпис с дясна ръка. Експертизата
е установило, че имената на пациент – Й.И.К., не са изписани от последния, като
експертизата е посочила, че не може да се установи, дали подписите, изхождат от
лицето, сочено като техен автор – Й.К., тъй като обектите и сравнителните
образци са изпълнени с лява ръка, но поради липсата на сходство, характерност и
устойчивост при изпълнението им, се изключва даването на обосновано заключение.
В този смисъл и доколкото
вещото лице не е разполагало с достатъчно данни и образци, които да се
характеризират с устойчивост, следва да се приеме, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на
доказване – при условията на пълното и гласно доказване, че подписите на
пациент не са изпълнени от лицето, сочено като техен автор – Й.К.. В този
смисъл оспорените документи не следва да се изключат от доказателствата по
делото. Обстоятелството, че имената на пациента не са изписани от последния,
което се установи по безспорен начин, не оборва извода до който съда достигна,
доколкото с оглед травмата на ръката на пациента, последният е бил в
невъзможност да изпише изцяло имената си с неводещата си ръка, като последните
са изписани от лице, полагащо труд в ответното лечебно заведение. В този смисъл
са показанията на свидетеля Б.С.В., който е осъществил първоначален преглед на
пациента и при предявяване на декларациите посочва, че имената на пациента са
изпълнени от сестрата.
В производството по делото
са снети показанията на посочения свидетел Б.С.В., който свидетелства, че няма
конкретен спомен за случая, но преди явяването му в съдебното заседание е
разгледал медицинските документи, които са издадени във връзка с пациента Й.К..
Свидетелства, че при обработване на документите е налице административна
процедура, при която данните за диагноза и изследвания се попълват от лекуващия
лекар, а имената и административните данни – от сестрата. Сочи, че не може да
си спомни за конкретния случай, но процедурата е стандартна – обяснява се на
пациента каква е неговата диагноза, обясняват се начините на лечение, обясняват
се и евентуалните усложнения, като му се предоставя възможност да прочете
документите преди да положи подпис. Сочи, че остеосинтезното
средство трябва да се заплати на касата на болницата, за да бъде вложено, като
лекарската работа в случая е да каже какво ще бъде остеосинтезното
средство и да се намери в каталозите, като в предявената на свидетеля
декларация на л. 42 е посочен вида на средството и каталожния му номер.
Свидетелства, че не е възможно декларацията да бъде подписана един месец след
операцията, като сочи, че при изписване на датата на декларацията е допусната
фактическа грешка, тъй като тя представлява неразделна част от документацията,
която се съставя в деня на операцията.
В производството са снети и
показанията на свидетеля Д.Г.С., който свидетелства, че около 15.09. Й.К.,
който разпознава в съдебната зала, е отишъл в Спешния кабинет на Болница „Пълмед“, в която свидетелят работил тогава. При прегледа, и
след снета анамнеза от пациента, установил, че е налице счупена гривнена става с поставен външен фиксатор.
След прегледа и след събеседване с негови колеги преценил, че този метод на
лечение не е най-подходящият и взел решение да отстрани външният фиксатор и да постави съответно фиксация
с метални игли и гипсова превръзка. Свидетелства, че фрактурата и счупването не
били в оптимална позиция, фиксационните пинове на фиксатора не били достатъчно стабилни, които обосновали
решение за неговото отстраняване. Сочи, че ръката, доколкото си спомня, била с
травматичен оток, който е характерен за този вид счупване, както и лек еритем на кожата около мястото на фиксационните
пинове. Сочи, че пациентът изпитвал болка, оток, съответно и дискомфорт в областта на фрактурата. Излага пред съда, че
към момента на прегледа е установил, че фиксиращото устройство не вършело
оптимално работата, която трябва. Свидетелства, че за лечение на такъв тип многофрагментни фрактури има няколко метода на лечение, но
всички изискват вътрешна фиксация, с изключение на
възрастните пациенти с ниски изисквания за функционалността на ръката. Сочи, че
доколкото си спомня пациентът е съобщил за удар в ръката предишния ден, като е
възможно от удара да се получи разместване на фиксатора,
но това зависи от естеството на травмата и с каква енергия е настъпила. Твърди,
че не си спомня дали в медицинската документация е записал наличие на еритем на кожата, като в случая наличието му е било от
самото счупване, но било възможно да се получи и след падане.
От показанията на свидетеля
Я. Г. С., се установява, че в началото на есента имал уговорка с Й.К. да
прекарат един следобед на неговата вила, като Й.К. бил на вилата преди своите
гости. Когато пристигнали нещо се случило, явно се подхлъзнал по пътеката, като
ги посрещнал с окървавена глава, зачервени очи и ожулени ръце, като
впоследствие се установило, че ръката му е счупена. Свидетелства, че извикали
линейка, която го откарала в болницата. Сочи, че не си спомня в коя болница го
закарали, не бил в линейката, а карал зад нея със собствения си автомобил. Сочи,
че когато пристигнал в болницата Й.К. чакал пред кабинета, след което докторът
извикал и свидетеля и обяснил и на него, че травмата е сериозна и единствения
начин е да се шинира с „лостова система“, като сочи,
че не си спомня как се казва устройството, и били уведомени, че следва да се
заплати неговата стойност, която била над 1 000 лв. Не си спомня да се е
обсъждал друг начин на лечение, нито си спомня ищецът да го е питал за наличие
на друг начин на лечение. Твърди, че влязъл в кабинета на лекаря около 5 минути
след пациента, след което пациентът останал там. Сочи, че свидетелят носи
очила, а в болницата бил без очила, които изгубил при падането и съответно не
можел да чете. Свидетелства, че знае, че Й.К. си е пазил ръката и само при едно
завъртане през нощта устройството се е откачило. Знае, че той се е излекувал,
едва след като му гипсирали ръката.
В производството са снети
показанията на Е.Г.К. – с. на ищецът Й.К., починал в хода на процеса. Към
момента на постановяване на съдебното решение Е.К. е конститурана
в качеството й на страна – ищец, на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на
починалия ищец. Към момента на снемане на нейните показания обаче последната е
имала качеството на свидетел в производството, поради което показанията й
следва да бъдат ценени на основание чл. 172 ГПК към момента на тяхното
депозиране – в съдебното заседание, проведено на 20.08.2020 г. Към момента на
разпита на страната, в качеството й на свидетел не са налице данни за конкретна
заинтересованост на свидетелката от изхода на правния спор, предмет на
производството по делото, като последната излага пред съда преките си
възприятия относно преживяното от Й.К. във връзка с лечението на травмата на
ръката му. Показанията на Е.К. са последователни и безпротиворечиви,
като последните се подкрепят от останалите събрани в производството по делото
доказателства.
От показанията на свидетелката
Е.Г.К. се установява, че в края на август 2019 г. с. й Й.К. си счупил ръката,
като той й се обадил, за да отиде в болницата, като донесе сумата от 1 250
лв., необходима за операцията. Свидетелства, че видяла с. си преди операцията –
изглеждал доста зле и чакал за операция. Сочи, че с. й не може да чете без
очила и очите му били доста зле от самото падане. Свидетелства, че при
операцията му бил сложен външен фиксатор, който бил
забит в областта на счупването – в китката, като се държал с метално рамо и
болтчета. Имал превръзка само от бинт, без гипс. Сочи, че бил изписан на третия
или четвъртия ден и бил добре, като си купил превръзка през рамото, в която си
поставял ръката. Свидетелства, че няколко пъти се връщали до болницата, като
първият път фиксаторът се бил разхлабил леко и го
затегнали. Това се случило няколко дни след като изписали с й. Няколко дни
преди контролният преглед целият фиксатор се клатил,
бил излязъл от костта. Превръзката стояла, но вътре се виждало, че всичко е
разхлабено, винтовете не се държали и цялото рамо на фиксатора
се откачило. Сочи, че завела с. си в болницата сутринта и чакали до късния
следобед за консултация с лекар, като го оперирали повторно с пълна упойка.
Тогава им казали да не ходят на първоначално насрочения контролен преглед, а
след една седмица за нов преглед. Твърди, че няколко дни по-късно пак се е
случило същото с фиксатора. Сочи, че не е имало удар
на ръката, тъй като с. й си носел превръзката и си държал ръката много
внимателно. Третият път не отишла със с. си в болницата, като той й обяснил, че
чакал цял ден, като не му обърнали внимание. Прибрал се ядосан, боляло го много
и затова решил да потърси помощ другаде. Отишъл в друга болница – при д-р С.,
като се прибрал бил с отстранен фиксатор и поставени
игли в ръката и гипс, като трябвало да стои с гипса около 20 дни, но много
бързо, още на 15-тия ден нещата започнали да се оправят. Свидетелства, че
докато е бил с фиксатор е изпитвал болки. Сочи, че не
е била 24 часа с него, за да знае дали ползва ръката си, но няма как да я
ползва, защото е била обездвижена.
В производството по делото е
допуснато изслушването на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от лекар –
специалист по ортопедия и травматология, от която се установява, че при
приемането на Й.К. на 30.08.2019 г. в лечебното заведение е поставена диагноза
„счупване на дясната лъчева кост (радиус) в дисталният
й край“. Вещото лице е установило, че в случая се касае за тежко счупване на дисталния радиус тип С1, при който артикулният
блок е отделен от метафизата, има костен дефект и вътреставно разместване и деформация. Експертизата е
изследвала представените по делото медицински документи, като е установила, че
на 30.08.2019 г. е извършено оперативно лечение с обща анестезия, наместване на
фрактурата и фиксация с външен фиксатор,
като е предписана медикаментозна терапия и пациентът е изписан на 02.09.2019
г., като на представените рентгенови изображения се виждало, че анатомията е
възстановена добре. На 03.09.2019 г. е извършена повторна операция за
наместване на фиксатора, тъй като рамото на фиксатора, разположено от към лакътната
става е излязло от иглите, като в лист за преглед на пациент от 04.09.2019 г. била
вписана репозиция и затягане на елементите на фиксатора, поради неговото разхлабване. На 11.09.2019 г.
шарнирната връзка на фиксатора е била разхлабена и се
е движила свободно. Вещото лице е посочило, че целта на оперативното лечение е била
да се намести счупването анатомично, да се фиксира за период от 35 – 40 дни, да
зарасне фрактурата за средно статистическия срок и да се възстанови функцията
на крайника. Експертизата е установила, че след първата операция се е наложило
трикратно да се извърши нова репозиция и корекция на
фиксиращото устройство, като са настъпили усложнения – разхлабване на фиксатора и вторична дислокация на фрактурата, като не е
настъпило подобрение в локалното състояние на ищеца, поради вторичната
дислокация на фрактурата, разпадането на фиксиращото устройство, паталогична подвижност на фрактурата с болков
синдром, посттравматичен оток и еритем около иглите
на фиксатора. Вещото лице е описало функциите на
външния фиксатор, които са дали основание на лекарите
да предложат този метод на лечение, който е бил един от възможните за
приложение варианти. При изследване на приложените рентгенографии
вещото лице е дало заключение, че първоначално счупването е било наместено
добре. По време на лечението след първата операция са констатирани усложнения с
разпадане на връзките на фиксатора, разпадане на
връзката на проксималните пинове с фиксатора,
последвано от разпадане на връзката между дисталните
пинове на фиксатора и разхлабване на фиксиращия репозиционен механизъм. Усложненията настъпили във връзките
на рамката на фиксатора с иглите и фиксиращия репозицията механизъм. Вещото лице е посочило, че при
разместването на фиксатора състоянието на пациента не
е възприето като спешно, тъй като медицинското звено, в което е осъществено лечението
проследява състоянието на пациента за период от 30 дни и в случая при липса на
данни за остро състояние, лечението е проведено в травматологичната клиника. Вещото
лице е посочило, че в клиничната практика за лечението на този вид счупвания се
прилагат следните методи: 1. закрита репозиция и имобилизация с гипсова шина; 2. закрито наместване и фиксация с киршнерови игли; 3.
стабилизация с външен фиксатор, които осигуряват на
фрактурата относителна стабилност; 4. фиксация с
подпорни плаки, които осигуряват на фрактурата
абсолютна стабилност; 5. открито наместване и фиксация
с воларна заключваща плака. Експертизата е
установила, че стандартните изисквания за диагностика, хоспитализация, параклинично изследване, консултативни прегледи, предоперативна подготовка, оперативно лечение и стационарно
проследяване са документирани и проведени, като са представени необходимите
декларации. След операцията е настъпило усложнение – трикратно разхлабване на фиксатора, като първите два пъти е направена корекция, а третият
път пациентът Й.К. е предпочел друго лечебно заведение, където е проведено
оперативно лечение с костна пластика, последваща фиксация на фрактурата с поставени два броя киршнерови игли и поставена гипсова имобилизация.
Експертизата е приела, че при първоначалното лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
са спазени медицинските стандарти, а като пропуск е отбелязано, че при
повторното разхлабване не са потърсени причините и не е направен опит за смяна
на рамката с нова. След трикратно разпадане на фиксатора
е било необходимо преоценка на оперативното лечение, като последващата
операция в другото лечебно заведение е довел до достигане на целите на
оперативното лечение.
Експертизата е дала отговор,
че както при външната фиксация, така и при гипсовата имобилизация има противопоказания, като най-подходящият
метод е този, който постига целите си при конкретния пациент, като е свързано с
анатомично наместване на фрактурата, имобилизация и фиксация. Разяснено е, че разхлабването на фиксатора и настъпилата вторична дислокация може да се
дължи на разхлабване на шпилките или на дефекти в
конструкцията, както и на несъответствие между анатомията на пострадалия и
здравината на фиксатора. Вещото лице, при отговор на
въпроса, поставен от ответника, е посочило, че последствията от травма могат да
са различни и зависят от вида на травмата и въздействащите сили, състоянието на
костта и здравината на конструкцията, като могат да се получат възпалителна
реакция в основата и разхлабване на пиновете, загуба на репозиция,
периимплатна фрактура, разграждане на фиксацията и изпадане на иглите. Установено е, че при
постъпване на Й.К. в УМБАЛ „Пълмед“ ООД не е имало
доказана инфекция на ръката.
По делото е представено
допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза, дало пълен отговор
на всички поставени от страните въпроси. Вещото лице е отговорило, че добре
поставените пинове в здрава кост, добре фиксирани в конструкцията на фиксатора могат да издържат на стресови реакции, водещи до
деформиращи сили и да предпазят костта от вторично разместване, като в
конкретния случай пиновете били поставени под ъгъл от 90 градуса, успоредно
една на друга – по двойки. След поставянето на фиксатора
се е получило разхлабване, довело до загуба на репозиция
и в трите свързващи зони, като по време на огледа и механичното тестване с ръце
не са се открили видими дефекти в свързващите механизми. Експертизата е
посочила, че техническите характеристики на използвания фиксатор
е подходяща за лечение на този тип фрактури. Трикратното разпадане със загуба
на репозиция и с разпад на конструкцията е свързано с
въздействие на разместващите сили в зоната на счупването и конструктивните
особености на фиксатора, които не са съобразени с
индивидуалните анатомични характеристики на пострадалия.
При разпита на вещото лице в
съдебно заседание последното подробно и последователно е описало методологията
и практиката на лекуващия екип при избор на метод на лечение, с посочване на
всички фактори, които следва да бъдат отчетени. Вещото лице е уточнило, че в
клиничната практика определянето на най-подходящ метод е много рискована
работа, защото при едни пациенти един метод дава страхотни резултати, а при
други се компрометира. Вещото лице е посочило, че отчитайки патоморфологията
на травмата, лекарите са възприели метода на поставяне на външна фиксация, който се е прилагал масово при разглобените
счупвания преди 7-8-10 години, като целта му. е с помощта на фракция да се
осъществи лигаментотаксис. Посочено е, че понякога се
налага да се използват и допълнителни методики, както е станало в процесния
случай с поставяне на киршнерови игли в другото
лечебно заведение. Според вещото лице в последните 10 години масово за лечение
на този тип фрактури се използват плаките, които са
описани под № 5 в заключението, който дава доказано добри функционални
резултати. Вещото лице посочва, че е тествал фиксатора
и последният изглежда добре да издържа на натиск, но при положение, че при
пациента на няколко пъти се получава разпад във фиксацията
първото нещо, за което е можело да се помисли е смяна на рамката, защото
пиновете са били поставени добре. Според вещото лице най-вероятната причина за
разхлабването е, че фиксаторът не е бил подходящ за
физиологията на ръката на конкретния пациент, като за третото разхлабване е
допринесло и обстоятелството, че лигаментотаксисът
води до разхлабване на междутъканните връзки между
фрагментите и това след 5-6 дни създава условия за разхлабване на връзките в
зоната на счупването и това допълнително води до разхлабване на фрагментите.
Съдът цени заключението на вещото
лице като компетентно и безпристрастно дадено, поради което възприема
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Съгласно приетото в Решение
№ 245 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 4597/2019 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС медицинската
помощ е правно-регламентирана дейност. С разпоредбата на чл. 80 от Закона за
здравето е установено, че качеството й се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата
за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от
Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на
лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях,
се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските
стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Регламентирано е, че
дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на
пациента.
В съдебната практика
понятието „лекарска грешка“ е дефинирано като всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания,
консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с
медицинските стандарти, регламентирани по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и
Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ, в резултат на което е причинено увреждане.
Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно
заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за
пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни
действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от
постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана
дейност.
Именно поради това, когато съдът се произнася по
въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на
медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите
какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските
специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените
медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на
утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.
В практиката на Върховния
касационен съд е възприето разрешението, че изводът - дали е допуснато
състояние на риск в противоправна степен, т.е. извън
пределите на неизбежния медицински риск, съдът следва да направи след като
провери - дали съобразно установените с ангажираните доказателства факти може
да се приеме, че е направено необходимото за преодоляване на риска, посредством
предприемане на най-добрите, съобразно конкретната ситуация, действия. При
медицинските деликти причинната връзка следва да бъде
адекватна, а тя е такава, когато лекарска грешка е генерално способна да доведе
до твърдяната вреда.
В случая от събраните в производството по делото
доказателства се установява, че на 30.08.2019 г. Й.К. е постъпил за лечение в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с поставена диагноза „счупване на дясната лъчева кост
(радиус) в дисталният й край“, като в деня на
приемането му е осъществено оперативно лечение - наместване на фрактурата и фиксация с външен фиксатор, като
пациентът е изписан на 02.09.2019 г. в добро общо състояние.
От показанията на свидетеля Я. Г. С., който съдът
цени, се установява, че това е бил единственият предложен на пострадалия Й.К.
метод за лечение, като не са предоставени други алтернативни варианти, от които
пациентът да избере.
Установено е, че на 03.09.2019 г. е извършена
повторна операция за наместване на фиксатора, тъй
като рамото на фиксатора, разположено от към лакътната става е излязло от иглите, като на 04.09.2019 г.
е осъществена репозиция и затягане на елементите на фиксатора, поради неговото разхлабване. Посочените
процедури са осъществени в ответното лечебно заведение, като не се установи
възражението на ответника, че за посоченото състояние е допринесъл пациентът,
който не е спазвал предписанията на лекуващите лекари. В този смисъл съдът
съобрази показанията на свидетелката Е.Г.К., която сочи, че с. й е пазил ръката
си, като за целта е ползвал превръзка през рамото, която да поддържа ръката.
Установява се, че на 11.09.2019 г. шарнирната
връзка на фиксатора е била разхлабена и се е движила
свободно, като пациентът Й.К. е посетил друго лечебно заведение УМБАЛ „Пълмед“ ООД, където на 12.09.2019 г. е проведено оперативно
лечение с отстраняване на поставения външен фиксатори
и извършване на костна пластика, последваща фиксация на фрактурата с поставени два броя киршнерови игли и поставена гипсова имобилизация.
Във връзка с проведеното лечение е представена Епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Пълмед“ ООД, от която се
установява, че Й.К. е постъпил по спешност на 12.09.2019 г., като в анемнезата е вписано, че става въпрос за мъж с травма на
дясната китка преди две седмици, поради което е поставен външен фиксатор с осъществени след това два опита за неуспешна репозиция на фрактурата, като е посочено, че предишният ден
пациентът ударил ръката си.
Епикризата в частта й относно данните, снети в
анамнезата от пациента, не представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ГПК и не се ползва с материална, обвързваща съда,
доказателствена стойност. Съдът намира, че в производството по делото се
установява, че пациентът Й.К. е ударил ръката си преди третото по ред
постъпване в лечебно заведение, поради разместване на фиксатора.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля С. – лекуващият
лекар, който е осъществил първоначален преглед на пациента в УМБАЛ „Пълмед“ ООД и който в показанията си сочи, че доколкото си
спомня, при приема на Й.К. последният е посочил, че предишният ден е ударил
ръката си. Този извод на съда не се опровергава от показанията на свидетелката Е.К.,
тъй като последната излага пред съда, че не е била със своя с. постоянно.
Съдът, като съобрази
събраните в производството по делото доказателства, и заключението по
допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза, намира, че в случая
действията на лекарите, работещи в ответното лечебно заведение, не са
осъществени в съответствие с изискванията на добрата медицинска практика и
стандартите за качество на оказваната помощ. Това е така, доколкото при избора
на съответния метод за лечение на травмата на ръката на пациента лекуващият
екип е избрал осъществяване на оперативно лечение с поставяне на външен фиксатор, който не е бил подходящ с оглед анатомичните
особености и структура на ръката на пациента, и не е довел до необходимите
резултати, като въпреки двукратното постъпване на пациента в лечебното
заведение с оплаквания във връзка с разхлабване на поставения фиксатор, не са предприети съответните действия по
преминаване към друг метод на лечение.
В този смисъл вещото лице е
изяснило, че в клиничната практика за лечението на този вид счупвания се
прилагат следните методи: 1. закрита репозиция и имобилизация с гипсова шина; 2. закрито наместване и фиксация с киршнерови игли; 3.
стабилизация с външен фиксатор, които осигуряват на
фрактурата относителна стабилност; 4. фиксация с
подпорни плаки, които осигуряват на фрактурата
абсолютна стабилност; 5. открито наместване и фиксация
с воларна заключваща плака. В съдебното заседание по
изслушване на вещото лице, последното е посочило, че използваният метод е такъв,
който е бил масово прилаган преди около 10 години, като методът, който дава
най-добри резултати е чрез открито наместване и фиксация
с воларна заключваща плака. Експертизата е дала
заключение, че при лечението на пациента Й.К. са спазени необходимите
медицински стандарти, като трикратното разпадане със загуба на репозиция и с разпад на конструкцията е свързано с
въздействие на разместващите сили в зоната на счупването и конструктивните
особености на фиксатора, които не са съобразени с
индивидуалните анатомични характеристики на пострадалия.
Добрата медицинска практика изисква всеки един
пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да
бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Съобразно принципа
на адекватните очаквания - при наличие на здравословен проблем, във връзка с
който пациент се обръща за помощ към лекар, адекватните очаквания са, че
специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските
стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в чл. 86 от
Закона за здравето, права на пациента, най-съществените от които са: правото да
бъде информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за методите на
лечение, правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва
ненужното страдание и болка.
От това следва, че в конкретния случай, в първите
дни необходимият обем медицински действия и изследвания са предприети
своевременно, но е избрано неподходящо лечение с оглед спецификите на
конкретния случай, което не е дало подходящи резултати и въпреки това при
последвалото двукратно посещение на пациента в ответното лечебно заведение не
са взети необходимите мерки с прилагане на друг метод на лечение, който е
предприет в друго лечебно заведение и е довел до излекуване на пациента. Това
лекарско поведение не е съобразено с принципа на адекватните очаквания и с
добрата медицинска практика и не съответства на принципите за достатъчност и
качество на медицинската помощ, изискващи всеки пациент да получи адекватно на
състоянието му лечение при съблюдаване и гарантиране на правата му, вкл. и на
правото му на достъп до най-добрите практики.
Т.е. така проведеното лечение и дейности на
медицинските специалисти в ответното лечебно заведение са в противоречие с
принципите за достатъчност и качество на медицинската помощ по чл. 81, ал. 2
ЗЗ.
Съобразно принципа на адекватните очаквания - при
наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ
към доктор, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи
лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще
съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. Когато е
допуснато нарушение на добрите практики или на установените права, тъй като те
са създадени в защита най-висшата ценност каквато е живота, ще следва извод за
осъществено противоправно поведение на лекуващия
лекар.
Допуснато е и нарушение, тъй като не се установява
в полза на пациента да са разяснени всички методи за лечение, като не му е
предоставено право на избор, с оглед установените от експертизата общо пет
метода за лечение на такъв тип травматични увреждания. В този смисъл правоприлагащите органи са длъжни да защитят и гарантират
правата на пациентите, прокламирани в чл. 86 от ЗЗ, най-съществените от които
са правото на пациента да бъде информиран за състоянието си, за възможните
усложнения, за методите на лечение, включително и иновативни, и алтернативни,
правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното
страдание и болка. Във всички посочени в чл. 89, ал. 1 от Закона за здравето
хипотези, изброените в чл. 88 ЗЗ лица следва да бъдат уведомени за: диагнозата
и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните
алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове,
включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други
неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при
прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение, както и да дадат
информирано съгласие. Изискването за писмена форма е само за информираното
съгласие/изискването за информацията по чл. 88 от ЗЗ е да е своевременна и в
подходящ обем и форма.
В правната теория и съдебната практика се приема,
че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на делинквента. Възможно е обаче,
деянието да не е единствената причина за резултата, т.е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество
явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но
това не изключва отговорността за деликт, а само
определя нейния обем. В подобни случаи причинният процес не може да се изследва
само с оглед на последния елемент в каузалната верига, а следва да се преценява
възможността, която комплексно създават всички условия и връзката им с
настъпването на вредата - така Решение № 228/19.01.2016 г. по гр. д. №
6774/2014 г., ГК, III г.о. и Решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. №
123/2020 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС.
При съобразяване на така установената съдебна
практика съдът намира, че причинната връзка между действията на лекарите в
ответното лечебно заведение и настъпилото усложнение на здравето на пострадалия
не е прекъсната от поведението на пациента Й.К., който преди последния прием в
УМБАЛ „Пълмед“ ООД е ударил ръката си, което
обстоятелство е установено по делото. Това е така тъй като от разпита на в.л. в
съдебно заседание, както и от представеното заключение по съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че в зависимост от интензивността на удара,
последният може да е допринесъл за разхлабване на фиксатора,
но основаната причина за това е въздействие на разместващите сили в зоната на
счупването и конструктивните особености на фиксатора,
които не са съобразени с индивидуалните анатомични характеристики на
пострадалия. Нещо повече – в производството по делото е безспорно установено,
че преди този случай така поставеният външен фиксатор
се е разхлабвал и размествал още два пъти, въпреки спазване на предписанията на
лекуващия лекар от страна на пострадалия Й.К.. В този смисъл и по същите
съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответното лечебно
заведение за съпричиняване на вредата.
Налице е противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка е доказана
със заключенията на съдебно-медицинската експертиза. Вината се предполага до
доказване на противното, а противоправното деяние и
вредата са установени от ищеца.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
От събраните в производството по делото
доказателства – медицински документи, както и от заключението на вещото лице по
изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза,
изследвала приложената медицинска документация, се установява, че след
осъществената на 31.08.2019 г. операция на Й.К. от специалисти в ответното
лечебно заведение, последният още два пъти – на 03.09.2109 г. и на 04.09.2019
г. е постъпил с оплаквания за разместване на поставения външен фиксатор, като на 03.09.2019 г. разместването е коригирано
оперативно. Установява се, че на 12.09.2019 г. Й.К. е постъпил за лечение в
УМБАЛ „Пълмед“ ООД, където е осъществено оперативно
отстраняване на фиксатора и поставяне на киршнерови игли с гипсова имобилизация.
Вещото лице е посочило, че при всяко разместване на външния фиксатор
пострадалото лице е изпитвало силни болки. От показанията на свидетелката Е.К.,
които съдът цени по гореизложените съображения се установява, че ищецът е
изпитвал болки и дискомфорт в областта на травмата,
където е бил поставен външният фиксатор, като въпреки
положената грижа, последният трикратно се е размествал, което е довело до
необходимост за последващо посещение на лечебното
заведение.
При определяне на това заместващо обезщетение
съдът в настоящия съдебен състав съобрази периода, в който пострадалия Й.К. е
изпитвал болки във връзка с неправилно проведеното лечение – от 31.08.2019 г.
до 12.09.2019 г., в който период, макар и кратък последният е претърпял три
оперативни интервенции.
Предвид изложеното, при преценка на така
обсъдените писмени и гласни доказателствени средства, съдът в настоящия съдебен
състав намира, че справедливият размер на заместващото обезщетение за вреди е
за сумата от общо 5 000 лв., поради което исковата претенция след да бъде
уважена в пълния й предявен размер от 3 000 лв.
В производството по делото се претендира и
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи
за лечение в размер на сумата от общо 1 424, 80 лв.
Представена е фактура № **********/30.08.2019
г., ведно с издаден фискален бон, за сумата от 1 250 лв. – заплатена стойност
на външен фиксатор при фиксация
на фрактура на китка в полза на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД. Издадена е фактура № **********/02.09.2019
г., ведно с фискален бон, за сумата от 17, 40 лв.- заплатена потребителска
такса в полза на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД.
По делото е приложен
фискален бон от 12.09.2019 г., установяващ сторени разходи за консултация с анастезиолог в УМБАЛ „Пълмед“ ООД
в размер от 60 лв.
Представена е фактура №
**********/12.09.2019 г., ведно с издаден фискален бон, за сумата от 80 лв. –
заплатена стойност за допълнително медицинско обслужване в полза на УМБАЛ „Пълмед“ ООД. Издадена е фактура № **********/15.09.2019 г.,
ведно с фискален бон, за сумата от 17, 40 лв.- заплатена потребителска такса в
полза на УМБАЛ „Пълмед“ ООД.
Следователно общия размер на
сторените разходи за проведеното лечение са в общ размер от 1 424, 80 лв.,
които следва да се следва да се присъдят като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, тъй като се намират в пряка причинно-следствена връзка с
проведеното неправилно лечение на пострадалия Й.К., като следва да се
възстановят, както разходите за лечение, сторени в ответното лечебно заведение,
така и тези, които са сторени за възстановяване на здравето му в УМБАЛ „Пълмед“ ООД.
Предвид така изложеното тези разходи,
представляващи неблагоприятно засягане на имуществената сфера на пострадалата,
следва да бъдат присъдени, като искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
В хода на производството по делото Й.К. е починал,
поради което с Определение от 29.06.2021 г. на основание чл. 227, ал. 1 ГПК са
конституирани неговите наследници - Е.Г.К. – с., И.Й.К. – с. и А.Й.Д. - д.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на
починалия наследяват по равни части, а в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН с.наследява
част, равна на частта на всяко дете.
Следователно всеки един от наследниците на
починалия в хода на процеса ищец притежава по 1/3 ид.
ч. като наследствен дял, съобразно който в полза на всеки ищец следва да се
присъди част от установените от съда суми, представляващи претърпени от техния
наследодател имуществени и неимуществени вреди, или както следва – сумата от по
1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от по 474, 93 лв.
– обезщетение за имуществени вреди.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
сторените в производството по делото разноски. Ищецът е сторил разноски, както
следва: сумата 177 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 700 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, сумата от 200 лв. – депозити за съдебно-медицинска
експертиза, сумата от 130 лв. – депозит за съдебно-графологическа
експертиза и сумата от 15 лв. – депозит за свидетел. Ищците претендират и сумата
от 200 лв. – допълнителен депозит за съдебно-медицинска експертиза, която не
следва да се присъжда, тъй като към настоящия момент, последната не е заплатена
по сметка на съда, въпреки дадените указания за това.Следователно на ищците
следва да бъдат заплатени разноски в общ размер от 1 222 лв.
В производството по делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза по искане на страните, като в съдебното
заседание, в което експертизата е приета, съдът е указал на ищците да внесат по
сметката на съда сумата от 200 лв., а на ответника - сумата в размер от 124 лв.
– допълнителен депозит за съдебно-медицинска експертиза. Въпреки предоставената
от съда възможност, страните не са внесли посочената сума, поради което последните
следва на основание чл. 77 ГПК да бъдат осъдени да заплатят допълнителния
депозит за съдебно-медицинска експертиза, по сметката за депозити на Районен
съд – Пловдив. След заплащане на определения допълнителен депозит следва в
полза на вещото лице да се издаде разходен касов ордер за посочената сума.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, да заплати на Е.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, конституирана на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с
Определение от 29.06.2021 г. на мястото на ищеца Й.И.К. – починал на …, сумата
от 474, 93 лв. –обезщетение за претъпрени от Й.И.К.
имуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч. от общия
размер от 1 424, 80, съобразно наследствения й дял, и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претъпрени от Й.И.К. неимуществени вреди, представляваща
1/3 ид.ч. от общия размер от 3 000 лв.,
съобразно наследствения й дял, вследствие на проведено лечение на Й.И.К. в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за периода от 31.08.2019 г. до 04.09.2019 г., ведно със
законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 18.10.2019 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, да заплати на И.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с
Определение от 29.06.2021 г. на мястото на ищеца Й.И.К. – починал на … .,
сумата от 474, 93 лв. –обезщетение за претъпрени
от Й.И.К. имуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч.
от общия размер от 1 424, 80, съобразно наследствения му дял, и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претъпрени от Й.И.К. неимуществени вреди, представляваща
1/3 ид.ч. от общия размер от 3 000 лв.,
съобразно наследствения му дял, вследствие на проведено лечение на Й.И.К. в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за периода от 31.08.2019 г. до 04.09.2019 г., ведно със
законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 18.10.2019 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, да заплати на А.Й.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, конституирана на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с
Определение от 29.06.2021 г. на мястото на ищеца Й.И.К. – починал на .. г.,
сумата от 474, 93 лв. – обезщетение за претъпрени
от Й.И.К. имуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч.
от общия размер от 1 424, 80, съобразно наследствения й дял, и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претъпрени от Й.И.К. неимуществени вреди, представляваща
1/3 ид.ч. от общия размер от 3 000 лв.,
съобразно наследствения й дял, вследствие на проведено лечение на Й.И.К. в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за периода от 31.08.2019 г. до 04.09.2019 г., ведно със
законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 18.10.2019 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Е.Г.К., ЕГН **********, И.Й.К.,
ЕГН ********** и А.Й.Д., ЕГН **********, сумата от 1 222 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 16987/2019
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 77 ГПК да заплати
в полза на бюджета на съда по
сметката за депозити на Районен съд – Пловдив, сумата от 124 лв. – допълнителен депозит за изслушване на съдебно-медицинска
експертиза.
ОСЪЖДА
Е.Г.К., ЕГН **********, И.Й.К.,
ЕГН ********** и А.Й.Д., ЕГН **********, на основание чл. 77 ГПК да заплатят в полза на бюджета на съда по сметката за депозити
на Районен съд – Пловдив, сумата от
200лв. – допълнителен депозит за изслушване на съдебно-медицинска експертиза.
След заплащане на определените депозити делото да се
докладва за издаване на разходен касов ордер в полза на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП