Р E Ш Е Н И
Е
№
27.07.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и девети юни две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НЕВЕНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1326
по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във вр.с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника на основание подписан
Договор за паричен заем № 3464904 от 01
март 2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като заемодател
и М.М.Д., като заемател,
вземането по който било прехвърлено от „Изи
Асет Мениджмънт" АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г.
Съгласно сключения договор за
заем, Заемодателят се бил задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в
общ размер на 1200 лева,
а заемателят се бил задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1301.64 лв.,
ведно с договорната лихва на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
325.41 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
По договора
за паричен заем М.М.Д. била
извършила плащания в общ размер на
1400.00 лв.
Към настоящия момент дължимата
главница била в размер на 390.26 лв., а
начислената договорна лихва била в размер на 10.49 лв. за периода от 30 март 2019 г. - датата на първата
вноска до 28 юни 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Ответницата трябвало да изплати
целия заем на 28 юни 2019 г. - последната падежна дата, поради което
ответницата дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 48.76 лв. от 29 юни 2019 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 25 септември 2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Искането на ищеца до съда е да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД имало следните вземания
срещу М.М.Д.: 390.26 лева – останала
непогасена главница; 10.49 лева – останала и непогасена договорна лихва за периода от 30 март 2019
г. до 28 юни 2019 г.; 48.76 лева – лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, за периода от 29 юни 2019 г. /датата следваща
датата на последната погасителна вноска на паричния заем/ до 25 септември 2020
г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира
разноски по заповедното производство и по исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата М.М.Д.
не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове по изложените в исковата молба
съображения.
В съдебно заседание, ответникът М.М.Д., редовно призована, не се явява и не взема становище
по исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 5150/2020 г.по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД срещу М.М.Д.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 390.26 лева за главница от
невърнат заем по договор за паричен заем № 3464904/01.03.2019 г., с 10.49 лева
договорна лихва от 30.03.2019 г. до 28.06.2019 г., с 48.76 лева законна лихва
от 29.06.2019 г. до 25.09.2020 г., и законна лихва върху главницата от
01.10.2020 г. до изплащането й, както и сумата от 56.11 лева за разноски по
делото съразмерно с уважената част от искането. Дължникът възразил в срок срещу
издадената заповед, поради което и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията
по заповедта.
Видно от представения
договор за паричен заем №
3464904 от 01.03.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като
заемодател и М.М.Д., като заемател, заемодателят е предоставил, а заемателят се е задължил
да върне сумата от 1200 лева, при годишен процент на разходите 49,03%, годишен лихвен процент 40,00%,
като общ размер на задължението включващо главница и договорна лихва е посочена
сумата от 1301,64 лева (1200 лева за главница +101,64 лева за договорна лихва).
Заемателят се е задължил да върне заема на 4 месечни погасителни вноски, всяка
от които от по 325,41 лева, В договора (чл. 4, ал.1) е уговорено още, че в 3-дневен срок от подписването му заемателят
следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора
изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която също да
отговаря на условия посочени в договора, като в ал. 2 на същата разпоредба е
уговорено, че при неспазване на това задължение заемателят дължи неустойка в
размер на 605,48 лева. В чл. 8 страните са уговорили, че заемателят дължи и мораторна лихва при
забава в плащането на погасителните вноски, а в чл. 16, ал.2 са посочили, че
заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на заемодателя.
Представен е също по делото рамков договор от
30.01.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол за просрочени вземания” ООД, като видно от
Приложение 1 към него, вземането на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3464904/01.03.2019
г. със заемател - ответника, е било
прехвърлено на ищеца. Уведомлението за извършената цесия е редовно връчено на
ответника, като приложение на исковата молба в хода на процеса.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за
заем,ответникът е изплатил сумата общо в размер на 1400 лева, като не представя
платежните документи за извършените плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен заем, подписан и неоспорен от ответника,
установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а
получаването на отпуснатата в заем сума от 1200 лева се доказва от
представеното преводно нареждане по делото.
Ответникът
е заплатил на ищеца по договора за потребителски кредит общо сумата от 1400
лева – факт, признат от ищеца в исковата молба.
Предвид
горното, съдът намира, че с извършените от ответника плащания общо в размер на 1400
лева, същият е погасил изцяло дължимата от него сума за главница в размер на 1200
лева, дължимата от него договорна лихва от 101,64 лева, както и претендираната
в настоящото производство мораторна лихва в размер на 48,76 лева, откъдето
следва и неоснователността на предявените установителни искове за дължимост на сумата
от 390.26 лева за главница от невърнат заем по договор за паричен заем №
3464904/01.03.2019 г., с 10.49 лева договорна лихва от 30.03.2019 г. до
28.06.2019 г., с 48.76 лева законна лихва от 29.06.2019 г. до 25.09.2020 г.
Макар да
не се претендира в настоящото производство неустойка, съдът намира за нужно да
отбележи, че уговорената неустойка в чл.4
от договора за паричен заем, а именно поради това че в 3-дневен срок от подписването му заемателят не е представил на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя. Тази клауза е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано.
На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това следва да
се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна
оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът (заемът), той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението.
В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си,
за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с
която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).
Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази
неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е
спорно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция. От член 8, параграф 1 от
Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В
този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както
става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение
от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид
това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция,
което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост
на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на клаузата, с която е
уговорена.
По отношение на
извършената цесия на процесните вземания-същата е надлежно съобщена в хода на
настоящото производство.
И тъй като вземането
се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на
цесионера само тези права, които има, то предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни, тъй като сумите са били платени още преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет.3, против М.М.Д., с ЕГН **********, с адрес ***1, искове за установяване съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за сумите: сумата от 390.26 лева за
главница от невърнат заем по договор за паричен заем № 3464904/01.03.2019
г., с 10.49 лева договорна лихва от 30.03.2019 г. до 28.06.2019 г., с 48.76
лева законна лихва от 29.06.2019 г. до 25.09.2020 г., и законна лихва върху
главницата от 01.10.2020 г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5150/2020 г.по описа на Районен съд - Стара
Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: