Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1001
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК.
Ищецът „О.Б.б.” АД иска от съда
да признае за установено съществуването на вземания срещу „Х.Т.” ООД, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.03.2012 г. на СРС, IІ Гражданско
отделение, 75 състав, по гр. дело № 8860/2012 г., с която ответникът е осъден да заплати
на
ищеца сумата от 58845.31 евро, представляваща главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 29.11.2017
г.,
ведно със законната лихва от 22.02.20125
г. до
изплащане на вземането; сумата от 17542.63
евро,
представляваща договорна лихва за периода от 29.08.2009 г. до 21.02.2012 г.; сумата от 257.53
евро,
представляваща наказателна лихва за периода от 29.08.2009 г. до 21.02.2012 г.; сумата от 285.79 евро, представляваща просрочена такса управление, както и сумата от 2929.33 евро,
представляваща допълнителни такси и разноски по кредита. Ищецът твърди, че
въз основа на договор за бизнес ипотечен
кредит от 29.11.2007 г. е предоставил на ответника кредит в размер на 67 000 евро. Поради
неизпълнение на ответника да погасява в срок дължимите вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. Правният си интерес от предявяване на исковете,
с предмет установяване съществуването на присъдените със заповедта вземания,
ищецът обосновава с подаденото от длъжника
възражение срещу издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК. Ищецът
претендира и направените в настоящето производство разноски, както и разпределение на отговорността на
направените разноски по заповедното производство.
Ответникът „Х.Т.” ООД не
подава отговор на исковата молба в законоустановения срок и не взема становище
по предявените искове в хода на производството.
Съдът, след като взе предвид доводите
на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя договор за бизнес ипотечен кредит
от 29.11.2007 г., с който банката предоставя на
кредитополучателя „Х.Т.”
ООД ползването на кредит в размер на 67 000 евро, със срок за
погасяване 29.11.2017 г. Страните постигат съгласие кредитът да бъде погасен в
този срок на 120 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви за
редовна главница, дължими от кредитополучателя в размер на 774.48 евро всяка
еднау на 29 ден от съответния месец. Дългът по кредита се олихвява с лихвен процент
зв размер на 6.9 % годишно. В чл. 12 от
договора са предвидени неустойки, дължими в случай на забава в плащането на
главницата и лихвите. В чл. 14 от
Общите условия по договори за ипотечен кредит, сключвани
от ОББ АД с корпоративни клиенти, които общи условия са инкорпорирани в самия договор за кредит, е предвидено, че
при
просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихви/ по договора с повече от 90 дни кредитът става автоматично
предсрочно изскуем, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
банката. В този случай целият кредит се олихвява с наказателна лихва /неустойка
за забава/, съгласно договора.
От
заключенията /основно и допълнително/ на съдебно-счетоводната експертиза, които
като неоспорени от страните Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадени, се установява, че предоставеният по
договор за „Бизнес ипотечен кредит“ на ответника кредит в размер на 67
000 евро е усвоен от „Х.т.“ ООД на
11.12.2007г. по сметка *********. Към датата на извлечението от счетоводните
сметки по чл. 417, т. 2 от ГПК в заповедното производство - 22.02.2012 г.,
паричното вземане на „ОББ“ АД от ответника е в размер на 79 860.59 евро, както
следва: главница от 58845.31 евро; договорни лихви от 29.08.2009 до 21.02.2012г.
включително в размер на 17542.63 евро; наказателни лихви, вкл. неустойки от 29.08.2009
до 21.02.2012 г. вкл. от 257.53 евро; просрочена такса управление от 285.79 евро и
допълнителни такси и разноски по кредита от 2929.33 евро. Към 21.02.2012 г. включително просрочието е
общо 907 дни, като просрочените
вноски по договор за бизнес ипотечен кредит
са от 29.08.2009 г. От извършената проверка в счетоводството на банката и предоставените
документи вещото лице установява, че падежът, размерът и видът
(главница/лихви) на падежиралите вноски по договор за бизнес ипотечен кредит от
19.11.2007 г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ЧГД № 8860/2012г. на СРС, 75 състав са
главница от 14766.86 евро и договорна лихва от 9241.96 евро. Към датата на
изготвяне на допълнителното заключение на вещото лице, падежът, размерът и
видът (главница/лихви) на падежиралите вноски по договор са главница от
58775.17 евро и договорна лихва от 18672.64 евро
От служебно изисканото ч.гр.д. № 8860/2012
г. по описа на СРС, 75 състав, се
установява, че на 22.02.2012 г. ищецът подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги срещу
„Х.Т.” ООД за сумата от 79860.59 евро, в
това число 58845.31 евро, представляваща главница по договор за бизнес ипотечен кредит от
29.11.2017 г., ведно със законната лихва от 22.02.20125
г. до
изплащане на вземането; сумата от 17542.63
евро,
представляваща договорна лихва за периода от 29.08.2009 г. до 21.02.2012 г.; сумата от 257.53
евро,
представляваща наказателна лихва за периода от 29.08.2009 г. до 21.02.2012 г.; сумата от 285.79 евро, представляваща просрочена такса управление, както и сумата от 2929.33 евро,
представляваща допълнителни такси и разноски по кредита. Заявителят претендира
и направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
По заявлението е образувано изисканото ч.гр.д.
№ 8860/2012 г. по описа на СРС, 75 състав, по което на 09.03.2012 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която длъжникът е осъден да
заплати посочените в заявлението суми, както и направените по делото разноски в
размер на 5135.82 евро, а именно: 3123.88 лева държавна такса и 2011.94 лева
възнаграждение за юрисконсулт. Допуснато е и незабавно изпълнение на заповедта
на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК. В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта длъжникът възразява срещу издадената заповед и съдът дава
указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Съдът приема, че от представения по делото договор
за бизнес ипотечен кредит от 29.11.2007 г. се установява, че между ищеца и
кредитополучателя „Х.Т.” ООД е възникнало валидно правоотношение по
договор за банков кредит, съгласно което
ищецът се е задължил да предостави ипотечен кредит в размер на 67000 евро,
която сума заедно с начислените по договора възнаградителни лихви кредитополучателят
следва да върне до 29.11.2017 г. В
случая в подаденото на 22.02.2012 г. заявление за издаване на заповед по чл.
417 от ГПК ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита в
хипотезата на чл. 14 от договора.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с изявления на една от страните по договора,
достигнало до насрещната страна. За настъпване на същото следва да има
обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в договора за предсрочна
изискуемост-неплащане на определен брой вноски, както и упражняване на правото
на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост
настъпва от момента на получаване на изявлението на кредитора от длъжника, като
това обстоятелство в заповедното дело следва да бъде установено с документ по
чл. 418 от ГПК, а в исковото дело може да се установи с други доказателства,
допустими от ГПК. Постигната предварителна уговорка по договора за настъпване
на предсрочна изискуемост без до длъжника да е достигнало изявление на
кредитора за същото, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила с
отделно изявление, достигнало до длъжника-кредитополучател, че упражнява правото си да обяви задължението по договора за
предсрочно изискуемо. Такова изявление не може да се приеме, че е заявлението
за издаване на заповед, доколкото същото не достига до длъжника- препис от него
не се връчва на длъжника. /В този смисъл т. 18 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г./. Настъпването на предсрочната
изискуемост е предпоставка за
упражняването на правото по чл. 417 от ГПК и като последица-уважаване на иска
по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването на вземането. Тази
предсрочна изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението,
доколкото вземането следва да е съществувало и да е изискуемо към момента на
подаване на заявлението. Изявление за предсрочна изискуемост, което е направено
с искова молба, и след това - в хода на
исково производство по чл. 422 от ГПК,
не може с обратна сила да променят момента в който настъпва предсрочната
изискуемост. Релевантно по делото по иск по чл. 422 от ГПК е дали такава е била настъпила към момента на
заявлението по чл. 417 от ГПК. Установителният иск е обусловен от издадената
заповед за изпълнение и от основанието, на което е предявено вземането в
заповедното производство. Настъпването на предсрочна изискуемост в хода на
исковото производство и позоваване на същото води до изменение на основанието
на иска, което е недопустимо в хипотезата на иск по чл. 422 от ГПК и в този
смисъл е т. 11б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. /подобно становище е застъпено и в решения,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 205/06.01.2016г. на ВКС, І-во
ТО, т.д. 2703/2015; Решение № 7/15.04.2015г. на ВКС, по т.д.№ 4196/2013г, І-во
Т.О.; Решение № 165/22.12.2014г. по т.д. № 1784/2013г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;
Решение № 132/02.10.2015г. по т.д.№ 1907/2014г. на І-во Т.О. на ВКС/. В хипотеза, в която предсрочна изискуемост на
задълженията не е настъпила, независимо, че ищец в исково производство и в
заповедно производство се е позовал на такава, установителния иск е възможно да се уважи само за онези
задължения, които са били изискуеми към момента на заявлението без оглед на твърдяната
предсрочна изискуемост (падежирали към момента на подаване на заявлението
съобразно срокове по договора , по погасителния план), като същевременно са
включени в извлечението от сметки с необходимите индивидуализиращи белези. Това
е така, защото предмет на делото са вземанията по документа по чл. 417,т.2 от ГПК и ако този документ индивидуализира тези вземания и неплащането на същите
са основанието, на което се твърди възникване на правото за обявяване на
предсрочна изискуемост, то вземането следва да се признае за съществуващо до
размера на тези задължения, ако съществуването им се установи по делото.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
задълженията, за изискуемостта на същите не е нужно удостоверяване с документи,
различни от договора и извлечението. Със заявлението и с извлечението по чл.
417,т.2 от ГПК ищецът е посочил, че тези суми му се дължат поради настъпил
падеж съобразно погасителни планове, поради което и няма пречка да се уважи
иска за тези сума в производството по чл. 422 от ГПК, независимо, че за
останалите задължения се приеме, че предсрочната им изискуемост не е настъпила.
За падежиралите към заявлението задължението основанието на претенцията не се
променя. /така решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК: Решение №
139/05.11.2014г. по т.д.№ 57:2012, І-во Т.О.; Решение №204/08.06.2015г. по т.д.
№ 1175/2013г. на ІІ.ро Т.О. на ВКС/. В конкретния случай елемент от основанието
на исковете е предсрочната изискуемост на задълженията по договора и с доклада
установяването на това обстоятелство е възложено на ищеца. В случая по делото
се установи, че страните са уговорили с договора /чл. 14/ възможност за
настъпване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора при, но
не се установи, че след изпадането на ответника в забава и преди подаване на
заявлението, до него да е достигнало изявление на ищеца, с което задълженията
по договора са обявени за предсрочно изискуеми от банката. Ищецът не твърди, а
и не представя никакви доказателства да е
изпращал изявление в този смисъл до ответника преди подаване на
заявлението.
При така установеното съдът приема, че по делото не
е установено, че задълженията са били предсрочно изискуеми преди подаване на
заявлението, поради което иск за вземания, които не са били с настъпил падеж
към подаване на заявлението и които не са посочени в извлечението от сметки,
като документ, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, следва
да се отхвърли. В конкретния случай в извлечението от сметка –документа по чл.
417, т.2 от ГПК, банката е посочила размер и падеж на неплатени задължения,
които са били с настъпил падеж по погасителния план преди подаване на
заявлението, поради което съдът приема, че предявените искове следва да бъдат
уважени за тези суми и отхвърлени за вземанията, които не са с настъпил падеж
към този момент и не са индивидуализирани в заявлението по начин, който дава
възможност на съда да прецени дали вземанията са били падежирили към 22.02.2012 г. или изискуемостта им към
тази дата е обусловена от твърдяната от банката предсрочна изискуемост на
кредита в хипотезата на чл. 14 от сключения между страните договор.
От извлечението от сметка, приложено към
заявлението и от допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението са налице
падежирали вноски за главница в размер на 14766.86
евро и за договорна лихва в размер на от 9241.96 евро. За този размер на
вземанията за главница и договорна лихва установителните искове следва да бъдат
уважени, като бъдат отхвърлени за разликата до пълния предявен размер на тези
вземания и изцяло за останалите присъдени със заповедта вземания.
Предвид частичното уважаване на
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съответно на уважената част на
исковете. Ето защо ответникът дължи на ищеца разноски за исковото производство
в размер на 1499.76 лева. В дължимите на ищеца разноски са включени поисканите
в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК суми за адвокатско възнаграждение и
депозити за вещо лице. Съдът намира, че на ищеца не се следват поисканите със
списъка разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ищеца се дължи възнаграждение за един адвокат, съответно за
един процесуален представител. В случай, какъвто е и настоящият, когато ищецът
е упълномощил, както адвокат, така и юрисконсулт, може да бъде присъдено едно от двете възнаграждения, уредени
съответно в ал. 1 и ал. 8 на чл. 78 от ГПК, тъй като установеното в ал. 8 право на възнаграждение за осъществена от
юрисконсулт защита не може да се кумулира с дължимото на ищеца по чл. 78, ал. 1
от ГПК заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото ищецът не е поискал със списъка по
чл. 80 от ГПК възстановяването на разноски за довнесена държавна такса за
настоящето производство и предвид принципа на диспозитивното начало и забраната
за произнасяне „свръхпетитум“ Съдът не
осъжда ответника да заплати съответна на уважената част от исковете сума за
довнесена държавна такса за исковото производство.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от
съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за
присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството
по делото разноски за исковия процес. Затова ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноски, направени по заповедното производство,
съответни на уважената част от исковете, които възлизат на 1544 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „О.б.б.”
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Х.Т.” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, положителни установителни искове по чл. 124 от ГПК
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че „Х.Т.” ООД дължи на „О.б.б.” АД сумата
от 14766.86 евро главница, представляваща сбор от падежирали към 22.02.2012 г.
вноски от дължимата главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 29.11.2007
г., ведно със законната лихва от 22.02.2012 г. до изплащане на вземането и сумата от 9241.96 евро, представляваща падежирали
към 22.02.2012 г. вноски за договорна лихва, за които суми срещу „Х.Т.” ООД, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.03.2012 г. на СРС, IІ
Гражданско отделение, 75 състав, по ч. гр. дело № 8860/2012 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни
искове в частта с предмет да се приеме за установено между страните, че „Х.Т.” дължи
на „О.б.б.” АД главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 29.11.2007 г.
за разликата над 14766.86 евро до пълния присъден със заповедта размер от
58845.31 евро; договорна лихва за разликата над 9241.96 евро до пълния присъден
със заповедта размер от 17542.63 евро; сумата от 257.53 евро, представляваща
наказателна лихва за периода от 29.08.2009 г. до 21.02.2012 г.; сумата от
285.79 евро, представляваща просрочена такса управление, както и сумата от
2929.33 евро, представляваща допълнителни такси и разноски по кредита, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
„Х.Т.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „О.б.б.” АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по
настоящето производство в размер на 1499.76 лева /хиляда четиристотин
деветдесет и девет лева и 76 ст./.
ОСЪЖДА
„Х.Т.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „О.б.б.” АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство – ч.
гр. дело № 8860/2012 г. по описа на СРС, 75 състав, в размер на 1544 лева
/хиляда петстотин четиридесет и четири лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис от него на СРС, ГО, 75 състав, по ч. гр. дело № 8860/2012 г.
Съдия: