Решение по дело №5505/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263269
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20201100505505
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 20.05.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 5505 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 290088 от 01.12.2019 г., постановено по гр. д. № 29097/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 159 състав, е отхвърлил иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 265, ал. 2 от ЗЗД на Г.В.Г. срещу К.Я.Н. за връщане на сумата от 10360 лева, платена на отпаднало основание – развален неформален договор за ремонт на недвижим имот от 18.08.2017 г., представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с площ от 69,98 кв. метра, поради некачествено изпълнени, с недостатъци и с дефекти строителни дейности.

С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 800 лева – разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от Г.В.Г. (посочен като Я.) в жалбата, в която прави оплакване, че неправилно първата съдебна инстанция е приела, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от некачествено изпълнените ремонтни дейност е неоснователен. Излага подробно доводи, в подкрепа на твърдението си, че между него и ответника бил сключен неформален договор за изработка, по който работата била изпълнена лошо и не била приета, за което ответникът бил надлежно уведомен. Излага, че от лошото изпълнение на договорените СМР търпял вреди, заплащането на които претендира. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10360 лева, представляваща обезщетение за претърпените от действията на изпълнителя по договора имуществени вреди. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна-ответник в първоинстанционното производство К.Я.Н., чрез адв. С.П., в който оспорва въззивната жалба и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Излага подробни доводи в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав намира, че същото е недопустимо.

С исковата молба ищецът излага, че между него и ответника като физически лица е сключен договор за изработка с предмет извършване на СМР в апартамента на възложителя в гр. София, ж.к. „Борово“. По силата на договора ответникът като изпълнител се задължил да извърши цялостен ремонт на жилището при цени, срокове и условия, съгласно представена на 18.08.2017 г. оферта за сумата от 7386 лева, без кухня, която оферта ищецът приел. За изпълнение на дейностите по офертата и в изпълнение на задължението си да окаже необходимото съдействие, ищецът предоставил на ответника достъп до жилището, като за извършените дейности заплащал поетапно суми както за материали, така и за труд – всичко в общ размер на 10360 лева. След запознаване с извършената работа от ответника, ищецът възразил, че същата е некачествена. Лошото изпълнение се изразявало в некачествено полагане и фугиране на плочки в коридора, несъобразяване на нивото на коридора с останалите настилки и образуване на прагове; некачествена шпакловка на стени и тавани; непремахване на щранг на стената в едно от помещенията; некачествено боядисване и отсичане на ъгли на стени и таван; некачествено изрязване на входната врата от масивен материал, създаващо луфт между пода и вратата; лошо поставяне на интериорни врати, които създават луфтове.

Твърди, че направил възражения срещу работата при предаването ѝ от страна на ответника, на когото предоставил срок да отстрани нередовностите устно и с нотариална покана с рег. № 5574/14.2.2017 г., том 5, № 60 на Нотариус М.Г., връчена на ответника на 15.01.2018 г.

Тъй като в предоставения в поканата срок ответникът не предприел действия по отстраняване на недостатъците, адвокатът на ищеца се свързал с адвоката на ответника, който заявил, че ответникът счита, че му се дължат още плащания и няма да изпълни, отстранявайки недостатъците.

С оглед изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10360 лева, представляваща обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договора ведно с 1000 лева – представляващи обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението, ведно със законната лихва върху главниците от исковата молба до окончателното плащане на дължимите суми, както и разноски.

Искането за заплащане на обезщетение поради некачествено изпълнение, независимо от правните квалификации, дадени от ищеца, е поддържано в молба-уточнение от 14.01.2019 г., подадена в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба.

С определение № 33391 от 06.02.2019 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, произнесъл се е по доказателствените искания на страните и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК е съставил проект на доклад по делото, както е приел, че са предявени искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД за вреди от неизпълнение на договора, като е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи валидно възникнало договорно правооношение по договор за изработка с описания в исковата молба предмет, некачественото изпълнение, уведомяване на изпълнителя, че е изпълнил точно задълженията си по договора, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди поради некачествено изпълнение на договора, т.е. причинна връзка между неточното изпълнение и вредата.

Указал е, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил договора качествено и че неизпълнението се дължи на ищеца.

В първото открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2019 г., ищецът е завил, че поддържа единствено претенцията си за имуществени вреди и в оттеглил иска си за заплащане на неимуществените вреди, производството по този иск е прекратено на основание чл. 232 от ГПК и проектът за доклад е обявен за окончателен такъв по смисъла на чл. 146 от ГПК.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, във връзка с чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за връщане на платеното по развален договор, какъвто с оглед обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум не е бил предявен, като такъв не е бил и докладван. По делото не са били налице твърдения за наличие на недостатъци, които правят извършената работа абсолютно негодна както и отправяне на изявление за разваляне на договора от страна на ищеца. Напротив, твърденията на ищеца в исковата молба са, че ответникът е канен да поправи некачествената работата в подходящ срок без заплащане, което той е отказал да изпълни. В исковата молба ищецът не е завил, че е упражнил правото си по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД да развали договора за изработка и да иска връщане на даденото по него, а претендира, в това число и след уточненото на исковата молба пред въззивния съд, заплащане на разходите, необходими за поправката на изработеното, поради което настоящият въззивен състав счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, поради което съдът е длъжен да се произнесе по предявената претенция и на посоченото в исковата молба основание, което в конкретния случай не е сторено в иначе мотивираното и основано на относима към упражняване на правото за разваляне на договора за изработка съдебна практика.

Предвид изложеното и с оглед правомощията на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск.

 

По разноските:

С настоящия съдебен акт не се решава по същество правен спор, а делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради което в производството не следва да бъдат присъждани разноски. Отговорността за разноски ще се разпредели съобразно изхода на делото при постановяване на съдебен акт по същество.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 290088 от 01.12.2019 г., постановено по гр. дело № 29097/2018 г. на Софийския районен съд, I ГО, 159 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав съобразно указанията, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.