Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на десети октомври, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря
Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 7446 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищeцът С.И.Ц. твърди, че
претърпял значителни неимуществени вреди в резултат от настъпило
пътно-транспортно произшествие на 29.09.2017г. в гр. Перник. Според ищеца,
пътният инцидент бил причинен от противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „Мерцедес А160“ с рег. № ******* - М.Я.С.,
която п района на кръстовище, предприела маневра за завой надясно и не
пропуснала преминаващия по пътното платно пешеходец (ищеца), а в процеса на
извършване на маневрата автомобилът ударил пешеходеца с предна дясна част в областта на таза и го
съборил на земята, като причинил контузия. Противоправния
характер на поведението на водача бил установен в рамките на ДП по пр. пр. №
2571/2017г. съгласно описа на РП Перник. Доколкото към датата на настъпване на
ПТП отговорността на водача на лекия автомобил била застрахована от ответното дружество
по застраховка „Гражданска отговорност“ полица №BG/02/116002907464, на
14.02.2018г. ищецът отправил към застрахователното дружество претенция по реда
на чл. 380, ал.1 от КЗ за доброволно уреждане на спора, по която била
образувана щета №**********, но до изтичане на тримесечния срок за произнасяне
и към момента на предявяване на исковата молба ответникът не произнесъл по
претенцията и не заплатил на ищеца дължимото застрахователно обезщетение, което
той оценява в размер на 30 000 лева, изпадайки в забава на 14.05.2018г. При така изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на
ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение в размер на
сумата 26 000 лв., част от претенция в пълен размер от 30 000 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2018г. - датата на изтичане
на срока по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, до окончателното изплащане. Предвид
очаквания положителен изход от спора ищецът претендира и за сторените съдебни и
деловодни разноски.
Ответното
дружество З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Без
да оспорва твърдението на застъпване на описания в исковата молба пътен
инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на участвалия в
инцидента водач на МПС е застрахована от него - ответникът оспорва пасивната си
материална легитимация по предявения иск. Поддържа тезата, че инцидентът не бил
бил резултат от противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, което изключвало възможност за
ангажиране на деликтната отговорност на водача и
респективно не пораждало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение
от ответника, в качеството на негов застраховател. При условията на
евентуалност - релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца, за
когото твърди, че е допринесъл за
настъпването на ПТП, пресичайки пътното платно на необозначено за целта място,
без да отчита поведението на останалите участници в движението, включително и
на лекия автомобил, който станал участник в инцидента. Оспорва твърдението за
наличие на причинно-следствена връзка между настъпилия пътен инцидент и релевираните в исковата молба вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение. Оспорва предявените искове и по размер, като релевира становище за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва и претенциите за присъждане на
законна лихва върху сумите на застрахователното обезщетение, отричайки да е
изпадал в забава за изплащане на тези обезщетения. Моли за отхвърляне на претенциите
и във връзка с това претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените
съдебни разноски за настоящия процес.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетите като доказателства преписи от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на
местопроизшествие (като част от досъдебно производство № 723/2017г. по описа
на МВР Перник, съответно на пр.пр. № 2571/2017г. по описа на РП - Перник) установяват, че на 29.09.2017г. в гр. Перник, е настъпило пътно- транспортно произшествие,
с участието на лек автомобил „Мерцедес А
160“ с рег. № ******, който реализирал удар с пресичащия пътното платно пешеходец
С.И.Ц.. Съдържащите се в посочените документи описания на факти и данни за
механизма на настъпване на процесното ПТП не се
обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице
Х.И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт)
мотивира следните изводи относно правно значимите факти:
На 29.09.2017г. около 12,00 часа, лек автомобил „Мерцедес А 160" с peг. № ******,
управляван от водача М.Я.С. се е движил по ул.
„Г. С. Раковски" в гр.
Перник, с посока на движение към
магазин „Кауфланд" - кръговото кръстовище при сградата на Изчислителния център. Времето е облачно, настилката е суха, а светлината е дневна, без ограничения във
видимостта поради атмосферни условия. В района на кръстовището, до блок 3, автомобилът
е спрял, за да пропусне движещите
се по ул.
„Г. С. Раковски" други автомобили. В същото време, в района на кръстовището
до блок 3 се намира и пешеходецът
С.И.Ц., който до този момент се
е движил по десния тротоар на ул. „Г.
С. Раковски", с посока на движение
от Изчислителния център към кръстовището
на ул. „Шахтьор",
където възнамерява да продължи праволинейното си движение, след
като пресече платното за движение
на автомобили. След потеглянето за извършване на маневра за
завой надясно, при изчислена от вещото
лице скорост на движение от
около 5 км/м. автомобилът пресича на траекторията на движение на пешеходеца, който пресича отдясно наляво, считано по посоката
на движение на лекия автомобил,
на необозначено за целта място. Настъпва удар между пресичащия
пешеходец Ц. и корпуса на лекия автомобил. Ударът е настъпил в близост до десния тротоар,
считано по посоката на движение
на лекия автомобил, като контактът е осъществен между предната дясна част на
лекия автомобил и пешеходеца. Лекият автомобил „Мерцедес А 160" преустановява контролирано движението си, непосредствено след удара. В резултат на настъпилия удар
е пострадал пешеходецът. По лекия автомобил
не са описани
деформации.
На база направените изчисления, вещото лице счита, че при
бавен ход на пешеходеца, водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара, чрез спиране, с оглед ниската скорост, с която се е движил
автомобила при извършване на маневрата
и отстоянието й до мястото на удара,
но при спокоен или бърз
ход на пешеходеца,
водачът на лекия автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара, чрез
аварийно спиране, с оглед скоростта, с която се е движила
и отстоянието и до мястото на удара.
По тази причина,
вещото лице счита, че от
техническа гледна точка, основна причина за настъпването
на инцидента е движението на лек
автомобил „Мерцедес А
160" при извършване на маневрата в района на кръстовището
до бл.З, без водачът му
да се съобрази
с останалите участници в движението и в частност с действията на пешеходеца
С.Ц., но предпоставка за настъпването на процесното ПТП е също и навлизането на пешеходеца Ц. на платното за
движение при положение, че същият
е имал възможност да възприеме ясно
движението на лекия автомобил „Мерцедес А 160" пред него, считано спрямо
неговото разположение на тротоара на
ул. „Г.С.
Раковски" и да изчака преминаването на автомобила, преди да навлезе
на пътното платно.
Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника изявление
и представената с исковата молба справка- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд,
съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на собственика на процесния лек автомобил
„Мерцедес А 160” с рег. № ****** е била застрахована от ответното дружество.
Като доказателство по делото са приети медицински документи /стр.13-19 и
73-85 от делото/: Епикриза, амбулаторни и болнични
листове, резултати от медицински изследвания, от чието съдържание се
установяват специализирани медицински данни относно диагностицираното
здравословно състояние на пострадалата – както след пътния инцидент, така и
след проведеното медицинско лечение. Споменатите данни, представляващи
медицинска информация не се обсъждат подробно, доколкото са обект на анализ от
допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена
от д-р Б.Б. (специалност ортопедия и травматология), мотивира
следните изводи относно правно значимите факти:
В резултат от настъпване на процесното
ПТП ищецът е получил вътреставна фрактура на стилоидния
(шиловидния) израстък на лявата лъчева
кост, но без разместване на фрагментите. Фрактурата на лъчевата
кост на типично
място, е най- често срещана в ортопедичната практика. Този вид счупване обичайно
се получава в хипотеза на ПТП при пешеходци, когато след спонтанно
падане е осъществен с удар върху една от
дланите. Тогава ръката извършва абнормно (по-голямо) от нормалното движение
в задна посока (екстензия), като скафоидната кост на китката нанася
внезапен силен удар и разрушава ставната повърхност на лъчевата кост.
Налице е обосновано заключение, че процесната травма се е получила именно
по описания начин. По своят
медико-билогичен характер, полученото счупване на лявата лъчева
кост е причинило трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни (в случая до 2 месеца).
Спешна медицинска помощ на пострадалият
е получил от екип на ЦСМП, след
което е диагностициран с травмата в МБАЛ гр.Перник. Няма медицински данни за други
увреждания извън описаното вътреставно счупване на лявата
лъчева кост на типично място.
След настъпване на инцидента, по спешност е извършено обездвижване на лявата предмишница и ръката, чрез гипсова лонгета за срок от
28 дни. На пострадалия е била предложена хоспитализация, която той отказал, поради което е назначено и проведено амбулаторно лечение с контролни прегледи. Две седмици
след злополуката т.е.
на 13.10.2017г. ищецът е провел медицински преглед, когато е било извършено контролно рентгеново изследване с данни за вътреставна фрактура на стилоидния
(шиловидния) израстък на лявата лъчева
кост без разместване на фрагментите. След сваляне на гипсовата
имобилизация, пострадалият
е провел рехабилитация за около 1 месец.
Общата продължителност на оздравителният период на описаната
по-горе фрактура при пострадалия е приключил за срок
от 2 месеца. През този период,
ищецът е търпял болки и страдания, като най- интензивни те са
били през първите 2 седмици след злополуката и около 2 седмици по време на
проведената рехабилитация. През останалото време ищецът е търпял само спорадични
болки в лявата киткова става, които болки бързо
са отзвучавали след употреба на
аналгетици. Наред с претърпените болки в продължение на първите 30 дни,
ищецът не е можел да си
служи пълноценно с лявата ръка.
От процесната злополука вече са изминали
1 година и 6 месеца и ищецът много рядко
ще търпи единични болки в зоната на лявата
киткова става, които бързо ще
преминават след употреба обезболяващи средства. Фрактурата е зараснала окончателно, а движенията на лявата
киткова става са вече възстановени
в пълен обем и сила. Получената фрактура на лъчевата
кост не предполага ново счупване на същото място. Ищецът
може пак да получи ново
счупване в областта на китковата става, но
само ако падне отново по
подобен механизъм описан по-горе, а процесната фрактура на ищеца не
може да бъде
причина за ново спонтанно счупване на същото
място на костта.
В
дадените пред съда показания, свидетелят П.С.И. заявява, че има преки
впечатления от възстановителния период на ищеца, тъй като бил син на ищеца и
двамата се намирали в постоянен социален контакт. Според впечатленията на
свидетеля, ищецът първоначално изпитвал сериозни битови неудобства за първите
40 дни след инцидента, поради невъзможността да се грижи сам за себе си. В този
период свидетелят помагал на баща си за битовите и хигиенните му потребности и
организирал необходимата чужда помощ. Свидетелката сочи, че понесените
неимуществени вреди повлияли негативно върху психологическото състояние на ищеца,
който вече започнал да се страхува да излиза сам от дома си. Пътувал в
автомобил само когато автомобилът бил управляван от свидетеля.
Страните
не спорят, че на 14.02.2018г. той е предявил пред ответника претенция по реда
на чл. 380, ал.1 от КЗ, която съдържа уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и че в същата
претенция е посочена банкова сметка, ***ателното
обезщетение.
С допълнително писмо от
21.02.2018г. /на стр. 24 от делото/ ищецът е представил пред застрахователя
медицински документи, но в хода на настоящото производство не се установи, че
ищецът е удовлетворил писменената покана на
ответника, която се съдържа в писмо с изх. № 2561/18.04.2018г., чрез което
ответникът го е поканил да представи и документи, имащи отношение към
установяване на механизма на настъпване на пътния инцидент и заключението на
разследващите органи.
Приетото
като доказателство писмо с изх. № 2571/07.03.2018г. на РП Перник, което е
адресирано до ищеца /стр.26 от делото/ установява, че органите на досъдебното
производство са отказали изрично на ищеца, чрез процесуалния му представител-
да предоставят материали от досъдебното производство за процесното
ПТП, мотивирайки отказа си, с възможността- съдът да изиска тези документи, ако
възникне необходимост от установяване на факти в рамките на съдебен спор.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Претенциите на ищеца
се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, за
ответника се поражда задължение да изплати на ищеца застрахователно обезщетение,
за да компенсира неимуществените вреди, които са резултат от пътно транспортно
произшествие, предизвикано от виновното противоправно
поведение на водач със застрахована от ответника деликтна
отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за установени
всички посочени по- горе и предвидени в закона предпоставки, за възникване на
задължение за ответника (в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил
„Мерцедес А 160” с рег. № ******), да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение.
Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто- техническа експертиза, която впрочем не бе оспорено
от страните при приемането му, съдът счита, че настъпването на сравнително простия
механизъм на пътния инцидент се е осъществил, като пряка и непосредствена последица
от поведението на водача на участвалия в произшествието автомобил „Мерцедес А
160” с рег. № ******, чието нарушение се изразява в неспазване на задължението
му по чл. 35, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 5, ал.2 от ЗДвП. Водачът на процесния автомобил е бил длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и поради това, при избиране
скоростта на движението да се
съобрази с конкретните пътни условия, така че да
бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, включително ако възникне опасност
за движението. В конкретния случай, според разпоредбата на чл. 35, ал.4 от ЗДвП, водачът е бил длъжен да пропусне пешеходците,
да не пречи
на движението и да завие, когато
се е уверил, че пътят е свободен
за преминаване.
От друга страна, за настъпване на пътния инцидент е допринесло,
макар и в много по- незначителна степен неправомерното поведение на самия
пострадал, който преди настъпването на инцидента е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място,
при това - очевидно без да положи дори
най- елементарна грижа или съобразителност, с поведението на останалите
участници в движението, което обективно е могъл да направи.
Автомобилът също е бил ясно видим за пешеходеца, защото
се движил с ниска скорост, а в
конкретната житейска ситуация, пешеходецът е могъл да изпълни задължението
си по чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП и
свързаното с него задължение по чл. 32
от ЗДвП - да подаде на водача сигнал с
ръка, което недвусмислено би дало възможност на самия водач – своевременно
да узнае за намерението на пешеходеца да пресече на мястото на удара, което не
е обозначено като пешеходна пътека и да пропусне пешеходеца с предимство.
Тук е уместно да се отбележи, че в съдебната практика, доста често, но незаслужено се игнорира
неспазването на задължението на пешеходците по чл. 32 от ЗДвП, особено в хипотезите, когато те пресичат на
необозначени за целта места, както в настоящия случай, а се приоритизира само задължението на водачите по чл.5, ал.2 от ЗДвП.
Настоящият състав на съда убедено счита, че пътната
безопасност би следвало да е резултат от полагане на дължимата грижа, внимание
и съобразителност, както от страна на водачите на МПС, така и от страна на
пешеходците, а не само на едни или други участници в движението, а инциденти
като процесния, при които пресичащи пешеходци са
ударени от маневриращи с ниска скорост автомобили илюстрира напълно това разбиране. Ето защо,
приносът на пешеходците не следва да бъде игнориран, дори когато е минимален.
Твърдението на ищцата в исковата молба, че инцидентът уж
бил настъпил, само защото водачът на автомобила „..гледала наляво.., а
предприела завой надясно..“ по никакъв начин не бе доказан и няма как да бъде
възприет за достоверен, поради което съдът категорично го отхвърля. Изводите на
съдебната- автотехническа експертиза, според която
известен принос за настъпването на инцидента има е пострадалия пешеходец, съдът
кредитира напълно, като отчита тяхната задълбоченост, аналитичност и
практическия опит на вещото лице при анализ на подобни инциденти.
Налице е пряка
причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението
на водача на „Мерцедес А 160” с рег. № ******, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника. Релевираните
от ответната страна доводи, относно механизма на настъпване на процесното ПТП и противоправното поведение
на ищеца, като пешеходец, взел участие в него, бяха категорично доказана от
изводите на експертното заключение, поради което съдът възприема тези доводи,
но при значително по- минимално съпричиняване от
страна на пешеходеца, в сравнение с водача.
По преценка на
настоящия съд, относно обема на съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на участниците в него, съдът счита, че приносът
на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е в обем от около 1/6
част.
При изложените
по- горе изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато и
следва да се концентрира върху размера на платимото застрахователно
обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който
следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
За да направи
необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните последици, които ищеца
е понесъл – съдът съобрази показанията на разпитания свидетел и заключението на
приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи, които се основават
на данните в медицинските документи.
По претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди:
Размерът на
платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се приложи критерия за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Кредитирайки събраните доказателства, съдът
приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищеца
са довели до болки, страдания и неудобства за сравнително
кратък период от време от два месеца,
а движението на пострадалия е било
ограничено, той и е имал нужда от помощ в битовото обслужване в продължение на част от целия период т.е.
за около 40 дни.
При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен
затруднения в движението, травмата е довела и до психологическа травма за
пострадалия. Това е така, защото по време на настъпване на инцидента, пострадалия
е бил в напреднала възраст, но все пак активен и със социална ангажираност.
След
претърпените болки и страдания, в продължение на общо 2 месеца, пострадалият се
е възстановил напълно и без усложнения.
Като отчете
съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите
условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за
жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната
по данни на НСИ за периода на 2017г.),
съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното
увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева.
За разликата –
над посочената сума и до пълния размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лева обаче, претенцията
следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.
За да достигне
до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има и социални
измерения и се определя не само от максималните лимити на покритието по
застраховка „Гражданска отговорност”, но и от социално- икономическите условия
и жизнения стандарт в страната, към момента, в който са се проявили вредоносните
последици. Механично увеличение на размера на платимите застрахователните
обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и
социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите
не способства за постигане на нормативно установения критерий за справедливост.
На социално- икономическият критерий при определяне на обезщетението, в
контекста на принципа на справедливостта е отделено специално внимание в
практиката на ВКС на РБ.
Определеното
обезщетение следва да бъде редуцирано на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 1/6
част, съответна на приноса на пострадалия при настъпването на пътния инцидент -
до размер на сумата от 10 000 лева.
Следователно,
предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 10 000 лева, а за
разликата над присъдената сума и до пълния размер на обезщетението – следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди;
На основание
чл. 409 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението, за период - считано от изтичането
на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.
Началото на
срока за произнасяне на застрахователя по претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение се брои от датата на упражняване на правото по чл.
380, ал.1 от КЗ, което ответникът не оспорва, че е било осъществено с молба от 14.02.2018г. Следователно,
срокът за произнасяне е изтекъл на 14.05.2018г., а от този ден ответникът е
изпаднал в забава за извършване на плащането.
Законната лихва, която ответникът дължи да заплати на ищеца, следва да бъде
начислена върху определения от настоящия съд размер на платимото застрахователното
обезщетение /10 000 лева/, за периода от изтичането на срока за произнасяне и
изпадане в забава до деня на окончателното плащане.
Фактът, че ищеца не е могъл да изпълни изискването на застрахователя и да
представи всички изискани от него документи, не следва да му се вменява в
отговорност– този извод се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 496, ал.3
от КЗ, особено като се има предвид съдържанието на приетото като доказателство
писмо от органите на досъдебното произвоство. От
съдържанието на това писмо се вижда, че ищецът е положил необходимите усилия за
да се снабди с изисканите от застрахователя документи, но е бил обективно
възпрепятстван да стори това.
По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:
Ищеца е
претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да
получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от иска. Тази претенция може да
бъде удовлетворена само в частта по отношение на действително направените
разходи, от чието заплащане ищеца не е освободен и чието извършване е доказано.
Следователно, съдът приема, че направените от ищеца разноски следва да бъдат
изчислявани на база от 100 лева ( влючваща заплатени
50 лева за държавна таса и заплатени 50 лева за събиране на доказателства) и
съразмерно с уважената част от иска – ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 40 лева.
Процесуалният
представител на ищеца – адвокат М. Б.Н.- Т.с адв. №
********** е легитимирана да получи на основание чл. 38 от ЗА от ответното
дружество възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на сумата от 830 лева.
Ответното
дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи част от претендираните
съдебни разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ вкл. за
процесуално представителство на стр. 44 -45 и 67-68 от делото/ и съразмерно с
отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските за събиране на
доказателства и за процесуално представителство, описани в списъка, възлиза общо
на сумата от 2100 лева. От тези разходи, ищеца следва да бъде осъдена да
заплати съответна част, равна на 1407
лева.
Понеже ищецът е
частично освободен
от задължението за заплащане на
държавна такса и от задължението за предварително заплащане на
съдебни разноски - фактически
понесените от бюджета на съда
такси и съдебни разноски, следва да бъдат възложени
в тежест на ответника, но съразмерно
с уважената част от иска. Така
ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
съда, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 850 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***, да заплати на С.И.Ц. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат М. Б.Н.-***,
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ– сумата от 10 000 (десет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни
увреждания при ПТП от 29.09.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес А 160” с рег. № ******, заедно със
законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, начислена за периода, считано от 14.05.2018г.
до деня на окончателното плащане,
като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен
размер за 26 000 лева, като част от претенция за сумата от 30 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД, да заплати на С.И.Ц.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 48 лева (четиридесет
и осем) лева, представляващи съдебни
разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***
да заплати на адвокат М. Б.Н.-***, сумата
от 830 (осемстотин и тридесет) лева, за процесуално представителство
на С.И.Ц. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.И.Ц. да заплати на З. „Б.и.“АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 1407 (хиляда четиристотин и
седем) лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******, да заплати по
сметката на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева за
такси и съдебни разноски, които са направени от бюджета на Софийски градски съд
и от чието заплащане ищцата е освободена.
Изпълнението на
паричното задължение към С.И.Ц. може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова
сметка ***: ***, открита в
„Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: