П Р
О Т О
К О Л
гр. София 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13 състав, в публично
съдебно заседание на втори април две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ВРАНЕСКУ |
|
|
|
|
|
|
Секретар: |
Весела СТАНЧЕВА |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия ВРАНЕСКУ търговско дело № 1475 по
описа за 2019 г.
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК
На именното повикване в 9.31 часа се явиха:
За
ИЩЕЦА „П.И.Б.“ АД - редовно призован, представлява се от адв. Н. с пълномощно по
делото.
За ОТВЕТНИКА „Х.Б.Д.Ж.“
ЕАД - редовно призован, представлява се от юрк. П. с
пълномощно, представено днес.
Адв. Н.: Моля да не бъде даван ход на делото. Депозирам молба, с която
правя отказ от иск. Ще представя списък на разноски, като претендирам, че
независимо от отказа от иск такива следва да бъдат присъдени на доверителя ми. Отказът
ни е изцяло от всички претенции.
Юрк. П.: Правото на отказ от иск е възможност, предвидена от ГПК, а дали ищецът
се е възползвал от нея, при спазване на разпоредбите на ГПК, е преценка на съда.
Що се
касае до претендирането на разноски, категорично се противопоставям и считам,
че такива не се дължат на ищцовата страна.
Съображенията ми да не се уважава искането е това, че ищецът е дал повод за
завеждане на делото и най-вече би следвало да се разгледа и поведението им
преди сключване на договора с „Arwex“ от 10.07.2007 г. Необходимо е да се държи сметка, че ако „П.И.Б.“ бяха
направили анализ от фактическа и правна страна на фактическата обстановка,
предхождаща сключването на договора за прехвърляне на вземането, нямаше да подпишат
договор с „Arwex“, който да
противоречи както на чл. 43, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, действал
към онзи момент, така и на чл. 99, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.
От друга
страна, ако се погледне и строго договор № ЮД 57 от 02.06.2007 г. ищцовата страна би следвало да знае, че възможност за прехвърляне
на вземането, съгласно чл. 21 от същия договор, би могло да се случи само при
прехвърляне собствеността на всички вагони и на цялото вземане като такова, докато
това, което се е случило с договора от 10.07.2007 г. между ищеца и с „Arwex“ е, че е прехвърлено 80 % от
вземането, а самите вагони не са били прехвърлени като собственост, поради това
моля да не се уважава искането за присъждане на разноски.
Отделно
от това ние също сме депозирали молба преди молбата на „П.И.Б.“ да не се даване
ход на делото и също да бъде прекратено
делото по съображения, изложени детайлно в молбата от 06.03.2025 г. В тази
връзка представям списък за разноски, които моля да бъдат уважени.
Адв. Н.: Подробна аргументация защо считам, че ни се дължат разноските сме
направили в молбата за отказ.
По
отношение на твърдението на ответника, че „П.И.Б.“ следвала да проучва договора
и да прецени, че той е нищожен и съответно да не сключва договор за цесия, това
е абсолютно недобросъвестно, доколкото „БДЖ“ би следвало въобще да не сключва
нищожен договора, а още по-малко да получава вагоните по същия и да задържа
същите.
Извън
това „П.И.Б.“, с оглед принципа на оправданите правни очаквания, се е доверила
на това, че едно държавно дружество е провело обществена поръчка, министърът на
транспорта е одобрил сключването на този договор и не само това, а „Агенция за
обществени поръчки“ е публикувала всички данни за този договор в регистъра, включително
данните за сключването му и нито един от тези органи не е казал, че има някакъв
проблем с този договор, с което те са създали съвсем оправдани правни очаквания
от „П.И.Б.“, че този договор е действителен.
Твърдението
по повод на това, че можело да се сключва цесия само за пълната сума, а не и за
по-малка сума, към момента на сключване на цесията това е била пълната сума,
доколкото 20 % вече са били заплатени.
По
отношение на молбата за прекратяване, която е подадена от ответника, считам
същата за неоснователна, доколкото не са налице предпоставките, посочени в нея за
прекратяване на делото.
Съдът,
като съобрази становищата на представителите на явилите се страни и предвид
молбата, с която ищецът прави отказ от исковете и доколкото ищецът е този,
който определя дали да води съответната претенция и да я поддържа пред съда или
не, СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде прекратено на основание
чл. 233 от ГПК.
В тази
връзка съдът намира, че не следва да се произнася по допустимостта на исковите
претенции по възраженията, наведени в молба на ответника от 06.03.2025 г. дотолкова,
доколкото вече самите претенции не са предмет на разглеждане.
По
отношение на претенциите за разноски, независимо от наведените от страните
съображения, нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че ответникът понася
тежестта за разноските, съобразно уважената част от исковата претенция. В
конкретния случай, доколкото не се разглежда по същество исковата претенция,
СЪДЪТ намира, че на ищеца не следва да му бъдат присъждани разноски и той
следва да поеме разноските така, както ги е направил за производството.
По
отношение на претенцията за разноски от страна на ответника, СЪДЪТ намира, че
на същият също не се следват разноски дотолкова, доколкото спорът така, както е
обоснован с исковата молба, действително предполага, че поведението на ответника
е станало причина да се заведе съответната искова претенция.
С оглед
на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1475 от 2019 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VІ - 13 състав поради отказ от исковете, на основание
чл. 233 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „П.И.Б.“ АД за присъждане на разноски, съобразно
представен днес списък на разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД за присъждане на разноски, съобразно
представен днес списък.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА
БЪДЕ ОБЖАЛВАНО с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок,
считано от днес.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 9.44 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: