№ 465
гр. Пазарджик, 23.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №298 от 19.09.2023г. постановено по
гр.д.№20235210100472 по описа на съда за 2023г. на основание чл. 31, ал.2 от
ЗС e ОСЪДЕНА О. В., със седалище и адрес: бул. „Х. А." №**,
представлявана от кмета К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр.С., ж.к. „М.*", бл.***, ет.**, ап.**, сумата от 650 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м.,
съгласно отменения регулационен план на гр. В., който имот е идентичен с
имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен
план на града, за периода 01.01.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.05.2023г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 197,88
лева (сто деветдесет и седем лева и 88 ст.), представляваща лихва за забава, за
периода от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г. Със същото решение е осъдена на
1
основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. В., седалище и адрес: бул.Х. А." №**,
представлявана от кмета К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. С., ж.к.М.*, бл.***, ет.**,ап.**, сумата от 500.00 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението се обжалва изцяло от О. В. чрез пълномощника си старши
експерт В. Г. с доводи за порочност като неправилно. Направено е искане да
се отмени решението и се постанови ново с което предявеният срещу
общината иск да бъде отхвърлен. Излагат се доводи, че претендираните от
ищеца месечни обезщетения за лишаване от ползването представляващи
неизплатени месечни обезщетения в общ размер на 650лв, дължими за
периода 01.01.2020г. до 31.01.2020г. са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.“б“ от ЗЗД, тъй като дължимите обезщетения следва да се заплащат
ежемесечно, тоест, че според жалбоподателя е налице повтарящо се
еднородно задължение от 650лв. Навежда се извода, че задължението за
плащане на обезщетение е задължение за периодично плащане и съгласно
чл.111 буква“в“ от ЗЗД тези вземания, както вземанията за наеми, лихви и
други периодични плащания, се погасяват с кратката тригодишна давност.
Предвид изложеното жалбоподателят поддържа ,че вземането на ищеца е
погасено по давност, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Моли да се отхвърли по същество така заявената искова претенция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната по спора страна- ищеца Н. В. Ц. чрез пълномощника си адв. М. П.
от САК. Счита, че жалбата е неоснователна като се поддържа, че
обезщетението за ползване по чл.31 и следващите, както и тези по чл.73 от
Закона за собствеността /ЗС/ представляват специфични искове за
неоснователно обогатяване, които не могат да се основават на периодични
задължения, защото имат различен характер доколкото нямат договорен
генезис, а се основават на противоправни действия или бездействия. Допълва
се, че освен характера на задължението, конкретен срок за дължимост няма и
че такива искове могат да се водят за определен брой дни или часове.
Допълва, че няма установеност на дължимите обезщетения по исковете за
неоснователно обогатяване по ЗС, тъй като средната наемна цена, служеща за
определяне на дължимото, както и определянето му по справедливост
представлява променлива съобразно пазарната конюктура, заложените
критерии за осредняване и гледната точка на определящия. Коментира се
2
теоретична разработка на д-р И. Б. по въпроса, за единодушното приемане,
че срокът за вземането по чл.59 от ЗЗД е петгодишен поради липса на
специални разпоредби в законодателството и относно давностните срокове за
предявяване на исковете по правилата на неоснователно обогатяване. Цитира
се съдебна практика- решение №229 от 10.11.2014г. по гр.д.№2796/ 2014г.
според която претенцията по чл.59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от
неизпълнен договор, нито претенция за периодични плащания, а е за плащане
на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което тази
претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Допълва, че този извод не може да се ревизира от случаите на ползване на
чужди блага когато вземането по чл.59 от ЗЗД се съизмерява с месечния
пазарен наем за ползвания без основание недвижим имот и се дължи за всеки
ден от установяване на ползването до предаването на имота. С това според
ответника не се придава на вземането правната характеристика на наем или на
периодичен платеж по смисъла на чл.111, буква“в“ от ЗЗД и не се погасява с
изтичането на срока по чл.111, буква“ в“, а на този по чл.110 от ЗЗД-пет
години от датата на възникване на вземането, в какъвто смисъл била
съдебната практика на всички съдилища.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на О. В.
представлявана от Кмета д-р К. Т. К., с вх.№4986 от 29.09.2023г. и
постъпилия писмен отговор на жалбата подаден от насрещната по спора
страна Н. В. Ц. чрез пълномощника си адв. М. П. от САК, с вх.№5354 от
17.10.2023г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.31 ал.2 от Закона за
собствеността /ЗС/ в хипотеза когато общата вещ се използува лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване, съединен с иск по чл.86
от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/- при неизпълнение на
3
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до датата на подаване на исковата молба.
В исковата си молба с вх.№2747 от 29.05.2023г. против О. В., с адрес
гр.В., бул.“Х. А." №**, ищецът Н. В. Ц., ЕГН-********** от гр.С., ж.к.М.*,
бл.***, ет.**, ап.**, чрез пълномощника си адвокат М. В. П. от САК, твърди,
че с влязло в сила съдебно решение на Пазарджишки окръжен съд от
14.06.2001г. по гр.д.№633/2001г. наследодателката на ищеца С. Н. М. е
призната за съсобственик на 2/3 идеални части от имот, възстановен по силата
на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени
недвижими имоти /ЗВСОНИ/, намиращ се в гр.В. и представляващ парцел
№424 от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен плана на града Твърди
се, че процесният имот е идентичен с имот пл.№7696 от кв.424, с площ от
2729кв.м. от действащия регулационен план на гр.В.. Твърди се още, че
ищецът Н. Ц. като наследник на починалата си майка С. Н. М., и О. В., са
съсобственици именно на тази част от процесния имот попадаща в двора на
Основно училище “Г. Б.“, като Н. Ц. притежавал 2/3 идеални части от този
имот, а О. В. останалата 1/3 идеална част. Твърди се, че от момента на
реституцията на имота и до момента, имотът се ползва за училище, като в
него е разположен дворът на Основно училище „Г. Б.“. Твърди ищцата, че по
този начин О. В. е предоставила съсобствения между нея и ищеца недвижим
имот на училището в изпълнение на функцията си да обезпечи достъпа до
образование на гражданите на територията на общината и че това е законово
вменено задължение на Общината в изпълнение на което е предоставен
имотът за ползване от училището. Въз основа на изложеното ищецът навежда
извода, че в случая се касае за лично ползване на имота от О. В., която
предоставяйки го за използване от училището, е задоволила потребностите на
населението и е изпълнила задълженията си свързани с образованието на
населението и същевременно с това е лишила наследодателката на ищеца от
възможността свободно да използва съсобствеността си, поради което, счита,
че на основание чл.31 ал.2 от ЗС му дължи обезщетение. Твърди се още, че
ответната община многократно е канена да заплати обезщетение за
ползването на имота, без такова да е било получавано, които принудило
майката на ищеца да подаде искова молба, служеща и за покана за
изпълнение, за заплащане на обезщетение за ползване на имота на посоченото
4
основание за период до 16.07.2003г., като с влязло в сила решение на ВКС -IV
а отд., №15/07 от 27.02.2007г. по гр.д.№2776/2005г. / първо обезщетително
производство/ ответната В.ска община била осъдена да заплати
претендираното обезщетение за лишаването от ползите на съсобствения имот
за съответния период. Коментирани са мотивите на ВКС уважил предявения
иск, като е приел, че съсобствения имот се ползува от друг самостоятелен
субект-общинско начално училище, като общината съсобственик е допуснала
същият да бъде използван за задоволяване на специфични образователни
цели на самата община и че общинска собственост се ползва съобразно
задачите на местното самоуправление в сферата на образованието и
доколкото общинското училище, което е на издръжка на общинския бюджет
като предпоставяйки му процесния имот за ползване общината задоволява
една своя потребност от образователни нужди за населението си. Цитирано е
Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК на ВКС относно съдържанието
на понятието лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС. Ищецът излага
твърдения, че след края на това производство пред ВКС и продължаващия
отказ на Общината да заплаща обезщетение, въпреки многократно отправено
от ищеца искане, били образувани нови искови производства на същото
основание за период до 2008г., като били уважени както претенциите за
главница, така и тези за лихвата за забава. Посочват се последователно
няколко приключили обезщетителни производства между страните със
съдебни актове в полза на С. М., / 346/2011г. и 394/2011г. на ОС-Пазарджик;
гр.д.№1715/2011г. на ВКС-второ обезщетително производство, гр.д.
№1585/2011г. на ВСК-трето обезщетително производство/, като последното
приключило на 04.12.2012г. четвърто обезщетително производство
/определение № 1298 на ВКС от 04.12.2012г. по гр.д.№1597/2011г./. Твърди
ищецът, че за ответната община е налице пасивна легитимация да отговаря
по предявения иск по причина, че тя продължава да не заплаща обезщетение
за ползването на имота въпреки многократно отправени й от ищеца покани.
Твърди ищецът още, че за него възниква правен интерес да иска осъждането
на общината за последващ период от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. .Моли да
се осъди О. В. да заплати на ищеца сумата от 650лв за периода от
01.01.2020г. до 31.01.2023г. на основание чл.31 ал.2 от ЗС, както и сумата от
197.88лв, представляваща лихва за забава от 26.05.2020г.-датата на която
длъжникът е изпаднал в забава до 25.05.2023г.-датата на подаване на исковата
5
молба. Претендира и присъждане на законната лихва от датата на завеждане
на делото до изплащането на сумата. Изменение на така заявената
претенция по основание и по размер и за претендирания период няма
въведено по делото от ищеца по реда на чл.214 от ГПК, респективно
такова искане да е уважено от исковия В.ски районен съд до
приключване на исковото производство пред първата инстанция. Моли
да се назначи съдебно-техническа експертиза за изчисляване на дължимото
обезщетение за ползването на процесния имот за периода 01.01.2020г. до
31.01.2020г. по средни месечни наемни цени за В. за сходни недвижими
имоти на квадратен метър.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
вх.№3636 от 11.07.2023г. подаден от ответника О. В., в който исковата
претенция се квалифицира като неоснователна. Същата се оспорва изцяло по
основание и по размер. Оспорват се правата на собственост на ищеца в обема
на 2/3 ид.ч. от поземлен имот №7696 и идентичността му с парцел II-2480 от
кв.424 по плана на гр.В. от 1983г. Твърди се, че наследодателката на ищеца е
призната за собственик на 2/3 ид.ч. от парцел II-2480 в кв.424 по плана на
гр.В. от 1983г.Твърди се, че по същия план е нанесен имот с пл.№2480, който
е част от парцел II -за училище/попадащ в южната част на училищния двор/,
като части от него попадат в прилежащи улици /южно и източно от парцела/
и че площта на този имот е от 1370кв.м. /изчислени графически по плана/. На
база изложеното ответната община навежда извода, че съгласно диспозитива
на решение на Окръжен съд Пазарджик на С. Н. М. са признати 2/3 идеални
части от недвижим имот с площ от около 1370кв.м. , а не от имот с площ от
2729кв.м., които идеални части с равнявали на 913.34кв.м. Изводът на О. В. е,
че наследодателката на ищеца не притежава по цитираното съдебно решение
на ОС-Пазарджик 2/3 ид.ч. от имот с пл.№7696. Твърди се още, че през
процесния период част от имот пл.№7696 от 2058 кв.м., попада в УПИ II-за
училище, като части от този имот-541кв.м. попадат в реализирани улица с
осови точки 2180,2182 /ул.Б. в./, и улица с осови точки 2182,2188 /ул.“К. м./,
а други части -18.5 кв.м. попадат в УПИ VI от кв.347 и 128.5кв.м. в УПИ VII
от кв.347. Твърди се, че никоя от тези части не се ползва лично и само от О.
В., нито има предоставяне от общината на имота на трети лица за ползване
след настъпването на регулацията, тъй като училището било изградено на
6
това място преди 1966г.Счита, че не е налице основание за ищеца да
претендира обезщетение от О. В. поради липса на законови основания за това;
че Общината не е създавала пречки на наследодателката и на наследника й
ищец да ползва имота съобразно предназначението му и правата им; както и
че от страна на последните не са искали да го ползват реално, не са заявявали
и подобни претенции, включително и за процесния претендиран с исковата
молба период, нито е отправено искане от същите за заплащане на подобно
обезщетение. Акцентира се от ответника, че процесният имот не се ползва
лично от общината, и същата не го е предоставяла под каквато и да било
форма за ползване на трети лица нито от имота да се получават доходи.
Оспорва се твърдението, че общината е предоставила процесния недвижим
имот за ползване от училището. Твърди се, че отчужденият през 1950г. бивш
имот пл.№1344 /от наследодателя на С. М.-наследодателката на ищеца Н. Ц./,
е отреден заедно с други имоти за училище още през 1966г., което е било
изгладено към 1992г. /влизането в сила на реституционния закон ЗВСОНИ,
така и към момента на признаване на собствеността й с решението на ОС-
Пазарджик по гр.д.№633/2001г. поради което общината счита, че преди
реституцията му и преди още да влезе в сила регулационния закон, въз
основа на които са признати права на ищеца имотът е бил част от
отредения за училище парцел, което представлявало заварено от
реституцията положение и предназначение, което не е предизвикано след
реституцията едностранно от О. В. положение. Затова ответната община
твърди, че не е предоставила процесния имот за ползване от училището, като
нямало твърдения в исковата молба по какъв начин, с какъв акт или действие
е осъществено претендираното предаване. Твърди се, че Общината не е
ползвала имота, нито е лишила С. М. и наследника й от възможността
свободно да използва собствеността си, както и че не е била многократно
канена да плаща обезщетение; не е искано и реално ползване на имота, за
което общината не е създавала никакви пречки. Счита, че ищецът не може да
претендира парично обезщетение защото не е бил лишен или възпрепятстван
да ползва мястото, според правата си, както и няма искане от друг
съсобственик да си служи с вещта и това да е доведено до знанието на
съсобственика на когото се пречи да ползва имота. Твърди се още,
процесните 2058кв.м. от дворното място попадат в застроеното с училищна
масивна сграда и други обслужващи постройки място. И че тези сгради не са
7
съсобствени поради което самото дворното място попадащо евентуално в
двора на това училище, има качеството на обслужващо сградата, или според
ответника неговите функции са второстепенни и такива са били преди и към
момента на реституцията. Като последен довод се изтъква, че общината е
полагала усилия да осигури възможност на съсобственика ищец да ползва
имота, но последният не е проявява интерес и желание да го ползва.
Направено е възражение и за прекомерност на адвокатския хонорар
претендиран от ищеца. Моли да се отхвърли предявения иск.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
С решение на Пазарджишки окръжен съд от 14.06.2002г. постановено по
въззивна гражданско дело №633/2001г. по описа на същия съд, след като е
отменено първоинстанционно решение на В.ски районен съд от 19.12.2000г.
постановено по гр.д.№464/1999г. по описа на същия съд, е прието за
установено по отношение на О. В., че ищцата С. Н. М. е собственик на 2/3
идеални части от парцел II-2480 в кв.424 по действащия план на гр.В. от
1983г. като О. В. е осъдена да предаде на ищцата владението върху описания
недвижим имот. В решаващите мотиви на въззивната инстанция е прието, че
се касае за реституиран по реда на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ недвижим имот,
одържавен при действието на ЗОЕГПНС, но при неспазен съгласно закона
процесуален и законов ред / собствеността е отчуждена не по установения
законов ред от държавата, общините и народните съвети от 09.09.1944г.
до 1989г./ и при липса на юридическо основание за заемането й от
държавата, който понастоящем е включен в парцел II-за училище в кв.424
по действащия план на гр.В. и който имот съгласно чл.2 ал.1 от Закона за
общинската собственост е общински и на това основание се владее от О. В., и
като такъв подрежи на реституция по чл.1 ал.1, чл.2 ал.2 и чл.4 ал.1 от
ЗВСОНИ, реално съществува до размерите, в които е бил отчужден, при
пристроени и в последствие съборени сгради. Установено е от въззивния съд
чрез техническа експертиза, че площта на одържавения недвижим имот
представляващ незастроено дворно място от 2432кв.м. и застроена част с
масивна сграда на два етажа от 238кв.м., или общо 2670 кв.м., съставляващо
8
имот пл.№1344 по плана на гр.В., квартал Л. от 19567г., отчужден от Н. Б. М.
наследодател на С. Н. М., одържавен с решение на В.ски народен съвет
№47/1950г. утвърдено от Министерството на комуналното стопанство и
благоустройство, който е включен в парцел II-за училище в кв.424,като в
момента имотът е незастроена, а съществуващата сграда на училището се
намира извън този имот.
Като краен резултат от постановеното въззивно съдебно решение, влязло в
законна сила на 13.06.2003г.,/виж отметката върху приложеното копие от
съдебното решение/, със сила на присъдено нещо /чл.297 и чл.298 ал.1 от
ГПК/ е признато за установено, че между Общината В. и ищцата в това
производство С. Н. М., е възникнала съсобственост върху парцел II-2480 в
кв.424 по действащия план на гр.В. от 1983г., при права 2/3 ид.ч. за
физическото лице С. М. и 1/3 идеална част за Общината, като общината е
осъдена да предаде на С. М. владението върху описания недвижим имот.
Установява се, че ищецът Н. В. Ц. е единствен наследник и син по закон на
С. Н. М., починала на 30.04.2021г., като с факта на откриването на
наследството на наследодателката, правата на собственост притежавани от
последната по отношение на процесния имот са преминали в същия обем към
наследника й Н. Ц. станал по наследство собственик на 2/3 от процесния
парцел II-2480 в кв.424 по действащия план на гр.В. от 1983г.
Установява се, че приживе наследодателката С. Н. М. е предявила иск по
чл.31 ал.2 от Закона за собствеността срещу другия съсобственик О. В. с
който претендира присъждане на обезщетение за ползване на имота само от
съсобственика О. В. за периода 16.11.1999г. до 16.07.2003г. в размер на
10120лв, по което е образувано исково производство Окръжен съд
Пазарджик. От приложената по делото кореспонденция между О. В. и С. Н.
М. от 2006г., от 2009г, е видно, че Общината признава правата на собственост
на С. Н. М. мърху имота в посочения обем, като първоначално е предложено
на съсобственика да се извърши замяна на реституирания му имот, с друг
собственост на О. В., като при непостигане на съгласие общината ще
пристъпи към отчуждаване на имота на съсобственика за нуждите на ОУ Г.
Б.“. С друго писмо от 2009г., общината признава, че е съсобственик със С. М.
на имот пл.№7696, попадащ в УПИ II-за училище в кв.424, като желае среща
със съсобственика за изясняване на въпроси по съсобствеността. На
9
съсобственика О. В., С. М. е направила и писмено предложение за
извършване на доброволна делба / в 2 варианта/ или разделяне на правото на
ползване. Предложението на Мандова, е същата да изкупи дела на Общината
от съсобствения имот, при положение че бъде нанесен целия-ведно с
новозакупената част на друго място. Няма положителен отговор от О. В. на
това предложение на съсобственика. Установява се, че на 28.03.2006г. /л.32/ е
съставен акт за публична общинска собственост №12 за 8378/9750 ид.ч. от
УПИ-II-за училище, с обща площ от 9750кв.м. в кв.424 по плана на гр.В.,
отреден за училище IV-то ОУ“Г. Б.“, като в т.8 като съсобственик е записан с
2/3 ид.ч. от частта от имот пл.№7696 попадаща в УПИ 2058кв.м, целия от
2729кв.м., като бивш собственик на имота е записана държавата, без вписани
данни за предоставени права върху имота за управление/т.10/.
Въпросът с прекратяване на съсобствеността върху процесния имот не е
решен и през календарната 2015г., като в писмо №94-00/2513 от 30.06.2015г.
Общината признава, че С. М. е съсобственик на 1819/2729 ид.ч., /2/3 ид.ч./ а
О. В. на 910/2729 ид.ч. /1/3 ид.ч./ от парцел №424 с площ от 2729кв.м.
идентичен с имот пл.№7696 в кв.424 с площ от 2729кв.м., и кани
съсобственика за разрешаване на въпроса по ползването на съсобствения
имот от физическото лице и деклариране, че не създава и няма намерение да
създава пречки за ползването на имота, без да уточнява в писмото кой в
момента ползва целия имот-изцяло общината или изцяло училището или
двете заедно.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза
заключението по която изготвено от експерта Д. Т., въззивният съд
възприема изцяло, като обосновано, обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните, и от което се установява, че експертизата е
констатирала, че процесните 2/3 идеални части, собственост на ищеца от
парцел №424, с площ от 2729кв.м., се равняват на 1962кв.м. и са включени в
УПИ II-Училище, а останалите 760кв.м. попадат в улица и в друг застроен
парцел, като имота попада в двора на ОУ „Г. Б.“. Констатирано е още от
експерта, че поради липса на аналози за отдаване под наем на подобни
площи, е използвана Общинската Наредба за определяне на базисни цени,
действаща през 2019г., приета със заповед №293/2016г., като наемната цена
съгласно р.II-Публична общинска собственост, р.3.3„За спортни нужди“, тъй
като се намира в двора на училището, поради което същата се определя на
10
0.50лв за квадратен метър, като месечната наемна цена за периода
01.01.2020г. до 31.01.2020г. е в размер на 654лв. и такъв е месечния размер на
обезщетението, претендирано от ищеца. В съдебно заседание експертът
поддържа заключението си. Изводите на експерта не са оспорени от страните
по делото и нито са въведени доводи за липса на компетентност на експерта
или за заинтересованост от делото.
Обжалваното решение е валидни и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидени процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че ответникът
съсобственик му създава пречки за ползва съсобствения недвижим имот, и
на това основание да претендира заплащане на обезщетение.
Въззивната инстанция констатира, че исковата претенция така както е
заявена по отношение на претендираната главница за обезщетението
обхваща периода от време от 01.01.2020г. до 31.01.2023г., или за общо
37/тридесет и седем календарни месеца/ като исковият съд се е произнесъл
за по-кратък период от време от претендирания- за периода от 01.01.2020г. до
31.01.2021г., или за 13 /тринадесет/ календарни месеца /виж диспозитива
на съдебното решение/, като няма отпочната от ищеца Н. В. Ц. ца и
приключила процедура за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК,
поради непроизнасяне по цялото искане.
В този смисъл предмет на въззивната проверка е присъденото обезщетение
в размер на 650лв в полза на ищеца Н. Ц., за по-кратък период от време от
01.01.2020г. до 31.01.2021г., като въззивният съд е процесуално ограничен в
проверката си по правилността на решението само и единствено от
посоченото от жалбоподателя във въззивната жалба и нищо повече /чл.269 от
ГПК/.
В случая, претенцията за обезщетение е основателна в поискания с
исковата молба размер и за посочения тринадесет месечен период от време
съгласно диспозитива на съдебното решение, тъй като от заключението на
експерта се установява, че такова обезщетение е дължимо само за един
календарен месец, а съдът го е присъдил процесната сума дължима общо за
13 календарни месеца, при претендирано от ищеца Н. Ц., с петитума на
исковата молба обезщетение за общо 37 календарни месеца, като в тази част
11
няма подадена въззивна жалба от ищеца.
Исковата претенция е основателна в присъдения от РС-В. размер както за
главницата за обезщетение така и за лихвата за забава, които съответстват на
данните по делото като не се налага редуцирането на размерите им. Не са
налице основанията посочени от жалбоподателя за погасяване на вземанията
на ищеца по давност. Главницата за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС като
непериодично вземане се погасява при условията на чл.110 от ЗЗД /с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок./ Такова в случая не е налице. Лихвата за забава обхваща
период не по-голям от 3/три/ години от преди завеждането на исковата
молба, а именно от 25.06.2020г. до 26.06.2023г. поради което не е налице
погасяването и на това вземане по давност при условията на чл.111 буква“ в“
от ЗЗД-вземания за лихви с изтичане на тригодишна давност.
Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите на
Общината жалбоподател изложени във въззивната жалба.
Неоснователен е довода, че обезщетенията по чл.31 ал.2 от ЗС имат
периодичен характер. В случая, не се касае за договорно отношения с
предвидени периодични падежи на плащане на парична сума, било като
месечен паричен наем или месечна погасителна вноска или други. Касае се за
парично вземане имащо обезщетителен характер което овъзмездява
съсобственика лишен от другия съсобственик от възможността да ползва
съсобствения имот. Не е налице повтарящо се еднородно задължение. Дори
процесната сума като обезщетение да се дължи за всеки отделен календарен
месец, тя няма характер на месечен наем, не се претендира на договорно
основание, а има характер на вземане за неоснователното обогатяване за
общината като съсобственик отказваща да създаде реални предпоставки и
условия и да предостави ползването на съсобствен имот на другия
съсобственик. Без значение дали общината полза целия имот лично /лично
ползване по смисъла начл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове/ или чрез трето чуждо на съсобствеността лице, на което тя е
предоставила тази възможност да го ползва, вместо да го предостави на
действителния съсобственик, имащ такива права по закон, които тя следва
12
приоритетно да съблюдава и гарантира , /така чл.31 ал.1 от ЗС - всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им/. Фактът, че чрез третото лице /училището/,
което реално се ползва от този чужд съсобствен имот, се задоволяват
обществени нужди, за които общината носи по закон отговорност-в случая на основното
училището „Г. Б.“, не може да бъде по презумпция от приоритетно значение за общината и
да се извършва за сметка на лишения от ползването на имота съсобственик.
Ответната О. В. признава пълния обем на правата в съсобствеността на
ищеца Н. Ц. по отношение на процесния недвижим имот. Няма спор, че този
имот попада в училищния двор на процесното училище и задоволява
обществени нужди свързани със спортната дейност и развитие на учениците
от процесното училище. Общината дължи обезщетение след като не е
разрешила спора с правото на собственост и с ползването на съсобствения
имот с другия съсобственик като евентуално да прекрати съсобствеността по
предвидения за това процесуален ред или реално да предостави имота на
другия съсобственик, като разреши по друг начин въпроса за задоволяването
на обществените нужди касаещи процесното училище. С факта на
съществуването на правната фигура на съсобственост и поради това, че
общината предоставя безвъзмездно целия имот, а не само своята си
съсобствена част идеална част от имота на училището и по този начин
неосигурявайки възможност на другия съсобственик да ползва своята идеална
част от имота, респективно без да се ангажира от общината и самото
училище по някакъв начин за разрешаването на спора, последната по закон
дължи обезщетение за периода през който възпрепятства ползването на
имота от другия съсобственик. В случая исковата претенция по начина по
който е уважена от първоинстанционния съд съответства на доказателствата
по делото и следва да бъде потвърдена изцяло.
Ноторно известни на въззивната инстанция са и приключили други
производства за претендирани и съдебно признати и уважени обезщетения от
съсобственика Н. В. Ц. срещу О. В. на същото правно основание и за други
предходни периоди от време по отношение на същия съсобствен имот. Така
въззивно решение №429 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№620/2023г. и решение
№430 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№621/2023г., двете по описа на Окръжен съд
Пазарджик.
13
При този изход на делото в полза на ответника по въззивната жалба Н. В.
Ц. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600лв,
предвид клаузите на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 28.11.2023г. Други разходи пред въззивната инстанция не са
направени от въззиваемия Н. Ц..
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №298 от 19.09.2023г.
постановено по гр.д.№20235210100472 по описа на съда за 2023г.
ОСЪЖДА О. В., седалище и адрес: бул.“Х. А." №**, представлявана от
кмета К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ж.к.М.*, бл.***, ет.**,ап.**, сумата от 600 лв./шестстотин лева/ ,
представляваща разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14