РЕШЕНИЕ
№ 663
гр.
Русе, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, трети касационен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА |
|
СПАС
СПАСОВ |
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 420 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по жалба на Б.М.Б. ***, против решение № 624/25.09.2023 г.,
постановено по АНД № 985/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № BG21022022/4000/R8-130 от 26.07.2022 г., издадено от началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление. С наказателното
постановление, за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание същата
разпоредба, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1800 лева.
В касационната
жалба се релевират касационни основания за неправилност на съдебното решение
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят
претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се постанови друго, с
което да се отмени изцяло наказателното постановление. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът, в
писмен отговор, както и чрез процесуален представител в съдебно заседание, дава
становище за неоснователност на жалбата.
Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и правилност на съдебното решение.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 АПК, административният
съд приема следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт,
подлежащ на оспорване по реда на чл.63в от ЗАНН, поради което производството е процесуално
допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С решение № 624/25.09.2023 г., постановено
по АНД № 985/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, е потвърдил наказателно
постановление № BG21022022/4000/R8-130 от 26.07.2022 г., издадено от началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление. С наказателното постановление,
за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.
От фактическа страна било
установено, че на 21.02.2022 г., в 10, 06 ч, в направление излизане от
територията на Р България на ГКПП Русе-Дунав мост, пристигнало ППС с рег. № ВТ5335КН
– влекач "Волво ФХ", с прикачено полуремарке с обща технически
допустима максимална маса на състава над 12 т и общ брой оси 5, което се
управлявало от касатора Б.. Митническият служител извършил проверка в системата
по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП и установил, че бил генериран доказателствен запис №
D849D19 DFCD4357DE053011F160A3E75, от който се установило, че с процесното ППС
било извършено нарушение на 08.02.2022 г., в 10,43 ч, тъй като същото било
управлявано в района на с.Тръстеник, общ. Иваново, обл. Русе, на път I-5, при
км 25+914, без за него да е била заплатена дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 ЗП и това нарушение било засечено с контролно устройство №
40341. Нарушението е било установено при преминаване през пътен сегмент с
описан в НП номер. Въз основа на горните констатации бил съставен АУАН срещу
водача, а по-късно административнонаказавщия орган изцяло възприел фактическата
обстановка, описана в АУАН-а и издал обжалваното пред въззивния съд НП.
За да потвърди НП въззивния
съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални
правила. Съдът е приел и че описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, с оглед на което е направил извод, че безспорно е
установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна
страна деяние, квалифицирано като административно нарушение.
Решението на въззивния съд е правилно.
Районният съд е
събрал и обсъдил посочените от страните доказателства, които обсъдил
изключително подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на
тях правилно е установил релеватните за спора факти и фактическата обстановка.
Формирал е изводи
за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззивният съд е
анализирал приложимите правни норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя.
Приел е, че нарушението е доказано, че АУАН и НП са издадени при спазване на
процесуалните норми на ЗАНН, изложил е подробни съображения, с които е
обосновал доказаността на нарушението от обективна и субективна страна.
Развил е подробни
правни съображения по въпроса кои са приложимите правни норми.
Мотивиран така,
РРС е потвърдил изцяло наказателното постановление.
В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат
същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които Районният съд е дал
мотивиран отговор в решението си.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да
се препрати към мотивите на решението на РРС, което е предмет на касационната
проверка.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира, че същото
е постановено в съответствие с материалния закон, не страда
и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в
сила.
Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът, предвид фактическата и
правна сложност на делото, определя размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв., за заплащането на които, следва да бъде осъден
касаторът.
Мотивиран от
гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 624/25.09.2023г., постановено по АНД № 985/2023г. на Районен
съд Русе.
ОСЪЖДА Б.М.Б. ***, с ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
София сумата от
100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.