Решение по дело №912/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     05.05.2017 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на единадесети април                                               две хиляди и седемнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: Ц.Д. 

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 912 по описа за 2017 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р 284794 от 26.01.2017 год. на Директора на Офис гр.Стара Загора при ТД на НАП гр.Пловдив.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд - град Стара Загора.

 

      

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № Р 284794 от 26.01.2017 год. на Директора на Офис гр.Стара Загора при ТД на НАП гр.Пловдив.

                        В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 12.12.2016 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.1, предложение трето от ЗДДС - Закон за данък върху добавената стойност („Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.125, ал.5 от същия закон („Заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период”), изразяващо се в това, че като представляващ регистрирано по ЗДДС лице – Дружество по ЗЗД „Еко Лурест -1”, ЕИК *********, не е подал в Офис гр.Стара Загора при ТД на НАП гр.Пловдив (дружеството е със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора) отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС (дневник на покупките и дневник на продажбите) за данъчния период месец септември 2016 година в законоустановения срок по чл.125, ал.5 от ЗДДС („Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят”) - до 14.10.2016 година, като в НП изрично е посочено още, че нарушението е било извършено на 15.10.2015 год., актът е бил съставен в отсъствието на нарушителя съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) и към момента на съставянето му отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС и справка-декларацията за процесния данъчен период не са били подадени.

                        Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – гласни (показанията на актосъставителката Н.С.Р. и свидетелят по акта Д.В.Д.) и писмени. Конкретното нарушение се изразява в бездействие, т. е. отрицателен факт, поради което тежестта за доказване извършването на дължимото според закона действие (подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчния период м.септември 2015 година в законоустановения срок), ако то действително е било извършено, е на жалбоподателя, съдът намира административно-наказателното обвинение за доказано по несъмнен и безспорен начин.

                        В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, включително и твърдените такива от жалбоподателя.

                        На първо място: съставянето на АУАН в отсъствие на жалбоподателя, включително и при неспазване на предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, и връчването му първоначално на друго лице, различно от него, не съставляват процесуални нарушения от категорията на съществените, тъй като не са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, доколкото АУАН все пак е бил връчен на последния лично и следователно той не е бил лишен от възможност (след като се запознае със съдържанието му) да направи възражения и/или обяснения и да поиска събирането на и/или да представи доказателства.

                        На второ място: видно от съдържанието на НП, административно-наказателното обвинение е било формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере в неговата цялост и да организира адекватно защитата си.

                        Същевременно за извършеното нарушение на жалбоподателя е наложено наказание, съответстващо по вид и размер на минималното наказание, предвидено в закона - „глоба” в размер на 500 лева, поради което и съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си. 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: