Решение по дело №2065/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261355
Дата: 20 април 2022 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Димитров
Дело: 20211100102065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 20.04.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                       

                                                                                         Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

                                                                       

при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2065/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 101 ЗЗД от Х.И.Х. срещу ответниците „Х.” ООД, М.С.Д. и Д.Д., за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца сумата от 113 000 евро, представляваща неизпълнено задължение, породено от сключен договор за встъпване в дълг от 16.05.2012 г. и подписани към него споразумение от 03.02.2015 г. и погасителен план от 23.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба в съда (16.02.2021 г.) до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г., по гр.д. № 5119/2008 г., по описа на СРС, по силата на който „Б.” ООД е осъдено да му заплати сумата от 200 000 евро, въз основа на запис на заповед, издаден на 05.04.2007 г. След образуването на изпълнително дело № 20087870400066, по описа на ЧСИ М.Д., с peг. №787, то е препратено на ЧСИ С. Б., с peг. №752, с район на действие ОС - Перник, като и понастоящем е все още висящо.

Сочи, че на 16.05.2012 г. Х.И.Х. е сключил договор за встъпване в дълг, на основание чл. 101 от ЗЗД, по силата на който ответниците „Х.” ООД, М.С.Д. и Д.Д. се задължават да отговарят за задължението на „Б.” ЕООД по издадения изпълнителен лист, в размер на 200 000 евро като съдлъжници, в условията на солидарна отговорност. На 03.02.2015 г. било сключено споразумение с ответниците, с което страните признавали и разсрочили задължението, поето по договора за встъпване в дълг, като остатъкът от задължението от 180 000 евро следвало да бъде погасено в срок до 30.03.2016 г. Въз основа на частични плащания от 11.04.2016 г. и 09.06.2016 г. от по 10 000 евро страните по делото подписали погасителен план на 23.06.2016 г., по силата на който се споразумели остатъчният дълг, в размер на 150 000 евро, да бъде изплатен на части с дата на последна вноска 20.02.2017 г.

Ищецът твърди, че след подписване на гореспоменатия погасителен план е получил две частични плащания от ответниците, на дати 18.08.2016 г. и 13.11.2016 г. за сумите 10 000 евро и 7000 евро, поради което за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия осъдителен иск чрез който претендира от ответниците заплащане на задължение в размер на 113 000 евро

С отговора на исковата молба ответниците „Х.” ООД, М.С.Д. и Д.Д. оспорват иска като недопустим. За ищеца липсвал правен интерес от провеждане на настоящото производство, тъй като самият той твърдял, че в негова полза е издаден годен изпълнителен титул и е налице висящо изпълнително производство срещу ответниците. Отделно от това, недопустимостта на ищцовата претенция се извежда и с аргумент, че се цели образуването на съдебен процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение. Тези факти били обхванати от преклудиращото действие на заповедта и били изключени от съдебната проверка.

При условията на евентуалност са развити съображения за неоснователност на иска, тъй като вземането било погасено с изтичането на кратката тригодишна давност. Оспорват със сключеното между страните споразумение от 03.02.2015 г. и погасителен план от 23.06.2016 г. да е новирано задължението по издадения запис на заповед от 05.04.2007 г., а договореното между страните касаело единствено разсроченото изпълнение на процесното вземане.

Приложима била кратката тригодишна давност, тъй като вземането произтичало от издаден запис на заповед на 05.04.2007 г., и срещу издателя му или неговия авалист се прилагала специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Твърдят, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани различни справки с цел проучване имущественото състояние на длъжника, но тези действия не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Сочат, че след като на 15.07.2008 г. е бил насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, до 15.07.2010 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност, и на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.

Предвид гореизложено, според ответниците, на 15.07.2011 г. вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност. Въпреки че с подписването на процесното споразумение ответниците признали вземането на Х.Х., което към онзи момент е възлизало на 180 000 евро след настъпване на крайни му падеж за плащане - 20.02.2017 г. е започва да тече нова погасителна давност, която се твърди, да е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Ето защо молят предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна.

По въпроса за допустимостта на предявения осъдителен иск съдът вече e изразил становище, че безспорно установената липса на изпълнително основание срещу тримата ответници (такова е издадено единствено срещу неучастващото в производството дружество „Б.“ ООД), обуславя за ищеца правен интерес да осъди „Х.” ООД, М.С.Д. и Д.Д. да му заплатят остатъка от задължението по договора за встъпване в дълг.

От представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че в полза на Х.И.Х. е издаден на основание чл. 237 и чл. 242 до чл. 248 ГПК (отм.) изпълнителен лист от 27.03.2008 г. по гр. д. №5119/2008 г. на СРС, 70 състав, по силата на който фирма „Б.“ ООД е осъдено да му заплати сумата от 200 000 евро на основание чл. 237, б. „е“ ГПК (отм.), въз основа на запис на заповед, издаден на 05.04.2007 г.

На 16.05.2012 г. е подписан договор за встъпване в дълг за горепосочената сума между ищеца и тримата ответници, по силата на който „Х.” ООД, М.С.Д. и Д.Д. се задължават да погасят дълга от 200 000 евро в срок от две години от подписването на договора.

Същите страни са подписали на 03.02.2015 г. споразумение, по силата на което установят, че актуалният размер на дълга е 180 000 евро, който следва да бъде погасен до 30.03.2016 г., като Х.Х. се задължава да не предприема изпълнителни действия по изп. дело №32/2013 г. по описа на РС-Брезник.

Със споразумение от 23.06.2016 г., подписано между Х.И.Х. и Д.Д., е уговорен погасителен план към споразумението от 03.02.2015 г., според който остатъкът от дълга от 150 000 евро ще се погаси на вноски, последната от която с дата 20.02.2017 г.

Страните не спорят относно автентичността на горепосочените документи. Валидността им не е оспорена в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, поради което са несвоевременно наведени от ответниците в депозираните след изготвяне на проекта за доклад молба с вх. №367346/03.12.2021 г. и становище с вх. № 367364/03.12.2021 г. твърдения за нищожност на договора за встъпване в дълг и споразуменията поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и унищожаемост като сключени при заплашване от страна на ищеца. Не се твърди, а и не се доказва, заявената за присъждане сума от 113 000 евро, произтичаща от договора за встъпване в дълг на ответниците, да е погасена изцяло или частично.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по делото, че в полза на ищеца Х.И.Х. е възникнало право на вземане за сумата от 113 000 евро, представляваща неизпълнено задължение, породено от сключен договор за встъпване в дълг от 16.05.2012 г. между него и ответниците „Х.” ООД, М.С.Д. и Д.Д.. Тъй като погасителен план от 23.06.2016 г. към споразумение от 03.02.2015 г., е подписан единствено от Д.Д., то и съдът намира, че само спрямо този ответник има действие уговорения краен падеж на задължението 20.02.2017 г. и от тази дата следва да се счита за изискуемо задължението спрямо него. Доколкото „Х.” ООД и М.С.Д. са подписали споразумение от 03.02.2015 г., в който са признали съществуването на дълга от 180 000 евро и са се съгласили да го погасят чрез вноски най-късно до 30.03.2016 г., то и следва да се приеме, че за тези двама ответници изискуемостта на задължението е настъпила най-късно на 30.03.2016 г.

Своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, ответниците са релевирали възражение за погасяване на вземането с кратката тригодишна давност. В случая следва да бъде съобразено, че основанието, въз основана на което ищецът претендира своето парично притезание произтича от сключен договор за встъпване в дълг от 16.05.2012 г., като според чл. 1 от него встъпилите лица – настоящи ответници се задължават на основание чл. 101 ЗЗД да отговарят солидарно за дълга на „Б.“ ЕООД към ищеца в размер от 200 000 евро, произтичащ от запис на заповед от 05.04.2007 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. по реда на ГПК (отм.) – на несъдебно изпълнително основание. По материалноправния въпрос относно давността и приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД досежно вземането по запис на заповед, за което е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК (отм.), е формирана константна и безпротиворечива съдебна практика, обективирана в решение № 94/27.07.2010г. по т. д. № 943/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение № 67 от 10.07.2012 г. по т. д. № 405/2011 г., І ТО., съгласно която вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на тригодишна давност, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК (отм.), като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Това становище е аргументирано с обстоятелството, че изпълнителният лист по чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК (отм.) се издава без провеждане на исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора, поради което определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, и неговите правни последици не се приравняват на тези на съдебното решение. В решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г., ТК, ІІ т.о. изрично е посочено, че определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият на заявеното изпълнително основание, напр. запис на заповед, изпълнителен лист нямат характер и последици на съдебно решение за осъждане на ответника да заплати определената сума на ищеца, с което се установява съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД със сила на пресъдено нещо, и по тези съображения съдебният състав е приел, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение, а срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство.

Предвид гореизложеното и като се съобрази, че ответниците са встъпили в дълг, произтичащ от запис на заповед, за вземането по който е издадено несъдебно изпълнително основание – изпълнителен лист по чл. 242 и сл. от ГПК (отм.), то и се налага извод, че дълга, както на главния длъжник „Б.“ ООД, така и на встъпилите в него „Х.” ООД, М.С.Д. и Д.Д. се погасява с изтичане на тригодишна давност. Аргумент за това е, както обстоятелството, че вземането произтича от запис на заповед, така и поради неустановяването му със съдебно решение, в който случай единствено срокът на новата давност е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Както се посочи, вземането, основано на договора за встъпване в дълг, е станало изцяло изискуемо срещу „Х.” ООД и М.С.Д. на 30.03.2016 г., а срещу Д.Д. на 20.02.2017 г., и на основание чл. 114, ал. 1 ГПК от тези дати е започнала да тече тригодишната погасителна давност, изтекла съответно на 03.03.2019 г. за първите двама ответници и на 20.02.2020 г. за третия ответник. Настоящата искова молба е депозирана в съда на 16.02.2021 г., т.е. след изтичането на срока на погасителната давност, поради което и релевираното възражение в тази насока се явява основателно, а претенцията на ищеца подлежи на отхвърляне.

За пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че въпреки посоченото в исковата молба, че задължението, произтичащо от процесния договор за встъпване в дълг е било новирано последователно със споразумение от 03.02.2015 г. и с подписването на погасителен план от 23.06.2016 г., не са налице предпоставките за приложението на чл. 107 ЗЗД, доколкото липсва намерение за новиране. Съдържанието на горепосочените два документа не съдържа воля на страните задължението на „Б.“ ООД да бъде погасено и негово място да възникне ново такова с подписване на споразумението и погасителния план, като същите ясно сочат  намерението на страните единствено да разсрочат дълга, поет с договора за встъпване в дълг, в който смисъл е и изложеното на страница втора от исковата молба. Ето защо и съдът намира за недоказано съществуването на съглашение, по силата на което ищецът и ответниците да са подновили задължението по записа на заповед от 05.04.2007 г., поради което няма основание да се приложи срок на погасителна давност, различен от тригодишния, с който се погасява менителничното задължение, включително и в хипотезата на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.)  

По разноските:

С оглед неоснователността на иска в полза на тримата ответници следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 3520 лв., чийто размер се явява под минималния по чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАМ с оглед материалния интерес.

 

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

      

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.И.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. К. срещу „Х.” ООД, ЕИК ********, М.С.Д. с ЕГН ********** и Д.Д. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. К. С., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 101 ЗЗД за осъждането на тримата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата от 113 000 евро, представляваща неизпълнено задължение, произтичащо от сключен договор за встъпване в дълг от 16.05.2012 г. и подписани към него споразумение от 03.02.2015 г. и погасителен план от 23.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба - 16.02.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, като погасен по давност.

ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.К. да заплати общо на ответниците „Х.” ООД, ЕИК ********, М.С.Д. с ЕГН ********** и Д.Д. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. К. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 3520 лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             

                                                                                         

СЪДИЯ: