РЕШЕНИЕ
№2015/10.5.2019г.
гр.Варна,
10.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ХLII-ри състав, в публично съдебно
заседание, проведено на дванадесети април, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10 180/2018 по описа на ВРС, ХLII – ри състав , за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба с регистрационен номер 44217/29.06.2018 год., депозирана от ищцовото дружество „ П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,*, представлявано от
Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г., чрез процесуален представител – юрисконсулт Р.
И.против ответника В.Р.И., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Исковата
молба е уточнявана с допълнителни молби от 4.9.; 27.9.2018 г. като с
Определение № 10943/1.10.2018 г. производството по делото е частично
прекратено по отношение на допълнително заявена осъдителна претенция.Наведените
от ищцовата страна в исковата молба и двете уточнителни
молби фактически твърдения са следните:
В исковата молба ищцовата страна сочи
на първо място, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в изпълнение на Разпореждане
от 17.05.2018 г. по частно гр.дело № 3222/2018 г. по описа на РС Варна,
получено от ищцовото дружество на дата 28.5.2018 г.,
ищцовата страна сезира РС Варна със специалния положителен установителен
иск относно вземанията на заявителя срещу В.Р.И. в размер на 1241,76 лева представляващо неизплатено задължение по
договор за потребителски кредит №
**********. Вземането на ищцовата страна е посочено в исковата молба
произтичало от следните обстоятелства: На
09.02.2017 г. бил сключен договор за потребителски кредит между „П.К.Б.“
ЕООД в качество на кредитор и В.Р.И., в качеството му на длъжник. Договорът бил сключен, релевира
ищцовата страна при следните параметри: сума по кредита 500 лева,
срок на кредита -24 месеца, размер
на вноската по кредита –30,91 лв.; падеж
на вноската – десети ден на месеца;
годишен процент на разходите – 49,89%
(ГПР), годишен лихвен процент 41,17
%; лихвен процент на ден 0,11 %,
ОБЩО задължение по кредита – 741,81 лева. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
– 499,92 лева; размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги 20,83
лева лева. Общо
задължение 1241,76 лв.; общ размер на вноската 51,74лв., дата на погасяване 10
ден на месеца. На следващо място в сезиращата съда искова молба ищцовата
страна сочи, че съгласно Декларации т.А към договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от договора били Общите
условия, които били предадени на кредитополучателя преди подписването на
договора и с които длъжниците внимателно се били
запознали преди подписване на договора, приемали и нямали забележки към тях и
се задължавали да ги спазват, за което полагал/и подписа си под клаузите на
този Договор за потребителски кредит и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента
се предоставял безвъзмездно на хартиен носител, в ясна разбираема форма на
български език, информация на формата на Стандартен европейски формуляр. На
база на последния и на разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който
предлагало дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписвал
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.„П.К.Б.“ ЕООД,
твърди същото дружество в исковата си молба, изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора като на 10.02.2017 год. превело парична сума в размер на 500,00 лева по посочена от
длъжника В.Р.И. банкова сметка – *** № * с банкова референция 270PMWP170410010 от дата 10.02.2017
год. От своя страна длъжникът бил поел задължението по договора за потребителки
кредит, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен
план в размер на 51,74 лева и падежна дата 10-то число на месеца. Предвид факта
,че длъжникът не изпълнявал точно поетите с Договора задължения и не бил
направил нито една погасителна вноска , след изпадането в забава и съгласно
уговореното между страните в т.12.3 от ОУ към ДПК а именно: цитат:
„В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30–ет дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ / СД уведомление,
покана,предизвестие или други“. В тази връзка се твърди, че на дата 16.5.2017 г. ДПК е прекратен
автоматично от страна на ищцовото дружество и обявена предсрочната му изискуемост а
на 18.5.2017 г. на В. И. било изпратено уведомително писмо, с което той бил
информиран че договорът е едностранно прекратен и обявена неговата предсрочна
изискуемост. На следващо място в исковата си молба ищцовата страна пояснява, че
съгласно ОУ, при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от ОУ, клиентът дължал на кредитодателя
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.На стр.3-та
от исковата молба ищцовата страна сочи, че в настоящото производство ищецът се отказва от претенцията си за лихва за
забава в размер на 3,29 лв., поради липса на материален интерес, като претендира само законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане не вземането.
Предвиди горното ищцовата страна заявява в исковата си молба, че В. И. дължи на ищцовото
дружество 1 241,76 лв. –
неизплатено задължение по договор за потребителки кредит с номер **********.Изрично
е посочено в исковата молба, че в настоящото производство ищцовото
дружество „се отказва“ да търси претендираните с
подаденото заявление лихви за забава в размер на 3,29 лева, поради липса на
материален интерес а се претендира
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. В съответствие с изложеното ищцовата страна счита, че
предявеният иск е основателен и доказан и желае да бъде уважен. Кредиторът,
чрез упълномощен кредитен експерт /КЕ/, релевира
ищцовата страна, предоставял на клиента образец на Искане за получаване на
потребителски кредит.С помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят
и проверят всички клаузи и данни по ДПС а след това КЛ/СД били длъжни да
подишат собственоръчно искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора .Ако били
изпълнени всички посочени условия Кредиторът се задължавал да отпусне на
клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит. Освен това ако потребителят желае, той можел да се откаже
от кредита в срок от 14 календарни дни ,без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т. 7.1.1. ОУ. Ответникът не бил
сторил това, като усвоил предоставената му в заем сума, което било показателно,
според ищцовата страна, за наличието на съгласие за получаване на заема при
посочените параметри. Ответникът, твърди изрично ищцовата страна в исковата си
молба се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към
който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с
правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение,обобщава в исковата си молба „П.К.Б.“
ЕООД, същото дружество подало заявлението по чл. 410 ГПК по което било
образувано ч.гр.д. № 3222/ 2018 г. и т.к. длъжникът не бил намерен за връчване
на заповедта по чл.410 ГПК в качеството си на ищцова
страна ищцовото дружество сезира РС Варна с
предявените в условията на обективно кумулативно съединяване специални
положителни установителни искове, като е формулирало
петитум още с исковата молба са установяване съществуването на парично вземане
в общ размер на 1 241 ,76 лв. и искане за присъждане на сторените разноски.В подкрепа на твърденията си ищцовата
страна е направила искания по делото са се приложат представените заверени за
вярност с оригинала копия на документи,ангажирани от ищцовата страна и да се
изиска заповедното дело с посочения по-горе номер. В уточнителната си молба от дата 4.9.2018 г.
ищцовата страна е навела следните пояснения: В цената от 1 241,76 лв.
били включени: 500 лв.главница по отпуснатия заем; 241,84 лв. договорно
възнаграждение; възнаграждение за допълнителни услуги
в размер на 499, 92 лв. Изрично е посочено, че главницата от 500 лв. не е
погасявана въобще а сумата от 241,84 лв. представлявала също непогасено
договорно задължение, определено съгласно чл.4 от ОУ към ДПК. Съгласно сключено
между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и
чл.15 от ОУ към ДПК, твърди ищцовата страна длъжникът дължал възнаграждение в
размер на 499,92 лв. С оглед горното е отправеното със същата молба искане-
петитум на иска по см. на чл. 127, ал.
1, т. 5 ГПК, като е посочена и банкова сметка ***. В следващата си уточнителна молба от дата
27.9.2018 г. /л. 75/ ищцовата страна пояснява твърденията си отново във
връзка с формиране на общата сума и в частност навежда допълнения към
твърденията относно характера на сключеното между страните споразумение, като
отправя последното си прецизирано искане по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъде установено със СПН че съществува в полза на ищцовата страна и
против ответника парично вземане /т.е. вземането за което е била издадена Заповед № 1561/6.3.2018 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. д. № 3222/2018г., по описа на съда за
2018г. X състав а именно вземане за СУМАТА от 1241.76 лева /хиляда
двеста четиридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ която включва
отделни неизплатени задължения както следва
500 лева - представляваща главница по договор за
потребителски кредит №********** от 10.02.2017г.,
241,84
лева – договорно
възнаграждение
499,92
лева – възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн.чл. 422, ал. 1, вр.с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Отправено
е било и второ искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество,
възникнало на основание договор за потребителски кредит №********** от 10.02.2017г. неплатено договорно възнаграждение в
размер на 241,84 лв. и възнаграждение
за закупен пакет в размер на 488,92 лв.
/л. 77/. При така изложеното по-горе
следва да се почертае, че исковият съд с Определение № 10943/1.10.2018 г. е
върнал исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК в частта, в която е
предявен и осъдителен иск.
Т.е. налага се извода, че към момента
производството по делото е с предмет установителна
защита, която обаче следва да бъде ясно посочена въз основа на депозираната
искова молба и две уточнителни молби.
Спор няма, че заповедният съд е издал
Заповедта по чл. 410 ГПК като е посочено парично задължение дължимо от длъжника
към заявителя в общ размер на 1 241,76
лева – цялото вземане главница ведно със законната лихва и сумата от 3,29 лева – лихва за забава, за периода
от 11.3.2017 г. до 16.5.2017 г. – л. 10 – ти от заповедното дело. От
материалите по делото е видно, че по въпроса за дължимостта
на сумата от 3,29 лв. няма произнасяне на исковия съд. Ето защо, при надлежно десезиране от частта на спора, исковият прекратява съгласно
нормата на чл. 233 ГПК производството по делото с предмет установяване
със СПН на съществуването на паричното вземане за сумата от 3,29 лв.,
както и прилага нормата на чл. 415, ал. 5 ГПК –обезсилвайки частично заповедта
за изпълнение на парично задължение за прекратената част от паричното вземане. (Отделен
е въпросът че цялата искова сума е напълно идентична като размер със заявената
в заповедното производство, но за разлика от заповедното производство вече в
исковото ищецът е навел пояснения как се образува сумата от общо 1241.76 лева и едва в исковото производство
се изяснява, че всъщност главницата е равна на 500 лева. Тези въпроси обаче следва
да бъдат разгледани по същество от исковия съд при постановяване на крайния
съдебен акт.)
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно назначеният
му особен представител адвокат М.Ц. е изразил следното становище по исковата
молба:Ответникът оспорва изцяло
предявените искове иск по основание и по размер; оспорва получаването и
усвояването на процесната сума, респективно наличието
на задължение за връщане на същата. Оспорено е обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита, както и размера на претендираните
суми. Оспорено е и обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Оспорен
е размера на претендираните суми.Според особеният
представител на ответника - представения договор за потребителски кредит е
недействителен на основание в чл. 22 ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1 ЗПК.В подкрепа на този правен извод особеният представител на
ответника навежда следните твърдения: Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвял: „на разбираем език, с дата и
място на сключването му и съдържа основна информация относно параметрите на
договора, като: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, като погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие
на вноските; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора
и други“. Процесният договор не отговарял на тези
изисквания, възразява адвокат М.Ц.. Съдържащата се в раздел 6-„Параметри“
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния
лихвен процент, според адв. Ц. била най-обща, не
отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се
конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска, като
елементи на главницата и лихвата. В договора не било посочено мястото, където е
сключен. Нямало посочване на лихвен процент, дължим при просрочие;
правото на отказ на потребителя от договора било формулирано едва в Общите
Условия. Следователно,според адв. Ц. договорът бил
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, според който, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.На следващо
място в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва дължимостта
на сумата от 499,92 лева, претендирана като
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Така нареченото
„Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги“ всъщност било част
от договора за кредит, но обособено като отделен договор – с цел, според
особеният представител на ответника - да се заобиколи
ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, който
забранявал годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната
лихва. Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“ реално не представлявала услуга, тъй като кредиторът не
поемал никакво конкретно задължение. За клиента била предвидена някаква неясна
възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ
кредит и условията по него ставало: „по съгласие на страните“. Т.е. кредиторът
можел да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици и без
някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът
не получавал нищо. За това тази клауза, твърди адв. Ц.,
се явявала нищожна поради липса на основание
и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните. Останалите
допълнителни услуги, се твърди в отговора на искова молба били свързани пряко с
договора за кредит - приоритетно отпускане на кредита, възможност за
отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За това
възнагражденията за тези допълнителни услуги били възнаграждения по договора за
кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следвало да се включат в ГПР. Тези
разходи не били включени в обявения от кредитора ГПР, което било в нарушение на закона. Тези разходи били част
от ГПР и така той надхвърлял значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, които предвиждали
възнагражденията за допълнителни услуги, обобщава адв.
Ц. също били нищожни. По тези
съображения вземането по договора за допълнителни услуги не съществувало.С
оглед на горното,особеният представител на ответника моли ВРС да приеме, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни
услуги се нарушавало изискването - ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва. Реално не съществували каквито и да са допълнително
предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се прикривали разходи, които по
своето същество са включени в ГПР. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, посочва адв. Ц. била
регламентирана в разпоредбата на чл.10 а, ал.1 ЗПК (нов -ДВ, бр.35 от 2014 г.,
в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допускал кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл.10 а, ал. 2 ЗПК. Въпреки, че законът, а също и
сключения между страните договор да не съдържал легално определение по отношение
на понятията „такса за управление на кредита" и „такса за усвояване на
кредита“, адв. Ц. желае ВРС да приеме, че първата от
уговорените услуги попадала именно под обхвата на втората посочена такса.
Затова и тази уговорка противоречала на разпоредбата на чл.10 а, ал.2 ЗПК. С
оглед на гореизложеното, особеният представител на ответника желае ВРС да
отхвърли като неоснователна предявената искова претенция.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание от 12.04.2019
г. представител на ищцовото дружество не се явява, но
депозира преди заседанието писмена молба в която изразява становище по същество
на спора, желае уважаване на претенциите за сумата 500 лева- главница, 241,84
лв. договорно възнаграждение, 499,92 лв. договорно възнаграждение по закупен
пакет за допълнителни услуги . Претендира разноските по заповедното
производство – 25 лв. за пратена такса , 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение и по исковото – 100 лева за държавна такса ; 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 300 лева депозит за особен представител.
В същото съдебно заседание,
ответникът не се явява, но се представлява от адвокат Ц. – надлежно назначена в исковото производство за особен представител на ответника съгл.чл. 47, ал.5 и ал. 6 ГПК . Становището на адв.Ц. заявено в
хода на спора по същество е,че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна и недоказана по съображенията изложени в отговора на искова
молба . Отделно от горното адв.Ц. е направила възражение
отношение на претендираните разноски от ищцовата страна и, понеже били в
максималния размер за юрисконсултско възнаграждение ; моли да ми бъде издаден
Разходен касов ордер за внесения депозит за особен представител,като последното
искане е уважено от ВРС и ордерът е издаден .
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
От приложеното по делото частно гражданско дело 3222 /2018 по описа на Районен съд – Варна, Х-ти състав безспорно се установява и
изяснява ,че на 02.03.2018 г. „ П.К.Б. ЕООД е депозирало заявление по чл.410 ГПК против длъжника В.Р.И. ***. .В т.12 от заявлението заявителят / ищец в
исковия процес / е навел фактически твърдения относно обстоятелствата от които
произтича претендираното вземане а в т.14 са претендирани
и разноските от 25 лева за внесената държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение . .Видно от л.9 и л.10 от частното дело въз основа на
Разпореждане № 8968/6.3.2018 г-,ВРС , Х – ти състав по ч.гр.д.№ 3222/2018 г. по
описа на ВРС е издал Заповед №
1561/6.3.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза
на заявителя и против длъжника.От оригинала на цитираната заповед / л. 10 от
заповедното дело /се установява, че заповедният съд е разпоредил : „Длъжник В.Р.И. с ЕГН **********
и с адрес: *** 18 ДА
ЗАПЛАТИ на Кредитор „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от С. Н. Н.и И. Х. Г.в качеството им на
управители, сумата от 1241.76 лева /хиляда двеста четиридесет
и един лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от
10.02.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 3.29 /три лева и двадесет и девет
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2017г.
до 16.05.2017г., както и сумата от 25 лева /двадесет и
пет лева/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата
от 50 лева /петдесет
лева/ юрисконсултско възнаграждение.“В заповедта е вписано още, че : „Вземането произтича от следните обстоятелства: главница по договор за потребителски кредит №**********
от 10.02.2017г.“ От всички останали писмени доказателства по
ч.гр.д. от л.13 до л. 22 –ти се
установява факта,че Заповедта по чл. 410 ГПК се счита връчена на длъжника на осн. чл. 47, ал.5 ГПК и че заявителят в срок е предявил
специалния установителен иск и представил доказателства
затова пред заповедния съд .
Извън цитираното частно гр.дело –част от
писмения приобщен по делото доказателствен материал
по настоящото исково производство за приобщени представените от ищцовата страна
заверени за вярност с оригинала копия на документи а именно : Договор
за потребителски кредит *№ **********/09.02.2017 г.; Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 09.02.2017 г.; Общи условия
на „П.К.Б.” ЕООД към Договор за потребителски кредит; погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********;
преводно нареждане за кредитен превод № 13659968/10.02.2017 г.; искане за отпускане на потребителски кредит
*№ ********** от 09.02.2017 г.; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 09.02.2017 г.; допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 09.02.2017 г.; извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № ********** към дата 27.06.2018 г.; уведомително
писмо от „П.К.Б.” ЕООД от 18.05.2017 г.; удостоверение изх. №
20180611142737/11.06.2018 г. от Агенция по вписванията.
От вписаното в Договора за потребителски кредит *№ **********/09.02.2017 г/ л. 7 – 9 /, се установява, че В.Р.И.
е отправил искане за отпускане на кредит „*“ видно от приложеното на л. 26- ти ИСКАНЕ
за отпускане на потребителски кредит *№ **********/09.02.2017 г. и самото наименование на договора.
Договорът сключен между страните е с посочени
в раздел VІ параметри :
По кредита: сума на кредита 500 лева, срок на кредита 24 месеца ,
размер на вноска 30,91 лева, ГПР % 49,89 , ГЛП% 41,17 ; лихвен процент на ден 0,11,
дължима сума по кредита 741,84 лева .
По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги :
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
499,92 лв.
Размер на вноската по закупен пакет за допълнителни
услуги 20,83 лева
Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги :
Общо задължение 1 241,76 лева, общ размер на
вноската 51,74лева, дата на погасяване 10 –ти ден на месеца .
В изготвената бланка на договора - стр.4 / л.10 / е
посочено, че неразделна част от договора за кредит са Общите условия към договорите за кредит на физически лица, които са
предадени при подписване на договора за кредит и с които клиентът е запознат и
приема. Посочено е още, че клиентът дава своето съгласие съществените условия
на договора за кредит да се уговарят и в ОУ към ДПК ,като промени в ОУ могат да
се извършват при условията и предпоставките на ОУ и имат действие по отношение
на КЛ и СД след изменението им от КР и при липсата на изрично несъгласие от
страна на КЛ /СД .КР е вписано изрично в буква Б /раздел Декларации/ от същия
договор – предварително и по подходящ начин запознава КЛ/СД с новите ОУ.Новите
ОУ влизат в сила и КЛ и СД се считат за уведомени с за тях с обявяването им на интернет
страницата на общодостъпно място в офисите на КР . Съгласно буква В от същия
Раздел Декларации – записано е че КЛ и СД декларират, че са запознати с
Тарифата за таксите, която приемат . В следваща буква Г от същия раздел на договора е видно, че КЛ и СД декларират,
че са им предоставени : 1.Безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език – информация във формата на Стандартен европейски
формуляр; 2.Разяснения, които им дали възможност да преценят доколко предлаганият
ДПК съответства на техните възможности и финансово състояние.3.Разяснение на преддоговорната информация, основни характеристики на
предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в това
число последиците в случай на просрочени плащания ; 4.Разяснения на пакета от
допълнителни услуги ,които КР може да предостави на КЛ и СД по искане на К , въздействието което може да
окажат върху КЛ и СД,както и правата и задълженията на КЛ, СД и КР по тях .
Отделно от договора на л. 11 –ти и 12-ти по делото е
приобщено СПОРАЗУМЕНИЕ за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги , подписано от кредитополучателя , на същата
дата, изготвено на бланка-увърден образец с общо пет
предлагани услуги и §1 препращаш към ОУ.
Видно от приложеното на
л. 25 – ми от делото преводно нареждане
за кредитен превод № 13659968 / 10.02.2017 год. – на дата 10.02.2017 г.-,по посочена от ответника в
договора за кредит сметка е наредена сума в размер на 500 лева с вписано в
преводното нареждане основание за плащане : „ ********** “В подкрепа на твърденията си ищцовата страна
е представила и по делото са приобщени по надлежния ред и Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към Договор за потребителски
кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити;
допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити; погасителен план
към Договор за потребителски
кредит удостоверение изхот Агенция
по вписванията.
Предвид така установеното
от фактическа страна се налагат
следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Не се
спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. №
3222/2018 г.по описа на ВРС, Х – ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендирандираните
суми,предмет на иска по чл.422 ГПК, която заповед е връчена на В.И. по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът по чл.422, ал.1 ГПК е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца. Отделно от този иск е
заявен осъдителен в условията на
обективно кумулативно съединяване,производството по който е прекратено, като
поради отказ от иска е прекратено и частично производството по акцесорното вземане за сумата от 3,29 лв.Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване дължимостта на
сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на
което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца бе
по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника по договор за кредит, че
по него ответникът е останал задължен за процесната
сума в посочения размер.
С
оглед горното и първият подлежащ на разглеждане факт е наличието валиден договор за заем, като в тази
връзка съдът съобрази служебното си задължение да следи за действителността на
сделката, от която за страната произтича защитимото материално право. Процесният договор за заем има характеристиките на
договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр.
18 от 5.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.последно изменен ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.) , в
редакциите действащи към момента на сключване на сделката – 29.02.2016
г.Видно от клаузата на чл. 3: 3.1., 3.3. на Общите условия „П.К.Б.“ ЕООД към Договор за потребителки кредит – Версия 08/27.01.2017г.(л.13), заемополучателят попълва предварително параметрите на
исканията за заема като окончателните условия на кредита се определят от
кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент (с подписването
му от заемодателя т.3.4). По делото липсват твърдения, че процесният
договор е сключен по различна от
предвидената в ОУ процедура, поради което и следва да се приеме, че при
кандидатстването за отпускането на кредита, ответникът, в изпълнение на
описаната процедура от ОУ, е попълнил с помощта на кредитен експерт
предоставена му бланка на проектодоговор, като в същата са вписани данните на
кредитния експерт, кредитора и кредитополучателя, вида на кредита и параметрите
на искания заем (в бланковия договор).Окончателните условия по кредита,
посочени в т. VI от
договора, са одобрени впоследствие от кредитора и имат следното съдържанието
описано и по-горе.По идентичен начин е подписано и Споразумението между
страните за ползване на пакет от
допълнителни услуги – л.11 .
Следва
да се подчертае, че с исковата молба ищецът е представил извлечение по сметка към 27.6.2018 г. /л.39/, от което са видни
условията за издължаване на кредита за периода от 10.3.2017 г.до 10.2.2019 г. Макар и без специалния знания,
запознавайки се със извлечението по сметка към ДПК съдът констатира, че ищцовата страна е
записала дължими 24 броя вноски в табличен вид по вертикала на таблицата а в хоризонтален
вид срещу всяка вноска е вписан: размер на вноска, главница ,лихва, дата на
падеж, платено, платена главница, платена лихва, дата на плащането, дни в
забава. От засичането на таблицата в хоризонтала и вертикала съдът извежда
извод,че по счетоводни записвания на ищцовото
дружество ответникът от 10.03.2017 г.
0-сатата на падежа на 1 вата от 24 –те вноски не е сторил нито едно плащане .
Съдът
намира, че уредената в ОУ процедура
по сключване на процесния договор противоречи на
нормата, обективирана в чл. 5, ал. 1 ЗПК,
според която кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия на
потребителския кредит преди сключването на договора. Нормата
на чл. 5. (1) ЗПК гласи : Преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация
за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит.Непредоставянето на информация
относно крайните параметри на заема води до невъзможност за потребителя да
вземе информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в
неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на
основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл.12 от Закона за
задълженията и договорите.Отделно от
това, описаното по-горе съдържание на договора не съответства и на императивно
установените в чл. 11 ЗПК изисквания.Съгласно чл.11 ал.1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа:1. датата и мястото на сключването
му;2. вида на предоставения кредит;3. името, единния граждански номер (личен
номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на
потребителя;4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора;5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник;6. срока на договора за
кредит;7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя
за всички приложими лихвени проценти;9а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а;10.
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин;11. условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;12.
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;13.
извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи
се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без
погасяване на главницата;14. всички разходи за откриване и обслужване на една
или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване)
на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи,
произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат
променяни;15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора;16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските;17. наличието на нотариални и други
такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива;18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива;19. изискуемите застраховки, ако има такива;20. наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден;21. информация за правата на
потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права;22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл.
32, както и начина за неговото изчисляване;23. реда за
прекратяване на договора за кредит;24. наличието на извънсъдебни способи за
решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне
на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване;25. другите
клаузи и условия по договора;26. адреса на Комисията за защита на потребителите
като контролен орган по спазване изискванията на този закон;27. подписи на
страните.
Цитирайки цялата норма на чл.11 ал.1 ЗКП,
съдът намира,че договорът сключен между П.К.Б. ЕООД и В.Р.И. не отговаря на
всички лимитативно изброени извиквания от т.1 до 27 вкл. и в частност: Относно
размера общото задължение и размера на вноските в раздел VI от договора
е посочено по кредита, че общата дължима сума е 741,84
лева а по избран и закупен пакет по допълнителни услуги 499,92 лева,, без да е
ясно как се получава разликата от вноската
по кредита от 51,74 лева
до общия размер на цялото задължение от
1241,76 лева .
Непосочването
на начина на формиране на общата дължима месечна анюитетна
вноска води до неяснота за сумата, подлежаща на връщане, която е съществен
елемент от съдържанието на договора и не може да се предполага.Към договора е
приложен погасителен план (л.23,24)от
който се установява ,че са вписани общо 24 броя погасителни вноски с падежна
дата 10 –то число на месеца, платими по погасителен план от 10.03.2017 г. до 10.02.2019 г. г. при
месечна вноска от 51,74 лева – идентична
с тази по договора .От същия
Погасителен план се вижда, че е съставен на датата на която е сключен договора
и прави впечатление, че главниците от първата в размер на 13,76 лв. де
увеличават до последната от 29,87лв. докато лихвите
от 1 –ва до 24 –та
са различни увеличаващи се от 17,15 лева на 16, 68 лв., след това на 16,19 а в
последствие намаляващи на 15,69 лв., 15,17 лв. до 1,04 лв.
при константа величина на размера на вноската
по закупен пакет от 30,91 лева
Дори
само от погасителния план от 09.02.2017 г. се установява, че същият макар и да достигнал
до знанието на клиента едва ли е разбрал начина на формиране на всяко от 24 –те
периодични задължения . С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не
съдържа нормативно установените реквизити и на основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 11 ЗПК, респ. е недействителен, в който
смисъл са и релевативтите възражения на адв.Ц..
Според
чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
В
условията на евентуалност, дори и да се приеме, че ответникът по делото е сключил
договор за кредит при спазването от страна на ищцовата страна на всички
изисквания и на чл.5 и на чл.11 от ЗКП , изводът на настоящия състав затова ,че
ответникът дължи на ищцовото дружество само чистата стойност
на невърнатия заем не се променя .
В подкрепа
на този извод е създадена достатъчно актуална практика на ВКС, като например
приетото разрешение в Решение № 125 от 10.10.2018г.
на ВКС по гр.д. № 4497/2017г.Съгласно цитираното Решение, съдът следи служебно
за свръхпрекомерността на уговорения размер на
насрещната престация, което опорочава волеизявлението
поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договорната клауза –
чл. 26, ал. 1, пр. III - то ЗЗД.
Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на
уговорената престация в договора да зачете правните
последици на този правоизключващ факт, а именно
противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действителна уговорка.
При
преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния
и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, затова че е предоставил
свои парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на
всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като
съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но
които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на
договора, неговата цел, задължението на кредитора да предостави договорената
сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на
вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря на заетата сума и с
обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът намира, че при
потребителски заем за сума от 500 лева,
със сравнително кратък срок на ползване - 24
месеца /съобразно представеното извлечение от сметка, при допълнително
договорен закупен пакет, сумата от 1 241,76
лева за връщане явно, че включва възнаградителна лихва в полза на кредитора далеч над
вписания в договора от 0,11/без уточнението,че се касае за местна валута – л.
9/ на ден и 41,17 % ГЛП . Дори ако се пресметне 41,17 % ГЛП върху сумата от 500
лева се получава сума 705,85 лева или на ден лихвата е 1,96% .Т.е. при получен кредит от 500 лева се
оказва, че сумата която следва да се върне заемополучателя
е със 761,76 лева повече от получената Този договорен размер на връщане на
заема не може да бъде измерим с разходите, които е направил заемодателят, нито
с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба. По изложените съображения, съдът намира, че ответникът дължи връщане
единствено на заетата сума, но не и договорна лихва.
Предявеният установителен
иск следва да бъде уважен но само частично.Както бе посочено и по-горе с последната
уточнителна молба, ищцовата страна е уточнила
посочила претенциите си , като същите са предявени в условията на ОСИ.Предявеният и
поддържан иск е специален положителен установителен е с цена 1 241,76 лева т.е. за част от вземането за което е била издадена
Заповедта по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на
вземането.
При
така изложеното по-горе, съдът по предявения специален положителен установителен иск поддържан за главница от 1 241,76 лева приема,
че след като по делото са събрани достатъчно данни,че ответникът въобще не е покривала
заема си , то съдът по изложените по-горе мотиви приема ,че искът е изяло
основателен и доказан за главница от 500 лева ведно с лихвата за забава, начиная от датата на сезиране на заповедния съд и до
окончателното изпащане на вземането . Или при пресмятане на разликата от 500
лева до претендирания размер 1 241,76 лева, се налага извода, че исковите претенции за сумата
от общо 741,76 лева се явяват неоснователни и недоказани . .Т.е. предявеният
специален положителен установителен иск се явява доказан и основателен само за сумата от
500 лева и законната лихва, т.к. сумата от 500 лева представлява чистата
стойност на получения кредит . Ето защо и съдът уважава иска за сумата от 500 лева а
за разликата до поддържания размер от 1 241,76
лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.Съдът присъжда и законна
лихва върху дължимата се чистата стойност на кредита който следва да върне ответника
, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изпращане на
вземането, т.к. исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на
заповедното и искането за присъждане на законна лихва съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД
има акцесорен характер,т.к. е обусловено от изхода по
главния иск . С оглед изхода на спора съдът следва да пресметне и какви разноски
се държат на ищцовата страна, но само за уважената част на специалния
положителен установителен иск. При поддържан установителен иск в размер на 1 241,76 лева,уважен иск за сумата от 500 лева,съдът пресмята, че
в процентно отношение 0,40 % от разноските сторени от ищцовата страна както в
заповедното така в исковото производство следва да й се присъдят. Претендират
се със списъка по чл. 80 ГПК разноски както следва : 25 лв. за пратена такса,
150 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и по
исковото – 100 лева за държавна такса; 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение
и 300 лева депозит за особен представител./ общо за заповедното 175 лева а за
исковото 700 лв.Заповедният съд вече е присъдил разноски с което реално се е
произнесъл и по възражението на адв.Ц. присъждайки
разноски за платената д.т. от 25 лв. + 50 лева юрисконсултско възнаграждение.От
така вече определения размер на разноски по заповедното дело се получават 40 %
от 75 лева – 30 лева които исковият съд присъжда в полза на ищцовата страна
като общо сторен разход по частното дело.Останалия общ размер на разноските
съдът намира ,че правилно е посочен от ищцовата страна, т.к.съответства на
доказателствата по делото и размерът на юрисконсултското възнаграждение с оглед
конкретно предприетите действия от ищеца не е прекомерен а равен на присъдения
и в полза на ответника депозит за процесуално представителство.Ето защо съдът
приема,че в настоящото исково производство
в полза на ищеца следва да се
присъдят 40 % от 700 лева или общо 280 лева съдебно деловодни разноски по
исковото . И на последно място съдът само констатира,че по искането на адв.Ц. вече се е произнесъл ,издавайки РКО за внесения
депозит за осъщественото процесуално представителство на ответника,поради което
не дължи отделно произнасяне по незавени искания .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищцовата страна „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,*,
представлявано от Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г., чрез процесуален
представител – юрисконсулт Р. И.и ответника
В.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът В.Р.И., ЕГН ********** ДЪЛЖИ
на ищцовото дружество„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *,СУМАТА от 500,00 лева ( петстотин лева )- представляваща главница
по договор за потребителски кредит № ********** от 10.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда –02.03.2018г., до окончателно изплащане на
вземането, за което вземане е била издадена Заповед № 1561/6.3.2018
г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. д. № 3222/2018г., по описа на ВРС за 2018г. X-ти състав ,като ОТХВЪРЛЯ
предявеният специален положителен установителен, в частта за разликата от установения размер на главницата от 500 лева и законната лихва върху главницата от 500
лева ,считано от 02.03.2018 г. до претендирания
ОБЩ РАЗМЕР на сумата от 1241.76
лева (
хиляда двеста четиридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) включваща отделни неизплатени задължения както следва 241,84
лева – договорно
възнаграждение 499,92 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ,като неоснователен
и недоказан, на осн.
чл. 422, ал.1 вр. чл.415,ал.1 вр.
с чл. 86 ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА В.Р.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***,*, представлявано от Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г.,СУМАТА от 30,00 лева ( тридесет лева ) -
сторените от ищцовата страна в качеството й на
заявител съдебно -деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 3222/2018
год.по описа на ВРС Х-ти състав, съобразно уважената част на предявения
специален положителен установителен иск както и СУМАТА
от 280,00
лева ( двеста
и осемдесет лева)- сторените
от ищцовата страна съдебно - деловодни
разноски в исковото производство съобразно
уважената част на предявения
специален положителен установителен
иск , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: